Определение по дело №188/2017 на Окръжен съд - Бургас

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 307                                               02.04.2018 г.                              гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав

 

                                                    Окръжен съдия Иван Воденичаров

 

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 188 по описа за 2017 година, на основание чл.374 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Т.В.К. с ЕГН  ********** чрез адв. К. – БАК, съ. Адрес ***, партер против „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес ***.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

Ответникът е депозирал отговор на иска в срока по закона. Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, ведно с приложенията, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, която е изпратена на ответника с указания да подаде допълнителен отговор, задължителното му съдържание, последиците от неподаването му, както и възможностите по чл.373, ал.2 ГПК.

В срока по закона ответникът е депозирал отговор към допълнителната искова молба.

Съдебните книжа са редовно разменени.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

Проект за доклад:

 

Факти и твърдения на ищеца в исковата молба:

Ищецът твръди, че през 2012 г.  представители на ответника са учредили заповедно производство по чгд № 6 69682012 г. ВРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 51 000 лв. главница по договор за кредит; 7 533, 60 лв. дължими лихви за посочен период; 765 лв. дължими такси и законна лихва върху главницата от датата на заявлението, която към момента на този иск е в размер на 25 654, 54 лв. Или общо задължение към датата на настоящия иск в размер на 84 955, 14 лв. по оздадения изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело№ 20128070400269 на ЧСИ Денчева. По подадено възражение издадените заповед и изпълнителен лист били обезсилени. На това основание било прекратено и изпълнителното производство с нарочно постановление от 12-12-2016 г. При прекратеното на това основание изпълнително производство погасителната давност не се прекъсва. Датата от която започва да тече в случая погасителната давност е 20.08.2011 г., тъй като банката е претендирала изискуема главница от тази дата. Поради това вземането е погасено с петгодишната давност на 20.08.2016 г. Според ищеца банката може да предяви иск по общия исков ред за вземането, тъй като няма СПН по спора. Ищецът и твърди, че няма да е в страната, поради което при заведен иск да бъде осъден за вземането в негово отсъствие. Поради това счита, че има интерес да установи със СПН, че не дължи сумите, поради погасяване вземането по давност.

 

Ищецът отправя искането :  да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника суми в общ размер от 84 955, 14 лв., от които:

51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от 26.11.2010 г.;

7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до 16.05.2012 г.;

765 лв. дължими такси по тарифата на банката и

25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.

 

Правна квалификация  искането има правно основание в чл. 124, ал.1 ГПК.

 

Възражения на ответника в отговора на искова молба:

Ответникът счита иска за недопустим, поради липса на правен интерес. Възражението за погасителна давност било средство за защита на длъжник и се упражнява с възражение  по предявен от кредитора иск. В случая след обезсилването на процесуалните ценни книги банката не е предприемала действия за осъществяване на правата си върху процесните вземания. За правния интерес не е достатъчна евентуалната възможност банката да предявява иск по общия ред за вземанията си, които са погасени по давност.

Недопустим отделно от това е и иска за лихви в размер на 25 654, 54 лв. лихвата е присъдена със заповедта за изпълнение, която е обезсилена, поради което вземането по нея е отпаднало още с определението за обезсилване на заповедта.

Ответникът изрично признава иска по отношение главницата, договорните лихви и таксите, като основателен. Прави искане по чл. 78, ал.2 за възлагане разноските на ищеца. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

  

В допълнителна искова молба  ищецът твърди, че банката е заявявала процесните претенции, вземанията фигурират в извлеченията й, както и в ЦКР на БНБ и няма данни да се е отказвала от тях. Позовава се на учреденото заповедно производство, с което банката е заявила същите претенции. Учредила е и изпълнително производство, по което са извършвани активни действия до прекратяването му. Вземането е било висящо само няколко месеца, но заявените претенции не са оттеглени. Обезсилването на заповедта и изпълнителния лист е станало на процесуални основания, поради грешното предявяване на претенциите, след което няма данни и твърдения банката да се е отказала от тях. Освен това банката не е зачела погасителната давност на 20.08.2016 г., предприела действия по изпълнението и след изтичането й, като изпълнението е било прекратено едва на 12.12.2016 г. Вземанията не са оттеглени от банката и се водят. Така единствения начин да се заличи задължението в ЦКР на БНБ е настоящия иск. Дължима е и законната лихва до предявяването на настоящия иск, който е признат.   

Прави се искане на осн. чл. 237 ГПК за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне съобразно признанието.

 

В допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си.

Банката не е продължила да поддържа вземанията си след обезсилването на заповедта и изпълнителния лист и не е предявявала вземанията след това. Правния интерес не може да се обоснове и поради наличие на задължението в ЦКР на БНБ. При липса на иск от кредитора, по който да се направи възражение за погасителна давност, то настоящия иск е и злоупотреба с процесуални права. Поддържа неоснователността на установяването за липса на задължение за лихва до настоящия иск, тъй като с обезсилването на заповедта е отпаднало и основанието на което се дължи и тя няма как да се претендира от кредитора отново.  

 

 По допустимостта:

 При съществуващата законна възможност банката-кредитор да води иск за незаличените вземания искът се явява допустим, поради което се слага за разглеждане.

 

Относно въведените искания по доказателствата:

Приложените писмени доказателства са допустими.

 

 

По доказателствената тежест:

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. Ищецът установява въведените от него основания на иска. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното, на осн. чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК съдът

 

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото на 31.05.2018 г. 11.30 часа.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния отговор.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

 УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :