Р Е Ш Е Н И Е
№ 396/03.02.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на девети януари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8602 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г.А.В., ЕГН **********,
Т.И.Т., ЕГН ********** и Ц.И.Г., ЕГН **********, субективно съединени искове с
правно основание чл. 208 КЗ /отм./ вр. чл. 238, ал. 1
и ал. 5 КЗ /отм./ вр. чл. 234 КЗ /отм./ за осъждане
на „К.Ж.” АД, Франция, да заплати на всеки от ищците сумата от по 211.94 лв.,
представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сертификат №
* г. към договор за потребителски кредит * г., сключен между „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД и И.Т.В., ЕГН **********, което събитие се изразява в настъпила на 19.08.2013 г.
смърт на кредитополучателя И.Т. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищците Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г. излагат, че са призовани наследници на И.Т. В., починал на * г., съответно преживяла съпруга и деца. Посочват, че на
30.11.2012 г. между И.Т.В. и „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството е
предоставило в полза на Ив. В. парични средства, срещу задължение за връщането им, ведно с уговорена възнаградителна лихва. Със сертификат № * към договора за кредит, кредиторът „Б.Н.П.П.Ф.”
ЕАД и застрахователят „К.Ж. – клон Б.” АД уговорили
обезпечаване на кредитните задължения на Ив.В. в случай на негова смърт. Твърдят, че ползващо
се лице по полицата е кредитното дружество, но доколкото се обезпечава
изпълнение на парични и наследими задължения на И.В.,
наследниците му имат качеството на трети ползващи се лица. Излагат, че на
19.08.2013 г. кредитополучателят е починал от остра сърдечна недостатъчност.
Поради това предявили пред застрахователя претенция за заплащане на дължимата
към кредитора по потребителския заем остатъчна сума по кредита. На 16.10.2013
г. застрахователят им отказал плащане на основание чл. 10 от ОУ към полицата –
съществуващо към сключването й заболяване на застрахования, допринесло за
настъпване на смъртта. Поддържат, че кредиторът „Б.Н.П.П.Ф.”
ЕАД бездейства по удовлетворяването си от застрахователя „К.Ж. – клон Б.” АД, с което обосновават интереса си от получаване от застрахователя на
имущественото благо, което като призовани наследници е част от имуществената
маса и обременява правната им сфера в отношенията им с кредитора по паричния
заем – в общ размер на остатъчния баланс по кредита. По изложените съображения молят предявените искове да
бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника К.Ж.” АД, Франция, чрез „К.Ж.,
КЛОН Б.” КЧТ. Не оспорва обстоятелството, че между дружеството и починалия И.В. е сключена
застраховка „Защита на плащанията” във връзка с отпуснат на последния
потребителски кредит от „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД. Не оспорва
съдържанието на договора за кредит от 30.11.2012 г. и застрахователния
сертификат към него; смъртта на застрахования и качеството на ищците на
призовани наследници, както и че е отказал да им заплати претендираното
обезщетение. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Посочва, че наследниците на застрахования са ползващи се
лица само в изрично посочените в чл. 8 от Общите условия случаи, какъвто не е
настоящият. Поддържа, че материално легитимирано лице по застраховката е „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД, а ищците нямат качеството на трети ползващи се
лица, още повече че не са и платили реално дълга на кредитополучателя. Твърди,
че задълженията на застрахования, респективно на неговите наследници към договорителя са погасени поради опрощаване, поради което не
е налице дълг към кредитора, който да бъде погасен и няма основания за
извършване на застрахователно плащане по сключената застраховка. Счита
плащането не само за недължимо, но и че същото би довело до неоснователното
обогатяване на ищците. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от 09.01.2017
г. ищците се представляват от адв. Ил. А., която заявява, че поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени. В предоставения й от съда срок представя писмена
защита.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 208 КЗ /отм./ вр. чл. 238, ал. 1
и ал. 5 КЗ /отм./ вр. чл. 234 КЗ /отм./.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че ищците са призовани наследници на И.Т.В., починал на 19.08.2013г.,
съответно преживяла съпруга и деца; че на 30.11.2012 г. между И.Т.В. и „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който дружеството е предоставило в полза на И.В. парични средства
срещу задължението за връщането им, ведно с уговорена възнаградителна
лихва; че със сертификат № *
към договора за кредит кредиторът „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД и
застрахователят „К.Ж. – КЛОН Б.”
АД уговорили обезпечаване на кредитните задължения на И.В. в случай на негова
смърт; че на 16.10.2013 г. застрахователят отказал на ищците плащане, на
основание чл. 10 от ОУ към полицата – съществуващо към сключването й заболяване
на застрахования, допринесло за настъпване на смъртта.
Не е спорно, че на
30.11.2012 г. между И.Т.В. и „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит * /л. 9 от гр. д. № * г. по описа на ВРС, ІХ
състав/, по силата на който дружеството предоставило в полза на кредитополучателя
И.В. сумата 1075 лв. срещу задължение за връщането й, ведно с уговорена възнаградителна лихва, съгласно погасителния план към
договора. Видно от приложения към исковата молба сертификат № * към договора за кредит /л. 10 от посоченото дело/, подписан и от
кредитополучателя, кредиторът „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД и
застрахователят „К.Ж. – КЛОН Б.” АД уговорили
обезпечаване на кредитните задължения на И.В. в случай на негова смърт в
резултат на злополука или заболяване.
Не е спорно, че И.В. е починал на 19.08.2013
г., като към датата на неговата смърт той не е изпълнил всичките си задължения,
произтичащи от сключения договор за кредит от 30.11.2012 г.
Съгласно заключението на
вещото лице П.И. по допуснатата и приета без възражение по делото
съдебно-счетоводна експертиза, към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие – смъртта на кредитополучателя /19.08.2013 г./, общият
размер на непогасеното задължение по отпуснатия потребителски паричен кредит * е в размер на 635.83 лв., в това число главница – 561.20 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва – 74.63 лв. В експертизата се
посочва още, че с решение на управителните органи на „Б.Н.П.П.Ф.”
ЕАД задължението на кредитополучателя И.Т.В. по договора за потребителски
паричен кредит е опростено, поради което следва да се приеме, че същото не е
дължимо. Установено е, че след датата на смъртта 19.08.2013 г. по процесния договор погашения не са извършвани. Според вещото
лице, към 15.02.2016 г. /датата на изготвяне на заключението/ задълженията по
този договор са опростени, а кредитът е със статус „ЗАКРИТ”.
В тази връзка
е и основният спорен момент в производството, а именно дали ответникът дължи
заплащане на обезщетение в резултат на настъпилото застрахователно събитие –
смърт на кредитополучателя, съответно за материалната легитимация на ищците
като правоимащи лица по сертификата към договора за
кредит – по застраховката „Защита на плащанията” и за значението на
опрощаването на кредитния дълг от кредитора.
Съгласно легалните
дефиниции на пар. 1 – пар. 4
от ДР на КЗ /отм./ „застрахователен риск” е обективно съществуващата вероятност
от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице;
„застрахователно събитие” е настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие; „застрахован” е лицето, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор; а
„потребител на застрахователна услуга” е застрахованият, третото ползващо се
лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по
застрахователен договор. При настъпило обезпечено с полицата „засрахователно събитие”, в полза на „потребителя на
застрахователната услуга” /застрахован или трето лице/ се дължи заплащане на
„обезщетение” по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, равно на стойността на реално
претърпяната вреда към момента на реализирания риск.
Както се посочи и
по-горе в изложението, с процесния сертификат № * към договора за кредит от 30.11.2012 г. кредиторът „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД и застрахователят „К.Ж. – КЛОН Б.” АД са уговорили обезпечаване на кредитните задължения на И.В. в случай на
негова смърт. С този договор е обезпечена имуществената сфера на кредитора при
настъпил риск „смърт на кредитополучателя” в размера на останалите непогасени анюитетни задължения по кредитното правоотношение, т. нар.
„застрахован финансов риск”. Тоест материално легитимирано лице по полицата по
смисъла на пар. 1 от ДР на КЗ /отм./ е кредиторът или
всяко друго лице, платило дълга на кредитополучателя вместо застрахователя. В
този смисъл наследниците на длъжника не могат да се приемат за „трети ползващи
се лица”, докато не платят дълга на своя наследодател. Обратното би означавало
застрахователят да бъде заставен да плати два пъти – веднъж на наследниците на
длъжника и втори път на застрахования кредитор, или кредиторът да би бил длъжен
да води иск срещу удовлетворените от обезщетението наследници на длъжника,
вместо да ползва облекчения ред на сключения от самия него обезпечаващ го
имуществен застрахователен договор – и двете възможности – в противовес с целта
и идеята на така учреденото застрахователно правоотношение. Ето защо ако не са
погасили дълга на своя наследодател, ищците не могат да имат имуществени права
от разглежданата полица, тъй като правната им сфера не е накърнена.
В случая разпоредбите на
чл. 238 и чл. 234 КЗ /отм./ не намират пряко приложение, доколкото сключеният
застрахователен договор не цели да обезпечи наследниците на длъжника, а неговия
кредитор. Сключената застраховка към договора за кредит е с характер „Защита на
плащанията”, както сами посочват и ищците, поради което следва да се приеме, че
има именно обезщетителен характер. Същата не
представлява самостоятелна застраховка „Живот” с трети ползващи се лица –
наследниците на кредитополучателя. В този смисъл твърденията за личния характер
на тази застраховка са неоснователни.
По делото е безспорно
установено, че кредиторът е опростил задълженията на кредитополучателя, предвид
неговата смърт. Съобразно чл. 108 ЗЗД „опрощаването” е признат от закона способ
за погасяване на облигационни задължения. Към настоящия момент кредитът е със
статус „Закрит”. Ето защо следва да се приеме, че дълг не съществува
/кредиторът се е отказал от него/, поради което не съществува каквото и да било
основание наследниците на кредитополучателя да получават от застрахователя на
кредитора обезщетение в размер на непогасения кредитен дълг от страна на
наследодателя И.В..
По изложените съображения съдът намира предявените искове
за неоснователни, доколкото тристранните отношения по повод договора за кредит
са уредени и ищците не са претърпели никакви имуществени загуби /същите не са
извършвали плащания по договора за кредит, което се установи и от заключението
на вещото лице по приетата по делото ССчЕ/. Още
повече, че по делото липсват доказателства, а и твърдения, след смъртта на
кредитополучателя неговият кредитор да е отправял каквото и да било съдебно или
извънсъдебно притезание към ищците за задълженията на
техния наследодател. Неоснователно
в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Предявените
субективно съединени искове подлежат на отхвърляне.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че в случая е правно ирелевантно
обстоятелството дали настъпилото застрахователно събитие – смъртта на
кредитополучателя е свързано с предходните му заболявания, съответно дали
ответникът закономерно е отказал плащане на застрахователно обезщетение в полза
на ищците, позовавайки се на това основание, поради което съдът приема, че не
следва да коментира възраженията и ангажираните в производството доказателства в
тази връзка, доколкото същите не могат да променят направените изводи за недължимост на претендираното
застрахователно обезщетение, предвид опрощаването на дълга по договора за
кредит.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има ответникът, който обаче не е
направил нарочно искане в този смисъл, поради което в негова полза не следва да
бъдат присъждани такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и Ц.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени искове с правно основание
чл. 208 КЗ /отм./ вр. чл. 238, ал. 1 и ал. 5 КЗ
/отм./ вр. чл. 234 КЗ /отм./ за осъждане на „К.Ж.”
АД, Фр., вписано в Търговския регистър на дружествата на Париж под № *, да заплати на всеки от ищците сумата от по 211.94 лв., представляваща
обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сертификат № * г. към договор за потребителски кредит * г., сключен между „Б.Н.П.П.Ф.” ЕАД и И.Т.В., ЕГН
**********, което събитие се изразява в настъпила на 19.08.2013 г. смърт на
кредитополучателя И.Т.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2015 г. до окончателното
й изплащане.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: