№ 313
гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224100500413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят „С.С.В.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление село Вардим, община Свищов, област Велико Търново,
представляван от изпълнителния директор С.И.Д. и пълномощник адв. Г.Г.,
обжалва постановление от 12.04.2022 година по изп. дело №
202289660400172 по описа на ЧСИ И.Ц. с което са приети разноски по
изпълнителното дело в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
взискателя. Намира постановлението за незаконосъобразно, тъй като
присъденият адвокатски хонорар бил е прекомерен и прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Изпълнителното дело не представлявало фактическа и
правна сложност. Пълномощникът на взискателят бил подал само молба за
образуване на изпълнителното дело и по чл. 18 ЗЧСИ упълномощил ЧСИ за
извършване на различни действия, включително да определя и изпълнителния
способ. Следвало разноските да бъдат намалени на 200 лв., само за подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело. С оглед това жалбоподателят
отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
постановлението за разноските относно определените разноски за адвокатско
1
възнаграждение и да намали същото на 200 лв.
На взискателя „Р.А.З“ ООД, ЕИК ........... гр. Ямбол е изпратен препис
от частната жалба, но не е постъпвал писмен потговор в дадения му срок.
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното
действие. Счита жалбата за допустима като подадена в срок и отговаряща на
изискванията на закона. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага мотиви,
че определените разноски за адвокатско възнаграждение са определени така
както са договорени между страните по договора за правна защита и
съдействие и не се явява прекомерно, тъй като е в предвидените в Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди
наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства,
намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 172/2022
по описа на ЧСИ И.Ц. рег. № 896 при КЧСИ въз основа на представен от
„Р.А.Р ООД чрез адв. М.И. изпълнителен лист, издаден на 11.02.2022 година
по гр.д. №415/2021. на ВТОС въз основа на влязло в сила решение, за
присъдената в полза на взискателя сума от 650,00 лв. – разноски по делото,
против длъжника „С.С.В.“ ЕАД ЕИК *********. Делото е образувано на
07.04.2022 година с нарочно разпореждане, в което са посочени и определени
разноските по изпълнителното дело, дължими на взискателя – 400 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение на 27.04.2022 г., а самата поката е с изходящ номер
004465/12.04.2022 година. Именно тази покана жалбоподателя счита за
постановление на съдебния изпълнител относно разноските.
В изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 04.04.2022 година, в който е договорено
възнаграждение – 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв. за
процесуално представителство по изпълнителното дело. В молбата за
образуване на изпълнителното дело е посочен и способът за принудително
изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника. Направено е искане за
събиране на разноските и по изпълнителното дело.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от
2
страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата жалба е насочена срещу разпореждане от 0.04.2022г., в
което е налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с
оглед ТР № 3 от 10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва
да бъде прието, че същата е допустима и следва да бъде разгледана и съдът да
се произнесе по наведените в нея оплаквания.
Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на
разноските, които длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за
сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в
случая липсват. Неоснователно е възражението, че разноските в посочения
размер се явяват прекомерни, поради това, че делото не се отличава с
действителна фактическа и правна сложност. Взискателят се представлява в
изпълнителния процес от адв. М.И., за което е представено пълномощни и
Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022 година. Обемът на
правната защита и съдействие е изрично определен като подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по
образуваното изпълнително дело. Видно от Договора адвокатското
възнаграждение е определено в размер на 400,00 лв., което е в съответствие с
действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година към датата на
образуване на делото и подписването на договора за правна защита и
съдействие между взискателя и адв. И.. Уговореното възнаграждение е реално
заплатено, за което съдът прави извод от вписаното в документа изявление,
че договореното възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой. В
случая така представения договор представлява и разписка за извършеното
плащане в брой. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК
направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско възнаграждение
не надвишава предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално
възнаграждение и макар конкретното изпълнително дело да не се отличава с
фактическа и правна, то адвокатското възнаграждение не се явява
прекомерно. Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение
относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на
3
пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и
съдействие на взискателя, както и това, че е налице упълномощаване на ЧСИ
по т. 18 ЗЧСИ. Напротив в подадената молба за образуване на изпълнително
дело взискателят не е правил такова изявление, а сам е посочил
изпълнителния способ за принудителното събиране на дълга.
Извършено е доброволно плащане на дълга, за което със жалбата е
представено платежно нареждане с изключение на оспорените разноски в
размер на 400лв. Това действие на длъжника обаче не обосновава
прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено между взискателя
и неговия пълномощни и реално заплатено.
Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.С.В.“ ЕАД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление село Вардим, община Свищов, област
Велико Търново, представляван от изпълнителния директор С.И.Д. и
пълномощник адв. Г.Г. против разпореждане от 07.04.2022 година по
изпълнително дело № 220228960400172/2022г. по описа на ЧСИ И.Ц. рег. №
896 към КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4