Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15 от 18.01.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 319 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано след като с Решение № 10665/04.08.2020 г., постановено по административно дело № 551/2019 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 232/09.11.2018 г., постановено по административно дело №224/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и последното е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Кюстендил. М.Б.З., с ЕГН ********** и И.К.З., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са предявили срещу Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация” № 44, ет. 9, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането ѝ да заплати на всеки от тях обезщетения в размер на 25 000,00 лева и на 3500,00 лева съответно за претърпените неимуществени вреди за периода от 10.12.2014 г. до датата на предявяване на исковете, т.е. до 17.07.2017 г., включително (исковата молба е подадена по пощата на 18.07.2017 г.), и имуществени вреди (за премахнатите масивно бунгало, лека и масивна ограда и подпорни стени), причинени от Решение № 7/06.06.1998 г. на Поземлена комисия (ПК)– Сапарева баня (сега офис Сапарева баня на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Дупница), обявено за нищожно с Решение №36/05.09.2008 г., постановено по административно дело № 43/2007 г. по описа на Районен съд – Дупница, влязло в сила на 16.10.2008 г. (вж. уточнителните молби на л. 70 от адм. дело № 224/2017 г. и л. 13 от настоящото дело) Претендира се заплащане и на законната лихва върху процесните суми, считано от 18.07.2017 г. до окончателното им изплащане, както и на направените разноски по производството на делото.
Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот (ПИ) № 2624 и на 307/742 идеални части (ид. ч.) от правото на собственост върху ПИ № 2625 по кадастралния план на гр. Сапарева баня, местността Турските гробища, които имоти са обособени през 1994 г. от имот пл. № 2441 с попълване на кадастралната основа въз основа на акт за непълноти и грешки. С Решение № 7/06.06.1998 г. на ПК – Сапарева баня е отменено Решение № 1580Р/26.03.1993 г. на ПК – Сапарева баня, и е намален размерът на собствения им имот от 970 кв. м на 742 кв. м, или с площ от 228 кв. м, върху която площ се намирали масивно бунгало, лека и масивна ограда и подпорни стени, премахнати впоследствие въз основа на Заповед № ДК-02-КН-008/20.07.2007 г., Заповед № ДК-02-КН-009/20.07.2007 г., Заповед № ДК-02-КН-029/11.10.2007 г. и Заповед № ДК-02-КН-22/14.08.2008 г. на началника на РДНСК – Кюстендил. Твърдят, че в резултат от нищожното решение на ПК – Сапарева баня всеки от тях е претърпял неимуществени вреди за периода от 10.12.2014 г. до 17.07.2017 г., включително, изразяващи се в безпокойство, притеснение и неудобство, като по отношение на И.З. те довели и до влошаване на здравословното ѝ състояние, както и имуществени вреди в размер на по 3500,00 лева за премахнатите масивно бунгало, лека и масивна ограда и подпорни стени, находящи се в горепосочената част от имота (общо 3500,00 лева за масивното бунгало, 1000,00 лева за масивната ограда, 1000,00 лева за леката ограда и 1500,00 лева за подпорните стени).
Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Д., оспорва исковете като неоснователни и погасени по давност. Не претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за основателност на предявените искове.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
М. и И. З. са съсобственици на ПИ № 2624 и на 307/742 ид. ч. от правото на собственост върху ПИ № 2625 по кадастралния план на гр. Сапарева баня, местността Турските гробища. С Решение № 1582Р/31.03.1993 г. на ПК – Сапарева баня на наследниците на К. Л. К., сред които и И.З., е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0.970 дка в местността Турските гробища в землището на гр. Сапарева баня. С Решение № 1580Р/26.03.1993 г. на ПК – Сапарева баня на наследниците на И. Л. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0.970 дка в местността Турските гробища в землището на гр. Сапарева баня. Въз основа на Удостоверение №65/16.03.1994 г., издадено от служба ТСУ на Община Сапарева баня, според което площта за възстановяване на имота на общия наследодател на братята К. и И. Л. К. – Л. К., е 1.483 дка от общо 2.699 дка, а останалата част е за обезщетение, ПК – Сапарева баня издала нови решения, със същите номера и дати, с които на наследниците на К. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0.742 дка в местността Турските гробища в землището на гр. Сапарева баня и е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 0.608 от заявения за възстановяване имот, и на наследниците на И. Л. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0.742 дка в същата местност и е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 0.608 от заявения за възстановяване имот. Въз основа на акт за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план от 15.03.1994 г. техническата служба при Община Сапарева баня издала скица на имот пл. № 2624 на наследниците на К. К. и скица на имот пл. № 2625 на наследниците на И. Л. К., всеки с площ от 0.742 дка, въз основа на които скици и горепосочените решения на ПК – Сапарева баня те се снабдили с нотариални актове за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и по ЗСПЗЗ – съответно Нотариален акт № 2, том II, дело № 609/1994 г. и Нотариален акт № 3, том II, дело № 610/1994 г. Въз основа на договори за замяна на недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт № 8, том V, дело № 1446/1994 г. и Нотариален акт № 7, том V, дело №1445/1994 г. по описа на нотариус при ДРС, И.З. и съпругът ѝ – М.З., придобили собствеността по отношение на 371/742 ид. ч. от ПИ № 2624 и 307/742 ид. ч. от ПИ № 2625 по кадастралния план на гр. Сапарева баня, местността Турските гробища. По реда на Наредба № 33 от 04.12.1995 г. за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне придобитите имоти са нанесени на картата на възстановената собственост (КВС) като имот № 032132 с площ от 1.259 дка на наследниците на К. Л. К. и имот № 032200 с площ от 0.431 на наследниците на И. Л. К.. С Решение №7/06.06.1998 г. на ПК – Сапарева баня е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Л. К., сред които и И.З., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, представляващ овощна градина с площ от 1.259 дка, шеста категория, в местността Турските гробища, имот № 032132 по КВС на землище Сапарева баня. С Решение № 36/05.09.2008 г., постановено по административно дело № 43/2007г. по описа на Районен съд – Дупница, влязло в сила на 16.10.2008 г., Решение № 7/06.06.1998 г. на ПК – Сапарева баня е обявено за нищожно. Началникът на РДНСК– Кюстендил е издал Заповед № ДК-02-КН-008/20.07.2007 г. (влязла в сила на 03.11.2008 г. съгласно Решение № 11595/03.11.2008 г. на ВАС по адм. дело №6254/2008 г.), Заповед № ДК-02-КН-009/20.07.2007 г. (влязла в сила на 05.01.2009 г. съгласно Решение № 26/05.01.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8137/2008 г.), Заповед № ДК-02-КН-029/11.10.2007 г. (влязла в сила на 19.03.2009 г. съгласно Решение №3712/19.03.2009 г. на ВАС по адм. дело № 14116/2008 г.) и Заповед № ДК-02-КН-22/14.08.2008 г. (влязла в сила на 28.05.2009 г. съгласно Решение № 6995/28.05.2009 г. на ВАС по адм. дело №1954/2009 г.) за премахването на изградените от М.З. съответно масивна ограда в улица с осови точки 262А-263-264 по регулационния план на гр. Сапарева баня, подпорни стени в ПИ № 032132 и ПИ № 032200 по КВС на землище Сапарева баня, масивна пристройка към бунгало в ПИ 032132 по КВС на землище Сапарева баня и лека ограда в ПИ № 032200 по КВС на землище Сапарева баня. Незаконните строежи са премахнати принудително от „Ваяни” ЕООД, гр. Ботевград – изпълнител по Договор № ФО-13-577/10.11.2011 г., Договор №ФО-13-578/10.11.2011 г., Договор № ФО-13-579/10.11.2011 г. и Договор № ФО-13-580/10.11.2011 г., сключени с ДНСК, както следва: масивната ограда и леката ограда – на 29.11.2011 г., подпорните стени на 30.11.2011 г., и масивната пристройка към бунгало – от 01 до 02.12.2011 г., като са издадени съответните протоколи за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди и след започване на принудителното изпълнение, и за извършените разходи по премахването.
По административно дело № 224/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил са разпитани като свидетели Л. М. Х. (пълномощник на М.З. по адм. дело № 8137/2008 г. по описа на ВАС, образувано по касационна жалба срещу Решение № 94/21.04.2008 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-КН-009/20.07.2007 г. на началника на РДНСК – Кюстендил), Б. М. З. (син на ищците) и М. В. М. (ст. експерт към ОСЗ – Дупница с офис Сапарева баня). Свидетелката Л. Х. сочи, че след намаляване площта на имота на ищците се водили няколко дела във връзка с издадените от началника на РДНСК – Кюстендил заповеди за премахване на незаконни строежи от М.З., което причинило психически тормоз на последния и съпругата му, която била много притеснителна, непрекъснато боледувала, имала тежко заболяване и била оперирана. Свидетелят Б. З. заявява, че след издаването на Решение № 7/06.06.1998 г. на ПК – Сапарева баня здравословно състояние на родителите му започнало да се влошава. При майка му започнали проблеми с кръвното налягане, правела хипертонични кризи, отключила онкологично заболяване. При двамата се наблюдавали нервност, напрегнатост, безсъние. Сочи, че влошаването на здравословното им състояние било осезаемо през тези години, но нещата стигнали до критична точка през 2011 г., когато започнало разрушаването на постройката, която били направили. В края на месец ноември 2011 г. бил повикан от София по спешност, тъй като майка му при тези действия направила припадък. Впоследствие при всяко споменаване на проблемите около имота тя ставала плачлива, донякъде неадекватна, т.е. състоянието ѝ се променило. Баща му малко по-леко приемал нещата, но и той самият бил нервен и крайно обезпокоен. Сочи и че основното заболяване на майка му е свързано с преживения стрес. Свидетелката М. М. заявява, че във връзка с решението от 1998 г. на ПК – Сапарева баня се е срещала 7-8 пъти с М.З. и при срещите той изглеждал нормално, не повишавал тон, макар че бил импулсивен по характер, не правил скандали.
При така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая търсената обезвреда се основава на твърдения за неимуществени и имуществени вреди от незаконосъобразен акт – нищожното Решение № 7/06.06.1998 г. на ПК – Сапарева баня. Според чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Този ред е регламентиран с нормите на чл. 203 и сл. от кодекса. Разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие” последните са юридически лица на бюджетна издръжка със седалище в съответните областни градове. Обявеното за нищожно Решение №7/06.06.1998 г. е издадено от ПК – Сапарева баня, сега офис Сапарева баня на ОСЗ – Дупница, която е териториално звено на Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил.
Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; и пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. Съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на претендираните обезщетения. С обявяването за нищожно на Решение № 7/06.06.1998 г. на ПК – Сапарева баня с Решение №36/05.09.2008 г., постановено по административно дело № 43/2007 г. по описа на Районен съд – Дупница, е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковите претенции обаче са неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказа по безспорен начин, че ищците са претърпели твърдените неимуществени вреди за периода от 10.12.2014 г. до 17.07.2017 г., включително, и имуществени вреди за премахнатите масивно бунгало, лека и масивна ограда и подпорни стени. Не се доказа и тези вреди да са в пряка и непосредствена връзка с обявеното за нищожно решение на ПК – Сапарева баня. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да бе доказан фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковете са погасени по давност. В ЗОДОВ не е уреден въпросът за погасителната давност. С оглед § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 110 – 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно института на погасителната давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността не се прилага служебно (чл. 120 от ЗЗД). При надлежно направено възражение, както е в настоящия случай, давността следва да се приложи при наличие на законовите предпоставки за това. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт), началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за вреди от нищожен административен акт е моментът на издаване на акта. В случая петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е започнал да тече от датата на издаване на нищожното решение на ПК – Сапарева баня – 06.06.1998 г., и е изтекъл на 06.06.2003 г., а исковата молба е подадена на 18.07.2017 г. (по пощата), т.е. след изтичането му.
По изложените съображения съдът ще отхвърли предявените искове, както и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху претендираните суми, считано от 18.07.2017 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на спора на ищците не следва да се присъждат направените от тях разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.З., с ЕГН ********** и И.К.З., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация” № 44, ет. 9, да заплати на всеки от тях обезщетения в размер на 25 000,00 лева и на 3500,00 лева съответно за претърпените неимуществени вреди за периода от 10.12.2014 г. до 17.07.2017 г., включително, и имуществени вреди, причинени от Решение № 7/06.06.1998 г. на Поземлена комисия – Сапарева баня, обявено за нищожно с Решение № 36/05.09.2008 г., постановено по административно дело № 43/2007 г. по описа на Районен съд – Дупница, влязло в сила на 16.10.2008 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 18.07.2017 г. до окончателното им изплащане.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: