№ 386
гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря П.И. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 546 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 166, ал.
3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „ЧОБАН
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Александрово,
общ. Свищов, Стопански двор, представлявано от управителя Я.Т., срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане №01-2600-943#6/04.07.2022 г. на
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (АУПДВ).
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на АУПДВ поради обстоятелствата, че не е
издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Поддържа се, че са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй
като не е дадена възможност за изразяване на писмено възражение относно размера
и основанието на публичното вземане. Твърди се, че Акт за прекратяване на
ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 година изх.
№012600/943/13.08.2021 година не е влязъл в сила. От съдържанието на обжалвания
акт не ставало ясно през коя година е прекратен агроекологичният ангажимент и
съответно не е възможно да се прецени дали наложената санкция е правилна. Моли
да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваният АУПДВ.
Ответникът – заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез **Ц., оспорва жалбата като недоказана и неоснователна
и изтъква аргументи за законосъобразност на акта. Моли за отхвърляне на
жалбата. Претендира за присъждане на разноски, за което представя списък.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
„ЧОБАН БГ“ ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 604387 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
За кампания 2015 г. дружеството
е подало Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 04/060715/65928,
с което са заявени площи за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с висока природна стойност“. За одобрените и неодобрените площи
кандидатът е информиран с Уведомително писмо изх. №02-040-2600/510 от 16.03.2016
г., което е получено на 18.03.2016 г. лично от упълномощен представител, за
което е приложено пълномощно. В
цитираното уведомително писмо изрично са посочени задълженията на одобрения
кандидат в рамките на петгодишния ангажимент, в това число, че всяка година до
изтичане на многогодишния ангажимент /период от пет последователни години/
бенефициентът е длъжен да подава заявление за плащане.
От доказателствата в
административната преписка се установява, че на основание относимата редакция
на чл. 20, ал. 7 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. /Наредба №7/ петгодишният ангажимент е подновен през 2016 г.
поради увеличаване на общата заявена площ с над 20 на сто от първоначалния
размер или с повече от 10 хектара, респективно през 2016 г. стопанинът е поел
нов агроекологичен ангажимент за всички подпомагани площи до 2020 г. Видно от
Уведомително писмо №02-040-2600/3970 от 15.12.2016 г., връчено на 25.01.2017 г.
на упълномощен представител на дружеството, „ЧОБАН БГ“ ЕООД е поело задължение
всяка година до изтичане на пет последователни години да подава заявления за
плащане.
По делото не се спори, че
заявления за плащане са подадени за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019 г.
С Акт за прекратяване на
ангажимент по същата мярка с изх. №01-2600/943#4 от 13.08.2021 г. на ДФ
„Земеделие“ е прекратен агроекологичния ангажимент на „Чобан БГ“ ЕООД, тъй като
не е подадено заявление за плащане за кампания 2020 г. Актът е връчен на упълномощен
представител на 08.09.2021 г. видно от саморъчното отбелязване на това
обстоятелство на лист 24 – гръб от делото. Не се твърди и не се доказва
прекратителният акт да е обжалван.
С Писмо изх. №01-2600/943#5
от 28.03.2022 г. дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че
въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент
ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. На субекта е предоставена възможност в 7-дневен срок
от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни доказателства в
случай, че не е съгласен с направените от административния орган констатации
или в същия срок да върне доброволно недължимо платената сума. Писмото е връчено
на упълномощен представител на дружеството, за което е приложено пълномощно, на
07.04.2022 г. видно от саморъчно изписаното изявление на гърба му.
В писмото са изложени
мотиви, че за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са подадени
заявления и са извършени плащания в общ размер на 141 343,68 лева. Тези
обстоятелства се установяват и от представените от ответника разпечатки от
системата на ДФЗ относно изплатени суми на „ЧОБАН БГ“ ЕООД и АУПДВ
№02-040-2600/2965#3/29.05.2020 г. Сумата, подлежаща на възстановяване, е
определена по реда на чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба №7 в размер на 10% от
общо изплатената сума, което се равнява на 14 134,37 лева. Няма данни в
указания срок в ДФ „Земеделие“ да са постъпили възражения и доказателства или
доброволно плащане.
На 04.07.2022 г. зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал на основание чл. 18, ал. 3,
т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба №7 по отношение на „Чобан бг“ ЕООД Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-2600-943#6/04.07.2022 г. в размер
на 14 134,37 лева, представляващо изплатена субсидия по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за
кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. във връзка с подадените
от дружеството заявления за подпомагане с УИН 04/060715/65928, УИН 04/220616/70159,
УИН 04/020617/74602, УИН 04/220518/78752 и УИН 04/290519/83211. В съответствие
с чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба №7 определеният с оспорвания акт размер на
публичното вземане е точно 10 % от общата изплатена сума.
На последната страница на АУПДВ
с ръкописен почерк е удостоверено лично получаване от Г. Тончов на 20.02.2022
г. Посочената дата предхожда датата на издаване на акта, поради което очевидно
е некоректна, и за разлика от всички връчвания в хода на административното
производство, единствено в този случай липсва пълномощно, учредяващо
представителна власт на въпросното лице. Въпреки това срещу АУПДВ е депозирана
жалба директно в АСВТ на 01.082022 г.
С разпореждането за
насрочване, а в последствие в съдебно
заседание на 22.11.2022 г., съдът указа разпределението на доказателствената
тежест. Като писмени доказателства по делото са приети документите от състава
на административната преписка, изпратени с Писмо вх. №4438/18.08.2022 г. от ДФ „Земеделие“,
ОД – Търговище, подробно описана в съпроводителното писмо. Въпреки дадената
възможност за представяне на доказателства, жалбоподателят не е ангажирал
такива в подкрепа на твърденията си, заявени в жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, тъй като е подадена от
активно легитимирано лице, което има доказан правен интерес от оспорването, до
компетентния съд. Предвид липсата на доказателства за връчването, съдът приема,
че жалбата е подадена в срок.
Оспореният
АУПДВ е валиден административен акт, издаден от компетентен административен
орган в кръга на законово вменените му правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4
от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие” функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“.
Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП
предоставя възможността последният да делегира на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки
и искания за плащане. Съобразно чл. 20а, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по
издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕФСУ на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Нормата чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, явяващ се
съответния закон по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, определя органа,
компетентен да издава АУПДВ – изпълнителният директор на фонда. По делото е
представена Заповед №03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с която на издателя на процесния АУПДВ – П.Д.С.– заместник
изпълнителен директор, са делегирани подробно описани правомощия, включително
да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания.
Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на
делегираните му правомощия /чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП/, при наличието на
материална компетентност на неговия автор.
При
издаване на процесния АУПДВ е спазено изискването за форма на административния
акт и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК предвиждат, че същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в
производството за издаване на административен акт по реда на АПК. В оспорения
АУПДВ са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването
му. Административният орган е описал фактите, въз основа на които е приел, че
процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващото
дружество ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с
влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. №01-2600/943#4
от 13.08.2021 г. на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
Необосновано
от доказателствата по делото е възражението в жалбата, че този акт не е влязъл
в сила – същият е редовно връчен на упълномощен представител на дружеството, за
което е приложено и пълномощно. Нито се твърди, нито се доказва същият да е
оспорен. В АУПДВ е посочено правното основание за издаването му – нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици. Посочени са и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от
Наредба №7 /в приложимата редакция/, относими съответно към възстановяване на
получената финансова помощ и към определяне на размера на дължимата сума.
Актът е
издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
съобразно изискванията на чл. 35 от АПК. Неоснователно се поддържа с жалбата,
че „ЧОБАН БГ“ ЕООД не е уведомено за започване на производството, тъй като не е
получило Писмо изх. №01-2600/943#5 от 29.03.2022 г. Същото е връчено на Йордан
Вичев Петров на 07.04.2022 г., за което е приложено и пълномощно от управителя
на „ЧОБАН БГ“ ЕООД. Прави впечатление, че системно жалбоподателят получава документи
чрез различни редовно упълномощени представители, което явно е практика за
дружеството. Нещо повече, единствено по отношение на връчването на АУПДВ липсва
приложено пълномощно и датата е некоректно посочена. Въпреки това от
дружеството е инициирано обжалване, което сочи, че документите стигат до
управителя му. Съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 26 от АПК, като „ЧОБАН
БГ“ ЕООД е уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност
да изрази становище и да представи доказателства. В какъв обем ще се възползва
от тази възможност зависи от изключителната преценка на дружеството. Дори да не
прояви активност обаче, това не преклудира правата на субекта да изрази
съображенията си против основанието и размера на задължението и да ангажира
доказателства пред съда, което обаче също не е сторено и в съдебния процес
жалбоподателят заема пасивно процесуално поведение. Настоящият съдебен състав
не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта
само на това основание.
Оспореният
административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. В АУПДВ са
посочени като фактически основания: 1. Извършването на плащане в полза на
земеделски стопанин на основание подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент
вследствие на влязъл в сила административен акт.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни
материалноправни предпоставки. От представените от ответната страна писмени
доказателства – разпечатки от системата на ДФЗ относно изплатени суми на „ЧОБАН
БГ“ ЕООД и АУПДВ №02-040-2600/2965#3/29.05.2020 г., се установява, че
посочената в обжалвания акт сума за извършени плащания за кампании 2015, 2016,
2017, 2018 и 2019 е коректна. Същата е изплатена от РА и получена от
земеделския стопанин, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството,
че жалбоподателят е получил финансово подпомагане в общ размер на 141 343,68
лв. по мярка 10 „Агроекология и климат” за посочените кампании. Следва изводът,
че изплатената финансова помощ е правилно определена както по основание, така и
по размер от административния орган.
Налице е и
втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно
агроекологичният ангажимент по мярка 10 да е прекратен. С влязъл в законна сила
Акт за прекратяване на ангажимент за кампания 2020 г. по същата мярка ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на „ЧОБАН
БГ“ ЕООД. Няма основание да бъде прието възражението на жалбоподателя, че
прекратителният акт не е влязъл в сила. Същият е редовно връчен и нито се
твърди, нито се доказва да е бил оспорен. Впрочем към датата на издаване на
АУПДВ отдавна е изтекъл срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на акта за
прекратяване. Съдът приема, че се касае за стабилен административен акт. С
факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на
агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният
орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство
за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква
задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК – аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В чл. 18, ал. 3 /в относимата редакция/ на издадената на основание
специалния закон Наредба №7 изрично е предвидено, че ДФЗ – РА прекратява поетия
ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съгласно условията на ал. 4. Следващата ал. 4 на чл. 18
е императивна и задължава /при прекратен агроекологичен ангажимент/
земеделският стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на
първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по
направлението, като в зависимост от прекратяването на поетия ангажимент след
петата му година, се възстановяват 10% от изплатената финансова помощ съгласно
б. „г“, както е в настоящия случай.
Безспорно
е установено по делото, че през 2015 г. „ЧОБАН БГ“ ЕООД е одобрен за участие по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“,
като през кампания 2016 г. е увеличил площите и съответно е подновил
ангажимента. В случая годината на първоначалното одобрение по мярката е 2015
г., но ангажиментът е подновен през 2016 г. на основание чл. 20, ал. 7 от
Наредба №7 /в относимата редакция, според която при увеличаване на общата
одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20
на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани
поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички
подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета,
ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4./. Именно поради това подновяване
през 2016 г. „ЧОБАН БГ“ ЕООД има задължението за подаване на заявление за
плащане и през 2020 г., която се явява петата година на ангажимента и това
задължение е недвусмислено указано в уведомителното писмо за одобрението за
кампания 2016 г.
Кампанията,
за която е установено неспазване на задълженията, е 2020 г. Годината на
прекратяване е 2021 г. Изложеното обуславя включването на финансовата помощ,
получена през 2015 г., за математическото изчисляване на размера на държавното
вземане, тъй като законът изисква да бъде съобразена изцяло получената до
момента финансова помощ от годината на първоначалното одобрение, която в случая
е 2015 г., до годината, за която е установено неизпълнение на поетия ангажимент.
Доколкото актът за прекратяване датира от 13.08.2021 г., тоест една година след
петгодишния агроекологичен ангажимент на жалбоподателя, то безспорно е налице
хипотезата, посочена от компетентния орган, а именно чл. 18, ал. 4, б. „г“ от
Наредба №7. В тази връзка, не могат да бъдат споделени възраженията на
оспорващото дружество, че не става ясно коя година е прекратен ангажимента.
Самият акт за прекратяване съдържа недвусмислено посочване, че неизпълнението
касае 2020 г. и ако жалбоподателят е имал някакви възражения в тази връзка,
последният е разполагал с правото да оспори този акт, от което не се е
възползвал. През коя година е прекратен ангажиментът и по отношение на коя
кампания става ясно и от мотивите на процесния АУПДВ. По тези съображения съдът
отхвърля като неоснователни поддържаните в жалбата възражения.
Размерът
на сумата за възстановяване е правилно определен съобразно реално получените от
бенефициента суми за подпомагане и съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „г“
от Наредба №7.
АУПДВ е
съответен и на целта на закона. Общите правила относно подпомагането на
развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на ЕЗФРСР
са установени с Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР
и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките,
финансирани от ЕЗФРСР, е мярка „Агроекология и климат“, правилата за
прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) №1305/2013.
Съгласно чл. 28, §2 от Регламента плащанията за агроекология и климат се
отпускат на земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски
стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно се задължават да
извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология
и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки
и която включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2
от настоящия регламент. Съгласно §5 и §6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите
по мярката се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се
отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните
разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите
задължения.
Разпоредбите
на Регламент (ЕС) №1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) №807/2014
на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) №1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за въвеждане на преходни разпоредби.
На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. са регламентирани с Наредба №7 от
24.02.2015 г., издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС)
№1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази наредба подпомагането се предоставя
под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на
Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС)
№1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за
установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми
за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент
№1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от
Наредба №7 са посочени 8 направления, по които се подпомага извършването на
агроекологични дейности, като едно от тях е избраното от жалбоподателя.
Следователно
за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки
отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или
произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна,
плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане/плащане,
която е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на
ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите агроекологични
ангажименти и да се регулира изплащането на помощите.
Преждевременното
прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с
предназначението на субсидията по мярка 10, поради което задължаването на
получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този извод се налага и
при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба №7, съгласно който подпомагането
се предоставя за постигане на следните цели: запазване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях
видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за
управление на полуестествените затревени площи. Съобразно чл. 3 от същата
наредба подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности,
като според чл. 8, ал. 1 от Наредба №7 последните се прилагат за период от пет
последователни години.
Целта на
подпомагането е да се извършват съответните агроекологични дейности на
съответните площи за целия петгодишен период, т.е. цели се устойчивост на тези
дейности. Това е и законодателната логика при определянето на различните
процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б.“а“ – „г“ от Наредба №7. Размерът на сумата за
възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето, през което
се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от
реалното осъществяване на ангажимента е минал, толкова по-малък е размерът на
средствата за подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на
фонда. Възстановяването на 10% от получените средства по смисъла начл. 18, ал.
4, б. „г“ от Наредба №7 е последица от влезлия в сила акт за прекратяване на
поетия многогодишен ангажимент след петата година.
Според
практиката на Съда на Европейския съюз /Решение от 24.05.2012 г. по дело
С-188/11; решение от 07.02.2013 г. по дело С-454/11/ неспазването на всички
условия по поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на плащанията,
извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми /изцяло или
частично/ не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на поетия
ангажимент.
По тези
съображения настоящият състав намира, че АУПДВ е законосъобразен акт, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника, на последния следва да се
присъдят разноски. От ответната страна се претендира възнаграждение за **в
размер на 100 лв., за което е представен списък на разноските. Размерът на
възнаграждението е обоснован с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, според който по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. На ответника следва да се заплатят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Чобан бг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Александрово, общ. Свищов, Стопански двор,
представлявано от управителя Я.Т., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-2600-943#6/04.07.2022 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който на дружеството е определено публично
държавно вземане в размер на 14 134,37 лева.
ОСЪЖДА
„ЧОБАН БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.
Александрово, общ. Свищов, Стопански двор, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: