№ 207
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 261442/28.10.2021 г. по т.д. № 642/2020 г. СГС, ТО, VI-13 състав
е осъдил „Интернешънъл Асет Банк“ АД да заплати на „Деведжи – 2005“ ООД както следва:
1./ на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 61 857.52 лв. – платена сума с платежно
нареждане *********/03.07.2019 г. на основание чл. 13 ал. 2 вр. чл. 31 ал. 1 т. 8 и 10 от
Общи правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи търговска дейност, ведно
със законната лихва, считано от 09.07.2020 г. до погасяване на главницата; 2./ на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 5568.80 лева – разноски в производството пред Софийски градски
съд.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Интернешънъл Асет Банк“
АД, с която моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми. Моли
въззивният съд да отхвърли предявените искове като неоснователни и при условията на
евентуалност, ако приеме, че предявените искове са основателни, да отмените протоколно
определение на съда от съдебно заседание, проведено на 31.03.2021 г. и да допусне
направеното възражение за прихващане с дължимата от ищеца такса за предсрочно
погасяване на основание чл. 5, ал. 1 от Договор Асет Бизнес Динамика № ДК-123-002438-
153/12.07.2017 г. в размер на 23 839,06 лева - 5 % от рефинансирания кредит, който е в
размер на 476 781,25 лв., и да постановите неговата основателност.
Въззивникът счита, че не се подкрепя от доказателствата по делото изводът на
съда, че Н. М. не е действал като пълномощник при получаването на уведомлението за
предсрочна изискуемост. От представеното по делото нотариално заверено пълномощно с
per. № 837 от 08.04.2014 г. на нотариус Г. Г. с per. № *** с район на действие Районен съд -
Момчилград се установявало, че Е. А. А., в качеството си на управител на “Деведжи-2005“
1
ООД, упълномощила Н. А. с изключителни правомощия да представлява ищцовото
дружество пред банки, юридически и физически лица, да подава, подписва и получава
документи, в които се включват и уведомления за предсрочна изискуемост. В подкрепа на
доводите на въззивника били и показанията на свидетеля Н. А. в съдебно заседание на
26.05.2021 г. Н. А. бил пълномощник на „Деведжи-2005“ ООД с правото да го представлява
пред банки и уведомлението за предсрочна изискуемост му било връчено редовно в
качеството му на лице с надлежно учредена представителна власт от адресата на поканата.
Без значение било обстоятелството дали пълномощникът Н. А. е изпълнил задължението си
да предаде на представляващия „Деведжи-2005“ ООД уведомлението за предсрочна
изискуемост. Не се подкрепял от доказателствата по делото и изводът на съда, че датата на
уведомлението за предсрочна изискуемост не съответствала на датата, на която е получен
документът, тъй като било налице признание за знание за предсрочната изискуемост от
„Деведжи-2005“ ООД в молба с вх. № 044/22.03.2019 г., която е подадена от „Деведжи-
2005“ ООД до Банката. В тази връзка не следвало да се имат предвид показанията на Н. А.
за подписване „със задна дата“, както и това, че кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем едва на 22.03.2019 г. Отделно несъблюдаването на реда по чл.31, ал.3 от ОУ на
банката не водело до нередовност на процедурата по уведомяване на страните по
кредитната сделка за дадени обстоятелства по кредитната сделка при определени
обстоятелства. Неотносим бил и аргументът на съда за липса на доказателства за
осъществена нарочна процедура - кога е взето решение за препращане на кредита към
Дирекция „Проблемни кредити“ и съответно е взето решение за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е един от възможните варианти за управление на проблемен
кредит. Формата на уведомлението за предсрочна изискуемост била спазена и обявяването
на предсрочната изискуемост било съобразено с константната съдебна практика.
Неправилен бил изводът на съда, че при обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем Банката-кредитор е нарушила разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на
Република България и Директива № 93/13/ЕИО, както и, че при обявяване на предсрочната
изискуемост е следвало същата да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 432. ал. 1, т. 4 от
ТЗ. Неправилен бил изводът на съда, че не се сочели обстоятелства по смисъла на чл. 31, ал.
1, т. 8 от Общите условия към договора, което било самостоятелно основание за обявяване
на предсрочна изискуемост. В противоречие с разпоредбите на процесуалния закон, съдът
не приел за разглеждане въведеното от банката в условията на евентуалност възражение за
прихващане.
Въззиваемият „Деведжи – 2005“ ООД оспорва въззивната жалба по
изложените подробни съображения.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Деведжи –
2005“ ООД срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за сумата 61 857.52 лв., недължимо платена сума с платежно нареждане
*********/03.07.2019 г. Ищецът твърди, че солидарно с кредитополучателя „М.-Д“ ЕООД
бил длъжник на ответника по договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г., с
предмет кредитна линия, предназначена за оборотни средства, в общ размер на 475 000 лв.,
със срок от 84 месеца. Кредитът бил обезпечен по реда на Закона за договорите и финансови
обезпечения и ипотеки върху недвижими имоти. С уведомление изх.№ 31-284/22.03.2019 г.
„Интернешънъл Асет Банк“ АД уведомила кредитополучателя, че дължи към 22.03.2019 г.
сумата 520 916.66 лв., от които просрочена главница 475 000 лв. и 45 916.66 лв. – лихви. На
03.07.2019 г. ищецът превел сумата 61 857.52 лв. при изрично указание, че я смята за
недължима. Поддържа, че липсвали законоустановените предпоставки за предсрочна
изискуемост на кредита. При обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл.4, ал.7
от договора във вр. чл.31, ал.1, т.8 от ОУ, банката била длъжна да проучи финансовото
2
състояние на кредитополучателя и солидарния длъжник и да им даде достатъчно време за
погасяване на задължението и едва след това да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което не било сторено. Не била спазена разпоредбата на чл.31, ал.3 от ОУ, като ищецът не
бил уведомен за предсрочната изискуемост Изявлението на банката за предсрочна
изискуемост не било в изискваната от чл.293, ал.2 от ТЗ форма, било нищожно и не
пораждало правни последици. За първи път солидарният длъжник бил уведомен с връчване
на уведомлението от 28.02.2019 г., когато е издаден изпълнителният лист срещу двамата
длъжници. Страните не били договорили условията, при които настъпва предсрочна
изискуемост на вземанията. Договорът между страните не препращал към гл.XI на ОУ
„Предсрочна изискуемост“ и чл.31, ал.1, т.8 от ОУ не бил приложим. Незаконосъобразно
била начислена наказателна надбавка – в противоречие на ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017 г., съгласно което при предсрочна изискуемост била дължима единствено законната
лихва. Евентуално застъпва теза, че надбавка от 10 процентни пункта противоречи и на
добрите нрави, съответно е прекомерна. Претендира сумата от 61 857.52 лв. /увеличение в
съдебно заседание от 29.09.2021 г./ и евентуално, в случай, че съдът приеме, че са налице
предпоставките на предсрочната изискуемост - сумата 2000 лв., съставляваща разлика
между платеното и дължимата законна лихва за периода 19.04.2018 г. – 03.07.2019 г.
Претендира законна лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й плащане и разноските по делото.
Ответникът „Интернешънъл Асет Банк“ АД оспорва предявения иск.
Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора за кредит във вр. чл.31, ал.1, т.8 от ОУ, в случай, че
върху сметките на кредитополучателя/солидарния длъжник бъде наложен запор и/или бъдат
предприети действия по принудително изпълнение от страна на трето лице, или бъдат
предприети обезпечителни или изпълнителни действия, или мерки върху имуществото от
трето лице, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Налице било
неизпълнение от страна на свързаните лица „М.-Д“ ЕООД и „Преработвателна компания“
ЕООД на задълженията за редовно погасяване на сумите, дължими по договор за
инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г., както и наложени запори от
страна на НАП, което обусловило настъпването на предсрочната изискуемост. Ответникът
твърди, че с договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г.
предоставил кредит на „Преработвателна компания“ ЕООД, чийто едноличен собственик е
„М.-Д“ ЕООД, който бил и солидарен длъжник. По този договор било допуснато
неизпълнение – не са заплатени погасителни вноски през периода 31.12.2017 г. – 03.04.2018
г. Банката обявила вземанията по този договор за предсрочно изискуеми на 19.04.2018 г., а
съществуването им било установено и по съдебен ред. При обявяването на предсрочната
изискуемост и изчисляването на размера на мораторна лихва банката е действала съобразно
уговореното в договора – чл. 13 ал. 2 от общите условия. Разпоредбата на чл.432, ал.1, т.4
била неприложима. Твърди Н. А. да е упълномощен да представлява „Деведжи-2005“ ООД
вкл. да получава документи, като на 19.04.2018 г. приел уведомлението за предсрочна
изискуемост, адресирано до „Деведжи-2005“ ООД, при указание, че управителят е и негова
майка. При предходно издавани удостоверения била допусната грешка, като не е отразена
обявената предсрочна изискуемост. След обявената предсрочна изискуемост било
начислено мораторно обезщетение, а не се претендирала възнаградителна лихва.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че наложените
обезпечителни мерки и образуваното изпълнително производство не били свързани с
договора, предмет на делото. Общите условия не били договаряни между страните. Клаузата
на чл. 31 ал. 1 т. 8 и т. 10 от общите условия била в противоречие на Директива 93/13/ЕИО
относно неравноправните клаузи. Липсата на указание Н. А. да е действал като
пълномощник при получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, опорочавала
връчването. Предсрочната изискуемост не била обявена на другите съдлъжници, поради
което не била настъпила. Към 18.04.2019 г. не е била настъпила предсрочна изискуемост,
съответно ищецът не е бил уведомен за това обстоятелство към тази дата.
Представен е договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г., сключен
3
между „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „М.-Д“ ЕООД като кредитополучател; „Деведжи –
2005“ ООД като солидарен длъжник и И. К. като солидарен длъжник, по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя кредитна линия, предназначена за оборотни
средства в общ размер на 475 000 лева за срок от 84 месеца. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят и солидарните длъжници се задължават да погасяват предоставения
кредит при условията на договора, анексите към него и общите условия /които съгласно чл.1
от договора са неразделна част от него/.
Представени са Общи правила и условия за кредитиране на лица,
осъществяващи търговска дейност на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, приложими към
договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. Съгласно чл. 13 ал. 2 от ОУ при
обявяване на част или целия кредит за предсрочно изискуем, банката начислява върху
размера на изискуемата главница наказателна лихва, формирана като сбор от приложимия
годишен лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта. Наказателната лихва се дължи от
датата на предсрочната изискуемост до окончателното погасяване на предсрочно
изискуемата сума. Съгласно чл. 31 ал. 1, т.8 от ОУ банката има право по своя преценка да
отнесе само размера на непогасените лихви и/или главница по кредита в просрочие или да
обяви част или целия кредит за предсрочно изискуем, когато върху сметките на
кредитополучателя и/или друга страна по кредитната сделка бъде наложен запор и/или
започнат действия по принудително изпълнение от страна на трето лице или бъдат
предприети и/или наложени други обезпечителни или изпълнителни мерки върху
имуществото на кредитополучателя и/или третото задължено лице. Съгласно чл.31, ал.1,
т.10 банката има право по своя преценка да отнесе само размера на непогасените лихви
и/или главница по кредита в просрочие или да обяви част или целия кредит за предсрочно
изискуем, когато е налице неизпълнение на задълженията по други договори между банката
и кредитополучателя/другите страни по кредитната сделка, и/или свързани с тях лица, в т.ч.
по свързаните договори във връзка с кредитната сделка, както и по договори между страни
по кредитната сделка и трети лица, свързани с предоставения кредит.
Представени са банково удостоверение № 043/07.02.2019 г., банково
удостоверение № 083/11.03.2019 г. и банково удостоверение № 042/19.03.2019 г., в които
„Интернешънъл Асет Банк“ АД е удостоверила размера на остатъчния дълг по кредита по
договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. към датите на удостоверенията.
С уведомление изх.№ 31-284/22.03.2019 г. до „М.-Д“ ЕООД „Интернешънъл
Асет Банк“ АД уведомява, че с уведомителни писма, получени на 19.04.2018 г. от Н. А.,
както и със задължение да предаде на управителя на „Деведжи – 2005“ ООД солидарните
длъжници по договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. са уведомени за
необходимостта от издължаване на всички свои задължения, тъй като на основание чл.4,
ал.7 от договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. във вр. чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от
ОУ, банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. Съгласно чл.13, ал.2 от ОУ от
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката начислява върху
непогасената част от главницата лихва равна на сбора от определения в чл.6 от договора за
кредит лихвен процент плюс надбавка 10 пункта. Като остатъчния дълг по кредита е в общ
размер 520 916.66 лева, от които 475 000 лева просрочена главница и 45 916.66 лева лихви.
Представено е банково удостоверение № 31-452/27.05.2019 г., с което
„Интернешънъл Асет Банк“ АД е удостоверила остатъчния дълг по кредита по договор за
кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. – 475 000 лв.- просрочена главница; 4 552.08 лв.
текущи начислени лихви по просрочие; 1583.33 лева просрочени лихви по редовна
главница; 51 854.16 лв. просрочени лихви по просрочия; 752.08 лв. просрочени такси.
С платежно нареждане от 03.07.2019 г. „Деведжи – 2005“ ООД е превело по
сметка на „Интернешънъл Асет Банк“ АД сумата 61 857.52 лв. по договор за кредит № ДК-
123-002438-153/12.07.2017 г.
Със запорно съобщение изх. № С160009-146-0017067/13.12.2016 г. на НАП-
Териториална дирекция Пловдив, във връзка с публично вземане с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С160009-022-0050238/13.12.2016 г., е наложен запор по
4
пет банкови сметки на длъжника „М.-Д“ ООД.
Със запорно съобщение изх. № С170009-003-0113407/11.04.2017 г., във връзка
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С170009-022-0020669/11.04.2017 г.
на НАП-Териториална дирекция Пловдив, е наложен запор по всички банкови сметки на
длъжника „М.-Д“ ООД.
Със запорно съобщение изх. № С180009-146-0002119/06.03.2018 г., по изп.
дело № *********/11.05.2016 г. на НАП-Териториална дирекция Пловдив, е наложен запор
по банкова сметка на длъжника „М.-Д“ ООД: BG96IABG81231000284101.
С Договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г.,
изменен с последващи анекси, Банката е предоставила кредит в размер на 2 335 000 лв. на
„Преработвателна Компания“ ЕООД, по който солидарен длъжник е „М. - Д“ ООД.
С уведомително писмо до „Преработвателна компания“ ЕООД и „М.-Д” ООД,
получено на 19.04.2018 г. от Н. А. А., който представлява двете дружества, на основание чл.
26, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076- 142/29.12.2015
г., Банката е обявила вземането си за предсрочно изискуемо в пълния му размер. Издадени
са заповеди за изпълнение на задълженията по договор за инвестиционен кредит № ДК-491-
022076-142/29.12.2015 г. и изпълнителни листи от 28.02.2019 г. за тези задължения. Като
длъжник е посочено „М.-Д“ ЕООД.
С влязло в сила на 24.01.2020 г. решение № 210/17.12.2019 г., по т. д. №
25/2019 на Окръжен съд Кърджали, на основание чл. 422 от ГПК, е установено
съществуването на вземанията по договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-
142/29.12.2015 г. по основание и размер.
С уведомление до „М.-Д“ ЕООД, получено лично от Н. А. на 19.04.2018 г.,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД на основание чл.4 от договор за кредит № ДК-123-002438-
153/12.07.2017 г. във вр. чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от ОУ на „Интернешънъл Асет Банк“ АД е
обявила изцяло вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Банката се е
мотивирала с наложените запори от страна на НАП по описаните по-горе запорни
съобщения както и с обявената предсрочна изискуемост на вземането си по договор за
инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г.
С уведомление до „Деведжи – 2005“ ООД, получено лично от Н. А., който е
вписал задължението си да го предаде на Е. А. /майка/, на 19.04.2018 г., „Интернешънъл
Асет Банк“ АД на основание чл.4 от договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г.
във вр. чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от ОУ на „Интернешънъл Асет Банк“ АД е обявила изцяло
вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Банката се е мотивирала с
наложените запори от страна на НАП по описаните по-горе запорни съобщения както и с
обявената предсрочна изискуемост на вземането си по договор за инвестиционен кредит №
ДК-491-022076-142/29.12.2015 г.
По делото е представено Пълномощно, с което Е. А., в качеството си на
управител на „Интернешънъл Асет Банк“ АД е упълномощила Н. А., включително с право
да представлява дружеството пред „Интернешънъл Асет Банк“ АД. На 08.04.2014 г.
подписът на Е. А. в пълномощното е нотариално заверен.
С молба с вх. № 044/22.03.2019 г. до „Интернешънъл Асет Банк“ АД „Деведжи
– 2005“ ООД, чрез законния си представител Е. А., е поискало да погаси кредитните
задължения по договорите за кредит описани в издаденото от „Интернешънъл Асет Банк“
АД на 19.03.2019 г. /сред които е и договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г./
банково удостоверение, поради осъществено плащане от страна на кредитополучателя.
Отбелязано е, че се извършва цялостно погасяване на кредитите, които са обявени за
предсрочно изискуеми, считано от 05.04.2018 г. Е. А. е удостоверила, че е получила изрично
уведомление за предсрочната им изискуемост.
По делото са представени Правила и процедури за управление и събиране на
проблемни кредити на „Интернешънъл асет банк АД които предвиждат процедура по
идентификацията им и прехвърлянето им за управление и събиране от дирекция
5
„Проблемни кредити“.
В съдебно заседание на 26.05.2021 г. като свидетел е разпитан Н. А., от чиито
показания се установява, че „Деведжи – 2005“ ООД е дружество на неговата майка, като
свидетелят притежавал пълномощно за обслужване сметки и плащания. Дружеството имало
кредити в „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Не знаел, че има предсрочно изискуем кредит. В
началото на 2019 г. искали да рефинансират кредита с кредит, отпуснат от друга банка.
Свидетелят нареждал плащания всеки месец като пълномощник на управителя на фирмата.
Поискали от банката да им даде документ за целия размер на задължението. Свидетелят
заявява, че ръкописният текст в уведомлението за предсрочна изискуемост, находящо се по
делото, на лист 65, с което „Интернешънъл Асет Банк“ АД уведомява „Деведжи – 2005“
ООД за предсрочната изискуемост на задълженията по договор за кредит № ДК-123-002438-
153/12.07.2017 г., е вписан от него и той се е подписал и написал датата. Документите
подписал в началото на 2019 г., след като погасил задълженията към „Интернешънъл Асет
Банк“ АД. Казали му да подпише със задна дата, за да станат нещата с освобождаване на
ипотеката.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. Вещото лице е описало механизма на изчисление на наказателната лихва съгласно
чл.13, ал.2 от ОУ към договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. като я е
изчислило на 86291.67 лв. към 19.04.2018 г. Съгласно заключението размерът на
непогасената част от главницата както към 19.04.2018 г., така и към 28.02.2019 г. е 475 000
лв. и е погасен на 04.07.2019 г. Вещото лице е изчислило законната лихва върху
непогасената главница по кредита, считано от 19.04.2018 г. до 3.07.2019 г. при отчитане на
всички плащания на главницата в този период като нейният размер е 58187.51 лв. Вещото
лице е изчислило законната лихва върху непогасената главница по кредита, считано от
28.02.2019 г. до 3.07.2019 г. при отчитане на всички плащания на главницата в този период
като нейният размер е 16 625 лв. Непогасената главница е осчетоводена и отразена като
дължима на 22.03.2019 г. като кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем от
19.04.2018 г. на 22.03.2019 г. Задбалансово са начислени и осчетоводени лихви по
просрочие по главница 475 000 за периода от 19.04.2018 г. до 22.03.2019 г. и са
осчетоводени задбалансови задължения за просрочени лихви по предсрочна изискуемост в
размер 44 333.33 лв. От 22.03.2019 г. до 3.07.2019 г. дължимата наказателна лихва, отразена
по счетоводни данни е в размер 60 709.61 лв. Вещото лице е изчислило в констативно-
съобразителната част /страница 7 от заключението/ и подробно в Приложение № 3 към
заключението задълженията на „М.-Д“ ЕООД по договор за кредит № ДК-123-002438-
153/12.07.2017 г. за периода на действие на договора до 04.07.2019 г. /датата на погасяване/
в общ размер 579 840.92 лв., от които: 475 000 лева – редовна главница; 16 767.97 лева –
редовна лихва; 1781.28 лева – такса обработка кредит и 86 291.67 лева – наказателна лихва
предсрочно изискуем кредит по чл.13.2 от ОУ.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Предмет на въззивното производство е осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за сумата 61 857.52 лв., недължимо платена сума с платежно
нареждане *********/03.07.2019 г. Искът е за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване под формата на суми платени без основание. Твърди се съществувала между
страните договорна връзка по договор за банков кредит, по който задължението на
кредитополучателя е обявено за предсрочно изискуемо.
Ищецът поддържа, че липсва основание за обявяване предсрочна изискуемост
на задължението, че е нередовна процедурата по обявяване на задължението за предсрочно
изискуемо и че предсрочната изискуемост не му е обявена на него.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
6
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието не съществува още към получаването на престацията.
Основание е онази типична, традиционна, многократно повтаряща се цел,
заради която едно лице се задължава към друго, която е общоприета за сключването на
даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 по
делото ответникът следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за банков кредит,
възникнало в полза на банката право да обяви кредита предсрочно изискуем; отправено от
страна на банката волеизявление до длъжника за обявяване на кредита предсрочно
изискуем, достигнало до адресата размер на дължимите по договора за кредит суми при
неговата предсрочна изискуемост.
Установи се от представените писмени доказателства, че между банката, в
качеството й на кредитодател от една страна, „М.-Д“ ЕООД в качеството му на
кредитополучател и ищеца като солидарен длъжник от друга страна е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит, по силата на което банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер 475 000 лв. срещу задължение за връщане на ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете, и при условията на договора. Не е спорно и
съгласно изслушаната експертиза, че кредитът е изцяло усвоен, а плащания по същия са
били извършвани.
С разпоредбите на чл. 31 ал. 1, т.8 и т.10 от ОУ, които съгласно чл.1 от
договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. са неразделна част от него, банката
има право по своя преценка да отнесе само размера на непогасените лихви и/или главница
по кредита в просрочие или да обяви част или целия кредит за предсрочно изискуем, когато:
1./ върху сметките на кредитополучателя и/или друга страна по кредитната сделка бъде
наложен запор и/или започнат действия по принудително изпълнение от страна на трето
лице или бъдат предприети и/или наложени други обезпечителни или изпълнителни мерки
върху имуществото на кредитополучателя и/или третото задължено лице и 2./ когато е
налице неизпълнение на задълженията по други договори между банката и
кредитополучателя/другите страни по кредитната сделка, и/или свързани с тях лица, в т.ч. по
свързаните договори във връзка с кредитната сделка, както и по договори между страни по
кредитната сделка и трети лица, свързани с предоставения кредит.
Разпоредбата на чл.432 от ТЗ е диспозитивна и дава възможност на страните
по договора за кредит да уговарят в него условията, при които ще настъпи предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на кредита. Уговарянето на условия, при които
кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е допустимо от закона и
постигнатата уговорка в тази насока в чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от ОУ, които страните са приели
като неразделна част от своя договор, е напълно валидна. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
предоставя на страните по граждански договор правото свободно да постигат съгласие и
уговарят условията на договорите като единственото изискване е те да не противоречат на
императивните законови разпоредби. В процесния случай се касае за договор за банков
кредит, при който законът допуска страните да предвидят условията, при които в полза на
банката ще се поражда едностранното преобразуващо право да обяви отпуснатия от нея и
ползван от кредитополучателя банков кредит за предсрочно изискуем /така решение № 92/
09.09.2019 г. т.д.№ 2481/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о./.
Неоснователен е аргумента на ищеца, че банката едностранно е установила
клаузите на Общите условия, тъй като с подписания договор за кредит № ДК-123-002438-
7
153/12.07.2017 г. той се е съгласил изрично с тях и е декларирал, че ги счита неразделна
част от договора. В този контекст, постигайки съгласие по правилата, установени с чл.31,
ал.1, т.8 и т.10 от ОУ, страните по договора за кредит са действали свободно и автономно, и
не е налице прекрачване на законова норма, забраняваща регулацията на отношенията
свързани с предсрочната изискуемост за връщане на целия размер на отпуснат банков
кредит.
Клаузата на чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от ОУ от договора предвижда възможност за
банката да пристъпи към обявяване на даден от нея кредит за предсрочно изискуем без да е
налице неизправност от страна на прекия получател на кредита, а по причина неизправност
на свързано с кредитополучателя лице и то за задължения произтичащи от друго кредитно
правоотношение, по което ищецът изобщо не е страна. Съдът приема, че съгласявайки се с
тези условия на договора за кредит, страните са действали в условията на принципа на
договорната свобода установен, както в чл. 9 от ЗЗД, така и в разпоредбата на чл. 432, ал. 1
ТЗ, даваща възможност за свободно уговаряне между страните по договор за кредит точно
на условията, при които за банката ще възникне правото на обяви кредита за предсрочно
изискуем. При уредената и гарантирана от закона възможност за договаряне на условията,
при които възниква право на банката да обяви даден кредит за предсрочно изискуем, заради
поведение което е манифестирано от различно от кредитополучателя лице /в случая
свързано лице по смисъла на чл. § 1, т. 4 от ДР на ЗКИ/, въззивният съд намира тезата на
ищеца, че разпоредбата на чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от ОУ е недействителна, по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД ненамираща опора в закона. Тази разпоредба е действителна и обвързва
страните.
При констатацията на съда относно валидността на клаузите на чл.31, ал.1, т.8 и
т.10 от ОУ към договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. подлежи на изследване
дали предвидените с тях предпоставки за възникване на потестативното право на банката са
се реализирали. Разпоредбата на чл.31, ал.1, т.8 от ОУ изисква върху сметките на
кредитополучателя и/или друга страна по кредитната сделка бъде наложен запор и/или
започнат действия по принудително изпълнение от страна на трето лице или бъдат
предприети и/или наложени други обезпечителни или изпълнителни мерки върху
имуществото на кредитополучателя и/или третото задължено лице. По делото са
представени доказателства за това, че върху сметките на кредитополучателя „М.-Д“ ЕООД
са наложени запори във връзка с публични вземания по публични изпълнителни дела от
страна на третото за договора лице Национална агенция за приходите. Следователно са
налице условията от хипотезата на чл.31, ал.1, т.8 от ОУ при които възниква правото на
ответника да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Установено е и от друга страна, че е налице неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя „М.-Д“ ЕООД по други договори между него и банката-ответник, както
и на свързаното с него лице „Преработвателна компания“ ЕООД. Видно от вписванията в
търговския регистър „Деведжи – 2005“ ООД притежава повече от 10% от дяловете в „М.-Д“
ЕООД , а „М.-Д“ ЕООД притежава всички дялове в „Преработвателна компания“ ЕООД.
„М.-Д“ ЕООД и „Деведжи – 2005“ ООД са свързани лица по смисъла на §4 „д“ от ДР на
ЗКИ и същото ващи за „М.-Д“ ЕООД и „Преработвателна компания“ ЕООД. и
кредитополучателя по кредитната сделка и свързани с него лица. Към 19.04.2018 г. „М.-Д“
ЕООД като солидарен длъжник по договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-
142/29.12.2015 г. е бил неизправна страна относно задължението си за заплащане на
дължимите вноски с настъпил падеж - главница и договорна лихва, което е установено с
влязло в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК постановено от Окръжен съд Кърджали. С
решението съдът е приел че „М.-Д“ ЕООД, заедно с кредитополучателя „Преработвателна
компания“ ЕООД дължи в полза на „Интернешънъл Асет Банк“ АД сумата от 750 000 лв. –
съставляваща част от главница по предоставен банков кредит с договор от 29.12.2015 г. и
три броя Анекси към него. Въззивният съд е обвързан от силата на пресъдено нещо на
решението, включително относно настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит по
договора от 29.12.2015 г., заради допуснато неизпълнение на задължение за заплащане на
8
главница и лихва с настъпили падежи.
Следователно са изпълнени предпоставките, предвидени от страните, в хипотезите
на чл.31, ал.1, т.8 и т.10 от ОУ на договора за кредит, при които възниква правото на
банката ответник да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В тази връзка е неотносим доводът на ищеца, че не са налице условията на чл.432,
ал.1, т.4 от ТЗ, тъй като банката не се е позовала на това основание за да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Дори да се приеме, че при изследването на неизпълнението по
договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. от страна на кредитополучателя е
следвало да бъде установено сериозно влошаване на неговото финансово състояние, съдът
намира, че това е една от хипотезите, на които се е позовала банката за да обяви договора за
кредит за предсрочно изискуем и при наличието на останалите изводът на съда за
възникването на нейното потестативно право не се променя.
С т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие
на две предпоставки: наличие на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от
длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора до кредитополучателя, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така решение № 198 от
18.01.2019 г. постановено по т. д. № 193 от 2018 г. на ВКС, I т.о./. Чрез връчването на
волеизявлението за предсрочна изискуемост кредиторът упражнява своето потестативно
субективно право едностранно да внесе промяна в установеното правоотношение.
По делото е установено, че с уведомление, получено на 19.04.2018 г. Н. А.
като управител на „М.-Д“ ЕООД – кредитополучател по процесния договор е уведомен от
страна на ответната банка за това, че обявява кредита по договор за кредит № ДК-123-
002438-153/12.07.2017 г. за предсрочно изискуем. Не следва да се кредитират, според
настоящият съдебен състав, показанията на свидетеля Н. А. относно датата на получаване на
уведомлението, тъй като от страна на ищеца не е направено такова възражение с
допълнителната искова молба, след запознаването с доказателството, което е представено с
отговора на исковата молба. Отделно съдът намира свидетелят заинтересован /същият е
управител на дружеството „М.-Д“ ЕООД/. По изложените съображения съдът приема, че
кредитополучателят е уведомен редовно от страна на ответника за предсрочната
изискуемост, като в уведомлението са посочени обективните предпоставки за превръщане
на кредита в предсрочно изискуем, които към датата на получаването му са били
осъществени. При тези обстоятелства следва да се приеме, че с достигане на изявлението на
банката до кредитополучателя на 19.04.2018 г., кредитът е станал предсрочно изискуем и е
бил дължим.
Установено е, че изпратеното до ищеца уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита по договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. е получено
на 19.04.2018 г. от Н. А., който в качеството си на свидетел е потвърдил, че цитираният
текст е изписан и подписан от него. По делото е представено пълномощно, видно от което
Н. А. има правото да представлява ищцовото дружество и следователно същият е получил
уведомлението именно в качеството си на негов представител. Като свидетел Н. А. е заявил,
че връчването е осъществено в началото на 2019 г., като ответникът му казал да подпише
със задна дата, с оглед заличаване на ипотека. Тук отново следва да се посочи, че ищецът не
е оспорил датата на връчване в сроковете в процесуалния закон. Допълнително настоящият
съдебен състав намира, че по делото е доказано, че връчването е станало на 19.04.2018 г.
Това е отразената върху уведомлението дата от страна на автора му Н. А., който е потвърдил
9
в качеството му на свидетел, че изписания текст в това число и датата са негово дело.
Относно показанията, че му било казано от страна на банката да постави различна от
реалната дата, която била в началото на 2019 г., съдебният състав не кредитира същите в
тази им част, доколкото намира същия заинтересован.
Съдът преценява неоснователни доводите на ищеца относно счетоводните
записвания в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както и липсата на отразяване на
предсрочната изискуемост в Централния кредитен регистър към Българска народна банка.
Счетоводното записване и отбелязването в регистъра към БНБ са въпроси по
администриране на кредита от страна на ответника, за което същият носи друг вид
отговорност. Липсата на тези отбелязвания не може да повлияе върху фактическия състав на
обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем.
С обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита,
длъжникът е изгубил предимствата на срока и дължи връщане на цялата получена главница
незабавно, като при забава се дължат наред с главницата и обезщетение за забавено
плащане, което обезщетение в случая е уговорено в чл. 14 от договора, съдържаща уговорка
за неустойка при предсрочна изискуемост, която се начислява в размер на уговорената
възнаградителна лихва, увеличена с 10 пункта, върху неплатената сума, както и останалите
задължения по договора, чиито падеж е настъпил преди обявяване на предсрочната
изискуемост и направените съдебни разноски.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че при предсрочна изискуемост се
дължи единствено законна лихва върху предсрочно изискуемата главница, които
възражения се основават на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК.
Действително диспозитивът на посоченото тълкувателно решение буквално съдържа такъв
текст, но от мотивите му става ясно, че формулировката на диспозитива е неточна и не
съответства на формираната воля, че при предсрочна изискуемост се дължи останалата
непогасена главница, както и обезщетение за забавеното й плащане, което може да е или
уговореното в договора, както е в настоящия случай, или при липса на уговорка –
посоченото в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Клаузата на чл.13, ал.2 от общите условия не противоречи на изискванията за
добросъвестност. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от условията на
договора. След нейното настъпване е дължим целия кредит от датата на настъпване на
предсрочната му изискуемост /датата на получаване на уведомлението от страна на
длъжника/. Забавата в изпълнението на задължението за връщане на предсрочно изискуемия
кредит е допустимо да бъде санкционирана, като в конкретния случай санкционирането е
под формата на наказателна надбавка, която по никакъв начин не нарушава изискването за
добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. Това е възприето и в решение № 92/ 09.09.2019 г. т.д.№ 2481/2017 г. на
ВКС, ТК, II т.о.
По делото няма спор, че в периода от 19.04.2018 г. до 03.07.2019 г. ищецът не
е изпълнил задължението си да възстанови на ответника пълния остатъчен размер на
обявения за предсрочно изискуем банков кредит. Това е станало с две плащания от
4.07.2019 г. и от 03.07.2019 г. За периода от датата на обявяване на кредита по договор за
кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. за предсрочно изискуем /19.04.2018 г./ до датата
на окончателното му погасяване – 4.07.2019 г. ищецът е бил в забава за неговото плащане,
като по отношение на ответника е възникнало правото да получи плащане на неустойката
/наказателна лихва/, уговорена в договора за кредит с чл.13, ал.2 от ОУ, която вещото лице е
изчислило на 86 291.67 лева, формирана като сбор от лихвения процент уговорен в чл.6 от
договора и надбавка от 10 %.
По делото няма спор и видно от представените доказателства, ищецът е
изпълнил задължението си да заплати както остатъчния размер на кредита в пълен размер,
така и претендираната от ответника лихва за забава върху него /в по-малък размер от
изчисления от вещото лице/.
10
Тъй като по делото се установи наличието на пълния фактически състав на
основанието за плащане на уговорената с договора /чл.13, ал.2 от ОУ към договор за кредит
№ ДК-123-002438-153/12.07.2017 г./ неустойка/наказателна лихва, неоснователна се явява
претенцията на ищеца за връщането на сумата като платена без да е налице основание за
това.
При изложените мотиви въззивният съд намира, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен в цялост като първоинстанционното решение следва да бъде
отменено.
По направените от страните разноски:
При този изход на делото тежестта за направените по делото разноски е на
ищеца, който следва да бъде осъден да заплати и тези, направени от ищеца, както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното – юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 450 лв. за всяка инстанция и държавна такса по въззивната
жалба – 1 237.16 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261442/28.10.2021 г. по т.д. № 642/2020 г. СГС, ТО,
VI-13 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Деведжи – 2005“ ООД, ЕИК ********* с адрес по
делото: гр. Джебел, кв. ПРОГРЕС № 2 срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 81-83 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД сумата от
61 857.52 лв. – платена сума с платежно нареждане *********/03.07.2019 г. на основание чл.
13 ал. 2 вр. чл. 31 ал. 1 т. 8 и 10 от Общи правила и условия за кредитиране на лица.
ОСЪЖДА „Деведжи – 2005“ ООД, ЕИК ********* с адрес по делото: гр.
Джебел, кв. ПРОГРЕС № 2 да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 81-83 на основание чл.78, ал.3 от ГПК 450 лева разноски за първа
инстанция.
ОСЪЖДА „Деведжи – 2005“ ООД, ЕИК ********* с адрес по делото: гр.
Джебел, кв. ПРОГРЕС № 2 да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 81-83 на основание чл.78, ал.3 от ГПК 1687.16 лева разноски за въззивна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването за изготвянето му на страните при условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11