№ 3072
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Т.
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Т. Частно наказателно
дело № 20251100203015 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. И. Р. – редовно призован, се явява,
доведен от затвора – гр. София със защитника си адв. М. Й..
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА - редовно уведомен, се явява надлежно
упълномощен инспектор М..
СВИДЕТЕЛКАТА Л. Ц. - редовно призована, се явява.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗЯСНЯВА на страните, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Вътрешните
правила за изготвяне, съхранение, използване и унищожаване на звукозаписи
от откритите съдебни заседания по делата на СГС, звукозапис на съдебното
заседание може да бъде извършен след съгласие на всички страни по делото,
само за целите на съставяне на протокола от съдебния секретар.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че след изготвяне на звукозаписа и
изтичане на срока по чл. 312 от НПК, този звукозапис ще бъде унищожен.
СТРАНИТЕ (поотделно): Даваме съгласие да бъде извършен
звукозапис.
1
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВКЛЮЧИ звукозаписното устройство за нуждите на
изготвянето на протокола от съдебното заседание.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че няма
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на свидетелката:
Л. Т. Ц., с ЕГН: **********, неосъждана, без дела и родство със
страните.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетелката наказателната отговорност по
чл. 290, ал. 1 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА ОБЕЩА да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Л. Т. Ц..
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Работя като психолог в ЗО „Кремиковци“.
Познавам И. И. Р., може би от около 3 години. По принцип неговият ИСДВР
го предложи за програмата „Умения за мислене“, където работихме в
порядъка на около месец и половина, може би преди 2 години. Неговото
ИСДВР е г-жа Е.Д..
Ако лишеният от свобода пожелае с него да се извършва
психологическа работа, това се извършва по следния начин. Дава молба на
неговото ИСДВР, то от своя страна подава заявка и съответно го извиквам във
време, в което мога проведа консултация. В ЗО „Кремиковци“ аз съм
единственият психолог, т.е. ако той е включен в някаква психологическа
програма ще работи с мен. Към настоящия момент той не е включван в друга
програма, освен в „Умения за мислене“.
Въпрос на съда: Спомняте ли си как ИСДВР беше мотивирал нуждата
лишеният от свобода Р. да се включи в този вид програма „Умения за
мислене“?
2
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Нямам представа точно какъв е бил разговора, но
аз давам едни указания, които са спуснати към програмата от Главна
дирекция, където проблемна зона трябва да се явява „Уменията за мислене“.
Примерно казвам, че от еди коя си дата имам идеята да направя програма
„Умения за мислене“ и ми трябват 10 човека. По принцип с 10 човека се
работи най-добре и най- успешно, тогава има най-добър резултат и хората
представят, събираме се на комисия и гледам горе-долу колкото са групите в
общежитието, поне по двама човека да има изкарани от група.
Зная, че лишеният от свобода И. Р. е осъден за блудство. Не зная
спецификата на престъплението, не съм чела досието, то това е идеята на
програмата „Умения за мислене“ всъщност те сами да си изговорят как са
стигнали до това престъпление.
Въпрос на съда: Разбрахте ли от самия г-н Р. в какво се е изразявало
престъплението? Има ли значение то, за да работите за справяне с
криминогенния фактор, довел до този вид престъпност?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Да, неговото престъпление е много специфично и
трудно се работи по отношение на подобно престъпление. Конкретно с г-н Р.
трудно може да се засегне темата за самото престъпление, защото той не е
готов все още, въпреки изминалото време от изтърпяване на присъдата, да
говори в пълната цялост за престъплението.
Въпрос на съда: В такава ситуация изисква ли се някаква допълнителна
професионална намеса от ваша страна или на ИСДВР, така че да бъде
обговорен този случай, за да може да се прецени дали волевият контрол на
осъдения в необходимата степен вече е устойчив?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: За съжаление мога да го кажа само чрез
методиките, които използвам. По принцип според методиката като цяло той не
е агресивен. На моменти е враждебен, като му трябва известен период от
време да помисли има ли защо да изпитва тази враждебност или не в
моментна.
3
Въпрос на съда: Престъплението е извършено в семейна среда по
отношение на сестра. Това има ли значение, когато трябва да бъде планирана
някаква програма, която да въздейства върху лишения от свобода?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: За съжаление нямаме програма за сексуални
правонарушители, поне аз не съм преминала обучение за такава.
За г-н Р. мога да кажа, че се опитва да бъде социално- желателна
личност. Има още какво да се желае, на моменти му е доста противоречиво
поведението. Когато беше в условията на строг режим, като че ли беше малко
по-въздържан по отношение на това да спазва правила или не. В момента, в
който отиде в открития тип, той е наказан за правонарушение – употреба на
мобилен телефон. Това означава, че след като все още в контролирана среда
си склонен да се подхлъзнеш да извършиш правонарушение, явно още не си
готов като цяло да се промениш.
Въпрос на съда: След като е констатиран фактът на правонарушението,
както го наричате, изисква ли се да бъдете включена в някаква форма на
въздействие, за да се разбере защо се е стигнало до това правонарушение?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Това преценява социалният работник на
съответния лишен от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам въпроси.
Въпрос на адв. Й.: Госпожо Ц., смятате ли от това, което Вие сте
работила с И. Р. за времето, в което той е в ЗО Кремиковци по Ваше
наблюдение от работата Ви, не като цяло, смятате ли, че той е приобщен към
престъпния свят вътре и бил приет от тези хора като част от тях или страни?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Въпросът Ви е интересен, не бих нарекла, че е
приобщен. Само ще внеса уточнението, че когато го включихме в програмата
„Умения за мислене“, бяхме подбрали личности с по-лидерски качества и
предвид това, че той е по-свит и по-страхлив умишлено го включих в тази
група, за да видя как ще реагират те. Той получи тяхната чисто мъжка
4
подкрепа. Те го видяха, че е по-свит и го подкрепиха да бъде малко по…
Въпрос на съда: Имате предвид, че отношението към него беше
покровителствено?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Не точно покровителствено, просто един вид му
протегнаха ръка да му покажат, че е необходимо от време на време да си
отстоява мнението, както и да го прави по по-тактичен начин. Искрено се
надявам да се е възползвал от тази групова динамика, а вече по-нататък как го
е използвал не мога да кажа.
Въпрос на адв. Й.: Считате ли, че участието му в този цитиран курс му
е повлияло положително в два аспекта. Първо, явно е започнал да осъзнава
извършеното от него или може би не го е осъзнал напълно, Вие ще кажете, но
повече ме интересува според Вас той осъзнава ли, че тази искана предсрочна
свобода, която ние искаме за него е отговорност, дали осъзнава това?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Не го осъзнава в пълна степен, защото все още
има елементи, които му се губят, един вид той трябва да има в главата си ясна
идея какво ще прави със себе си, след като излезе от общежитието, а дотук
такава ясна идея не съм чула.
Въпрос на съда: По време на груповата работа лишеният от свобода
споделил ли е някои неща за семейството си, с кого живее, с кого е близък,
отношенията му с майката?
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.: Не е споделял абсолютно нищо за семейството си.
АДВ. Й.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката Л. Т.
Ц.. Не възразяваме същата да бъде освободена от съдебна зала.
СЪДЪТ с оглед становището на страните
5
О П Р Е Д Е Л И
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Л. Т. Ц. от присъствието й в съдебна
зала.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Баба ми, за която споменах, се казва Б.Г.К.,
тя е майка на майка ми.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в залата присъства майката на лишения от
свобода Г.И.Т..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА Г.И.Т. в качеството на свидетел.
СНЕМА самоличността й.
Разяснява на свидетелката наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1
НК, както и че може да откаже да свидетелства
СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Искам да отговоря кога е починала майка ми - на
06.09.2024 г.
ИНСПЕКТОР М.: Представям на съда справка за изтърпяното наказание
на лишения от свобода до момента и подлежащият на изпълнение остатък.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме като писмено доказателство
представената справка за изтърпяното наказание от лишения от свобода.
СЪДЪТ, като съобрази процесуалната позиция на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства писмото от
началника на затвора с рег. № 100/03.06.2025 г., в което е посочено
изтърпяното наказание до момента от лишения от свобода с подлежащия за
изпълнение остатък, докладите от специализираната затворническа
администрация и материалите от затворническото досие като писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
6
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР М.: Уважаема госпожо председател, становището на
началника на затвора е, че към момента е налице само първата изискуема от
закона предпоставка, а именно, че осъденото лице е изтърпяло ефективно
повече от половината от наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка началникът смятам, че от
наличните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за
настъпила трайна тенденция, с оглед неговото поправяне и превъзпитание и
постигане целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, т.е. генералната и
личната превенция, като мотивите за това са изложени в неговото становище и
придружаващите документи, които са еднопосочни в това отношение и за
процесуална икономия не смятам да ги преповтарям.
С оглед на изложеното началникът на затвора предлага молбата на
осъденото лице да бъде оставена без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, сведенията, които
предоставя затвора – гр. София показват, че към момента молителят не се е
поправил, особено изпъква стойността на опасността от рецидив.
Действително съотношението наказания/ похвали е в полза на молителя, но
това показва начало на една положителна тенденция, която към момента все
още не е завършила.
Поради което, моля да оставите молбата без уважение.
АДВ. Й.: Уважаема госпожо председател, считам, че осъденият И. Р. е
изпълнил и двете предпоставки на чл. 70 от НК за постановяването на
определение, с което същият да бъде освободен условно-предсрочно с
необходимите пробационни мерки за остатъка. Установи се, че той е изтърпял
необходимият фактически минимум от наложеното наказание, но аз считам, че
той е изпълнил и втората предпоставка, а именно дал е вече доказателства, че
се е поправил по време на престоя си в затвора и затворническото общежитие.
Извършва престъплението като непълнолетен, но въпреки тази млада възраст
7
търпи наказанието осъзнато, като постепенно с малки крачки извлича поука от
това трудно за него житейско събитие. Той работи почти от самото начало, че
тази работа, която в момента изпълнява на пълна смяна е доста отговорна, тъй
като в извънохраняема зона е готвач в затворническа столова. Да, наказван е
един единствен път за целия период, но е награждаван 8 пъти, като последната
му награда е броени месеци след единственото наказание, което считам, че
само по себе си е положителна тенденция в поведението му.
Рисковите точки за опасност от рецидив са били снижавани, рискът от
вреди също е снижен от висок на среден за обществото и на нисък за него.
Характеристичните данни са добри. Ресурсите са видимо също добри:
липса на криминалното минало, средно специално образование с търсена
професия готвач, трудоспособна млада възраст. Има придобити добри трудови
навици, добри взаимоотношения, липсва на каквато и да е употреба през
живота на наркотични вещества, липсва зависимост от алкохол.
Психологичното му състояние е добро. Разбрахме за програмата, в която е
участвал.
В документацията от затвора е записано, че същият е в добро
здравословно състояние, което обаче не отговаря на истината, тъй като И. Р. е
получил именно в затвора, търпейки наказанието си първоначално херния, а
впоследствие дегенеративно увреждане на очите. Необходимо е лечение, което
той не може да получи, бидейки и оставяйки в мястото за лишаване от
свобода.
По плана на присъдата същият е със заменен режим от „строг“ на
„общ“, преместен в затворническо общежитие от открит тип.
Има подкрепата на семейството си, най-вероятно има и тяхната прошка
за извършеното деяние точно в рамките на същото това семейство. По данни
на семейството аз зная, че жертвата на неговото престъпление в момента е в
чужбина, с добро семейство, с деца и съпруг и има едно негласно прощаване
между тях двамата по телефона, което мисля, че се е случило наскоро. Майка
му винаги го е подкрепяла, била е с него, доколкото може, изживява
наказанието и в момента е в съдебната зала, както всеки път. Има дом, живее с
майка си, осигурена му е месторабота. Предадох ангажимент за работата му,
може да посреща финансови нужди може, да помага на семейството при
евентуално освобождаване, което предполага гарантирана социална и трудова
адаптивност при продължаване живота на свобода. Той се надява на тази
8
възможност, след като сме тук. Очевидно е, че за толкова време И. от
непълнолетен извършител на престъпление прогресивно се е променял,
израснал в трудова среда на общежитието, показвайки добро поведение,
отговорност, адаптивност към социалната рехабилитация и мерките,
прилагани в общежитието от социалните инспектори. Не смятам, че е повлиян
негативно от останалите по-стари, някои от тях със закоравели престъпни
навици лишени от свобода. Това предполага, че той е водил борба с тази
заобикаляща субкултура, която не търпи различни и слаби хора. До настоящия
момент И. Р. е все още в тази среда, която повече не би могла да повлияе
позитивно, според нас само негативно, особено ако отчитаме отчаянието,
което вероятно ще се случи при него при продължаващия престой без близка
перспектива за някакво развитие като млад човек. Считам, че всеки човек е
нещо много повече, дори от най-лошото, което е извършил и затова би ми се
искало на И. Р. да се даде шанс за да продължи живота си оттук нататък по
един достоен начин.
Поради което, госпожо председател Ви моля да постановите
определение, с което И. Р. да бъде освободен условно-предсрочно, като му
бъдат наложени пробационните мерки за срокът от остатъка на наказанието и
моля в този смисъл да се произнесете.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Уважаема госпожо съдия, единственото,
което искам е да получа втори шанс.
След като напусна затвора ще живея при майка ми. Другите ми сестри
се изнесоха на квартири в кв. „Люлин“. Аз също смятам да се изнеса на
квартира, ако получа втори шанс и смятам да работя като готвач. Най-малката
ми сестра е на 21 или 22. Тя не живее с майка ми от случая.
Моля съдът да получа втори шанс, нищо повече.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното.
Производството е по реда на чл. 439а и следващите от НПК.
Инициирано е по искане на самия лишен от свобода И. И. Р. за предсрочно
освобождаване, като в молбата, по която е образувано съдебното
производство, както и в днешното съдебно заседание лишеният от свобода и
неговия защитник поддържат, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал.
9
1 от НПК, които налагат предсрочното освобождаване на осъдения.
За да прецени дали е основателно искането, съдът отчете правното
значение на следните обстоятелства.
На първо място съдът съобрази естеството на настоящата процедура,
при която съдът е компетентен да прецени дали лишеният от свобода е
изтърпял достатъчно продължително наказание в мястото за лишаване от
свобода и дали е предоставил с поведението си убедителни доказателства, че е
настъпила такава промяна, която позволява защита на общественото
спокойствие при предсрочното освобождаване на лишения от свобода, без да
се налага за целите на наказанието той да изтърпи целия му срок в условията
на социална изолация в затвор.
Предсрочното освобождаване не представлява награда, нито е
задължителна последица от факта на изтърпяното повече от половина
наложено наказание.
В производството по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК съдът следва да съобрази
въздействието на наказанието до настоящия момент по отношение на
лишения от свобода и възможностите му за правилна ресоциализация след
излизането от затвора.
Изхождайки от тази принципна позиция, съдът несъмнено следва да
отчете, че лишеният от свобода е бил осъден за извършени престъпления като
непълнолетен по чл. 149, чл. 152 от НК, с влязъл в сила съдебен акт след
наказателен процес, който е включвал съдебна фаза с произнасяне на три
съдебни инстанции.
Следва да се съобрази, при изпълнението на наказанието му и факта, че
лишеният от свобода е бил признат за виновен и осъден за извършване на
престъпления срещу половата неприкосновеност на негова сестра.
Съдът изтъква този факт не поради необходимостта отново да се връща
към предпоставките за осъждането, а поради необходимостта да се провери
дали наказанието и планираните мероприятия по неговото изпълнение са
такива, че ефективно преодоляват криминогенните фактори, които са довели
до това непълнолетният тогава И. Р. да извърши престъпленията. Именно
ефективната и пълноценна работа с криминогенните фактори позволява
правилната ресоциализация на лишения от свобода, като ефективното
въздействие върху криминогенните фактори е в основата и на преценката
дали е осъществена необходимата промяна в условията на социална изолация.
10
Видно е от представените материали в затворническото досие и
актуалната справка на началника на затвора, че лишеният от свобода И. Р.,
който е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт на 10 години лишаване от
свобода, е постъпил в затвора на 12.11.2020 г. и към настоящия момент
фактически е изтърпял 5 години, 7 месеца и 19 дни, а от работа 1 година, 9
месеца и 7 дни, което означава, че остатъкът, подлежащ на изпълнение,
възлиза на 2 години, 7 месеца и 4 дни.
Това несъмнено означава, че е налице първата предпоставка, която
допуска лишеният от свобода да поиска предсрочно да бъде освободен, тъй
като е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Видно от докладите на специализираната затворническа администрация,
както и от показанията на разпитания в днешното съдебно заседание психолог,
лишеният от свобода И. Р. в продължителен период от време отговарял
напълно на поставените по отношение на него изисквания. Възползвал се от
възможността да полага труд, като е бил назначен последователно като
„готвач-затворническа кухня“, „работник в кухня-затворническа кухня“ и
съгласно заповед от 7.01.2025 г. вече е готвач на служебен стол на цял щат.
Посочено е, че той се справя с възложените му задачи и не е констатирано
нарушение на трудовата дисциплина.
Установява се, че веднъж е бил включен в психологическа програма чрез
групова работа, като видно от показанията на свидетелката в днешното
съдебно заседание лишеният от свобода се е вписал добре в груповата
динамика, но участието му в тази психологическа работа не е дало достатъчно
основание за психолога да приеме, че понастоящем лишеният от свобода
напълно е осъзнал естеството на извършеното, което в неговия случай е и
базисна предпоставка за изграждане на волеви самоконтрол, така че повече да
не извършва престъпни прояви. От показанията на свидетелката става ясно и
това, че действително в затвора и затворническото общежитие не са развити
психологически програми, които да бъдат насочени конкретно за работа с
извършители на сексуални престъпления. Това обстоятелство не може да бъде
вменено във вина на лишения от свобода, а следва да бъде отчетено в посока,
че все още е налице дефицит в корекционната работа с лишения от свобода,
който следва да бъде преодолян с адекватни средства навреме.
В тази насока на лишения от свобода следва да бъде оказана
необходимата подкрепа, за което съдът намира, че следва да бъде сезиран
11
както министърът на правосъдието, така и директорът на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, които могат да упражнят правомощията си за
преодоляване на констатираната празнота с предприемане на необходимите
мерки за разработване на програма за работа с осъдени за сексуални
престъпления, включително такива, извършени спрямо член на семейството.
Съществено в настоящия случай, според съда, е обстоятелството, че
след смекчаване на режима на изпълнение на наказанието от „строг“ на „общ“
лишеният от свобода е допуснал извършване на правонарушение, за което е
санкциониран и понастоящем не е изтекъл срокът за заличаване на правните
последици от това дисциплинарно нарушение.
Оправданието, което лишеният от свобода изтъква, а именно
влошеното здравословно състояние на неговата баба, не може да се приеме за
оневиняващо не само защото са съществували законни средства за
комуникация със семейството, а и защото в днешното съдебно заседание чрез
показанията на неговата майка се изяснява, че баба му е починала преди да
бъде извършено нарушението.
Без да бъде преувеличавано значението и тежестта на това нарушение,
самият факт на неговото допускане, т.е. на неизпълнение и несъобразяване с
правилата на общността в затворническа среда е индикатор, че ресурсът за
въздействие върху лишения от свобода в рамките на мястото за социална
изолация продължава да е необходим.
Както беше изтъкнато, към предсрочно освобождаване може да се
премине едва когато са представени достатъчно доказателства, че
общественото спокойствие ще бъде опазено при освобождаване на лишения
от свобода, защото той достатъчно убедително и в продължителен период от
време е доказал, че безусловно и с постоянство съблюдава изискванията на
правния ред.
В този смисъл съдът намира, че понастоящем искането на И. И. Р. се
явява преждевременно, като резултатът от настоящото производство по
никакъв начин не обезценява положените от него усИ. да се възползва от
всички възможности, които затворническата среда предоставя, така че да се
справи с предпоставките, довели до извършване на престъпленията, за които е
осъден.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
12
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода И. И. Р.,
ЕГН: ********** за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с влязла в сила присъда по
НОХД №3979/2019 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Да се изготви писмо до началника на затвора, директора на ГД
„Изпълнение на наказанията“ и министъра на правосъдието, с което да се
изпрати препис от протокола от съдебното заседание, с предложение в
рамките на компетентността им да предприемат подходящи мерки за
разработване на програми за обществено въздействие за работа с извършители
на престъпления срещу половата неприкосновеност, включително срещу
половата неприкосновеност на близки роднини, и за своевременно включване
на лишения от свобода И. И. Р. в подобна подходяща програма, която да
гарантира от една страна защита на достойнството му, а от друга страна да
въздейства ефективно върху всички криминогенни фактори, довели до
извършване на престъпленията.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.30
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13