Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 3660/19 г.
28.10.2019
год.
В И М
Е Т О Н А
Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд
, Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Стефка Александрова и прокурора Георги
Герасимов, разгледа докладваното от съдия
МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 3660/19 г.по описа на СГС , като за да се
произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/с Допълнително Изложение към нея от защитника на подс.Л.И.Л.
срещу Присъда на СРС,НО,110-ти състав по НОХД № 5476/2017 г., с която
първоинстанционният съд е признал за виновен Л. в извършването на престъпление
по чл.323,ал.1
от НК , като на основание чл.54 от НК му наложил наказание 3
месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 300 лв..Изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ било отложено на основание чл.66,ал.1
от НК за изпитателен срок от 3 години.
В
своята ВЖ защитникът релевира от своя страна недоволство към Присъдата на СРС,като
намира последната за неправилна,необоснована и незаконосъобразна.Поради това
той иска отмяната й по реда на чл.336,ал.1,т.3 от НПК както поради
горните пороци , така и защото счита този съд.акт за необоснован и явно
несправедлив.След отмяната защитата предлага на съда да се постанови нова
оправдателна Присъда.
Допълнителните
аргументи са изложени в Допълнително Изложение към ВЖ.В последното защитникът
релевира допълнителни съображения в подкрепа на основното си искане , залегнало в депозираната ВЖ.Излагат
се отново основното искане-за отмяна на осъдителната Присъда и постановяване на
нова оправдателна Присъда,предвид релевираните във ВЖ твърдяни пороци на
обжалвания първоинстанционен съд.акт.Защитата , навлизайки в конкретика на
своите оплаквания към Присъдата, сочи ,че
извършения доказателствен анализ на СРС е едностранчив и необективен.СРП
и СРС сочат като основа за самоуправното поведение на подс. нормата на чл.223,ал.1
от ЗЗД , а в последната е предвидено императивно задължение на
наемателя да върне наетата вещ при прекратяване на договора.Според защитата ,
излиза ,че подс. е осъден затова защото се е възползвал от едно свое
право.Ирелевантно е да се ползва нормата на чл.310,т.2 от ГПК в
диспозитива на обвинението и Прсъдата.Възможно е да се води исков процес за
опразване на помещението ,но това е само една правна възможност и не
касае,според защитата процесния случай,защото в последния наемодателят е
овластен сам да си върне владението в настипалата в настоящия случай
хипотеза.От друга страна , имало множество доказателства , че наемателят нямал
желание да запази владението върху наетата вещ.Може да се приеме ,че случаят е
маловажен.Не са били обсъдени съображенията на защитата в Мотивите на
обжалваната Присъда , което представлява „липса на мотиви“/по смисъла на чл.348,ал.3,т.2
от НПК/, а това е основание за отмяна на Присъдата и връщане на друг
състав от първоинстанционния съд за ново разглеждане.СРС като не е направил
всестранен анализ на доказателствата е допуснал съществено проц. нарушение,
като по този начин драстично е засегнал правото на защита на ходс.Л..
В СЗ пред въззивния съд защитникът
се явява лично, заедно с подсъдимия.СГП изпраща прокурор.
При
липса на допуснати от въззивния съд като основателни доказателствени
искания,бяха прочетени доказателствата ,
събрани в досегашния ход на процеса и бе обявено за приключено събирането на
доказателства.
Защитникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи и да
се приеме ,че атакуваната Присъда е неправилна и незаконосъобразна.В тази
посока се поддържан подробните аргументи във ВЖ и Допълнителното Изложение към
нея.Заявява ,че подс. е действал правомерно и ако има самоуправни действия ,то
случаят не е немаловажен.Ако все пак подс. не е бил изряден , то няма никакви
вредни последици за другата страна по договора.Подс. не е приканен да
възстанови прежното фактическо положение.Ако не е немаловажен този случай , то
може да се мисли дали не е хипотеза на чл.9,ал.2 от НК.Другата страна не
води дори граждански процес по случая.Подс. е спазил стриктно договора , а
другата страна е подвела прокуратурата.Затова се иска постановяване на нова
въззивна оправдателна Присъда.
Прокурорът намира депозираната ВЖ за непоснователна и
пледира въззивния съд да я остави без уважение.Съд. акт на СРС е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.Подс. е ограничил достапъ
до една медицинска лаборатория чрез това свое деяние.Наказанието е съобразено с
тежестта на извършеното престъпление.Затова следва съдът да потвърди първоинстанционния
съд. акт.
В последна дума подс. заявява
,че защитил интересите на търг.дружество.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните доказателства
по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт,
намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2013 г. „Медицински център
9“ЕООД,представляван от управителя – подс.Л.И.Л. след
провеждане на конкурс сключил договор /като наемодател/ със „С.“ ЕООД,СМДЛ-С.“
,представлявано от управителя М.З.К./като наемател/.Този договор бил със срок
на действие от 3 години.Самият договор бил подписан от страна на наемателя от
св.Щрум Крумов като упълномощено лице от управителя Мила Крумова.
В наетия имот започнала да
функционира медицинска лаборатория за взимане на проби и други медицински
изследвания.Тъй като заплащането на наемната цена не се осъществявало винаги в
договорно заложените срокове, се
наложило през следващите две години подс.Л., като представител на наемодателя,
да изпраща напомнителни писма.
На 02.04.2015 г.уведомил с писмо
наемателя „С.“ ЕООД ,че имало нередности в документите на „СМДЛ-С.“ ЕООД ,
които били установени с одиторска проверка на Столична Община.Поради това подс.Л. преценил ,че може да се позове на чл.27 от Договора
за да развали едностранно договора за наем с предизвестие.Тази разпоредба
предвиждала възможност наемателят с едностранно предизвестие/необвързано с
никакъв срок/да развали договора при забавяне с над 5 календарни дни на каквото
и да е дължимо плащане от страна на наемателя, като договорът се считал
прекратен от момента на връчване на уведомлението за предизвестието.
От своя страна , „СМДЛ-С.“ ЕООД с
писмо – отговор от 22.04.2015г./получено от подсъдимия същия ден/ възразили
относно наличието на основание за прекратяване на договора, като обърнали
внимание на подс.Л. да се въздържа от неправомерни
действия касателно наемното отношение.
Въпреки горното , подс.Л. заявил ,че всъщност причината за предизвестието
била многократното напомняне по телефона за забавени плащания и потвърдил ,че
счита договора за прекратен от 15.04.2015 г.
На 22.04.2015 г. в
лабораторията/наетото помещение/в гр.София,ул.“******,партерен етаж била на
работа св.А.и извършвала обичайните дейности по обслужване на граждани.Около
10ч. влязъл подс.Л. и изискал от нея предаването на
ключа на помещението.Обосновал това си искане с намерението да смени ключа от
бравата , след което изразил готовност да даде копие от новия ключ.Смутена от
това изискване свидетелката се свързала с управителя на лабораторията
св.Крумов, който заявил да не се предоставя ключа.Въпреки това подс. успял да
вземе ключа и изпратил ключар да смени бравата.Дошъл ключар М.П.и сменил около
11ч. бравата.Подс.Л. не изпълнил обещанието си да
даде новия ключ на свидетелката, за да може лабораторията да продължи дейността
си и разпоредил на свидетелката да напусне помещението.Свидетелката взела със
себе си взетите биологични проби от същия ден и напуснала лабораторията.Вътре
останали и други служебни вещи за функциониране на помещението като
лаборатория.Подс. дал ключ на друго лице , а на следващия ден служител на
„СМДЛ-С.“ ЕООД не успял да взеле в лабораторията ,за да изпълнява служебните си
ангажименти.
Доказателственият анализ , извършен
от първата инстанция отговаря на процесуалните правила и се споделя напълно от
въззивната инстанция.Той е достатъчно аргументиран и подробен, като анализът се
споделя от въззивния СГС.Приетите за установени фактически положения напълно се
подкрепят от намиращите се по делото доказателствени източници.Последните са
коментирани детайлно и подробно в съответствие с проц. правила.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление като такова по чл.323,ал.1 от НК.С горното деяние
подс. е осъществил състава на престъплението , както от обективна , така и от
субективна страна.
Всички
елементи от състава на престъплението с горната правна квалификация са
аргументирани в достатъчна степен от страна на първоинстанционния съд в
мотивите на обжалваната Присъда.Правилно е преценено ,че подс.Л. с деянието е упражнявал едно свое
предполагаемо право,тъй като нередностите в дейността на наемателя като
лаборатория за медицински дейности ,не се явява договорно основание за
прекратяване на един облигационен договор какъвто се явява наемния.Не е това
основанието за прекратяване по чл.27 от Договора.Следователно е видно ,че е
възникнал правен спор между страните по това облигационно отношение, който е
следвало да се отнесе към компетентния съд.Обстоятелството ,че подс.Л. не е
ползвал законоустановения ред по чл.310,т.2 от ГПК да предяви иск за
опразване на наетото помещение,сочи на самоуправни действия от страна на
подсъдимия,предприети посредствено – чрез ключаря П..Правилно е отчетено ,че в
съзнанието на последното лице е липсвало знание за противоправност на
наредените му действия от страна на подсъдимия.
СРС
е индивидуализирал наказанието по реда на чл.54 от НК, като е изложил своите
съображения за определянето му при значителен превес на смекчаващи ,за да
аргументира по този начин наложеното
наказание от 3 месеца „Лишаване от свобода“/в
минимален размер/ , както и „Глоба“ от 300 лв/под средния размер-при максимум
от 1000лв/.Отложено е изпълнението на основното наказание по реда на чл.66,ал.1
от НК за срок от 3 години.Размерът на наказанието „Глоба“ е съобразен с
имотното състояние на подсъдимия и адекватно отразява по-ниската степен на
обществена опасност на извършеното.
Правилно
СРС е счел че случаят е немаловажен , като освен изложените в тази посока
доводи ,въззивният съд намира че следва да се допълнят и други съображения в
тази посока.Наетото помещение не е било използвано за склад ,нито за други
обикновени битови нужди, а за специални нужди-за лаборатория за медицински
изследвания.Спецификата на ползване на наетото помещение сочи на редица важни
обществени отношения , които се развиват там, относими и значими към човешкото
здраве и живот.Известно е ,че медицинските изследвания са нужни не само като
профилактика ,но и като предхождащи оперативни интервенции и животоспасяващи
манипулации.Някои от тези изследвания са приоритетни и спешни с оглед
необходимостта да се предприеме спешна или неотложна оперативна интервенция за
спасяване на човешки живот.На фона на тази плоскост затормозяване на дейността
на една такава медицинска лаборатория ,чрез действия от вида на предприетите от
страна на подсъдимия е създало риск от неизвършването на регулярни или спешни
изследвания и дори объркване на проба от едно лице с такава от друго, с
всичките рискове да последват лекарски грешки в отклонение от добрата
медицинска практика.Както е добре известно , лекарските грешки се заплащат
най-скъпо именно от пациентите.На фона на гореизложеното, като се съгласява с
довода на първата инстанция ,че е налице превес на смекчаващи обстоятелства, от
друга страна са налице редица други обстоятелства , които изключват
възможността случаят да се прецени като маловажен.След като това е така,не е
сериозно дори да се обсъжда становището на защитата дали е налице хипотеза на чл.9,ал.2
от НК.След като случаят е немаловажен , няма как да е налице
малозначително деяние.
Не е
налице „липса на мотиви“ ,която да е основание за отмяна на Присъдата на СРС и за
връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.Действително ,в Мотивите няма структурно отделена или озаглавена
част , която да е предназначена да изразява становище по тезата на защитата,но
липсва и такава, която да е специално ангажирана с обвинителната теза.Това е
въпрос на стил в изложението, който не е задължително да е идентичен при всички
магистрати.Всъщност ,в уводната част на Мотивите са маркирани доводите на двете
страни – обвинение и защита, а по-нататък практически е взето отношение по
наведените от тях твърдения,макар и да
не е правена уговорката ,че по дадено твърдение или довод на определена страна
, съдът приема едно или друго.В Мотивите си съдът е отговорил на основните
процесуални реквизити на Присъдата,с оглед чл.305,ал.3 и други от НПК ,във връзка с
чл.301 от същия кодекс.Така е взето изчерпателно отношение по основните
въпроси на наказателното производство.След като това е така , въззивната
инстанция не може да приеме „липса на мотиви“ или непълнота в тях по съществени въпроси , която би могла да се приравни на „липса на мотиви“.
Въззивният
съд ,предвид гореизложеното, счете че ВЖ се явява неоснователна,тъй като не са
налице основания за отмяна на осъдителната и постановяване на нова оправдателна
Присъда, нито са налице проц.предпоставки за отмяна на Присъдата и връщане на
делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.Същевременно при служебната
проверка не се откриха други основания за отмяна или изменение на обжалвания
първоинстанционен съд.акт, поради което последният следва да бъде потвърден.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,110-ти състав по НОХД№ 5476/2017 г. ,с която подс.Л.И.Л. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.323,ал.1 от НК и
на основание чл.54 от НК му били наложени наказания – 3 месеца „Лишаване от
свобода“/с отложено изпълнение по чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години/ и
„Глоба“ в размер на 300 лв,тъй като е правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: