Решение по дело №2314/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.С.,                          20** година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                                             ФИЛИП СПАСОВ

 

при участието на секретаря Т.Ч. и в присъствието на прокурора Нели Златкова, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №2314 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:

С присъда от 04.04.2013 г. по НОХД №1**41/11 г., СРС, НО, 2 състав е признал подсъдимия Й.Б.С. за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП.

Въз основа на протеста е било образувано ВНОХД №3180/13г. по описа на СГС, НО, 13 с-в, по което дело е била отменена изцяло присъдата на СРС и е постановена нова такава от 26.09.2013г.,с която подсъдимият С. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Срещу присъдата на СГС е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия -адв.Б.А., по повод на която е образувано и дело пред ВКС.

С решение на ВКС от 28.05.2014 г. по НД №2180/2013г. по описа на ВКС, I НО, новата въззивна присъда на СГС от 26.09.2013 г. е била отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция, като са дадени указания за изясняване на делото от фактическа страна с оглед наличието на противоречия в доказателствения материал досежно адреса, на който се твърди да е било връчено процесното НП на подсъдимия С..

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетелите посочени в списъка за призоваване към ОА, както и разпит на вещи лица.Съдът служебно е допуснал разпит на подс.С. и на св.С.Х.- полицейски инспектор 05 РУП-СДВР, като са изискани справки от СДВР-ОПП, адресните справки за подсъдимия и такива от ГДИН за изпълнението на наложените на подсъдимия наказания, ведно с всички бюлетини за съдимост на същия.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП, като намира присъдата на СРС за неправилна и незаконосъобразна, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства. Моли съда за отмяна на първоинстанционната присъда и за осъждането на подс.С. по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия С.- адв.А. оспорва протеста и намира същия за необоснован и недоказан. Твърди, че в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, от които  да се докаже по категоричен начин, че действително НП №8119 от 18.02.2010 г. е било връчено на подсъдимия дори и при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка иска от въззивния съд да отхвърли протеста на СРП и да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Й.С. нередовно призован, не се явява и не взема становище пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувана присъда, констатира,че не са налице основания за отмяна или изменение на същата. Съображенията на съда за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, без да са установени всички факти, относими към предмета на доказване по делото. Първостепенният съд е приел фактическа обстановка, която като цяло се споделя от въззивния съд, но тя е непълна, което се дължи най- вече  на това, че първостепенният съд не е събрал всички необходими доказателства по делото и не е положил усилия за изясняване на основния спорен момент по делото, а именно наличието на знание от страна на подсъдимия, че спрямо него има влязло в сила НП № с което му е наложено административно наказание за управление на МПС без да притежава СУМПС. Първостепенният съд е приел този факт за категорично установен само на база начина, по който е  било връчено процесното НП № на подсъдимия и по- точно въз основа на отбелязването направено по този въпрос в самото НП. Въззивният съд счита обаче, че наличието на знание на подсъдимия досежно този факт подлежи на доказване чрез всички възможни процесуални способи за това. Самият акт, че НП № е било връчено на подсъдимия по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият не е имал знание и че не е научил за това НП по друг начин и от друго място. Този въпрос подлежи на установяване, като е напълно възможно независимо, че НП е връчено на подсъдимия по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН той да е узнал за него от друго място и по друг начин, което сочи пак на знание от негова страна и е достатъчно, за да се приеме наличието на субективна страна при извършване на инкриминираното деяние. Именно това е следвало да направи първостепенния съд- да провери чрез всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, дали по някакъв начин подсъдимият към деня на инкриминираното деяние е имал знание за процесното НП №, което обуславя съставомерността на инкриминираното деяние по настоящето дело от обективна страна. Първостепенният съд в случая не е сторил това, поради което и въззивният следваше да проведе допълнително съдебно следствие, респ. да установи докрай и в пълнота фактическата обстановка по делото. В тази връзка въззивният съд възприе откъм фактическа страна като цяло установеното от първостепенния съд, но допълни тази фактическа обстановка и с фактите установени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд в следния смисъл:

С оглед на гореизложеното въззивният съд приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.Б.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН**********,***.

С наказателно постановление № 8119/18.02.2010 г., връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на подсъдимия и необжалвано в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подс.С. е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без СУМПС. Прието е, че това НП е влязло в сила на 08.06.2010г., видно от отразяването върху самото него и от всички изискани в тази връзка справки.

На 13.06.2010 г. около 13:35 часа подс.Й.С. *** с посока от бул.“Ч.В.“ към бул.„С.Н.“ пред №**, управлявал моторно превозно средство– лек автомобил, марка „Ф.“, модел Г.“ с ДК № ***** собственост на И.Г.И.. Подсъдимият бил спрян от автопатрул на 04 РУ „П“ СДВР в състав– В.Н.Я. и Н.Г.П.. Водачът не представил свидетелство за управление на МПС, като от направената справка на служителите на 04 РУ „П“ с ОДЧ при 04 РУ „П“ СДВР се установило, че такова свидетелство за управление не му е издавано изобщо. Поради тази причина на подс.С. бил съставен АУАН №49530 от 13.06.2010г. /бл./№917079/ за нарушение разпоредбата на чл.**0 от ЗДвП. В него бил посочен адрес на подсъдимия: гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**. Нарушителят С. не направил възражения, което обстоятелство собственоръчно записал в акта. Въз основа на съставения АУАН на подс.С. било издадено наказателно постановление №8119/18.02.2010г., в което бил вписан като адрес– гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**, а именно адреса на подс.С., установен от св.Петров при съставяне на АУАН въз основа на представения му документ за самоличност – лична карта. Същата е под № ********* и била издадена на **.09.2009г. от СДВР с посочен постоянен адрес: гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**.

Няколко дена по- късно обаче- считано от 22.06.2010 г., видно от справка НБДН и от справка рег. № ДС 9847/2014 г. на СДВР- СБДС- МВР по актуална информация от НАИФ НРБЛД, подсъдимият променил адресната си регистрация по постоянен адрес, като от този момент адресната му регистрация по постоянен адрес била кв.Б.-*, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*. Той обаче не подменил личната си карта в тази връзка в законоустановения срок, поради което и след промяната в регистрацията на постоянния му адрес, тази промяна не е била отразена в личната карта на подсъдимия и по лична карта той продължил да се води регистриран на адрес гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**- т.е. на адреса, на който бил регистриран към деня на инкриминираното деяние и който адрес бил отразен и в съставения на подсъдимия АУАН. Същевременно обаче още към деня на инкриминираното деяние настоящият адрес на подсъдимия бил в гр.С., кв.Б., №**, ет.4, ап.** /видно от справка на л.54 от ДП и от справка от НБДН/, на който подсъдимият бил регистриран още от дата 20.04.2007 г. т.е три години преди датата на обвинението- 13.06.2010 г. При съставянето на акта срещу него той обаче не посочил този адрес, а адреса по лична карта. Видно от всички изискани по делото справки за подсъдимия във връзка с неговото издирване той напуснал адреса, който бил вписан като постоянен такъв в личната му карта, а именно този в гр.С., кв.Б., бл.**, вх.Д, ет.*, ап.** още към оня момент, като продал апартамента и вече не живеел на него.

В следствие на извършена справка в БДС и информационната система на ОПП-СДВР от Началник на група „АНД“ при ОПП- СДВР- гл.инспектор Дескова било установено, че подсъдимият С. е наказван по административен ред за извършването на същото нарушение, за което му бил съставен и процесния АУАН- управление на МПС без свидетелство за правоуправление, като било установено, че инкриминираното деяние той извършил в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото нарушение с НП № 8119/18.02.2010 г.

По делото е направен опит да се установи, дали кога и как това НП № е връчено на подсъдимия, респ. дали към деня на инкриминираното по настоящето дело деяние, той е знаел за това предходно НП и в тази връзка бил ли е наясно че вече е наказван по административен ред за същото нарушение с влязло в сила НП.

Единствените данни в тази насока са докладна записка от 01.06.2010 г. изготвена от св.С.Х. от 05 РУ „П“ СДВР, според която на 26.05.2010г. е била връчена призовка на подс.С. ***, на когото е съставен акт по ЗДвП, за да бъдат връчени НП. Според докладната същият не се е явил на призовката на 31.05.2010г. в 9.00 часа, за да му бъде връчено издаденото НП № 8119/18.02.2010г. Въпросната докладна е изпратена по делото при предходното разглеждане на същото пред въззивния съд с придружаващо писмо рег.Я55140/31.07.2013 г. на началник 01 сектор КПД и ОВ, ОПП при СДВР, в което писмо е посочено, че според докладната лицето е търсено на адрес гр.С., кв.Б.-2, № **, вх.*, ет.3, ап.5. От всички изискани пред настоящата въззивна инстанция справки е видно, че на този адрес, който е посочен в писмото, подсъдимият никога и по никакъв повод не е пребивавал. Адресът, който е известен за него в същия блок и вход на кв.Б. е вх.А, ет*, ап.9- т.е. новият постоянен адрес, на който е бил регистриран подсъдимия след 22.06.2010 г. Известни са и още няколко адреса на подсъдимия в кв.Б., на които той е търсен в хода на настоящето въззивно производство- всички те подробно описани в докладна рег. №5900/18.06.2014 г. на директора на ДОДОС при ГДО (л.88 от настоящето въззивно производство). Сред нито един от адресите посочен там, не фигурира такъв във връзка с ап.5, ет.3, вх.А, бл.** в кв.Б.. Ето защо настоящата въззивна инстанция прие, че в случая става въпрос за техническа грешка, допусната в придружаващото писмо рег. № Я55140/31.07.2013 г. на началник 01 сектор КПД и ОВ, ОПП при СДВР досежно номера на апартамента, където се твърди да е бил търсен подсъдимия и където се твърди, да му е била връчена призовка, за да се яви за връчване на НП срещу него.

Във връзка с изясняване на обстоятелството кога, кой, как и на кой точно адрес все пак е била връчена призовка на подсъдимия на дата 26.05.2010 г., така както е отразено в докладната, пред настоящата въззивна инстанция бе разпитан като свидетел С.Х.- изготвил докладната записка. Видно от разпита на същия той няма спомен лично да е връчвал призовка на подсъдимия, нито успя да посочи кой е сторил това и на кой адрес. Същият разясни, че принципно когато постъпят НП №, издадени от КАТ- СДВР за връчване на нарушители, се изготвят призовки, които се връчват на нарушителите да се явят за да им бъдат връчени НП №. Връчването на призовките се извършва от полицейски служител в съответното РУП- СДВР, който в този момент е свободен и му е възложена тази задача, а не от конкретен определен само за тази цел служител. Когато призовката е връчена на нарушителя, но той не се яви на посочената в призовката дата и час, служител в съответното районно управление съставя докладна за това и същата, ведно с втория отрязък от призовката се изпращат в КАТ, за да бъдат приложени към преписката по повод на конкретното НП. Копие от докладната, която се съставя за неявяването на лицето остава в съответното районно управление. В конкретния случай св.С.Х. съставил именно такава докладна във връзка с неявяването на подсъдимия, като твърди, че е отразил в докладната, че призовката му е връчена и че и следвало да е видял призовката, за да състави докладна в този смисъл. Той не можа да посочи обаче дали в призовката е пишело за какви конкретно действия е следвало да се яви подсъдимия в сградата на районното управление, като бе единствено категоричен, че тази призовка не се съхранява в районното управление, а се изпраща в КАТ /т.е. в ОПП_ СДВР/, за да бъде приложена ведно с докладната към преписката във връзка с издаването на НП.

Във връзка с показанията на св.С.Х. от ОПП- СДВР бе изискана да бъде приложена в оригинал цялата административно наказателна преписка /АНП във връзка с издаване на процесното НП № 8119/18.02.2010 г. образувана срещу подсъдимия Й.С.. Сред материалите на същата е налице копие от същата докладна изготвена от св.С.Х.. Сред материалите на тази преписка липсва призовка изпратена до подсъдимия във връзка с връчване на процесното НП на същия- било в оригинал, било в копие, от която да може да се установи кога точно, на кого и къде му е връчено съобщение, респ. той е бил уведомен, че следва да се яви в сградата на 05 РУП- СДВР, за да му бъде връчено процесното НП. Не са налице каквито и да е било други документи или данни въз основа на които да може да се направи извод кога и как подсъдимият и дали изобщо е бил уведомен за това НП №, респ. дори и да му е била връчена някаква призовка, в нея било ли е отбелязано за какво му се връчва и с каква цел следва да се яви в сградата на 05 РУП- СДВР на 31.05.2010 г. Въпреки положените от настоящия въззивен съд усилия по делото не бе получена информация никаква допълнителна информация по тези въпроси, нито бяха изпратени и приложени документи в тази връзка, установяващи посочените обстоятелства. Липсва както отрязъка от призовката, изпратена до него, така и какъвто и да е било друг документ, удостоверяващ връчването на съобщение на подсъдимия във връзка с процесното НП. Макар и към датата, сочена в докладната- 26.05.2010 г., подсъдимият все още да не е бил променил адресната си регистрация и би следвало да е бил регистриран на адреса в гр.С., кв.Б., бл.**, вх.Д, ет.*, ап.**, доколкото по делото са налице доказателства, че към този момент настоящият му адрес е бил друг /и то от близо 3 години преди това/, а именно- този в гр.С., кв.Б., №**, ет.4, ап.**, то и този факт сам по себе си, внася колебание и съмнение по въпроса на кого точно и как била връчена призовката, изпратена до него на адреса по адресна регистрация в кв.Б., бл.**, вх.Д, ет.*, ап.**. Не бяха намерени, за да бъдат разпитани и роднини на подсъдимия, чрез които евентуално да се установят посочените обстоятелства.

Същевременно пред настоящата съдебна инстанция е постъпило писмо от НАП, според което към 08.12.2014 г. за НП №8119/18.02.2010г. в „Пътна полиция“ не е образувано изпълнително производство и същото не е част от изпълнително дело №6379/2003г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен  и непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В.Н.Я.и Н.Г.П.; АУАН № 49530/13.06.2010г. /бл.917079/; наказателно постановление №8119/18.02.2010г.; справка за наложените административни наказания на подсъдимия; справка за съдимост; справка от началник „АНД“ О“ПП“ СДВР; докладна записка с рег №19216/01.06.2010г.; както и от събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства: показанията на св.С.Х.; докладна записка от полицай Александра Тафровска; докладни записки с рег.№5752/13.06.2014г.; №5610/10.06.2014г.; №5687/12.06.2014г.; №8403/25.09.2014г.; справки от мобилни оператори и справки от служба ЕСГРАОН за задгранични пътувания; отговор от НАП с вх.№ 06-1000-2075/04.12.2014г, както и всички останали приети и приложени по делото писмени доказателства.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за безспорно доказана установената от въззивния съд фактическа обстановка. Въззивната инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите Якимов и Петров, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите по делото доказателства  по делото.

Въззвиния съд кредитира и показанията дадени от св.С.Х., които допринасят за изясняване на фактите по делото, макар, че  обяснимо с оглед естеството на работата му не може да си спомни конкретни обстоятелства, свързани с евентуалното връчване и подписване от страна на подсъдимия на призовка и отразеното в докладната записка, както и обстоятелствата, при които това е станало. Именно и с оглед показанията на св.С.Х. въззивният съд прие, че по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин подсъдимият С. да е бил уведомен и да е знаел, че спрямо него има влязло в сила НП, с което му е наложено административно наказание за това, че е управлявал МПС без да притежава СУМПС- т.е. без да е правоспособен. Без съмнение същият е бил напълно наясно относно факта на своята неправоспособност. Спорен по делото обаче е факта, дали е има представа и дали е бил наясно, че вече е наказван по административен ред с влязло в сила НП за такова деяние. По делото е категорично установено на база събраните гласни и писмени доказателства, че на същия е съставен АУАН за това нарушение. Съставянето на акт обаче не води автоматично на извода за това, че спрямо лицето има издадено НП за същото нарушение, респ. че то е влязло в сила. За последното е нужно знание на лицето, че НП му е връчено, респ. че е потвърдено от съд или че не е обжалвано и поради това е влязло в сила. В конкретния случай и на база събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи по категоричен и несъмнен начин подсъдимият да е знаел за това, че изобщо има издадено спрямо него НП № за това нарушение, респ. че същото му е връчено по някакъв ред и че е влязло в сила. Първостепенният съд при изясняване на обстоятелствата по делото не е положил в достатъчна степен усилия за установяване на тези факти, като е направил своите правни изводи без да е събрал всички относими към предмета на доказване факти и обстоятелства. Действително събраните пред въззивния съд нови доказателства и новоустановените факти само потвърждава крайните изводи на първостепенния съд по този въпрос, но независимо от това въззивният съд намира, че за да даде категоричен и несъмнен отговор на всички тези въпроси първостепенният съд е следвало да положи още малко усилия и да изясни докрай фактическата обстановка по делото.  това, което в случая стори въззивния съд, чрез провеждане на допълнително съдебно следствие.

В заключение следва да се отбележи, че анализът, направен от първостепенния съд на доказателства събрани на ДП и пред първата инстанция е правилен и не следва да бъде преповтарян. Тези доказателства обаче в случая бяха недостатъчни и поради това се наложи провеждане на съдебно следствие пред въззивната инстанция. Последната кредитира изцяло събраните пред нея гласни и писмени доказателства, включително и изготвената от св.С.Х. докладна записка. Досежно последната обаче изрично следва да се посочи, че независимо от факта, че съдът кредитира същата, счита, че тя не установява по категоричен и несъмнен  начин факта на връчване на призовка на подсъдимия да се яви в 05 РУП- СДВР за връчване на процесното НП. Дори и да му е била връчена такава призовка лично, то по никакъв начин не се установява, че в призовката е било отбелязано повода и причината, поради които подсъдимият следва да се яви в 05 РУП- СДВР. В тази връзка докладната записка не е достатъчна, за да установи, че подсъдимият е имал знание за това, че срещу него е издадено НП и му е наложено административно наказание за нарушение изразяващо се в управление на МПС без да притежава СУМПС, още по- малко че същото е влязло в сила. Аргумент в тази насока са най-вече показанията на св.Х. по този въпрос и липсата на отрязък от призовка, респ. копие на такава, изпратена до подсъдимия която да се съдържа в АНП, въз основа на които доказателства да бъдат направени категорични изводи в обратна насока. Още повече, че св.Х. заяви, че би следвало да има такава призовка щом е изготвил докладната, но фактически нито от 05 РУП- СДВР, нито от ОПП- СДВР бяха представени доказателства за наличието на такава призовка, която отново и според показанията на св.Х. би следвало да се съхранява при това в оригинал в АНП по повод във връзка с издаване на процесното НП. А и св.Х. не бе категоричен какво би следвало да е съдържанието на призовката и дали ако е имало такава от нея е могло да се направи извод за това, в каква връзка подсъдимият е бил викан в сградата на 05 РУП- СДВР, респ. могъл ли е да установи от тази призовка, че спрямо него има издадено НП за такова нарушение. Още повече, че свидетелят Х. посочи, че призовката /ако е имало такава/ е било с цел явяване на подсъдимия за връчване на редица НП- т.е. не само на едно такова, поради което и на още по- голямо основание трудно е да се приеме, а може само да се предполага, че евентуално подсъдимият е бил наясно в каква връзка точно следва да се яви в полицейското управление, респ. че следва да се яви именно и във връзка с процесното НП.

Ето защо и независимо, че въззивният съд възприе и кредитира като цяло всички новосъбрани по делото гласни и писмени доказателства, счете, че и въз основа на тях не може да се направи категоричен и несъмнен извод за това, че подсъдимият е бил наясно с издаденото спрямо него НП, респ. че е имал знание за това, че е наказан по административен ред с влязло в сила НП- и то именно с процесното такова за извършване на административно нарушение изразяващо се в управление на МПС без да притежава СУМПС. Аргумент в тази насока е и справката от НАП от която е видно, че и до този момент процесното НП не е постъпило в НАП за изпълнение и за него няма образувано изпълнително дело, поради което подсъдимият не е имало как да узнае за това НП дори и по този начин.

Първостепенният съд е приел, че при така установените факти от деянието на подсъдимия не се явява съставомерно от обективна страна. За да достигне до този извод първостепенният съд е приел, че към инкриминирания момент не е налице елемент от състава на престъплението, а именно подсъдимият да е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП  за управление на МПС без съответно свидетелство. Според мотивите на СРС в случая процесното наказателно постановление № 8119/18.02.2010 г., което обуславя съставомерността на инкриминираното деяние откъм обективна страна, неправилно е прието от АНО, а и от прокурора за редовно връчено по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН, което е довело и до неправилния извод, че същото е влязло в сила. Според първостепенния съд в случая това НП не е влязло в сила, тъй като не са били налице предпоставките за връчването му по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и поради това и то не е могло да влезе в сила по този ред.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая в рамките на наказателното производство не може да се прави инцидентен съдебен контрол на въпросното НП и да се преценява дали то е валидно, дали е спазена процедурата по издаването му, респ. дали е издадено от компетентен орган, както и не на последно място дали е било връчено на подсъдимия по надлежния за това ред, респ. дали при това положение е влязло в сила или не. Този контрол може да бъде направен единствено при обжалване на НП по реда на ЗАНН пред съответния първоинстанционен съд. За нуждите на настоящето НП дори и да се касае за нищожно НП №, докато не бъде обявена неговата нищожност по предвидения за това ред, НП се явява действащо и валидно такова и обвързва както прокурора, така и съда с наличието на такова влязло в сила НП. То има такъв характер и за нуждите на АНП, освен ако не бъде отменено по съответния ред. Дори и един съдебен или административен акт да е нищожен, ако той е влязъл в сила и не е отменен по надлежния ред, той обвързва всички други административни и съдебни органи и те са длъжни да се съобразяват с този акт и неговите правни последици. Това важи включително и досежно съдебни решения, които, макар и да са нищожни, докато  не бъдат обявени за такива по съответния ред имат правна сила и пораждат правни последици. Ето защо и няма как в рамките на наказателното производство  да се преценява дали процесното НП  е влязло в сила или не, т.е. дали е налице от обективна страна влязло в сила НП спрямо подсъдимия, с което му е наложено административно наказание за извършено от него нарушение изразяващо се управление на МПС без СУМПС. В този смисъл въззивният съд не се съгласява с тези доводи на първостепенния съд. В случая обаче, дори и да има такова влязло в сила НП, въпросът, който е от значение за отговорността на подсъдимия, респ. за наличието или не на субективна страна на деянието на подсъдимия е, дали същият е имал знание, че спрямо него има издадено такова НП, респ. че то е влязло в сила. Въпрос, който подлежи на установяване и доказване с всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства.

Ето защо от значение за установяване извършването на процесното деяние в конкретния случай е фактът дали подсъдимият по какъвто и да е начин е узнал за предходното наказание, наложено му по административен ред, респ. дали е знаел, че това наказание му е наложено именно с влязло в сила НП. В конкретния случай по делото не бе установено по категоричен и несъмнен начин именно този факт въпреки положените от въззивния съд усилия в тази насока. Предвид това въззивният съд прие, че инкриминираното деяние се явява несъставомерно от субективна страна. аргументите на съда за това са следните: Престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е формално, като за субективната му съставомерност се изисква деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и да е целял това негативно изменение на обективната действителност. Тоест подс.С. следва да е съзнавал всички елементи от обективния състав на престъплението по чл.343в, ал.2 НК. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 НК „незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Въззивният съдебен състав счита, че в настоящия случай е налице именно хипотезата на фактическа грешка по смисъла на чл.14,ал.1 от НК, доколкото подс.С. не е знаел за съставеното му наказателно постановление, респ. не се установява да е знаел за същото и за това, че въпросното НП е влязло в сила От приложеното копие на НП № 8119/18.02.2010г. е видно, че същото е било връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН на 08.06.2010г., тоест в отсъствието на нарушителя (подсъдимия), тъй като не е намерен на адреса и новият му такъв не е известен. Предвид обстоятелството, че процесното НП не му е връчено лично, то подсъдимият не е имало как да знае за съществуването му, съответно за наказанието му по административен ред. Същевременно не се установи по несъмнен начин той да е бил уведомяван лично или чрез друго лице, че следва да се яви в 05 РУП- СДВР за връчване именно на въпросното НП. В тази връзка са и показанията на св.Х., дадени пред въззивната инстанция относно процедурата по връчването на призовката, и отразяването на същата в докладна записка, както и изисканите писмени доказателства по този въпрос. На база на тези доказателства не бе установено по категоричен начин подсъдимият да е бил уведомен било лично, било чрез друг за факта на издаденото спрямо него НП, респ. за необходимостта да се яви лично в районното управление  за връчването именно на това НП. От друга страна и въз основа на съдържащата се информация в приложените справки от ОПП- СДВР и НАП- гр.С. също не може да се установи по несъмнен начин знанието на подс.С. за издаденото спрямо него НП и за наложеното с това постановление наказание на подсъдимия- глоба в размер на 300 лева, като следва да се отбележи и, че няма данни лицето да е предприело плащане на същата, респ., да е било търсено в тази връзка, от където евентуално да се прави извод, че същият е наясно с факта на издаденото спрямо него НП. Предвид тези съображения съдът счете, че към момента на извършване на деянието липсват доказателства, въз основа на които да се приеме подсъдимият да е знаел, че вече е бил наказван за такова деяние по административен ред, което изключва наличието на умисъл за извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Доводи в тази насока е изложил и първостепенния съд, които се споделят изцяло и от въззивния такъв. Последният не събра доказателства, които да разколебават тези изводи на първостепенния съд, но държи да отбележи, че за да бъдат категорично потвърдени тези изводи на първостепенния съд, той е следвало да положи още малко усилия в тази насока, които обаче си е спестил.

В заключение въззивният съд счита, че крайните изводи на първостепенния съд за неставомерност на деянието на подсъдимия от субективна страна се явяват правилни и законосъобразни и доколкото те не бяха оборени от новосъбраните пред въззивната инстанция доказателства и доказателствени средства, протестът не прокурора срещу присъдата на СРС се явява неоснователен.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, намира,че същата следва да бъде потвърдена в цялост.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.04.2013 г. по НОХД №1**41/11 г., СРС, НО, 2 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.