Решение по КНАХД №2094/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И. К. К., [ЕГН], срещу Решение № 954/30.07.2025 г., постановено по АНД № 20253110200233 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7562960, издаден от ОДМВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, в условията на повторност, по арг. на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

Касационният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С оглед изложените съображения е направено искане за неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – ОДМВР - Варна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Л. – А., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е (ЕФ) Серия К № 7562960, издаден от ОДМВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И. К. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, в условията на повторност, по арг. на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че на 25.05.2023г. в 14:20 часа в гр.Варна, по път първи клас - 9 в посока на движение от гр. Варна към К.К. „Златни пясъци“, до резиденция „Евксиноград“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/час, обозначено с пътен знак „В-26“ е било установено управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер], със скорост от 81 км/час, като е отчетено превишение от 21 км/час, след приспадане на процента грешка на уреда засичащ скоростта на движение. Нарушението е било квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на въззивника е била наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП. Посочено е също така, че нарушението е било извършено при условията на „повторност“, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7139112/05.05.2023 г. Административно-наказващия орган (АНО) е приложил справка, от която се установява, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство, представляващо видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване и монтаж на триножник от одобрен тип, а именно АТСС ARH CAM S1.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно К., в качеството му на ползвател на автомобила е бил санкциониран. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна и че правото на защита на жалбоподателя К. не е било нарушено.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си и всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Оспореното решение е правилно.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на ЕФ и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният ЕФ съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, ползвано от касатора К., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 81 км/ч.

Няма спор, а и видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – приложена по делото, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, при положение, че в кадъра е заснето само едно МПС.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора И. К. К. в качеството му на ползвател на автомобила.

Наложеното на касатора наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 3 ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 21 km/h до 30 km/h, наказанието е глоба в размер на 100,00 (сто) лева, а двойният й размер, предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП възлиза на 200 (двеста) лева.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на ВРС за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН касаторът И. К. К. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 130,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27е НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 954/30.07.2025 г., постановено по АНД № 20253110200233 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН] да заплати на ОДМВР - Варна сумата в размер на 130 лв. (сто и тридесет), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.