Решение по дело №159/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 86/06.12.2011 г., постановена по НОХД № 1018/2011 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимия М. А. А. от С.,О. е признат за виновен в това, че на 26.11.2010 г. в с. Ч., област К., причинил на С. С. Х. от с. с., средна телесна повреда - счупване на първа фаланга на петия пръст на дясна ръка, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един месец и половина - престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 2, предложение трето, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, предложение трето, във вр. с ал. 1 от НК, във вр.с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б”, чл.54, във вр.с чл.42а, във вр. с чл. 36,ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от девет месеца с периодичност по два пъти пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”за срок от 9месеца. Осъдил е подсъдимия А. да заплати напрÓвените по делото разноски в размер на 205.00 лева, произтичащи от възнаграждения на вещо лице.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М. А. А., който я атакува, чрез защитника си-адв.Б., като неправилна по смисъла на чл. 313 от НПК- необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което, моли съда на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК даяотмени, вместо което да постанови нова присъда, с която да признае М. А. за невиновен и го оправдае по предявеното обвинение. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена.

Прокурорът от О. П.–К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба, въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 26.11.2010 г., около 21.45 ч. в заведението в с. Ч., стопанисвано от св. Т. Ю., се намирали свидетелите С. В., С. О., подсъдимия А. и пострадалия св.Х.По някое време подсъдимият се опитал да заговори пострадалия, като шеговито му подметнал нещо в смисъл: „С., недей да пиеш, че ще станеш като мен. Докъде ще стигнеш с това пиене!”. Тези иронично - критични думи на подсъдимия, пострадалия репликирал, като му отвърнал: „Кой си ти, да ми държиш сметка какво да правя! Нито си ми майка, нито баща!”. След тази реплика от страна на пострадалия възникнало словесно пререкание между двамата, при което и двамата си разменили по няколко обидни фрази, при размяната на които подсъдимия станал от масата, взел в ръка празното бирено шише и го вдигнал по посока на пострадалия, замайхвайки с него, с думите: „Ще ти еба майката, боклук!”, с цел да го удари, но опитът му бил осуетен от намесилите се св. Ш., О. и В. Предвид случващото се, св.Т. Ю. направила забележка на двамата да престанат с разправиите в заведението и ако желаят да продължават, да излезнат навън, като изрично направила забележка на подсъдимия да спре да говори на висок глас и да спазва прилично поведение в заведението. Малко след като бил „обезоръжен” и принуден да си седне на мястото, подсъдимият станал и излизайки навън, поканил и пострадалия да излезе с него отвън, за да се разберат помежду си. Когато подсъдимият прекрачвал прага на отворената врата на заведението, пострадалия също станал и го последвал, като излизайки след подсъдимия, затворил вратата. Излизайки вън пред заведението, подсъдимият задал на пострадалия въпрос: „Ти какво искаш, бе?” и го ударил със свита в юмрук дясна ръка, в областта на дясното рамо. От този удар пострадалият загубил равновесие и паднал на земята, като докато падал, подсъдимият хванал с двете си ръце двете ръце на пострадалия в областта на пръстите и започнал да ги извива назад, обратно на посоката на естественото свиване на пръстите на човешката ръка. При тази хватка и извиване подсъдимият счупил първата фаланга на пети пръст на дясната ръка на пострадалия Х. Между двамата последвало кратко хаотично боричкане, приключило с прибиране на св.Х. в кръчмата. Няколко минути по- късно тримата- подсъдимият, св. Ш. и св.М. си тръгнали с автомобила на подсъдимия, управляван от св. Ш, като подсъдимия станал от касата за бира сам и се качил на задната седалка на автомобила си, помолвайки единствено св. Ш да го откара у дома. През периода от време, през който свидетелите Ш., М. и Ю. помагали на подсъдимия да се поосвети и да стане от земята и след това да се качи в автомобила, пострадалият, влизайки в заведението, отишъл на барплота при св. Т. Ю. и помолил да му позволи да си намокри ръката със студена вода, като споделил, че го боли силно петия пръст на дясната ръка. Пъхнал дясната си ръка под студената струя вода на чешмата и притъпил болката в пръста си, след което седнал за кратко в заведението. Малко след като подсъдимия и свидетелите Ш. и М. си тръгнали, пострадалият също се прибрал у дома. Бил посрещнат от майка си, която забелязала, че пострадалия има някакъв здравословен проблем с ръката, но двамата решили вечерта да не осведомяват за това бащата на пострадалия- св. С., който вече спял. На следващата сутрин пострадалият споделил с баща си за случилото се предната вечер и го помолил да го закара на лекар.

На 27.11.2010 г. в МБАЛ- К. била направена рентгенография на дясната ръка на пострадалия в областта на пръстите, при което се получили данни за фрактура на първа фаланга на пети пръст на дясната ръка. На 23. 12. 2010 г. пострадалият Хайрула бил освидетелстван от съдебен лекар при МБАЛ- Х. При извършения му преглед, както и след запознаване с представените от пострадалия два броя рентгенови снимки от 27.11.2010 г., съдебният лекар установил причиненото на 26.11.2010 г. телесно увреждане- счупване с разместване на първа фаланга на пети пръст на дясната ръка на пострадалия, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка на пострадалия, чийто оздравителен период ще продължи за повече от 30 дни.

От заключението на вещото лице д-р М. - съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – гр.К. по извършената СМЕ, се установява, че като най - вероятен начин на причиняване на това травматично увреждане на пострадалия (счупване на първа фаланга на пети пръст на дясната ръка) е този, който описва самият пострадал като негов механизъм- извиване (огъване) на пръста в посока назад, с ъгъл отворен назад. Вещото лице описва като твърде малка (и то само теоретична) възможността това травматично увреждане на пострадалия да е възникнало след удар на свитата в умрук дасна ръка на пострадалия в друга твърда част от човешкото тяло, като обосновава този си извод, че при такъв удар в твърд, тъп предмет, в такава форма на ръката (боксьорска), напълно вероятно е да се получи счупване на кост от пръстите на ръката, но ако настъпи такова счупване, то то ще бъде в основата фалангата (по- рядко), или в крайната част на дланната кост (по- често).Тези изводи, отразени в двете заключения по извършените съдебномедицински експертизи, вещото лице поддържа и доразвива в съдебно заседание, като категорично игнорира като механизъм на получаване на телесното увреждане от пострадалия юмручен удар с дясната ръка на пострадалия Х., в твърда, тъпа част от човешкото тяло на друг човек.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. по чл. 129, ал. 2, предложение трето, във вр.с ал. 1 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Решаващия съд е изложил аргументирано мотивите си, за да кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. Ю., Р. Ю. и С. С., които е приел за обективни, непротиворечиви, логични, кореспондиращи помежду си и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че причиненото телесното увреждане на пострадалия Х. съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. При този разбор на доказателствата и така описаната и приета за безспорна фактическа обстановка, правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционния съд е формирал убеждението си, че обвинението спрямо подсъдимия М. А. за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. трето,във вр.с ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин, и че с деянието си на инкриминираните дата и място подсъдимият А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, елементите от състава на това престъпление. Приел е, че от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - извиване на последния пръст на дясната ръка на пострадалия Х., назад обратно на посока на естественото му свиване, с приложена сила, за да се получи отворен обратен ъгъл, като вследствие на него се получава и фрактурата на първа фаланга на пръста, на описаното място, при почти напълно изключване на получаването й по начин, различен от отразения в експертизата, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка на пострадалия, чийто оздравителен период при нормално протичане би продължил около един и половина месеца. А от субективна страна е приел категорично, че деянието е извършено от подсъдимия А. умишлено, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Настоящата инстанция споделя изцяло направените правни изводи на първоинстанционният съд, поради което не е необходимо същите да бъдат повтаряни.

При определяне вида и размера на наказанието на подс.А. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е съобразил причините и мотивите за извършване на деянието, посочени по-горе, степента на обществена опасност на деца, съдебното минало и степента на обществена опасност на деянието. Намерил е, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като е отчел като изключително смекчаващо обстоятелството, че подсъдимият също е получил подобно травматично увреждане, причинено му именно от пострадалия. Изложеното по горе е мотивирало съда да определи наказание при приложението на чл. 55, ал. 1, т.2, б.„б” от НК, а именно: наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от девет месеца с периодичност два пъти пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”за срок от 9 месеца. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №86/06.12.2011 г., постановена по НОХД № 1018/2011 г., по описа на Кърджалийския районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.