РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Благоевград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Македонка Ст. С.а
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно
наказателно дело № 20211210201460 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “, със седалище и адрес на управление-Бл ,
представлявано от управителя Б С против НП №42-0002285/07.09.2021г.,
издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.С , с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във
връзка административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакуваният
административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения по ЗАНН и се иска отмяна на обжалваният акт.
Алтернативно се застъпва и становището, че нарушението представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
процесуален представител и становище по жалбата.
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител по делото
и становище по жалбата.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателят, събраният
по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 17.08.2021г., длъжностно лице при
санкционният орган – св.В.С., в присъствието на колегата му –св. Г.Н., е
сьставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение №295381 за това, че на същата дата, около 14.00 часа, в Б , на
ул.“ “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена документална тематична
проверка за дейността на дружеството-превозвач, съгласно Лиценз №1355 за
международен превоз на товари, валиден до 2025г., е констатирано, че
превозвача е възложил управление на водача Д А Н , на влекач Скания с
рег № , видно то ЧМР от 06.01.2020г., като този водач е без валидно
Удостоверение за психологическа годност, според информационната система
на ИА „АА“. Това деяние е квалифицирано с АУАН като административно
нарушение на процесното дружество като превозвач по чл.57, ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС. АУАН е връчен лично на законния представител
на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 07.09.2021г., Директора на РД“АА“-гр.С е издал
обжалваното НП№42-0002285, с което за посоченото в акта нарушение, на
основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 24.09.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана процесната жалба
/04.10.2021г./
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите С. и Н., които поддържат фактите, наведени в този
документ и твърдят, че лично са установили извършеното нарушение в
рамките на проверката и след справка в базата данни на ИА“АА“ и
представено то превозвача ЧМР. За проверката, свидетелите изготвили и
нарочен Констативен протокол от 17.08.2021г., който материализира същите
обстоятелства както в акта. Към него е налично Приложение, според което, Д
2
Н е водач при процесното дружество, притежава карта за квалификация на
такъв водач на товарен автомобил - С . В приложението е вписано в отделна
графа „С “ от „ неясно каква дата м.09.20г. до неясно каква дата м.12.2020г./,
без констатирани нарушения . За страните не е спорно, че преди
извършването на тази документална проверка, проверяващите лица са
изпратили известие до процесното дружество за представяне на
необходимите за проверката документи.
Видно от приложеното по делото в легализиран превод на български език
ЧМР от 06.10.2020г., цитирано в НП, с него е материализиран международен
превоз на товари, извършен на тази дата с изпращач К Е , със седалище в
гр.А , РГ и получател –Б , със седалище в гр.Р , РИ . В това ЧМР не е
посочено по никакъв начин, че превоза се извършва от процесното дружество
и с превозвач Д Н .
С приложените по делото справки от базата данни на ИА“АА“ и Регистъра
на психологическите изследвания на водачите, е видно че фигурира като
водач Д Н , но за него е отразено, че притежава удостоверение за
психологическа годност с валидност до 04.05.2020г.
Видно от представените в хода на делото писмени доказателства от страна
на жалбоподателя /Инвентарна книга към дата 21.12.2020г. и Справка за
актуалното състояние на действащите трудови договори към 21.12.2020г. при
НАП, процесното дружество не е регистрирало като притежаван и
ползван от него Влекач с регистрационен номер като описаният такъв в
НП, нито пък е регистриран трудов договор с водач Д Н към м.12.
2020г. в НАП.
По делото е представена Заповед от 24.02.2020г. на министъра на
транспорта и информационните технологии и Заповед №589/03.10.2020г. на
Изпълнителният директор на ИА“АА“, с които се доказва делегирането на
правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на такива актове.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Атакуваното НП е издадено в пълно съответствие с установената
императивна законова процедура и от компетентен орган по ЗАНН, съдържа
всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
3
законният представител на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени и в
сроковете по чл.34 на ЗАНН. Ясно и конкретно е посочено мястото и датата
на извършване на нарушението, начина му на извършване и в какво се
изразява то, начина му на установяване и доказателствата, които го
обосновават. Отразена е и правна квалификация на вмененото нарушение.
Ето защо, всички възражения за допуснати съществени процесуален
нарушения при издаване на НП, съдът намира за неоснователни и голословни.
От друга страна обаче с ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение
по чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. В тази връзка съдът
отчете, че основното цитирано доказателство за твърдяното нарушение и в
НП и в процесният АУАН, е ЧМР от 06.10.2020г., но в неговото
съдържание, процесното дружество въобще не фигурира като превозвач.
Не фигурира в същото ЧМР и като водач на ползвано и регистрирано от
жалбоподателя към Лиценза му за международен превоз на товари,
лицето Д А Н , за да възниква задължението на този превозвач при
започване на такъв превоз на територията на Р , да снабди водачите си и
респ. водачите му да притежават удостоверение за психологическа
годност съгласно чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
Доказателствената тежест в казуса за установяване на това основно
релевантно обстоятелство бе на санкционният орган, но неговите твърдения
бяха опровергани както с цитираното в самото НП ЧМР, така и с представени
допълнително от жалбоподателя писмени доказателства-Справка за
регистрирани трудови договори в НАП и Инвентарна книга, с които се
потвърди, че нито описаното в НП МПС към м.12.2020г. е било собственост
на жалбоподателя, нито лицето Д Н е имал вече сключен и регистриран
трудов договор с процесното дружество като водач на автомобили за
извършване на международен превоз по предоставеният на жалбоподателя
Лиценз.
При това положение, съдът приема, че описаното в НП нарушение не е
извършено от обективна страна от страна на жалбоподателя и като е
ангажирана с този акт имуществената отговорност на процесното дружество,
е издаден един материално незаконосъобразен акт, който като такъв
следва да се отмени.
4
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на постановяване на
решението по делото/, съдът счита, че искането за присъждане на сторените
от жалбоподателя в съдебното производство пред РС- Б , съдебни разноски в
размер на 440.00лв. за участието на адв.Б.К., е основателно и доказано,
поради което и следва да се уважи. Освен че за тази заплатена сума на
адвоката по делото е представено и писмено доказателство /пълномощно/,
съдът отчете, че съгласно нормата на чл.18 от НАРЕДБА № 1 от 01.07.20004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 50 лв., която санкция в казуса е 1000.00лв. по обжалваното НП.
Наред с това в тази норма на Наредбата е посочено, че когато в НП
наказанието е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението отново се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 и върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер, каквото е процесното, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 300 лв. В конкретният казус освен
размера на санкцията, следва да се отчете и обстоятелството, че по делото са
проведени три заседания, в две от които е взела участие и упражнила
процесуално представителство адв.К., като тя е депозирала и Писмени
бележки по делото в срок и Становище по същество с въпроси към
свидетелите. При тези обективни данни съдът приема, че не са налице
основания за редуциране на заплатеното възнаграждение на адв.К., нито се
констатира прекомерност на същото по смисъла на чл.18 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
свършената работа по делото от този участник в това число изготвяне на
жалба срещу отмененото НП и процесуално представителство в рамките на
няколко съдебни заседания .
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1-во от ЗАНН,
Благоевградският районен сьд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-
0002285/07.09.2021г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.С , с което на „Е “ООД, със седалище и адрес на
управление: Б , ул.“П “№ , представлявано от управителя Б Д С , е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно
нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на „Е
“ООД, със седалище и адрес на управление:Б , ул.“П “№ , представлявано от
управителя Б Д С , сумата от 440.00лв./четири стотин и четиридесет лева/,
представляваща направени по делото съдебни разноски за адвокатски
хонорар и участието на адв.Б.К. в съдебното производство .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б в 14-
дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6