№ 6880
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100510299 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11503/03.07.2023 г. по гр.д. № 14588/2022 г. на СРС, 155 състав,
съдът е признал за установено по предявения от „ЗК Л.И.” АД срещу Столична
община положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 412, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че Столична община дължи на „ЗК
Л.И.” АД сумата от 428,99 лева, представляващи дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1261-18-277909, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлена претенцията на „ЗК Л.И.” АД за горницата над 428,99 лева до пълния
претендиран размер от 429,29 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
първоинстанционният съд е осъдил Столична община да заплати на „ЗК Л.И.” АД
сумата от 74,84 лева – разноски за заповедното производство, както и сумата от 463,99
лева – разноски за първоинстанционното производство.
С горецитираното решение СРС е уважил предявения евентуален обратен иск,
като е осъдил „Т.Г.Х.” АД да заплати на Столична община сумата от 428,99 лева,
представляващи дължимо застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-
277909, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 74,84 лева – разноски за
заповедното производство, и сумата от 463,99 лева – разноски за
първоинстанционното производство, при условие че Столична община заплати тези
суми на „ЗК Л.И.” АД. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК СРС е осъдил „Т.Г.Х.” АД да
заплати на Столична община сумата от 149,68 лева – разноски по делото.
Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на
1
страната на ответника – „Т.Г.Х.” АД.
Срещу частта на решението, с която е уважен евентуалният обратен иск, е
постъпила въззивна жалба от ответника по иска – „Т.Г.Х.” АД. В жалбата са
релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че първоинстанционният съд не е извършил пълно изследване на фактическата
обстановка, поради което е постановил необоснован съдебен акт. Твърди се, че не се
установява по безспорен начин противоправно поведение на „Т.Г.Х.” АД във връзка с
поето задължение за поддържане и ремонт на процесния пътен участък, което
противоправно поведение да е в причинна връзка с настъпването на ПТП. Излагат се
съображения, че по делото е представен договор, сключен със Столична община, за
осъществяване на текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните
съоръжения, в обхвата на който договор попада и ул. „Беловодски път”. Твърди се, че
изпълнението на абонаментната поддръжка за процесния месец е била приета от
възложителя Столична община без възражения, за което е изплатено дължимото се
възнаграждение. Твърди се, че по делото няма никакви доказателства, от които да е
видно, че въззивникът не е поддържал улицата в съответствие с уговореното.
Поддържа се, че сключеният договор между „Т.Г.Х.” АД и Столична община има
характера на договор за изработка, като при постановяването на първоинстанционното
решение СРС се е отклонил от практиката на ВКС, като е приел, че е налице
неизпълнение въпреки приемането на работата от възложителя без възражения.
Поддържа се, че последното е основание да се приеме, че Столична община е изгубила
правото да претендира вреди от неизпълнение на договора за изработка. Излагат се
подробни съображения, че Столична община не е доказала причинната връзка между
поведението на „Т.Г.Х.” АД и процесното ПТП. Предвид изложеното се иска отмяна
на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният от Столична
община евентуален обратен иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият, ищецът по обратния иск – Столична община, оспорва жалбата.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно в обжалвана част. Твърди, че
е представил доказателства за възлагане на въззивника на абонаментната поддръжка за
процесния участък. Признава, че е представен констативен протокол от 11.10.2018 г. и
протокол за месечна инспекция, като участъкът е приет без забележки. Въпреки това
твърди, че е възможно в друг момент процесният участък да не е бил в изрядно
състояние. Поддържа, че ако съдът уважи иск срещу общината поради необезопасена и
несигнализирана дупка, то отговорността е за изпълнителя по договора за поддръжка
на уличната мрежа, който не е изпълнил договорното си задължение да поддържа
непрекъснато процесната улица в състояние, годно за безопасно движение. Излага
съображения, че неизпълнението на договорното задължение за поддръжка на ул.
„Беловодски път” е в пряка и непосредствена причинна връзка с претендираните от
Столична община вреди, поради което „Т.Г.Х.” АД следва да понесе възстановяването
на тези вреди. Поддържа, че в хода на процеса е установено настъпването на
посоченото в исковата молба застрахователно събитие при преминаване през дупка на
посочените от застрахователя дата и място. Предвид изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, в която е уважен
предявеният обратен иск. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
2
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно по следните съображения:
Предявеният евентуален осъдителен иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД. За уважаване на този иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
наличието на облигационна връзка с ответната страна, произтичаща от сключен
договор за изработка; 2/ неизпълнение от ответната страна на конкретно поето
задължение; 3/ вид, размер и предвидимост на вредите, настъпили за ищеца в пряка
причинно-следствена връзка от неизпълнението на ответната страна.
Столична община в качеството на ответник по главния положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е привлякла „Т.Г.Х.“ АД като свой помагач по претенцията на „ЗК
Л.И.” АД. С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение
положителният установителен иск на „ЗК Л.И.” АД е уважен до размера на сумата от
428,99 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-277909
за възстановяване на вреди, причинени на 05.10.2018 г. на лек автомобил „Ягуар Х
Тайп”, рег. № СВ****АА.
На основание чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. А съгласно чл. 223, ал.
2 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която то е помагало. Третото лице помагач не може
да оспорва установеното от съда в мотивите под предлог, че подпомаганата страна зле
е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице помагач обстоятелства или
доказателства. Тоест по силата на цитираните разпоредби подпомагащата страна
„Т.Г.Х.“ АД е обвързана от установителната сила на първоинстанционното решение в
отношенията си с насрещната страна – ищцовото застрахователно дружество. В
отношенията си с подпомаганата страна – Столична община, „Т.Г.Х.” АД е обвързано
от силата на мотивите на първоинстанционния акт, касаещи главния иск, предявен от
„ЗК Л.И.” АД срещу Столична община.
По делото липсват оплаквания и доказателства, че Столична община виновно е
пропуснала да предяви неизвестни за помагача „Т.Г.Х.” АД обстоятелства или
доказателства. Затова и спрямо дружеството помагач следва да се приемат за доказани
правнорелевантните факти по главния иск, а именно:
Налице е валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
имуществена застраховка „Каско“, сключен между „ЗК Л.И.” АД и собственика на
увредения лек автомобил „Ягуар Х Тайп“, рег. № СВ****АА. Срокът на
застрахователното покритие е от 19.12.2017 г. до 18.12.208 г.
В срока на действие на застрахователния договор, на 05.10.2018 г., е настъпило
застрахователно събитие (ПТП), когато при движение в гр. София, по ул. „Беловодски
път“, лек автомобил „Ягуар Х Тайп” попада в необезопасена и несигнализирана пътна
неравност (дупка), без да е установено съпричиняване от водача. Вследствие от това на
3
лекия автомобил са причинени увреждания, като са спукани предна и задна дясна
гума, както и са изкривени джантите.
„ЗК Л.И.” АД е изплатило на 28.12.2018 г. на собственика на увредения лек
автомобил обезщетение в размер на 418,92 лева, поради което застрахователят е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
В производството по главния положителен установителен иск е установено, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е
собственост на общината.
След като ул. „Беловодски път“ е общински собственост, то изграждането,
ремонта и поддържането на тази улица се осъществява от Столична община на
основание чл. 31 ЗП. С оглед на това въззивният съд следва да отбележи, че не е
спорно между страните по обратния иск, а и се установява от Договор № СО15-РД-55-
355/11.06.2015 г., че Столична община и „Т.Г.Х.“ АД са постигнали споразумение, по
силата на което Столична община е възложила на „Т.Г.Х.“ АД да извършва на
територията на Столична община – I зона „Райони Витоша, Лозенец, Средец и
Триадица“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за
организация на движението.
По арг. от чл. 3.1. договорът влиза в сила от датата на регистрационния му
индекс, като на основание чл. 3.2. сделката има действие за срок от 48 месеца, считано
от регистрационния индекс. Тоест срокът на действие по процесния договор за
възлагане на поддръжка и текущ ремонт на улична мрежа, който има характер на
договор за изработка, е до 11.06.2019 г.
На основание чл. 1.1.1. от договора за посочените в Приложение № 11 към
договора улици и булеварди поддържането се осъществява ежемесечно на база
показателите на изпълнение, определени в приложението. От друга страна, за
останалите улици и булеварди, които не са включени в Приложение № 11,
поддръжката по арг. от чл. 1.1.2. от договора се осъществява въз основа на конкретни
задания, отправени от Столична община до „Т.Г.Х.“ АД.
Видно е от представеното по делото Приложение № 11, че в същото под
позиция № 31 фигурира цялата ул. „Беловодски път”, с ниво на поддръжка „В”.
Следователно за поддръжката на пътния участък, където е настъпило процесното
застрахователно събитие, не е било необходимо изрично възлагане за провеждане на
ремонтни дейности. Напротив, дружеството „Т.Г.Х.” АД е било длъжно по силата на
самия договор от 11.06.2019 г. ежемесечно да поддържа ул. „Беловодски път” в
нормално и безопасно за използване състояние.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че съгласно чл. 1.2. от договора в
обхвата на дейностите по поддръжка по чл. 1.1. се включват дейности по текущ ремонт
и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в границите на
определената с договора зона на територията на Столична община.
По арг. от чл. 2.1. за целите на договора поддържането на пътя представлява
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение като с клаузата на чл. 2.2.2. от договора страните изрично се договорили, че
текущото поддържане включва и ремонт на отделни разрушения по пътното платно –
дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др.
На основание чл. 12.1.15. от договора изпълнителят „Т.Г.Х.” АД е длъжен да
инспектира района, предмет на поръчката, и да набира актуална информация за
състоянието на улиците и пътните съоръжения и необходимите ремонти със
съответните количествени измерители и да предоставя на възложителя Столична
4
община ежемесечно справка за това.
По арг. от чл. 12.1.2. изпълнителят е длъжен да поддържа пътната мрежа
съгласно изискванията на съответното ниво за поддръжка. А съгласно чл. 12.1.11. в
периода на извършване на ремонтни дейности изпълнителят следва да изготви проект
за временна и/или постоянна организация на движението и да го съгласува с
компетентните органи, както и да организира след това изпълнението на съгласувания
проект.
С клаузата на чл. 17.2. от договора страните са се споразумели, че всички вреди,
понесени от възложителя, които са резултат от грешки, недостатъци и пропуски, както
и резултат от некачественото СМР и неспазването на сроковете, са за сметка на
изпълнителя. Тоест по силата на цитираната клауза изпълнителят „Т.Г.Х.” АД отговаря
спрямо Столична община за претърпените от последната вреди под формата на
изплатени обезщетения за настъпили в пътния участък ПТП, но само когато ПТП са
причинени от неизпълнение или некачествено изпълнение на договора. Изпълнителят
не отговаря, ако е осъществил надлежно всички възложени задължения по договора за
изработка и въпреки това е била ангажирана отговорността на възложителя пред
увреденото лице.
В процесния случай се установява безспорно по делото, че на 05.10.2018 г. на
ул. „Беловодски път” е имало дупка, която представлява по арг. от § 6, т. 37 от ДР на
ЗП препятствие на пътя. Изводът за наличие на такова препятствие съдът прави на
първо място въз основа на изслушаните по делото показания на свид. К.М.,
управлявал увреденото МПС „Ягуар Х Тайп”. Свидетелят дава еднопосочни,
непротиворечиви показания, като не е пряко заинтересован от изхода на спора, поради
което съдът дава вяра на казаното от него при проведения разпит пред СРС.
На второ място посоченият по-горе извод за наличие на дупка на пътното
платно се основа и на съставения от органите на МВР Протокол за ПТП №
1715078/05.10.2018 г. В частта, в която в протокола за ПТП е установено мястото на
дупката, протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Това е така, защото се касае за официален документ – протоколът е съставен от
длъжностно лице, в кръга на правомощия му, по предвидения за това ред и отразява
обстоятелства, които длъжностното лице пряко е възприело.
„Т.Г.Х.” АД нито твърди, нито представя надлежни доказателства за това, че
към 05.10.2018 г. са били поставени знаци, които да обезопасят движението, като
сигнализират на водачите за наличието на препятствие на пътното платно на ул.
„Беловодски път”. Тоест при липсата на такава сигнализация и/или ремонтни дейности
съдът следва да приеме, че „Т.Г.Х.” АД не е изпълнило задълженията си по договора,
сключен със Столична община, за осигуряване на абонаментна ежемесечна поддръжка
и текущ ремонт на уличната пътна мрежа. Несъмнено това неизпълнение на
договорното задължение е довело до образуване на дупка на пътното платно по ул.
„Беловодски път“, във връзка с което е била ангажирана отговорността на
възложителя. Тоест установена е и причинната връзка между договорното
неизпълнение и имуществените вреди, претърпени от Столична община поради това
неизпълнение.
Неоснователни са възраженията на въззивника „Т.Г.Х.” АД, че представения
констативен протокол от 11.10.2018 г. доказва, че „Т.Г.Х.” АД е изпълнило договорните
си задължения и към деня на ПТП на пътното платно на ул. „Беловодски път” не е
имало дупка. Представеният констативен протокол установява единствено състоянието
на пътната мрежа към датата на съставянето на протокола, т.е. шест дена след
процесното ПТП. В този смисъл посоченият констативен протокол няма как да се
разглежда като доказателство за това дали в предходен момент, към 05.10.2018 г., е
5
имало неравности по пътното платно на ул. „Беловодски път” или не.
Във въззивната жалба не са наведени други оплаквания, по които Софийски
градски съд да се произнесе.
Предвид всичко изложено по-горе съдът приема, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на „Т.Г.Х.” АД по реда на чл. 79, ал. 1,
предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД. До този правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Поради това въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част, с която е уважен обратният иск срещу „Т.Г.Х.” АД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият Столична община.
Последната е претендирала юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. С оглед материалния интерес, липсата на правна и фактическа сложност по
делото, както и положените усилия от страна на процесуалния представител на
Столична община следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 50,00
лева.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11503/03.07.2023 г. по гр.д. № 14588/2022 г. на
СРС, 155 състав, В ЧАСТТА, в която „Т.Г.Х.” АД е осъдено да заплати на Столична
община сумата от 428,99 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение
по щета № 0000-1261-18-277909, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 74,84
лева – разноски за заповедното производство, и сумата от 463,99 лева – разноски за
първоинстанционното производство, при условие че Столична община заплати тези
суми на „ЗК Л.И.” АД.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Триадица”, ул. ****, да заплати на Столична община, ЕИК *********, с
адрес в гр. София, ул. „Московска” № 33, сумата от 50,00 лева – разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6