Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 10.04.2023г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 390 по описа за 2022
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба от М.Х.Б. с ЕГН **********,*** срещу Заповед с
рег.№22-0308-000244 от 06.12.2022год. на
Д.Б.Д.– Началник на РУ-гр.Омуртаг към ОД на МВР Търговище, за налагане
на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от
ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна
поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Навеждат се доводи за неустановеност на извършването на административно
нарушение, по повод на което е издадена и обжалваната заповед.
Оспорващият сочи, че работи като шофьор в Р. Германия и нито преди, нито
към момента на проверката е употребявал каквито и да било наркотични или
психотропни вещества, в каквато връзка
представя 2 броя резултати от изследвания – тест за наркотици, при които
резултатът от изследванията е бил отрицателен.
Сочи, че изпълнението на обжалваната заповед за ПАМ би го лишило от упражняване
на професията, респективно да осигурява издръжката на семейството си - съпруга
и две деца, с оглед на което отправя искане за отмяна на обжалваната заповед,
като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон.Отправя
искане за отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат В.К. от ШАК, който поддържа жалбата, както и искането по
същество.
Ответната страна Началник на
Районно управление –гр.Омуртаг към ОДМВР-Търговище не се явява и не се
представлява в открито съдебно заседание, в придружаващото жалбата писмено
становище с рег.№ДА-01-359/03.02.2023год. по описа на ШАдмС се заявява
становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни
съображения по съществото на спора, обосноваващи искането за постановяване на решение, с което да се
отхвърли, като неоснователна жалбата на М.Х.Б., против заповед за прилагане на
ПАМ, издадена от Началника на Районно управление гр. Омуртаг, с оглед
постановяването й от компетентен административен орган, в законоустановената
форма и при наличие на сочените в същата фактически и правни основания, в
съответствие с целта на закона и с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
В случай, че жалбата срещу процесната заповед бъде уважена и се претендират
разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, като моли размерът на същите
при прекомерност да бъде намален до размера определен в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери за адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на
жалбоподателя Б. лично срещу подпис на 06.12.2022 година /л. 12/, а жалбата срещу
заповедта е депозирана на 09.12.2022 година.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата №22-0308-000244
от 06.12.2022год. на Д.Б.Д.– Началник на
РУ-гр.Омуртаг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –Търговище
, на жалбоподателя М.Х.Б. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена
следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 06.12.2022
година около 11:40 часа в гр. Омуртаг на ул.Цар Освободител до фирма Амиго, в
посока на движение към Автогара Б. управлява собствения си лек автомобил, Фолксваген
голф с рег.№482М933, след употреба на наркотични вещества или техни аналози
/Амфетамин и Метамфетамин/, установено с техническо средство дрегер Дръгтест
5000,с фабричен номер ARJM-0046,
отчел валиден тест с положителен резултат – АМР /Амфетамин/ и МЕТ/ Метамфетамин/.
Б. отрекъл да е употребявал наркотични или упойващи вещества; издаден му е талон
за изследване № 0044331, в който собственоръчно вписал, че не приема резултата.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред,
различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя в
производството по оспорване заповедта за прилагане на ПАМ.
За
установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя М.Б. , е съставен АУАН
серия GA,
бланков № 833302 от 06.12.2022 година /л. 10/, в който е описана фактическа
обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП-управлява ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози .
От
представената административна преписка се установява, че за извършената
проверка на жалбоподателя за употреба на упойващи или наркотични вещества е изготвена
разпечатка от паметта на Дрегер Дръг тест 5000 с идентификационен №ARJM-0046 за извършен на
06.12.2022год. в 11.55ч. тест за употреба на наркотични вещества с дата на
регистрация 06.12.2022 година, с резултатите от която проверка жалбоподателят
не се е съгласил, като е издаден талон за изследване бланков №0044331 /л. 11/.По делото е прил. и Протокол№*********-1000
за сервизна проверка на Дръг Тест 5000 от 22.03.2022год. /л.23/.,установяващ,че
същият е годен. Не се оспорва по делото и установим от прил. доказателства по
административната преписка /извлечение от регистъра за постъпилите заявителски
материали за престъпления от общ характер на РУ-Омуртгаг за 2022год./ е
обстоятелството, че жалбоподателят доброволно се е явил в ЦСМП-гр.Омуртаг и е
дал кръвна проба за изследване, но поради забавянето при изготвянето на
химико-токсикологичните експертизи във ВМА-Варна към момента на образуване на
делото образуваното срещу него Досъдебно производство№387/06.12.2022год. по
описа на РУ-Омуртаг за престъпление по чл.343б ал.3 от НК не е приключило.От
представеното от оспорващия удостоверение
от 09.12.2022год. /л.27/ се установява, че М.Б., живущ в
Дуисбург,Терстегенщрасе12 работи като шофьор в Абецедариус ООД, Германия от
четири месеца и е назначен на постоянен трудов договор.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК, които обаче са оборени по надлежния ред в хода на
производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; изрично е посочено, че при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и
кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция
заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в
посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът
е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно
управление на собствено МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на
пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на забраната
по отношение на наркотични вещества или техни аналози води до
ангажиране на наказателната отговорност на водача на основание чл. 343б,
ал. 3 от Наказателния кодекс. Тук следва да се посочи, че според чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки,
се уреждат в закон. Това изискване в случая е спазено – в чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП, изрично е посочено, че мярката се прилага когато е налице
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Тази разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, обосновава приложимостта на принудителната мярка, когато
органът установи управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо че деянието съставлява
престъпление по посочения текст от НК.
В конкретния случай се установява, че Б. е оспорил показанията на полевия
тест и е дал кръвна проба. Според представените в хода на съдебното
производство от жалбоподателя и приети
като доказателства по делото Протокол с резултати от изследвания на М.Х.Б. в СМДЛ Рамус ООД, на
07.12.2022год. в 11.38часа, непосредствено след освобождаването му от ареста
/л.7/ и Фиш за токсикохимичен анализ на кръвна проба, изд. от ВМА-Варна на
08.12.2022год. /л.8/, в предоставените от оспорващия проба от урина и кръв не е установено наличие на наркотични
вещества, а комбинираният тест за наркотични вещества по 6 параметъра е
негативен, вкл. и за АМР /Амфетамин/.
Действително, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба,
какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от
тази кръвна проба са определящи - чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В случая по
делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна
проба, като резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества към момента
на образуване и приключване на съдебното производство не са потвърдени от
медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне изготвянето на
химико-токсикологичните експертизи във ВМА-Варна, поради което и образуваното
срещу жалбоподателя досъдебно производство№387/06.12.2022год. на РУ-Омуртаг за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК не е приключило. За издаването на ЗППАМ е необходимо употребата на наркотични
вещества или техни аналози следва да е безспорно установена. При резултати от две независими една от друга лаборатории от проба от урина и от кръвна проба, оборващи
тези от полевия тест, недоказано се явява твърдението на административния орган
за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
респ. липсва предвидената от закона предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка. Ответникът, въпреки предоставената от съда
възможност не ангажира и гласни доказателства в подкрепа на констатациите си по
АУАН, въз основа на който е издадена процесната заповед.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от
съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 18/ са
определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т.
8 са посочени началниците на РУ при ОДМВР, а със Заповед № 363з-2315 от 31.12.2021
година на Директора на ОД на МВР - Търговище/л. 13/ за упълномощаване на началниците
на РУ-Търговище ,РУ-Попово и РУ-Омуртаг да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, т. е. издателят на оспорената пред
съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в
частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.Видно от прил. на л.14 и л.15 от
делото Заповед№8121К-12691/31.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Акт
за встъпване в длъжност издателят за ЗППАМ е временно преназначен за срок от
една година на ръководна
длъжност-Началник II
степен на РУ-Омуртаг, на която е встъпил на 04.01.2022год.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № рег.№22-0308-000244
от 06.12.2022год. на Д.Б.Д.– Началник на
РУ-гр.Омуртаг към ОД на МВР Търговище е издадена от компетентен административен
орган, в законоустановената форма, но в нарушение на
административно-производствените правила поради неизясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които
са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото
разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния
изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер
на 510 /петстотин и десет / лева - 10 /десет/ лева дължима и внесена
държавна такса /л. 18/ и 500 /петстотин и петдесет/ лева договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие
/л. 7/, по отношение на който размер не е налице надвишаване на предвидения с
разпоредбата на чл.8 ал.2 т.3 от Наредба№1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /посл.изм. бр.88 от 04.11.2022год./
минимален размер, с оглед на което възражението за прекомерност от насрещната
страна е изцяло неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
с рег.№22-0308-000244 от 06.12.2022год. на
Д.Б.Д.– Началник на РУ-гр.Омуртаг към ОД на МВР Търговище, за налагане
на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от
ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи –Търговище да заплати на М.Х.Б. с ЕГН **********,***
сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: