Решение по дело №240/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на Е. А. И. от [населено място], [община], чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-124/ 18.06.2024 г. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2113-08-615#6/ 15.05.2024 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. С последния административен акт е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като не е зачетен за действителен осигурителен стаж периода, на отглеждане на дете като неработеща майка, с продължителност 02 години 05 месеца и 01 дни. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че времето, през което жалбоподателката е отглеждала малко дете като неработеща майка, не следва да се зачита за „действителен стаж“. Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, вх. № 2113-08-615/ 15.04.2024 г. Е. И. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, като приложила изискуемите документи.

С Разпореждане № 2113-08-615#6/ 15.05.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО с мотив, че същата не притежава изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години. Въз основа на наличните документи, длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е зачело осигурителен стаж от III-та категория труд – 15 г. 07м. и 17 дни и действителен осигурителен стаж – 13 год., 02 мес. и 16 дни. Периодите на отглеждане на малко дете като неработеща майка от 01.07.1982 г. до 04.06.1983 г., 03.07.1984г.-23.10.1984 г. и от 28.10.1989 г. до 06.01.1991 г., с обща продължителност 02 г. 05 м. и 01 дни въпреки, че се зачитат за осигурителен стаж, не са зачетени за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Поради изложеното е прието, че Е.И. няма 15 години действителен осигурителен стаж и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ, независимо, че към 15.04.2024 г. лицето има навършена възраст 67 г. 00 м. 01 дни.

По жалба на Е.И. срещу разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Е.И. срещу разпореждане №2113-08-615#6/ 15.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали като неоснователна. В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че следва да се прави разлика между „осигурителен стаж“ и „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж. Посочено е, че действителния стаж обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. Поради изложените съображения е направен извод, че не може да се зачете за действителен стаж: времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В оспореното решение са изложени мотиви относно незачитане за действителен осигурителен стаж на периода от 01.07.1982 г. до 04.06.1983 г., 03.07.1984г.-23.10.1984 г. и от 28.10.1989 г. до 06.01.1991 г., с продължителност 02 г. 05 м. 01 дни, през които жалбоподателката е била в майчинство. Прието е за правилно твърдението в жалбата срещу разпореждането на ръководител „ПО“, че периодите на отглеждане на дете от Е.И. като неработеща майка, следва да се зачетат за осигурителен стаж, но поради посочените съображения, не може да се приеме, че те представляват „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Поради изложените съображения е изведен извод, че определяйки на Е.И. действителен осигурителен стаж в размер на 13 г. 02 м. и 16 дни, пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали правилно е отказал отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което постановеното от него разпореждане се явява законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган предвид Заповед № 1015-08-23/ 02.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, Заповед № 16024/ 13.06.2024 г. на подуправителя на НОИ, с която се разрешава ПГО на директора на ТП на НОИ – Кърждали от 17.06.2024 г. до 18.06.2024 г. вкл., както и Заповед № 14767/ 04.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с която е разрешен ПГО на С. С. П. от 17.06.2024 г. до 21.06.2024 г. включително. Оспореното, пред горестоящия административен орган, Разпореждане № 2113-08-615#6/ 15.05.2024 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, също е издадено от компетентен орган.

Съгласно посоченото фактическо основание в обжалваното решение, жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да има 15 години действителен осигурителен стаж.

Спорният въпрос между страните е следва ли да се зачетат за действителен осигурителен стаж периодите, през които жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. Като е взел предвид представените писмени документи административният орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане от 15 г. 07 м. 17 дни. За действителен стаж е зачетен 13 г. 02 м. 16 дни. Не е взет предвид период от 02 год., 05 мес. и 01 дни, през който Е.И. като неработеща майка, е отглеждала децата си. В случая, спора между страните по делото е съсредоточен единствено около периода на майчинство като неработеща майка.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

От приложен към административната преписка Опис на осигурителен стаж на Е.И. се установява периода, през който жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административният орган в издадения административен акт.

В настоящия случай спорен е въпросът относно признаване на действителен стаж за периодите: от 01.07.1982 г. до 04.06.1983 г., 03.07.1984г.-23.10.1984 г. и от 28.10.1989 г. до 06.01.1991 г., с продължителност 02 г. 05 м. 01 дни, през които жалбоподателката е била в майчинство за отглеждане на дете, поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. В случая е относим и Указ за насърчаване на раждаемостта (отм.), като в чл. 3ж, ал. 2 от същия (доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.) е предвидено, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето, до навършване на 3-годишна възраст на детето, се зачита за трудов стаж. В същия дух е и нормата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда (в действащата за този период от време редакция), според която за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст. По делото не съществува спор, че през процесните периоди жалбоподателката не е работеща майка.

При сега действащата уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, а съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законотворецът не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за „неработещата майка“, поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административният орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел да отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство (майчинството) за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО отказва да признае процесния период за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

След като времето на майчинство за процесния период се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗРКСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО.

Не може да бъде споделен довода на пълномощника на ответника, че ако законодателя е считал, че майчинството на неработеща майка е действителен стаж, същото е следвало да бъде включено в допълнението на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, направено със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от 29.01.2023 г.). С направеното изменение на посочената норма, даваща дефиницията на понятието „действителен стаж“, същата се привежда в съответствие с трайната и безпротиворечива съдебна практика, че периодите на наборна военна служба (мирновременна алтернативна служба) и периода на претърпяна незаконна репресия, следва да се зачитат за действителен осигурителен стаж при пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Подобна съдебна практика обаче е налице и по отношение на периода на майчинство на неработещите майки, което означава, че се касае по-скоро за законодателен пропуск от страна на законодателя при изменението на горепосочената разпоредба, което обаче не следва да бъде тълкувано в обратна насока, а именно, че с невключването на майчинството на неработещите майки в направеното допълнение, този период се изключва като действителен осигурителен стаж при пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

При така установените факти се явява неправилен извода в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателката не отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да има действителен стаж от 15 години.

В обжалвания административен акт е установено, че действителният осигурителен стаж на Е.И. е 13 г. 02 мес. 16 дни, от който е приспаднат период на майчинство от 02 г. 05 м. 01 дни. При прибавяне на този период от 02 г. 05 м. 01 дни към действителния стаж от 13 г. 02 мес. 16 дни, се получава действителен стаж 15 г. 07 мес. 17 дни. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Е. И. е имала навършена възраст от 67 г. 00 м. 01 дни (посочено в разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, както и решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали). Изискуемата възраст за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, от 01.01.2024 г. (когато е подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ) е била 67 години съгласно чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС. Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, жалбоподателката е отговаряла на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО неправилно е било отказано. От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 21.06.2024 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателката деловодни разноски в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, АС – Кърджали

Р Е Ш И:

Отменя Решение № 2153-08-124/ 18.06.2024 г. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Е. А. И. срещу Разпореждане № 2113-08-615#6/ 15.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Изпраща преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по заявление, вх. № 2113-08-615/ 15.04.2024 г. на Е. А. И., при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на Е. А. И. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [община], деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.