Р Е Ш Е
Н И Е
№ 165
град Велико Търново, 03.07.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
участието на секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 307/
2023г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано по жалба,
вх.№ 2375/11.05.2023г. в АСВТ, подадена от П.Р.И. ***.
Оспорва се Решение №
1012-04-24#1/19.04.2023г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане №
041-00-447-3/10.03.2023г. на ръководителя на „Осигуряване за безработица“ при
същото териториално поделение на НОИ, с което е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за
безработица на Пл. И..
Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и приложение на материалния
закон. По повод представена от осигурителя коригираща декларация се иска
отмяната му и изплащане на
обезщетението. В
съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата си.
Ответникът по оспорването
– директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез упълномощения ***, оспорва
жалбата като неоснователна. Изтъква, че наличните разминавания в данните за
осигуряването на лицето са предизвикали извършване на проверка относно
достоверността на данните за
осигуряването, в т.ч. съществуването на ТПО и наличието на стопанска дейност за
периода. Допълнително представя писмена защита, в която изтъква, че
предпоставките за спиране изплащането на ПОБ са налице и понастоящем. В тази
връзка ПП на ответника моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на разноски.
Жалбата срещу Решението на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118,
ал. 1 от КСО. Оспореното Решение е получено лично на място на 21.04.2023 г.,
което е видно от разписката върху същото. Жалбата е подадена в ответната
администрация на 04.05.2023 г.
Оспорващият е адресат на ИААкт по чл.117, ал.1, т.2,
б“ж“ от КСО, който го засяга неблагоприятно, т.к. е спряно изплащането на
парично обезщетение за безработица.
Постановеното Решение на директора на ТН на НОИ е административен акт, който е
годен обект на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на специалния
закон – чл. 118, ал. 1
от КСО.
Съгласно правомощията си по чл. 117, ал. 3
от КСО директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлил жалбата
срещу горепосоченото Разпореждане на ръководителя на „Осигуряване за
безработица“ при същото ТП. С това на практика е потвърдил разрешението на
материалноправния въпрос, направено с оспореното пред него Разпореждане.
Делото е подсъдно на АСВТ
по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за
постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
IV. По доказателствата:
С
разпореждане от 15.05.2023 г. е направен проект на доклад и е разпределена доказателствената тежест между
страните. На ответника е указано, че следва да установи пред съда
обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.54г, ал.4, т.2 от КСО, послужили
като основание за спиране изплащането на обезщетението.
Ответникът представи
з.к. от адм. преписка и допълнително с Молба вх. №2790/01.06.2023 г. представи
доказателства, събрани в хода на назначената проверка на дружеството
осигурител. Към жалбата са представени писмени доказателства, изходящи от НАП –
Удостоверение за декларирани данни, извлечение от Регистър на ТД и Справка за
данни за осигуряването. ПП на ответника представи в о.с.з. и Справка от
Персоналния регистър на НОИ за същия осигурителен период.
Делото е основано
изключително на писмени доказателства, които не са оспорени от страните. Настоящият
състав ги намира за непротиворечиви по съдържание, а между тях официалните
документи са с висока доказателствена стойност. Поради това съдът ги кредитира
с доверие и основа на тях фактическите си констатации.
Съдът
разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото
доказателства. Прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност. На основание чл.
168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО служебно провери
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания,
посочени в чл. 146 от АПК. При това намира за установени следните факти:
1.Със заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица вх. № 041-00-447-1/30.01.2023 г., подадено до ТП на НОИ – В.
Търново П.И. е поискал отпускане на ПОБ. В заявлението декларира прекратяване
на правоотношението си с работодателя „Интерсофтконсулт ТН“ЕООД, с ЕИК
*********. Считано от 30.01.2023г., на основание чл.328,ал.1, т.2 от КТ. Приложил
е незаверено копие на Заповед № 1/30.01.2023 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение.
1.1.Въз основа на така декларираните данни на лицето е
отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, считано от
30.01.2023г.
2. Впоследствие от дружеството осигурител са постъпили данни
по подадени декларации, че ТД на жалбоподателя е прекратен, считано от
20.02.2023г., а не са подадени данни за осигуряване за м.януари 2023г.
3. Предвид установеното
несъответствие относно сочения момент на прекратяване на ТПО, който съгласно
чл.54а, ал.4 от КСО е начален за изплащане на ПОБ, органите на НОИ са
инициирали извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване/ДОО/ на дружеството „Интерсофтконсулт ТН“ЕООД, във връзка с
осигуряването на Пл. И..
4. С Разпореждане № 041-00-447-3/10.032023г.,
издадено от оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ В. Търново, на основание чл. 54г, ал. 4, т.2 от КСО,
производството по отпускане на ПОБ е спряно. Считано от 01.02.2023г., до
приключване на адм. производство по извършване на проверка на осигурителя, но
не по-късно от 6 месеца.
5. Срещу Разпореждането
за спиране е подадена жалба, която е разгледана по същество и е отхвърлена като
неоснователна с Решение № 1012-04-24#1/19.04.2023г. на директора на ТП на НОИ
Велико Търново.
5.1. По жалба срещу
последното е образувано настоящото дело.
6. В хода на съдебното
следствие са представени доказателства, че Заповедта за извършване на
проверката е връчена на представляващия дружеството на 28.03.2023г. От същия са
изискани документи и писмени обяснения. Такива са представени. Служебно са
събрани данни, обработвани от органите
на НАП, които имат отношение към дейността на дружеството и са свързани с установяване
осигурителния статус на И.. Последният също е представил обяснения. Представени
са документи от трудовото му досие. Изследвани са факти и обстоятелства, имащи
значение за определяне правото и размера на паричното обезщетение за
безработица. Срокът за извършването на проверката е удължен по мотивирано
искане на инспектора, на който е възложена.При приключване на устните
състезания проверката е висяща.
7. Към жалбата си до
съда Пл. И. прилага удостоверение от НАП, от което е видно, че е регистриран ТД
по чл.62, ал.5 от КТ в периода 01.12.2022г. до 31.01.2023г. вклч., с
работодател „Интерсофтконсулт ТН“ЕООД. В тази връзка в о.с.з. жалбоподателят
изтъква, че през месец февруари не е
работил във фирмата, а е бил регистриран в БТ.
8. ПП на ответника
представя в о.с.з. Справка от Персоналния регистър, който се поддържа от НАП,
от която е видно, че осигурителят е подал данни за осигуряването му през м.
февруари 2023г. Не е извършвана корекция на подадени декларации за
осигуряването.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни
изводи:
Изнесените в жалбата
твърдения за факти и тези, посочени в акта на администрацията, разкриват правен
спор с административно естество, който има за свой централен предмет въпроса
има ли администрацията правомощие да спре изплащането на паричното обезщетение
за безработица при установените факти. Поради това, приложим материален закон
при разглеждане на жалбата е Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Процесуален
такъв е АПК.
По делото се формира
спор относно факта коя е действителната дата на прекратяване на осигуряването и
дали изобщо е възникнало основание за осигуряване. Противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, касаят правилното приложение
на материалния закон и се свеждат до наличието на предпоставките на чл. 54г, ал.4, т.2 от КСО.
При дължимата служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК съдът
следва да прецени дали при издаването му
са спазени изискванията за законосъобразност – наличието на компетентност на
органа, постановил съответния акт, изискването за писмена форма и реквизити –
мотивиране на акта, спазване на процесуалните правила при издаването му,
съответствието му с материалния закон и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно специалната
разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд
подлежи решението на ръководителя на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. В случая е постановено по жалба срещу Разпореждане по чл.
117, ал. 1, т.2, б“ж“ от КСО. Настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение
е валиден акт, издаден от компетентен административен орган и в пределите на
неговата власт, съобразно установеното в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж”, вр. ал.
3 от с.р. на КСО.
Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават
пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение. Изложени са
фактическите основания – фактите, поради които е счетено от административния
орган, че са налице предпоставките за спиране на изплащане на обезщетението. Не
се установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспореното решение на това основание.
В рамките на
предоставените му със закон правомощия /вж. чл. 117, ал. 3 от КСО, вр. с чл.
97, ал. 1 от АПК/ директорът на ТП на НОИ е постановил диспозитив, с който
отхвърля жалбата, като неоснователна. С това установява по същество, че законосъобразно
с горепосоченото Разпореждане е спряно изплащането на ПОБ.
Актът на
администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че е налице
несъответствие между данните за осигуряването, декларирани от лицето и тези от
неговия осигурител. Поради това АО приема, че е необходимо да се извърши проверка за
установяване на действителните факти за осигуряването – основание, период, вноски,
момент на прекратяване и др.
Съгласно разпоредбата
на чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниквало от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за който
са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Разпоредбата на § 1, т.
3 от ДР на КСО дава легалната дефиниция на понятието "осигурено
лице", а именно: физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски.
При съобразяване на
цитираните разпоредби, регламентиращи възникване, времетраене, прекратяване и
прекъсване на осигуряването, съдът намери, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на основанията по чл. 54 г, ал. 4, т.2 от КСО. АО е приложил правилно материалния закон поради следните съображения:
Съгласно посочения
текст длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спира с разпореждане
производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица,
когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен
орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не
повече от 6 месеца.
Данните за
осигуряването се подават към НОИ чрез декларации/вж. чл.5, ал.4 и 5 от КСО/.
Въпросът дали са правилно подадени и било ли е налице основание за осигуряване
е въпрос на последващ контрол от органите на НОИ.
По принцип преценката
дали е възникнало право на обезщетение и размера на същото се определят въз
основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Но в случая към датата на
отпускане на ПОБ не са постъпили данни от осигурителя за прекратяване на ТПО. Това
обстоятелство повдига съмнение относно достоверността на декларираните данни.
Следва да се извърши проверка в тази връзка по повод трудовата дейност на
лицето в дружеството, изясняване на осигурителния стаж. Резултатът от такава
проверка по принцип може да доведе до издаване на разпореждане за отказ
или прекратяване изплащането на обезщетението. Поради това законодателят е
предвидил като вид обезпечение в тези случаи да се спре изплащането на ПОБ, за
да не се допусне незаконосъобразно разходване на средствата от бюджета на НОИ,
които би било трудно или невъзможно да се възстановят.
Нормата на която се
позовава ответника, за да реализира правомощието си да спре изплащането на
обезщетението е чл.54г, ал.4, т.2 от КСО - извършването на проверка за факти от
значение за възникване на правото. В конкретния случай такъв факт е безспорно
доказан. Със Заповед № ЗР-5-04-01321359/13.03.2023г. е възложено на контролни
органи в ТП на НОИ да извършат проверка, която не е приключила към момента на
постановяване на Решението. Така предвидената защитата на този фонд на ДОО е
предприета от ответния АО при наличие на конкретни данни, изтъкнати по-горе,
които създават основателно съмнение в достоверността на декларираните данни за
осигуряване на лицето. Необходимо е съмнението да се основава на конкретни
данни, но не и да е доказано. Доказателства за това коя е действителната дата
на прекратяване на осигуряването, възникнало ли е изобщо основание за такова е
въпрос по същество, който ще се разреши при приключване на проверката въз
основа на събраните при това производство доказателства. А в настоящото се
осъществява само процесуална защита на жалбоподателя като се подлага на контрол
правомощието на АО да спре изплащането на обезщетението за безработица. Установяването
на отсъствието на предпоставка по чл. 54а от КСО е основание за отказ за
отпускане на обезщетение за безработица, а обоснованото съмнение относно такава
е основание за спиране на производството до изясняването му. Самостоятелното
изследва на събраните доказателства
доведе съда до извода, че предпоставките за спиране, на които се позовава
ответника са се осъществили, поради което правилно е постановено спиране на
ПОБ.
В съответствие със
законовата цел и принципа на
прорпорционалност на мярката, срокът на спирането е съобразен с ограничението
от максимум 6 месеца, посочено в закона и съобразено в Разпореждането. Същият
не е изтекъл при постановяване на настоящото решение на съда.
По изложените
съображения съдът приема, че Разпореждане № 041-00-447-3/10.03.2023г. на
ръководителя на „Осигуряването за безработица“ и потвърждаващото го Решение №
1012-04-24#1/19.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Велико Търново, са издадени
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му,
поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора
основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи ***ско
възнаграждение и такива следва да се присъдят в минималният предвиден в чл.24
от НЗПП размер от 100.00 лева. Поради това, че делото не разкрива фактическа или
правна сложност.
Воден от горните
мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл.143, ал.3 от АПК, VII-ми адм. състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Р. И., депозирана срещу Решение № 1012-04-24#1/19.04.2023г. на
директора на ТП на НОИ-Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане №
041-00-447-3/10.03.2023г. на ръководителя на „Осигуряването за безработица“ при
същото ТП, с което на основание чл. 54 г, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК е спряно производство
по изплащане на парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА П.Р.И. с ЕГН ********** да заплати
на ТП на НОИ, гр. Велико Търново деловодни разноски в размер на 100. 00(сто)
лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението е на
основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО е
окончателно.
Решението да се съобщи
на страните по делото по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: