Решение по дело №8883/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 844
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110208883
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208883 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 15.10.2021 г. в състав:


Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА


при секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№8883 по описа за 2021 г. на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:
1

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №438522-F480465/27.05.2019 г. на на и.д.
директор на ТД на НАП София, на „ФИРМА", с ЕИК /.../, е наложена
имуществена санкция в размер 47 494 лв. на основание чл. 180в ал. 1 ЗДДС за
нарушение на чл. 176в ал. 4 ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП, тй като
времето на извършване на деянието не е посочено по достатъчно ясен начин,
не е конкретизирано коя е доставката. осъществена от дружеството, която е
довела да промяната в обстоятелствата, няма информацията какви видове
течни горива са били предмет на облагаемите доставки. Правят се възражения
за изтекла давност по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, не е спазен тримесечния срок от
откриване на нарушителя. Излагат се доводи, че е налице липса на
съставомерност на нарушението, иска се приложение на чл.28 ЗАНН
маловажен случай. В с.з. жалбата се поддържа от адв. М. който претендира
разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Й., която оспорва
жалбата и предлага на съда обжалваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни производства и прави възражение за прекомерност на това на
жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна извършили проверка, при
която било установено, че дружеството-жалбоподател
е подало заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в
ал. 10 ЗДДС с вх. №**********/03.01.2019 г. за предоставяне на обезпечение
2
по чл. 176в ал. 4 ЗДДС в размер на 250 000 лв. и срок на обезпечението до
31.12.2019 г. Към заявлението дружеството е приложило: промяна №3 към
банкова гаранция 961DGI116329D7B5 с изх.№0911-58-046916/25.10.2018 г.,
издадена от „Уникредит Булбанк" АД за увеличаване сумата на гаранцията от
200 000 лв. до максимум 250 000 лв., считано от 01.01.2019 г. Предходното
обезпечение е предоставено на 17.10.2017 г. с банкова гаранция
961DGI116329D7B5, издадена от „Уникредит Булбанк" АД.
На 27.10.2017 г. жалбоподателят е вписан в публичен регистър на
обезпечения, предоставени от лица, извършващи сделки с течни горива по
чл. 176в ал. 10 ЗДДС с размер на обезпечението 200 000 лв. и срок на
действие до 31.12.2018 г.
Тъй като съгл. чл. 176в ал. 4 ЗДДС, при промяна на обстоятелствата,
които са от значение за определяне размера на обезпечението, задълженото
лице е длъжно да предостави ново обезпечение в 7-дневен срок преди
промяната, като новото обезпечение е със срока на предоставеното вече
обезпечение по ал. 1 на чл. 176в е в размер не по-малък от 20 на сто от
данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания
на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за
потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа
на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените
течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече
обезпечение.
Контролните органи при проверка в информационния масив на НАП -
отчетни регистри по чл.124 ЗДДС установили, че дружеството е извършило
облагаеми доставки на течни горива (дизел, бензин) за данъчен период от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. с обща данъчна основа в размер на 1 237 470.02
лв. и начислен ДДС в размер на 247 493,79 лв. и обезпечението по ал.1 е в
размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите
доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива
освободени за потребление за предходния данъчен период, което в случая е
247 493,79 лв., т.е. това е дължимото обезпечение от дружеството е в размер
на 247 493.79 лв.
На 30.06.2018 г. са извършени облагаеми доставки на течни горива (дизел,
бензин) с данъчна основа в размер на 706 867.79 лв., с което общата данъчна
основа за м.06.2018 г. става 1 237 470.02 лв., като в случая със сумата от 237
470.02 лв. се надхвърля данъчната основа от 1 000 000.00 лв. на облагаемите
доставки на течни горива (дизел, бензин), за които е предоставено вече
обезпечение в размер на 200 000 лв. и върху разликата от 237 470.02 лв.
жалбоподателят е следвало да предостави допълнително ново обезпечение в
размер на 47 494 лв. , /20 на сто от данъчната основа 237 470.02 лв. за
предходния период/ до 22.06.2018 г.
Контролните органи приели, че жалбоподателят не е спазил чл. 176в ал.
4 ЗДДС, като е подал заявление за вписване или промяна на данни в
3
регистъра по чл. 176, ал. 10 ЗДДС със акъснение от 6 месеца и 11 дни след
законоустановения срок. Нарушението е извършено на 23.06.2018 г. - на
първия ден. от който лицето е в закъснение за подаване на заявление по чл.
176в ал. 10 ЗДДС в 7-дневен срок преди промяната на обстоятелствата по
реда на чл. 176в ал. 4 ЗДДС, свързани с промяна на размер на обезпечението.
Свидетелката А.К. Димитрова на длъжност Старши инспектор по
приходите в Териториална дирекция София офис Илинден съставила и
връчила надлежно на пълномощник АУАН №F480465/04.04.2019 г .
Жалбоподателят-ЮЛ не се е възползвал от възможността, предоставена
му с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН.
След издаване на АУАН, наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Притежават
необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в тази връзка изцяло
неоснователни са възраженията в жалбата. По отношение на компетентността
на органите, издали АУАН и НП е представена заповед №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед
№3869/10.04.2019 г., по отношение на актосъставителя е представена Заповед
№251/08.07.2013 г. Следователно АУАН е издаден от компетентен
актосъставител, в кръга на правомощията му. В АУАН се съдържа пълно
описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено.
НП е издадено от компетентния административнонаказващ орган в
законосъобразния срок, като е съобразена тежестта на извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, правно-
организационната форма на търговското предприятие и е наложена санкция в
размер, предвиден в закона. При издаването на НП
админисгративнонаказващият орган напълно е спазил процесуалноправните
4
разпоредби на ЗАНН в посока събирането на доказателства за всички
релевантни факти и обстоятелства за конкретния случай, обсъдил е събраните
в хода на проверката доказателства, като по този начин е изпълнил вмененото
му задължение да събере и оцени обективно и в пълнота всички
доказателства в хода на административнонаказателното производство.
Неоснователни са възраженията за изтекъл 3-месечен срок по чл. 34 ал.
1 ЗАНН са напълно неоснователни. Следва да се прави разлика между дата на
извършване и дата на установяване на нарушението, което е станало с
приключване на проверката, възложена с резолюция по повод на
постъпилото Заявление с вх. №**********/03.01.2019 г. от ,,ФИРМА“ -
08.01.2019 г., като в тази връзка съдът намира, че сроковете по чл.34 ЗАНН са
изцяло спазени. В административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват
предпоставка за отмяна на наказателното постановление на формално
основание.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК,
както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката
А.К. Димитрова, които съдът кредитира с доверие. В тази насока са и
приобщените писмени доказателства.
В производството пред настоящата инстанция се установи, че при извършена
проверка във връзка с подадено заявление за вписване или промяна на данни
в регистъра по чл. 176в ал. 10 ЗДДС за предоставяне на обезпечение по чл.
176в ал. 6 ЗДДС в размер на 250 000 лв. и срок на обезпечението до 31.12.2019
г. Заявлението е подадено на 03.01.2019 г. с вх. №**********/03.01.2019 г. В
хода на проверката е извършена справка в НАП за съответствие на
предоставеното обезпечение със стойността на извършените облагаеми
доставки на течни горива, в т.ч. коректността на вписания размер на
данъчната основа, правилното определяне на размера на обезпечението, както
и спазването на срока за деклариране на обстоятелствата по реда на чл.176в
ЗДДС. Установено е, че дружеството-жалбоодател е извършило облагаеми
доставки на течни горива за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. с
данъчна основа в размер на 1 237 470.02 лв. и начислен ДДС в размер на 247
493,79 лв. С извършените облагаеми доставки на 30.06.2018 г. е надвишено
определеното обезпечение от 200 000 лв., съгласно чл. 176в ал. 2 вследствие
5
на което то е следвало да подаде заявление по чл. 176в ал. 10 ЗДДС, в 7-
дневен срок преди промяната на обстоятелствата по реда на чл. 176в ал. 4
ЗДДС, свързани с промяна на размера на обезпечението, а именно до
22.06.2018 г. Продаденото гориво за месец юни 2018 г. е с обща данъчна
основа в размер на 1 237 470,02 лв. и начислен ДДС в размер на 247 493.79 лв.
На основание чл. 176в ал. 2 ЗДДС обезпечението по ал. 1 е в размер не по-
малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки,
придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за
потребление за предходния данъчен период, което в случая е 247 493,79 лв. и
именно това е дължимото обезпечение от дружеството - в размер на 247
493.79 лв. В случая, в хода на проверката е установено, че с подаване на
заявление за вписване или промяна на данни в регистър по чл. 176в ал. 10
ЗДДС с вх. №**********/03.01.2019 г. дружеството коректно е определило
новия размер на предоставеното обезпечение, а именно 250 000 лв., но не е
спазило срока за предоставянето му, съгласно чл. 176в ал. 4 ЗДДС. Съгласно
чл. 176в ал. 4 ЗДДС при промяна на обстоятелствата, които са от значение за
определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в 7-
дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на
предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер не по-малък от 20 на
сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните
придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива,
освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от
данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността
на получените течни горива, освободени за потребление, за които е
предоставено вече обезпечение. Данъчното събитие е възникнало на дата
30.06.2018 г. и същото се удостоверява от констатациите в Протокол за
извършена проверка №П-22220419000486-073- 001/08.01.2019 г., връчен на
нарушителя по електронен път на 09.01.2019 г. При това положение
дружеството е било длъжно да предостави обезпечение до 22.06.2018 г.
включително, по реда на чл. 176в ал. 4 ЗДДС, което задължение не е
изпълнено и заявлението е подадено на 03.01.2019 г., а е следвало да бъде
подадено най-късно до 22.06.2018 г. със закъснение от 6 месеца и 11 дни, като
по този начин е осъществен състава на чл. 176в ал. 4 ЗДДС.
Не са предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за
формално нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването
6
на вреди, като за осъществяването му е достатъчно да се констатира
неподаване в срок на заявление по чл. 176в ал. 10 ЗДДС. Засегнати са норми,
гарантиращи правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на
държавата
Правилно и законосъобразно е посочена санкционната разпоредба на чл.
180в ал. 1 ЗДДС и атакуванато наказателно постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства – настоящото и това по АНД №12053/2019 г. на СРС, НО, 14
състав, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер от по 120 лв. за всяко
производство или общо 240 лв.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът


Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №438522-
F480465/27.05.2019 г. на на и.д. директор на ТД на НАП София, с което на
„ФИРМА", с ЕИК /.../, е наложена имуществена санкция в размер 47 494 лв.
на основание чл. 180в ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 176в ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ФИРМА", с ЕИК /.../, да заплати на ТД на НАП София сума
в размер на общо 240 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

РЕШИ:
7
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №438522-
F480465/27.05.2019 г. на на и.д. директор на ТД на НАП София, с което на
„ФИРМА", с ЕИК /.../, е наложена имуществена санкция в размер 47 494 лв.
на основание чл. 180в ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 176в ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ФИРМА", с ЕИК /.../, да заплати на ТД на НАП София сума
в размер на общо 240 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8