Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
град Добрич, 03.04.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав :
Председател : Петър Монев
Членове : Калина Димитрова
Калиптен Алид
При участието на секретаря Анжела Никова разгледа
докладваното от съдия Монев ВЧНХД №34 по
описа на Добричкия окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и
следващите от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимите С.С.С., с ЕГН **********
и Д.И.А., с ЕГН **********,*** срещу Присъда №9 от 24.10.2019г., постановена по
н.ч.х.д. №86/2018г. по описа на РС-гр.***, с която подс.С.С.С. е признат за
виновен в това, че
на 08.01.2017г. между 5-5:30ч. сутринта в съучастие с Д.И.А.
като съизвършител причинил на Д.О.В. следните травматични увреждания: контузия
на глава, сътресение на мозъка, счупване на носни кости, разкъсно-контузни рани
по двете устни, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, които
в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, поради което и на основание чл.130 ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 от НК във вр. с чл.54 и чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Със същата присъда подсъдимия Д.И.А. е
признат за виновен в това, че
на 08.01.2017г. между 5-5:30ч. сутринта в съучастие със
С.С.С. като съизвършител причинил на Д.О.В. следните травматични увреждания:
котузия на глава, сътресение на мозъка, счупване на носни кости,
разкъсно-контузни рани по двете устни, кръвонасядания и травматични отоци в
областта на лицето, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.130 ал. 2 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК
във вр. с чл.54 и чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност,
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00
/хиляда/ лева.
Двамата подсъдими са осъдени да
заплатят солидарно на Д.О.В. сумата от 3000.00/три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди от осъщественото
спрямо него престъпление по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършеното деяние – 08.01.2017г. до окончателното й
изплащане, како и сумата от 120 /сто и двадесет/ лева по сметка на РС-гр.***,
представляващи 4% държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Като недоказан е отхвърлен гражданския
иск, предявен от Д.О.В. срещу С.С.С. и Д.И.А., в частта за горницата над 3000.00/три
хиляди/ лева до претендирания размер от 10 000.00/десет хиляди/ лева.
Двамата подсъдими са осъдени да
заплатят солидарно и направените от пострадалия Д.О.В. разноски в размер на
2 112 / две хиляди сто и дванадесет/ лева.
Недоволни от така постановената присъда
останали двамата подсъдими С.С.С. и Д.И.А., които я обжалват в гражданската й част,
досежно уважения размер на гражданския иск.
Жалбата, като подадена в срок и от лица
притежаващи активна процесуална легитимация е ДОПУСТИМА, но разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
В проведеното пред въззивната инстанция
публично съдебно заседание жалбоподателите не се явяват представляват се от
адв.С.С. ***, който поддържа жалбата на посочените в същата основания.Настоява
се за изменение на обжалваната присъда, като бъде намалена частта на уважения
от първоинстанционния съд граждански иск.
Процесуалният представител на пострадалия моли
обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло, както и да бъдат заплатени на
доверителя му сторените пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 800.00/осемстотин/ лева.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените
в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото
доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на
присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК,
констатира следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано
по повод тъжба от Д.О.В., с ЕГН ********** *** срещу С.С.С., с ЕГН **********
и Д.И.А., с ЕГН **********,*** за това, че на 08.01.2017г. между 5-5:30ч.
сутринта същите в съучастие помежду си, като извършители му нанесли побой, с
който му причинили травматични увреждания.
Не се спори по отношение на вината.По делото е
безспорно установено, че с действията си на 08.01.2017г. двамата подсъдими са
осъществили фактическия състав на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно
причинили на пострадалия Д.О.В. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на
носни кости, разкъсно-контузни рани по двете устни, кръвонасядания и
травматични отоци в областта на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Безспорно в резултат на
нанесените травматични увреждания от двамата подсъдими пострадалият Д.О.В. е
претърпял неимуществени вреди, състоящи се в болка и страдания, както и негативни
психически преживявания.Назначената, изготвена и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза установява, че преживения инцидент е причинил на
пострадалия значим стрес, трансформирал се към депресивна реакция.От момента на
инцидента до момента на извършване на експертизата са минали повече от две
години, но пострадалия все още не е рационално проработил и не се е освободил
от въздействието на психотравмата.
Налице е изискуемата от закона пряка и непосредствена
връзка между извършеното деяние и претърпените от пострадалия вреди.Именно
поради тази причина и на основание чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е
присъдил обезщетение в размер на 3000.00/ три хиляди/ лева, като е оставил без
уважение като недоказан гражданския иск за горницата до претендираните 10 000.00/десет
хиляди/ лева.
Въззивната инстанция намира, че присъденото от
районния съд обезщетение е справедливо и в състояние да компенсира претърпените
от пострадалия неимуществени вреди, т.е. атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена, както и да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят на Д.О.В.
сторените пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат
в размер на 800.00/осемстотин/ лева.
След извършване на цялостна проверка на постановената
от районния съд присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред
доказателства, изложените в жалбата доводи и становищата на страните, въззивната
инстанция установи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната или
изменението му, поради което на основание чл.338 от НПК,
Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №9 от 24.10.2019г.,
постановена по н.ч.х.д. №86/2018г. по описа на РС-гр.***.
ОСЪЖДА подсъдимите
С.С.С., с ЕГН ********** и Д.И.А., с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на Д.О.В., с ЕГН ********** *** сторените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 800.00/осемстотин/ лева, представляващи възнаграждение на един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: …………… Членове : 1.……………..
2.……………...