Съдебното
производство е образувано по тъжба на С.А.Г.
*** и С.К.И. *** против Н.С.Н. ***
за извършени престъпления по чл.148,
ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.т.1, 2 и 3, вр.чл.147, ал.1 НК по отношение на всеки
от тъжителите. Обвиненията са, както следва:
- във филм, излъчен в интернет на 27.06.2016 г. чрез сайта „Б.” и достъпен
на https***на минута 0:58 - 1:06 и на минута 19:35 и следващите с думите
„...Кметът С.И. ни разпределяше процентите от консорциума и как трябва да бъде
създаден консорциума за тази поръчка, преди още да бъде обявена и одобрена от
Държавен фонд „Земеделие”...” е опозорил С.К.И. *** и му приписал престъпление;
- във филм,
излъчен в интернет на 27.06.2016 г. чрез сайта „Б.” и достъпен на https***на
минута 0:12 - 1:16 с думите „...Господин Г. спомена, че е върнал 40 % комисиона
на кмета...” и на минута 20:28 с думите „...Господин Г. спомена, че е върнал 40
% комисиона на кмета, което всички ни учуди...” е опозорил С.А.Г. *** и му
приписал престъпление.
Частните
тъжители чрез своя повереник в съдебно заседание поддържат обвиненията и
пледират за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказания според
предвидените в чл.148, ал.2, вр.чл.148,
ал.1, т.т.1, 2 и 3, вр.чл.147, ал.1 НК, както и за уважаване на предявените
граждански искове за обезвреда на твърдяни нанесени неимуществени вреди.
Предявените граждански искове са, както следва:
- от тъжителя С.А.Г. против подсъдимия Н.С.Н., граждански
иск в размер от 5 000.00 лева, представляващ претенция за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди от престъплението, описано в тъжбата, ведно със
законната лихва, считано от 15.12.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
- от тъжителя С.К.И. против
подсъдимия Н.С.Н., граждански иск в размер от 5 000.00 лева,
представляващ претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от
престъплението, описано в тъжбата, ведно със законната лихва, считано от
15.12.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
Защитата
на подсъдимия Н. пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
предявените му обвинения.
Подсъдимият
не се признава за виновен моли съда да бъде оправдан по предявените му
обвинения, като се придържа към посоченото от неговия защитник
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 НПК, както
и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Тъжителят С.Г.
е ***Република България и ***”. Тъжителят С.И. *** за периода 2007-2015 г.
Процесният обект
представлява втори етап от реконструкцията и рехабилитацията на път ***. Пътят
преминава през сложен планински терен с дълбоки пропасти и високи скатове, като
проектът за реконструкция и рехабилитация на обекта е бил изготвен от „***”
ЕООД за участък от километър 0+000 до километър 7+986.99 през месец август 2004
г., а за участък от километър 7+986.99 до километър 9+147.20 – през месец април
2007 г. въз основа на сключи с Община ***договори.
Обектът е
изграден по договор №10/321/01442/12.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от
Програмата за развитие на селските райони за период 2007 – 2019 г., подкрепена
от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Държавен
фонд „Земеделие” и Община С.Б..
На 16.07.2014
г. е сключен договор за учредяване на дружество по ЗЗД с наименование „П.2014”.
Учредители, а впоследствие съдружници са:
-
„Б.– С” ООД, с ЕИК *********, със седалище в гр.София и
адрес на управление: гр.София, улица „Шар планина” №75, представлявано от
тъжителя С.Г., в качеството му на управител;
-
„К.Т.” ООД, с ЕИК *********, представлявано от К.К., в
качеството на управител и
-
„ЛОРИМАР 13” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Г.В..
Седалището и
адреса за кореспонденция, включително и електронна поща, е адреса на управление
на „Б.– С” ООД, т.е. гр.София, улица „***.
На 06.10.2014
г. между Община ***(като възложител) и „Т7 К.” ЕООД (като изпълнител) е сключен
Договор №52/06.10.2014 г. за упражняване на строителен надзор.
На 21.10.2014
г. и след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по
ЗОП, между Община ***(като възложител) и ДЗЗ „П.2014” (като изпълнител) е
сключен договор за строително-монтажни работи №54/21.10.2014 г.
На 05.01.2015
г. в гр.София между едно от дружествата в дружество по ЗЗД с наименование „П.2014”
(със седалище и адрес за кореспонденция, включително и електронна поща - адреса
на управление на другото дружество-съдружник „Б.– С” ООД, т.е. гр.София, улица
„***, представлявано от тъжителя С.Г., в качеството му на управител) - „К.Т.”
ООД, с ЕИК *********, представлявано от К.К., в качеството на управител от една
страна – в качеството на възложител и акционерно дружество с фирма „Б.К.” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Зона Б-4”, улица
„Шар планина” №59-63, вход А, етаж 2, представлявано от тъжителя С.Г. –
в качеството на изпълнител, бил сключен Договор №2 – 05.01.2015 г. Предмет на
този договори били строително-монтажни работи по договор
№10/321/01442/12.12.2013 г. (посочен в този договор като „проект
№10/321/01442/12.12.2013 г.”) за обект „Път IV – 62084 ***– П.в участъка от
километър 3+569.38 до километър 9+147.20.
На 29.01.2015
г. в гр.София бил сключен Договор за наем между еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма „**”, ЕИК **със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П.В.– в
качеството на наемодател и акционерно дружество с фирма „Б.К.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Зона Б-4”, улица „Шар планина”
№59-63, вход А, етаж 2, представлявано от тъжителя С.Г. – в качеството
на наемател. Предмет на договора било предоставяне на наемателя за временно и
възмездно ползване на специализирани звена за извършване на „СМР” по „Приложение
1” на обект „Строително-монтажни работи по обект „Път IV – 62084 ***– П.в
участъка от километър 3+569.38 до километър 9+147.20, изпълняван по договор
№10/321/01442/12.12.2013 г. мярка 321 от Програмата за Развитие на селските райони
2007 – 2013 г.
Съгласно
Анекс II от 30.01.2015 г. на договор №10/321/01442/12.12.2013 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в
селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за период 2007 –
2019 г., подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие” и Община С.Б., одобрените инвестиционни
разходи възлизат на 4 924 668.99 без ДДС; непредвидените разходи за
строително-монтажни работи – 5 % или 246 233.45 лева без ДДС, съответно
6 205 082.93 с ДДС.
За
упражняване на авторски надзор между Община ***и „***” ЕООД е сключен договор
№9/30.01.2015 г., т.е. на датата на която е сключен Анекс II между Държавен фонд
„Земеделие” и Община С.Б..
На 12.02.2015
г. в гр.София нотариус №**с район на действие - района на Районен съд – София
удостоверила подписа върху безсрочно пълномощно с широки правомощия, изходящо
от управителя и едноличен собственик на капитала на „**” ЕООД П.В.към подс.Н.Н..
Не се спори,
че по силата на договора за наем от 29.01.2015 г., сключен между „**” ЕООД и „Б.К.”
АД, работници на първото дружество са участвали в строително-монтажните работи.
В тази връзка по отношение на заплащане между подс.Н. и тъжителя Г. възникнали
спорове.
На 26.06.2015
г. бил съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа. В този акт участвали възложителя Община С.Б., проектанта „***” ЕООД,
строителя ДЗЗД „П.2014”, представлявано от тъжителя С.Г. и К.анта „Т7 К.” ЕООД.
На 27.08.2015
г. зам.началника на Дирекция за национален строителен контрол към Министерство
на регионалното развитие и благоустройство издава Разрешение
изх.№СТ-05-1397/27.08.2015 г. за ползване на обекта.
На 27.06.2016
г. в интернет сайта „Б.” е публикуван и излъчен във формата на филм
журналистически материал, озаглавен „Как се краде от селски път” с подзаглавие
„40 % комисионна от строеж на път с цена като на магистрала”. Не се спори, че
продължителността на филма е 27:11 минути и че в него участва подс.Н., макар и
заснет в гръб. Не се спори също така, че на минута 0:12 - 1:16 подс.Н.
произнася думите „...Господин Г. спомена,
че е върнал 40 % комисиона на кмета...” и на минута 20:28 думите „...Господин Г. спомена, че е върнал 40 %
комисиона на кмета, което всички ни учуди...”. Не се спори най-сетне и за
това, че на минута 0:58 - 1:06 и на минута 19:35 и следващите подс.Н. произнася
думите „...Кметът С.И. ни разпределяше процентите
от консорциума и как трябва да бъде създаден консорциума за тази поръчка, преди
още да бъде обявена и одобрена от Държавен фонд „Земеделие”. Журналистическият
материал е изготвен от св.Д.С..
По повод на изготвения журналистически материал, изготвен от него, св.Д.С.
подал сигнали до Главния прокурор на Република България; Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност” (вх.№Ж-531/01.07.2016 г.); Дирекция
"Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси
на Европейския съюз" (вх.№817602-59/01.07.2016 г.).
По повод на
публикацията в сайта „Б.” бившия народен представител Г. К.е подал въпрос, регистриран
в 43-то Народно събрание с вх. № 654-06-1299/18.07.2017 г. и писмо с изх. №
654-01-1299/18.07.2017 г. на Председателя на Народното събрание г-жа Ц.Ц.до
министъра на земеделието и храните г-жа Д.Т.. Въпросът бил относно „корупционни
практики при обществена поръчка за „Реконструкция и рехабилитация на път IV –
62084 „***– П.“, Отговорът на министър
Танева бил по време на проведения парламентарен контрол на 21.10.2016 г.
С
Постановление от 28.11.2016 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Кюстендил
по преписка №1365/2016 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител – длъжностно лице от Община ***за това, че през 2014 г. при
изпълнение на проект „Път IV – 62084 ***– П.в участъка от километър 3+569.38 до
километър 9+147.20” не положило достатъчно грижи за изпълнение на възложената
му работа и от това последвали значителни щети за общината – престъпление по
чл.219, ал.1 НК. Досъдебното производство било образувано под №62/2016 г. по описа
на Окръжен следствен отдел ори Окръжна прокуратура – Кюстендил и до произнасяне
на сега мотивираната присъда няма привлечен обвиняем.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Обвинителната
теза се поддържа от частните тъжители чрез техния повереник, като в подкрепа на
обвинението се ангажираха писмени и гласни доказателства.
Подадената тъжбата
не е за това дали описания подробно проект е извършен качествено и дали е
извършен и кой какви пари е получил. обвинението е за това, че двамата тъжители
са били опозорени от думите на подс.Н. в процесния филм.
Тези думи,
както бе споменато по-горе са, както следва:
-
на минута 0:12 - 1:16 „...Господин Г. спомена, че е върнал 40 % комисиона на кмета...” и на
минута 20:28 думите „...Господин Г.
спомена, че е върнал 40 % комисиона на кмета, което всички ни учуди...”
-
на минута 0:58 - 1:06 и на минута 19:35 и следващите „...Кметът С.И. ни разпределяше процентите от
консорциума и как трябва да бъде създаден консорциума за тази поръчка, преди
още да бъде обявена и одобрена от Държавен фонд „Земеделие”.
Това е
твърдяното изпълнително деяние.
По делото бяха събрани многобройни и разностранни
гласни и писмени доказателства. Това бе допуснато от съда с единствената цел да
бъде разкрита обективната истина по делото с оглед на това, присъдата да не почива
на предположения. За всяко едно от възприетите като клеветнически твърдения на
подс.Н. по време на процесния филм не са налице доказателства, че посочените
факти са позорни.
Ето защо съдът не споделя фактическите
положения залегнали в тъжбата по отношение на авторството на деянията, в
извършването на които е обвинен подсъдимия.
В тази насока е редно да се посочи, че
в крайна сметка съгласно чл. 83, ал.1, предл.2 НПК, тежестта на доказване по
наказателни дела от частен характер лежи върху тъжителя. В тази връзка, в
огромната си част допуснатите в процеса доказателства бяха по искане на тъжителите,
като независимо от това, те не са в подкрепа на изнесеното в тъжбата.
Неизпълнението на това основно положение
в процеса, остави съда в сферата на предположенията при преценка относно
авторството на деянията по обвиненията, което съгласно чл. 301, ал.1 НПК е
недопустимо за произнасяне на осъдителна присъда. Ето защо и съдът намери, че
подсъдимият не е извършил вменените му с тъжбата престъпления, като го оправда
по повдигнатите му обвинения.
В посока,
обратна на посочените по-горе деяния, не е ясно кое е позорящото в думите „...Кметът С.И. ни разпределяше процентите от
консорциума и как трябва да бъде създаден консорциума за тази поръчка, преди
още да бъде обявена и одобрена от Държавен фонд „Земеделие”.
Безспорно е,
че в служебните задължения на кмета като орган на местната власт и
самоуправление влиза това да организира търгове, да организира обществени
поръчки, които са за благото на съответната община. Всички свидетелите по
делото потвърдиха, че този път именно е голямото благо за тази община, което,
ако не се било случило, тя е можело да пострада. Предвид това, деянието на
кмета не може да бъде укоримо, когато работи в интерес на цялата община. От
друга страна и тълкувани логически, думите на подс.Н. сочат на някакъв вид
неформални събирания с неизвестни участници в тях, на които и под вещото
ръководене на тъжителя И. като дългогодишен кмет на Община ***са били обсъждани
детайли от организацията на, вероятно, строително-монтажните работи по
процесния обект. Не е ясно кое е позорящото в тези думи, в които е преразказано
нещо, което се е случвало, вероятно неведнъж. Не е ясно кое е позорящото, след
като е нормално лице на най-важната и йерархично най-висока длъжност в една
община и избрано при пряк избор от населението, да осъществява някакъв вид
насоки при организация на един толкова важен за инфраструктурата на община,
която в голяма част се обляга на туризма за попълване на приходите си. В
смисъла на посоченото дотук ценностната система на настоящия съд не намира основание
да приеме, че с посочените думи по отношение на тъжителя И. са разпространени
позорящи го твърдения.
Идентично е
положението и по отношение на тъжителя Г..
Ако тъжителя
като тогавашен кмет не е дал 40 процента комисиона на първия тъжител Г., той не
би могъл да му ги върне. Ако кметът никога не е дал комисиона на г-н Г., няма
как да е осъществено престъплението, за което двамата тъжители смятат, че са
набедени. Те смятат, че са набедени, че първият е върнал на втория получена
вече комисиона.
От всички
събрани доказателства по делото, особено от показанията на разпитаните в полза
на тъжителите свидетели, се доказа безукорния морален облик на тъжителите и
обстоятелството, че никой не би допуснал за тях, особено за кмета и което е
много икономически нелогично, че има практика да дава комисионни на
изпълнителите, за да си свършат те работата по Европейски проекти.
Корупцията е,
по общо определение, да се даде на другиму неследваща се облага, с цел да
пропусне или да извърши нещо в разрез със служебните си задължения. В
служебните задължения на кмета като орган на местната власт и самоуправление,
както се посочи по-горе, безспорно влиза това да организира търгове, да
организира обществени поръчки, които са за благото на съответната община.
Всички свидетелите потвърдиха, че този път именно е голямото благо за тази
община, което, ако не се беше случило, тя е можело да бъде ощетена. Предвид
това, деянието на кмета не може да бъде укоримо, когато работи в интерес на
цялата община.
Твърди
конкретно, че Г. бил „върнал”, без да
се твърди, че преди това е взел нещо. С други думи тук липсват данни за приписване
на конкретно престъпление, доколкото връщането на комисиона не попада в изпълнителното
деяние на нито едно престъпление, визирането в НК. Вземането на комисиона е
престъпление, но връщането на такава не е. Нелогично е да се приеме, че когато
за определено лице се твърди, че е върнало комисиона, то от правна точка е
правилно да се приеме, че това връщане е престъпление. В крайна сметка Г. е
набеден според тъжбата, че е върнал, а не че е взел подкуп. Както посочи
защитата, престъпление „връщане на подкуп” в НК няма и че ако е осъществено, то
връщането на комисиона може да се възприеме като една достойна гражданска
позиция, че кметът не възприема неследващи му се облаги и затова веднага го
връща. В никакъв случай не може да се говори за корумпираност при неследваща се
облага.
Особено важно
е да се отбележи, че нито едно доказателство по делото не сочи, че някой,
някъде, на някого е дал или върнал 40 процента неизвестно от какво.
Приписваното деяние, освен, че не е престъпление, изобщо не е конкретизирано. Авторството
е безспорно, но разгласяването на едно позорно обстоятелство не съществува
никъде другаде, освен в жалбата.
Разпитаните
по делото свидетели изобщо не допуснаха мисълта, че някой от двамата тъжители
може да бъде свързан с такива неща и да бъде и уличен в тях. Тези факти, които
свидетелите установиха, не оспорват твърдението, че подс.Н. е изразил свое
лично мнение и това, което може би е чул от тъжителя Г.. В производството не се
събраха доказателства, че Г. не е правил такова изявление.
По мнение на
състава, не съществуват доказателствени способи в случая, с които биха се
доказали твърдения от рода на „Не съм казвал, че съм върнал комисионна?” В
страница 4 и 5 в тъжбата се сочи буквално следното: „Приписваните на тъжителя Г. престъпни, неистински и опозоряващи обстоятелства,
че е корумпиран и раздава комисионни на възложители на обществени поръчки”,
както и „Н. описва, макар и косвено, една
цялостна престъпна и опозоряваща тъжителите корупционна схема, в която според Н.,
тъжителите действат в организиран синхрон на даване – приемане на комисионни
проценти, тоест подкупи”.
Никъде в
процесния журналистически думата „подкуп” не е спомената от подс.Н., както и
термините „даване” и „приемане” на комисиона или подкуп. Заглавието на
журналистическия материал не е дело на подсъдимия и е израз на субективна
преценка на журналист при вземане предвид на събраните факти. Ето защо състава
приема, че изложеното в тъжбата вътрешно си противоречи и не отговаря на
събраните по делото доказателства. Отделно от това, двамата тъжители не
посочиха конкретно за всеки един от тях поотделно кое ги е опозорило в очите на
обществото.
Безспорно е,
че от субективна страна клеветата е престъпление, което може да бъде
осъществено само умишлено. Деецът трябва да съзнава, че приписва престъпление
или разгласява позорни обстоятелства, които са неистински. Неистинността е
съществен елемент от състава на клеветата и с оглед това, умисъла на дееца,
трябва да обхваща и този признак. В настоящия случай категорично не може да се
приеме, че Н. е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването им. В
настоящия случай Н. сочи във филма какво му е казано, а не твърди, че нещо,
някому и процент от нещо е дадено накъде. Ето защо съдът приеме, че посочените
в тъжбата характеристики на изпълнителното деяние не попадат в характеристиката
„унизителни” или „позорящи”. В изявленията на Н. няма твърдения и за приписване
на тъжителите на авторството в извършването на тежко умишлено или друго
престъпление. Съзнанието за истинността на твърдението, относно информацията за
взаимоотношенията между тъжителите, е обективирано не само в изявлението пред
медията, но и в показанията на Н. пред разследващите органи по все още
неприключилото досъдебно производство.
Действително
и съгласно чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
всеки има право на свобода на изразяването на мнение, което включва свободата
да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи
без намеса на държавните власти и независимо от границите. Ползването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, естествено може
да бъде ограничавано от санкции. Следва обаче да бъде поставена граница между
допустимото и обществено полезно изразяване на мнение по даден въпрос и необоснованото
засягане на личната сфера и обществения облик на лицето, засегнато от
изразеното мнение. В тази връзка последователно в практиката на Европейския съд
по правата на човека е прието, че налагането на наказателна санкция е оправдано
само когато тази санкция е предвидена от закона, преследва легитимни цели и е
необходима в едно демократично общество – съществува належаща обществена нужда
да бъде приложена. Важно е тук санкцията в конкретния казус – дали съответства
повече на интересите и нуждите на демократичното общество и възможността и
правото на автора на твърдението да се ползват от правото си на отрицателно мнение.
Като кмет единият от тъжителите, а другият като лице упражняващо съпътстващи
дипломатически функции, безспорно са публични личности и длъжностни лица.
Именно публичните личности би трябвало да проявяват по-висока степен на
толерантност към коментарите, относно дейността си, били те положителни или
отрицателни. Тъжителите съзнателно и неизбежно са се изложили на близко и
по-детайлно наблюдение от страна на обществото при изпълняване на по тяхно
желание заеманите публични длъжности. В тази връзка следва да се отбележи, че
интензивността на инкриминираното твърдение в електронното интервю е изцяло
съобразена с добрия тон и не преминава границата на допустимост за упражняване
на правото на свобода на словото, която е поставена в практика на съдилищата в
България и Европейския съд по правата на човека. В тази връзка
С
други думи, подсъдимия е обвинен, че с преразказване на думи е извършил деяние
съставомерно на повдигнатото му обвинение. “... съществуването на фактите
може да бъде доказано, докато истинността на оценъчните съждения не се поддава
на доказване и поставянето на изискване за доказване истинността на оценъчни
съждения нарушава самата свобода на изразяване на мнение, което е съществен
елемент на правото, гарантирано от чл.10-ти ...”
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(Конвенцията). От 1992 г. Република
България е страна по този наднационален нормативен акт с основополагащо
демокрацията международно значение. Член 10-ти от Конвенцията носи
заглавие
“Свобода на словото”. Точка 1 от посочения член постановява, че всеки има право
на свобода на изразяването на мнения. По-нататък чл.10, изр.2-ро от
Конвенцията започва така: “Това право
включва свободата да отстоява своето мнение …” Чл.9-ти от
Конвенцията постановява в самото си начало, че всеки има право на свобода на
мисълта. Ето защо съда счита, че границите на допустимата критика по отношение
на политиците (в конкретния случай на тъжителите като личности с висок
обществен статус) в това им качество са по-широки, отколкото за частните лица.
След
като се прие, че подс.Н. е изразил споделеното му, то това е било необходимо
във връзка с интересите за открита дискусия по всички въпроси касаещи един
толкова важен за Община ***инфраструктурен проект. За разлика от частните лица тъжителите,
като публични личности, съзнателно и неизбежно се излагат на близко наблюдение
на всяка тяхна дума и действие, както от техните колеги, така и от цялото
общество, съставляващо по презумпция техни избиратели, респективно – ползватели
на изграденото в процесния проект. Това е напълно естествено за настоящия
обществен строй. Следователно публични личности като тъжителите трябва да проявяват
по-висока степен на толерантност при извършване дейността, за която сами и по
своя воля са се поставили. Съдът счита, че в настоящия и други подобни случаи,
изискванията за закрила на тъжителите трябва да се преценява във връзка с
интересите, както бе посочено по-горе, на откритата дискусия по всички въпроси от
интерес на евентуалните бенефициенти от изграждане на процесния инфраструктурен
проект. Свободата на словото е една от основите на демократичното общество,
едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки
човек. Ако трябва някои основни положение от практиката на ЕСПЧ да се пренесат
към настоящия случай, съчетан с публичния характер на положението на
тъжителите, то “... Свободата на словото предоставя на обществеността
възможност да узнае идеите и нагласите на политическите лидери (представители)
и да си състави мнение за тях. Свободата на политическия дебат е в същността на
концепцията за демократично общество, която се налага в Конвенцията ...”.
“... Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без
които едно “демократично общество” не би могло да се нарече такова ...”
За да е
осъществен състава на престъплението, трябва деецът да е сигурен или да
допуска, че позорното обстоятелство е неистинско и да цели или да допуска това
негово твърдение да стигне до трети лица. Ако няма престъпление, не може да се
санкционира и виновно противоправно поведение.
Настоящия
състав счита, че в процесния случай не е осъществен състав на престъплението по
чл.148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.т.1, 2
и 3, вр.чл.147, ал.1 НК, тъй като това не е сторено както от субективна,
така и обективна страна.
В
интелектуалния аспект на умисъла се включва знанието на дееца, че
обстоятелствата, които съобщава са позорящи или приписват престъпление и най
важното са неистински, а във волевия аспект отразяват желанието на дееца да
опозори личността на лицето, в случая лицата, за които се разгласяват
обстоятелствата или да припише престъпление на същото.
В настоящия
процес престъпление не бе установено, поради което и тъжителите не биха могли
да бъдат набедени в неговото извършване. Знанието за неистинността на личното
твърдение на единия тъжител към подс.Н. не беше опровергана. Безспорно двамата
са осъществявали многобройни лични срещи със или без свидетели в течение на
съвместната си работа по процесния проект. Няма данни Н. да изразява чуждо, а
не свое лично мнение, както и думи и изрази и да предава точно думите на тъжителя
Г.. Следователно по отношение на подс.Н. не са налице обстоятелствата и
законовите предпоставки за налагане на предвидената в закона санкция за твърдяното
от тъжителите умишлено престъпление.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По отношение на гражданските искове, предявени в
настоящия процес, то съдът намира, че след като не е налице извършено
престъпление, то не е налице и деликт възникнал между тъжителите и подсъдимия.
Воден от това съдът намери исковете за неоснователни и недоказани, на което
основание и ги отхвърли в цялост. Липсват
доказателства за характера, вида и обема на претърпените неимуществени вреди,
както и установяване на задължителната за такъв вид деликтни искове пряка,
непосредствена, причинно следствена връзка между неизвършеното престъпление и
настъпилите евентуални от него вреди, за да може те да бъдат обсъждани от съда
в частта на предявените граждански искове.
При тези съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ