РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет
и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №3062 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.”, бул. „**” №**, ет.**,
представлявано от изп. директор И. Г. Д.-М. с ЕГН **********, чрез юрисконсулт Т.З.Х.-Т.
срещу М.С.Н., ЕГН **********,*** и Х.С.Х., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, за осъждане на ответника М.Н.
да заплати на ищеца следните суми, дължими по договор за кредит за текущо
потребление от 04.06.2008г. и допълнително споразумение към него от
28.10.2009г., а именно:
- 5190.21лв. - непогасена
по давност част от главница, включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2014г. до 28.05.2019г. вкл.,
съгласно погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2019г. до окончателното плащане;
- 763.47 лв. – предсрочно изискуема част
от главницата, включена в анюитетни вноски с падежи от 28.06.2019г. до
28.10.2019г., съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване наисковата молба - 07.06.2019г.
до окончателното плащане;
- 1169.89
лв. – непогасена по давност възнаградителна лихва, включена в падежиралите
към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи от
28.06.2016г. до 28.05.2019г. вкл.,
съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009г.;
- 965.74
лв. – непогасена по давност наказателна лихва по чл.19.1 от Общите условия,
начислена върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи от
28.06.2014г. до 28.05.2019г. вкл. за периода от 06.06.2016г. до 07.06.2019г.
/датата на подаване на исковата молба/,
както и за
осъждане на ответника Х.С.Х. да заплати на ищеца солидарно с главния длъжник М.С.Н., следните суми:
- 708.81 лв.
- непогасена по давност част от главница,
включена в падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни
вноски с падежи от 28.12.2018г. до 28.05.2019г. вкл., съгласно погасителен план
към допълнително споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2019г. до окончателното плащане;
- 763.47 лв.
- предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2019г. до 28.10.2019г., съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване наисковата молба - 07.06.2019г.
до окончателното плащане;
- 79.59 лв. - непогасена по давност
възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018г. до 28.05.2019г. вкл., съгласно
погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009г. и
- 16.36 лв. - непогасена по давност
възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018г. до 28.05.2019г. вкл., съгласно
погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009г.
Ищецът претендира съдебни разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са
представили писмени отговори, в които твръдят, че исковете са недопустими,
респ. оспорват ги по основание и размер, правят възражение за погасяване на
вземанията по давност, навеждат твърдения за нищожност на договора за цесия,
поради абсолютна симулация, защото вземането в полза на Б. ДСК ЕАД не било
счетоводно отписано и поради противоречие със закона, в частност чл.2, ал.4 от
Регламент №575/2013. Ответниците излагат, че не са уведомени надлежно за
цесията, нито от цедента, нито от цесионера, асъщо и не са уведомени от Б. ДСК
ЕАД и за предсрочната изискуемост по кредита, поради изложените причини сочат,
че не дължат на ищеца търсените суми.
Ответникът М.Н. излага, че Б. ДСК ЕАД е подала
заявление в ДРС по чл.417, т.2 от ГПК срещу длъжниците М. С. и Х. Х., по което
е било образувано ч. гр. д. №227/2012г. и е била издадена заповед и
изпълнителен лист /получен от Б.та на 24.01.2012г./, но след подадено
възражение /не се уточнява от кого е подадено, дали от двамата длъжници, или
само от единия/, заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителни
искове срещу длъжника/ците, което съобщение било получено от Б.та на
11.05.2018г., но в указания и срок Б. ДСК ЕАД не е подала искова молба и съдът
с Определение от 23.07.2018г. е обезсилили заповедта и изпълнителния лист,
издадени по ч. гр. д. №227/2012г.
М. Н. твърди, че 6 години след издаване на
изпълнителния лист по горепосоченото заповедно производство е било образувано
изп. дело по описа на ЧСИ Л. Т. с взискател – настоящия ищец.
Ответникът Х. оспорва всички представени от ищеца
доказателства, вкл. погасителния план и допълнителното споразумение от 2009г.
Навежда твърдение, че договорът за поръчителство бил относително
недействителен на осн. чл.139 от ЗЗД във
вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД, която недействителност настъпвала по право и не било
необходимо да бъде провъзгласявана от съда.
Ако се приеме, че е налице валидно поръчителство, то Х.
моли съда да приеме, че то е прекратено на осн. чл.147 от ЗЗД., защото
кредиторът не е предявил иск срещу поръчителя в 6-мес. срок от падежа, т.е.
считано от 28.02.2011г. до 28.08.2011г.
Ответниците претендират съдебни разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, съдът намира, че исковете са неоснователни,
поради следните съображения:
Няма спор между страните и доказателствата
по делото установиха, възникването на валидно облигационно отношение между „Б.
ДСК“ ЕАД като кредитор и М.С.Н., като длъжник, по силата на сключения на 04.06.2008
год. в гр.Д. между тези страни в писмена форма договор за кредит за текущо
потребление, които има характера на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9, ал.1 и 3 ЗПК. Договорът съдържа съществени уговорки за дадената в заем
сума – 8500 лв., размера на договорената лихва – 13.45%, ГПР – 14.94%, начина на
връщане на даденото в заем - кредиторът е превел по сметка на длъжника сумата.
Уговорен, одобрен и подписан е погасителен план, като заемната сума, ведно договорената
лихва /възнаградителна по характера си/
да бъде върната на равни месечни/анюитети/ вноски – 110 бр. с падеж 2-ро число
на месеца, всяка съдържаща в себе си част от главницата и договорената лихва,
начален и краен срок на връщане. Няма спор и по това, че вземането на кредитора
по този договор е обезпечено със сключването на същата дата и на договор за
поръчителство с ответника Х.С.Х., по силата на които, последният се е задължил
да отговаря солидарно за изпълнение на задължението на длъжника М.С..
Неразделна част от договора са и Общите условия, подписани от М. С..
На 28.10.2009г. по искане на ответника М.Н.
е извършено предоговаряне и е подписано Допълнително споразумение от
28.10.2009г. между Б. ДСК ЕАД- кредитор и кредитополучателя М. С., като е
запазено първоначалното поръчителство на Х.С., който също е подписал доп.
Споразумение. Договорено е срокът за издължаване на остатъка от дълга в размер
на 8160 лв. да е 120 месеца, считано от 28.10.2009г. до 28.10.2019г. /краен
срок/ и падежната дата е променена от 2-ро на 28-мо число на месеца.
По делото е назначена СГЕ, от заключението
на вещото лице по която /л.200-204/ се
установява, че подписите, положени под всички документи, приложени към
банковото досие /договори, допълнително спразумение, ОУ, декларации,
погасителни планове, молби за кредит и за преструктуриране/ са положени от
ответника М.С.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
неоспорено от страните.
Не се спори между страните, а това се
установи и от заключението по ССчЕ на в. л. Е.Р. /л.148-168/, че кредиторът е
изпълнил задължението си по реално предаване на сумата в заем и това, че
ответникът не е изпълнил точно задължението си по същия, като е сторил последно
плащане на 31.03.2011 г. и сумата е погашение на 17-та вноска с падеж – 28.03.2011г.
Експертът е изчислил дължимите суми /главница, договорна лихва и наказателна
лихва/ по кредита към датата на подаване на исковата молба – 07.06.2019г., към
датата на изготвяне на заключението – 06.03.2020г. /към която дата вече е
настъпил и крайният срок на договора – 28.10.2019г./ и към датите на получаване
на исковата молба от всеки един от двамата ответника – 21.09.2019г. /за Х.С./ и
21.10.2019г. /за М. Н./. Така, към настъпване на последната падежна вноска по
договора за кредит – 28.10.2019г., неиздължените вноски са в общ размер на
13534.08 лв., от която сума главницата е в размер на 7600.75 лв., а договорната
лихва е в размер на 5933.33 лв. за периода от 28.04.2011г. до 28.10.2019г., а
размерът на наказателната лихва е 3951.28 лв. за периода от 06.06.2016г. до
07.07.2019г. и в размер на 539.63 лв. за периода от 29.12.2018г. до
07.06.2019г. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
неоспорено от страните. Сумите, изчислени в трите варианта от експерта не
кореспондират с тези, търсими от ищеца по настоящото дело. Ищцовото дружество
не е оспорило заключението и не е направило изменение в размерите на исковете
по смисъла на чл.214 от ГПК.
Доколкото легалната дефиниция на договора
за потребителски кредит съдържа само задължението на кредитора, но не и на
потребителя, последното би трябвало да се извлече от характеристиката на
предмета на договора, в случая паричен заем, посредством общата разпоредба на
чл.240, ал.1 ЗЗД, според която, заемателят (потребителят по терминологията на
ЗПК) се задължава да върне заетата сума. По делото бе безспорно установено и
съществуването на акцесорно по характера си правоотношение по договор за
поръчителство, по силата на сключения между кредитора и ответника Х.С. в
писмена форма договор за поръчителство от датата на сключване на основния
договор за потребителски кредит – 04.06.2008г. Поръчителят-ответник в
настоящото производство е солидарно отговорен с длъжника по договора за заем за
текущо потребление и кредитора може по негов избор да търси изпълнение от
длъжника и/или от поръчителя. Фактическият състав, от който възниква
задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие
на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, реално предоставяне
на договорения заем и изискуемост на задължението в неговата цялост или отделни
части. Горното и обсъдените доказателства обуславят извода, че длъжникът М.С.
по договора за заем за текущо потребление е бил неизправна страна и спирайки
плащането на погасителните вноски е нарушил същия, по този договор той е бил в
забава, тъй като датите на плащане на погасителните /анюитетни вноски/ вноски са
били изначално определени, при което важи принципа: „срока кани”. Неизпълнението
на задължението на длъжника М. С. е основание за ангажиране отговорността и на
поръчителя Х.С..
Позовавайки се на настъпила на 31.03.2011 год.
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, на 08.01.2012 год.
кредитодателят Б. ДСК ЕАД е инициирал заповедно производство, образувано под
№227/2012г. по описа на ДРС. По реда на чл.417, т.2 от ГПК, Б.та се е снабдила
на 18.01.2012 год. със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След
издаването им, на 12.07.2012 год. тя е цедирала на „ОТП Ф.Б.” ЕАД вземанията си
срещу кредитополучателя и поръчителя, ведно с привилегиите и обезпеченията.
Цесията е редовно съобщена на длъжника и на поръчителя с писма-уведомления,
получени съответно на 10.09.2012 год. от М. С. /л.56 от настоящото дело и л.32
по гр. д. №8919/2019г. по описа на ВРС/
и на 20.08.2012 год. от поръчителя Х.С. /л.56 от настоящото дело и л.33
по гр. д. №8919/2019г. по описа на ВРС/.
Няма спор, че заповедта по чл.417 от ГПК е била връчена на кредитополучателя и на
поръчителя на 03.04.2012г. /л.26-28 по ч. гр. д. №227/2012г. – ДРС/ и те
своевременно са депозирали възражения по чл.414 ГПК на 03.04.2012г. – л.20-21/.
Заповедният съд с Разпореждане от 08.05.2018г. на осн. чл.415 от ГПК, е указал
на заявителя, да предяви искове срещу длъжниците в 1-мес. срок от получаване на
съобщението. Исково производство по чл.422 ал.1 ГПК не е било инициирано от Б.
и ч. гр. д. №227/2012г. е било прекратено и издадените в полза на цедента “Б.
ДСК” ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 08.01.2012г. са били
обезсилени с влязло в сила на 02.08.2018 год. определение по ч. гр. д.
№227/2012г. №1689/23.07.2018 год. на ДРС.
На 06.06.2019 год. цесионерът „ОТП Ф.Б.” ЕАД е предявил срещу длъжника М.С. и
поръчителя Х.С. осъдителни искове, произтичащи от неизпълнение на договора за
кредит и договора за поръчителство.
Предвид направените възражения и от двамата ответници за погасени по давност
вземания на ищеца, съдът следва да прецени дали са налице и двете кумулативни
предпоставки – настъпването на обективните факти, обуславящи предсрочната
изискуемост на кредита и уведомяването на длъжника за нея, както и предхождат ли
те, с повече от 5 години /за кредитополучателя/ и респ. повече от 6 месеца /за поръчителя/
горепосочената дата – 06.06.2019г.
Съгласно константната съдебна практика,
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването и /Решение № 139 от 05.11.2014 год. по т.д.№ 57/2012
год. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 год. по т.д.№ 362/2015 год.
на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 год. по т.д.№ 193/2018 год. на
І т.о./. „Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно
писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Съдебната практика е
последователна досежно липсата на строги изисквания към документа в който
обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ се съдържа т.е. дали уведомлението до длъжника
изхожда пряко от Б.та-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. В случай,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на Б.та не е
достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен
на длъжника документ обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ е възпроизведено. Този
документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се
изчерпва с него. Поради това и отговорът на правния въпрос е, че уведомяването
на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за
банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до
него или в уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, стига волеизявлението на
кредитора (Б.та) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането
и задълженото лице.” /Решение
№6/04.04.2019г. по т. д. №917/2018г. на І т. о. на ВКС, съдия-докладчик – Д. П./.
В настоящия случай е видно, че „Б. ДСК” ЕАД не е отправила предхождащо
заявлението по чл.411, ал.1 ГПК изявление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, изхождайки от
разбирането, че то е настъпило автоматично, съгласно чл.19.2 от Общите условия,
поради неплащане на погасителните вноски. Изявлението, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, Б.та е инкорпорирала в т.14 „Допълнителни изявления и
допълнителна информация” на самото заявление по чл.411, ал.1 ГПК (л.4 по ч. гр.
д. №227/2012г.-ДРС). Т.е. няма спор, че волеизявлението е направено. Датата на
депозиране на заявлението в РС-Д. е 08.01.2012 год. и това е релевантната дата
на волеизявлението на Б.та по чл.60, ал.2 ЗКИ. Спорен е моментът на достигането
му до длъжниците, което от своя страна е от значение за възможността кредиторът
да предяви цялото си вземане срещу тях, а оттам – началото на срока по чл.147,
ал.1 ЗЗД, касаещ поръчителя по кредита – Решение № 83/26.05.2017 год. по т.д.№
50394/2016 год. на ІV г.о. на ВКС. Способът, по който изявлението може да
достигне до длъжника, (доколкото препис от заявлението по чл.411, ал.1 ГПК не
се връчва) може да бъде различен и да бъде опосредствен чрез друг документ
и/или чрез друг правен субект, който да го възпроизведе. Безспорно по делото е,
че „Б. ДСК” ЕАД не е предприемала предхождащи заявлението по чл.411, ал.1 от ГПК действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считайки, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично. Волеизявлението на „Б. ДСК” ЕАД,
че счита кредита за предсрочно изискуем е материализирано в самото заявление по
чл.411, ал.1 ГПК и носи дата 08.01.2012 год. Релевантен за спора между
кредитора „ОТП Ф.Б.” ЕАД и поръчителя Х.С. е въпросът, дали през периода 08.01.2012
– 08.07.2018 год. (6 месеца преди предявяването на иска) вземането срещу
длъжника е станало изискуемо и ликвидно и в какъв размер – за целия предсрочно
изискуем кредит, или само за падежираните вноски, доколкото срокът по кредита е
28.10.2019 год. т.е. след датата на исковата молба по осъдителния иск.
Настоящият съдебен състав не
споделя разбирането, че уведомяването на длъжника М.С. и поръчителя Х.С. за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е станало с връчването на преписа
от исковата молба по настоящето дело. Както вече бе посочено, волеизявлението
на Б.та-кредитор носи дата 08.01.2012 год. След тази дата, на 12.07.2012 год. е
сключен договорът за цесия, като видно от съдържанието му, „Б. ДСК” ЕАД е
прехвърлила цялото вземане, считайки го за предсрочно изискуемо. От
представеното по делото пълномощно (л.27 по гр. д. №8919/2019г. по описа на ВРС)
е видно, че цедентът „Б. ДСК” ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП Ф.Б.” ЕАД, да
уведоми от негово име длъжника и поръчителя за цесията, както и да подпише
съобщенията по чл.99, ал.3 ЗЗД. Цесионерът е сторил това /л.32 и 33 по гр. д.
№8919/2019г. – ВРС/, като няма спор, че съобщенията са връчени на длъжника М. С.
на 10.09.2012 год. /обратна разписка на л.56 по настоящото дело/, а на
поръчителя Х.С. на 20.08.2012 год. /л.56 от настоящото дело/. Съобщенията по
чл.99, ал.3 ЗЗД (л.32-33) са детайлни, посочено е придобиването на вземането в
неговата цялост, като освен общата дължима сума от 9885.00 лв., в четири
отделни пункта са посочени съставните части на вземането - цялата главница,
възнаградителната лихва, законовата лихва и разноските. Т.е., съдържанието на
съобщенията по чл.99, ал.3 ЗЗД възпроизвежда волеизявлението на Б.та-цедент за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От това следва, че най-ранната
дата на достигане до длъжниците на волята на Б.та да обяви кредита за предсрочно
изискуем е датата на връчване на съобщенията до тях по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Поканата за доброволно изпълнение до Х.С., изпратена от ЧСИ Л. Т. /ведно със
заповедта по чл.417, т.2 и извлечението от счетоводните книги/ е връчена
значително по-късно - на 03.04.2018 год. (въз основа на изпълнителния лист,
издаден в заповедното производство по ч. гр. д. №227/2012г., който по-късно е
бил обезсилен). Но дори да се приеме за релевантна тази по-късна дата, която не
е оспорена от длъжника, то и в този случай към 06.06.2019 год. (датата на
предявяването на иска), срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД на който се позовава поръчителят
Х.С. е бил изтекъл.
По отношение на ответника кредитополучател М.С., началния момент на
давността следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 430, ал.1 ТЗ, съгласно
която с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като, ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл.
114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28
от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/
В случая, периодът на погасителния план изтича на 28.10.2019г.,
съобразно договорения между страните 120-месечен срок на издължаване /след
подписано допълнително споразумение от 28.10.2009г. към договора за кредит от
04.06.2008г./ с начален момент, датата на усвояване на кредита – 04.06.2008г.,
която съобразно заключението на вещото лице съвпада с датата на сключване на
договора. Давността се счита прекъсната с подаване на исковата молба
/06.06.2019г./, с която е предявен осъдителния иск, но не на основание настъпил
краен падеж на задължението - 28.10.2019г., а на друго основание. В случая, с
получаване на покана-уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от М. Н. на
10.09.2012г., изпратено му от името на цедента /съгласно дадено пълномощно на
цесионера/ с писмо с обратна разписка, съдът приема, че длъжникът е уведомен,
освен за цесията и за предсрочната изискуемост по договора за кредит и от тази
дата следва да започне да тече 5-годишния давностен срок, който е изтекъл на 10.09.2017г.,
т.е. 3 години след подаване на настоящата искова молба.
Поради изложеното съдът счита, че
предявените искове срещу двамата длъжника са неоснователни и следва да се
отхвърлят, като погасени по давност.
Съобразявайки горното, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съдът следва да присъди на ответника М.С. сторените от него по
делото разноски /приложен на л.231 списък с разноски по чл.80 от ГПК/ в размер
на 970.00 лв., от които: 750.00 лв. - адвокатско
възнаграждение /л.23/ и 220.00 лв. – депозити по ССчЕ /л.77/ и по СГЕ /л.189/.
В тежест на ищеца следва да се присъдят
съдебните разноски и по отношение на другия ответник Х.С. на осн. чл.78, ал.3
от ГПК, които са в рзмер на 506.37 лв., от които: 340.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, 30.00 лв. – консултация по ч. гр. д. №227/2012г., 127.50 лв. –
депозит за вещо лице по ССчЕ /с вкл. банкови комисиони, л.79 и л.237/, 3.60 лв.
– такса преписи на документи, изискани по изп. дело от ЧСИ Л.Т./л.234/ и 5.28
лв. – куриерска услуга /л.238/.
Ищецът е направил възражение за
прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, по което съдът дължи произнасяне.
Спрямо ответника М. С. са предявени
искове с цена 8089.31 лв. общо. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в последната и редакция
от ДВ бр.68/31.07.2020г./, при искове с цена от 5000 лв. до 10000 лв., адв.
хонорар се определя така: 580 лв. плюс 5% за горницата над 5000 лв., или, в случая, мин. адв.
възнаграждение е в размер на 734.45 лв.
/при договорено от ответника такова в размер на 750 лв./. Преценявайки делото
като сложно от фактическа и правна точка, брой на проведени заседания и
множество извършени процесуални
действия, съдът намира, че не следва да променя адв. хононар и в този
аспект, възражението на ищеца е неоснователно, като такова трябва да оставено
без уважение.
По отношение на
възражението спрямо другия ответник Х.С., то адв. възнаграждение на проц. му
представител е на мининума /340.00 лв./, установен, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
горецитираната наредба и също не следва да бъде изменян.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от ищеца „ОТП Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „О.”, бул. „**” №.., ет…, представлявано от изп.
директор И. Г. Д.-М. против М.С.Н., ЕГН **********,***
и Х.С.Х., ЕГН **********,*** искове, а именно: да бъде осъден ответника М.С. да му
заплати следните суми, дължими по договор
за кредит за текущо потребление от 04.06.2008г. и допълнително споразумение към
него от 28.10.2009г., а именно:
- 5190.21лв. - непогасена
по давност част от главница, включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2014г. до 28.05.2019г. вкл.,
съгласно погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2019г. до окончателното плащане;
- 763.47 лв. – предсрочно изискуема част
от главницата, включена в анюитетни вноски с падежи от 28.06.2019г. до
28.10.2019г., съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване наисковата молба - 07.06.2019г.
до окончателното плащане;
- 1169.89
лв. – непогасена по давност възнаградителна лихва, включена в падежиралите
към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи от
28.06.2016г. до 28.05.2019г. вкл.,
съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009г.;
- 965.74
лв. – непогасена по давност наказателна лихва по чл.19.1 от Общите условия,
начислена върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи от
28.06.2014г. до 28.05.2019г. вкл. за периода от 06.06.2016г. до 07.06.2019г.
/датата на подаване на исковата молба/, както и да бъде осъден, ответника Х.С.Х. да заплати на ищеца солидарно с
главния длъжник М.С.Н., следните суми:
- 708.81 лв.
- непогасена по давност част от главница,
включена в падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни
вноски с падежи от 28.12.2018г. до 28.05.2019г. вкл., съгласно погасителен план
към допълнително споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2019г. до окончателното плащане;
- 763.47 лв.
- предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2019г. до 28.10.2019г., съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване наисковата молба - 07.06.2019г.
до окончателното плащане;
- 79.59 лв. - непогасена по давност
възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018г. до 28.05.2019г. вкл., съгласно
погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009г. и
- 16.36 лв. - непогасена по давност
възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018г. до 28.05.2019г. вкл., съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009г.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „О.”, бул. „**” №.., ет…, представлявано от изп. директор И. Г. Д.-М. ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Н., ЕГН **********,***, сторените от последния съдебни
разноски в размер на 970.00 лв., от които: 750.00 лв. - адвокатско възнаграждение /л.23/ и
220.00 лв. – депозити по ССчЕ /л.77/ и по СГЕ /л.189/.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „О.”, бул. „**” №.., ет…, представлявано от изп. директор И. Г. Д.-М. ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Х., ЕГН **********,***, сторените от последния съдебни
разноски в размер на 506.37 лв. /петстотин и шест
лева и тридесет и седем стотинки/, от които: 340.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, 30.00 лв. – консултация по ч. гр. д. №227/2012г., 127.50 лв. –
депозит за вещо лице по ССчЕ /с вкл. банкови комисиони, л.79 и л.237/, 3.60 лв.
– такса преписи на документи, изискани по изп. дело от ЧСИ Л.Т./л.234/ и 5.28
лв. – куриерска услуга /л.238/.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-град Д. в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: