РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2243
гр.
Пловдив, 19.11. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
Р. П. и участието на прокурора ДИМИТЪР
МОЛЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм.
дело № 2783 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, в момента в Затвора-Пловдив, чрез адв.В.С., срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде
осъден да му заплати на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и
върши неща противни на волята за престоя му в Затвора-Пловдив, за периода от 13.03.2012г.
до 04.11.2020г. /уточнен в допълнителна молба от 05.11.2020/, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от, изразяващи се в:
2.1. липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); няма постоянно течаща топла и студена вода; в килите има гризачи и
насекоми; не му е давана работа, въпреки че е подавал молби.
Ищецът твърди, че
с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендират се
направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
3.Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на предявения
иск, счита, че размерът му е завишен, поради което следва да бъде намален.
ІІ. За фактите:
5. От събраните по делото
доказателства се установява, че М.Г.М. е търпи наказание лишаване от свобода в
Затвора-Пловдив.
В постъпило по
делото становище от 25.01.2021 от Затвора-Пловдив /л.68/ се посочва, че единствения
документ, който се изготвя и в който се съдържа обобщена информация по брой
лишени от свобода по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение
на л.св.“, който по утвърдената
номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните и
поделения“, се съхранява за срок от три години. Наличната информация, която се съхранява за лиш.св. М. е от 01.01.2018г.
Установява се, че
М.М. *** на 27.11.2012г. в приемно отделение ОП-1. Квадратура на помещението
без санитарен възел 26,47 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,80 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,50х1,18/0,97х1,18;
размери на прозорците в санитарния възел 0,30х1,18;
- от 29.11.2012г.
е преместен във втора група, в стая № 75; квадратура без санитарен възел 20,08
кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,50 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 1, с размери на прозорците 1,20х1,20; санитарния възел разполага с
отдушник с ф110;
- от 04.12.2012г. е преместен в стая № 78; квадратура без санитарен възел 10,30
кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,67 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 1, с размери на прозорците 0,95х1,20;
-със Заповед
№772/13.06.2014г. е преместен в пета група, в стая № 79; квадратура без
санитарен възел 25,36 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,80 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,40х1,15/0,95х1,15;
размери на прозорците в санитарния възел 0,36х1,20;
-със Заповед
№256/16.02.2016г. е преместен в стая № 82; квадратура без санитарен възел 56,09
кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,71 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 2, с размери на прозорците 0,65х1,15/1,20х1,20; размери на
прозорците в санитарния възел 0,40х1,17;
-със Заповед
№695/27.04.2016г. е преместен в шеста група, в стая № 12;
-с Протокол №610/22.03.2019г.
е преместен в трета група, в стая № 25; квадратура без санитарен възел 31,32
кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,49 кв.м.; брой прозорци в спалното помещение
– 2, с размери на прозорците 1,20х1,20/0,50х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 0,40х1,20;
-със Протокол №690/29.03.2019г.
е преместен в трета група, в стая № 39; квадратура без санитарен възел 47,80
кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 2, с размери на прозорците 1,20х1,20/0,60х1,20; размери на
прозорците в санитарния възел 0,60х1,20;
-с протокол №992/29.03.2019г.
е преместен в трета група, в стая № 37; квадратура без санитарен възел 46,55
кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,44 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 2, с размери на прозорците 1,20х1,20/0,40х1,20; размери на
прозорците в санитарния възел 0,50х1,20;
-с протокол
№1096/03.05.2019г. е преместен в трета група, в стая № 35; квадратура без
санитарен възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 1, с размери на прозорците 1,20х1,20; размери
на прозорците в санитарния възел 1,20х1,20.
6. В постъпило по делото
становище се посочва, че при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от
свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява
допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на
пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на
бельото, по преценка на лиш.св., същият има право бельото му да бъде заменено,
като подаде нарочна молба до началник на Затвора-Пловдив.
За поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен
лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
7.В становище към рег.№
418/18.10.2021г. от 18.01.2021г. /л.62-66/ от Затвора-Пловдив се посочва, че на
всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група,
а като работещ на ищеца е осигуряван достъп до банята ежедневно. Във всеки
санитарен възел има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява
чрез централно-локално парно. Проветряването на стаята се осъществява
посредством прозорците в помещението и по желание на лишените от свобода.
Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в него лишени от
свобода.
8.Съгласно сключени
договори за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в периода на
престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните
помещения на затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща
химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки и др., за което по
делото са приложени договори и множество протоколи за изпълнени обработки /л.23-29/.
9.По делото е постъпило
становище към рег.№5950/19.07.2021г. от 20.07.2021г. /л.91/ към което са
приложени молба за назначаване на работа от М.М. и заповеди за назначаването му
на работа /л.92-103/.
10. По делото чрез
видеконферентна връзка са разпитани като свидетели Т.Д.Т. и М. Р. Ламбов.
10.1.Свидетелят Т. заявява,
че М.М. са заедно в затвора от 2013г. В
момента не са в една килия, но през 2013г. били заедно около 7-8 месеца, в
килия № 78, където били настанени 6 човека. В килията имало само студена вода. През
2015г.-2016г. килията е ремонтирана. Тоалетна няма. Свидетелят
твърди, че имало дървеници,
хлебарки и мишки. Спомня си, че около една година М. е
работил. Твърди, че хигиената се поддържа
от лишените от свобода, за което дават по една метла и парцал. Всеки месец раздават
почистващи и перилни препарати, прах и сапуни. В Затвора-Пловдив пръскат
периодично срещу дървеници и хлебарки два пъти годишно, но без ефект.
10.2.Свидетелят М. Л. заявява, че познава ищеца от 7-8 години,
тъй като били заедно в една килия, в един отряд през 2015г., 2016г. и 2017г. В килиите, в които е бил настаняван М.
няма топла вода, само студена. Няма никаква светлина, има хлебарки и дървеници.
Храната, която им се предоставя е некачествена. Мишки няма, откакто има котки,
от около година-две. Свидетелят сочи, че М. е работел доста време и се справял
съвестно с работата си, но е спрян от работа, защото друг лишен от свобода,
казал на Началника на Затвора Пловдив, че М. искал да избяга от работа. По
отношение ДДТ обработките сочи, че се
пръска за хлебарки, но няма ефект. Сочи още, че ищецът има доста
наказания от началника, за сбиване и др.
ІІІ. За правото:
11.Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 13.03.2012г. за
Затвора-Пловдив. С допълнителна молба прави уточнение, че периода за който се
претендира обезщетението е от 13.03.2012г. до 04.11.2020г.
Исковата молба е
депозирана в Административен съд Пловдив на 28.10.2020г. С допълнителна молба
адв.С. прави уточнение на периода, за който се претендира обезщетение, като
посочва че същият е от 13.03.2012г. до 04.11.2020г. /ден преди депозиране на
уточняващата молба/. Такова изменение на исковия период е недопустимо, ето защо
само на това основание следва да се отхвърли иска по отношение конкретно на
периода от 28.10.2020г. до 04.11.2020г.
На следващо
място, от приетите по делото писмени доказателства е видно, че в действителност
М. *** в на 27.11.2012г. и към настоящият момент се намира там. Ето защо и само
на това основание следва да се отхвърли иска по отношение конкретно на периода от
13.03.2012 г. до 27.11.2012 г.
В тази връзка и
съдът ще се произнесе конкретно по същество
по основателността на оплакванията на ищеца единствено по отношение на
периода на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, а именно от 27.11.2012г. до 28.10.2020г. /дата на предявяване на исковата молба/,
като ще обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани в исковата
молба и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от
тях, ще осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на
условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, съответно
наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на
престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС.
12. На първо място следва да
бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
13. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3
ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
14. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3
ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
15. Разпоредбите на чл.3 и
чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
16. Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване
на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България/.
17.По отношение оплакването
относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на М.
е отчасти доказана.
По делото, от
страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните
условия на задържане и тя му е била надлежно указана, не са представени
конкретни доказателства за част от периода по настаняване на ищеца, а именно
времето от 27.11.2012г. до 22.03.2019г.,
като за периода от 27.11.2012г. до 01.01.2018г. архивът е унищожен, а за
периода от 01.01.2018г. до 22.03.2019г. са посочени данни само за помещенията, в което е бил настанен ищеца, но
не и за броя настанени лица в тях. С оглед обстоятелството, че от страна на
ответника все пак е представена справка относно местата по настаняване на ищеца
конкретно в Затвора Пловдив, като изрично е посочено в справката, че
администрацията не разполага с конкретно съхранена информация, съдът не намира,
че в случая са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан
твърденият факт на пренаселеност на помещенията по задържане на ищеца за тези
периоди. На първо място, тази разпоредба дава само възможност, но не задължава
съда да признае за доказани съответните факти и то само, ако специализираната
администрация откаже да предостави информация. В случая не е налице отказ от
представяне на такава, а изявление, че специализираните органи по изпълнение на
наказанията не разполагат с достатъчно конкретна информация. На второ място,
съдът не намира за доказано по какъвто и да било начин въпросното твърдение на
ищеца, доколкото същото не може да бъде подкрепено от нито едно от останалите
доказателства по делото и то по достатъчно категоричен начин, така, че да може
да обуслови и съответна отговорност за неимуществени вреди. В показанията на
разпитаните свидетели, поискани от страна на ищеца, се съдържат твърдения за
пренаселеност, но съдът разглежда показанията им критично, предвид факта, че се
касае до лица, също изтърпяващи и изтърпяли наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, за единият от които на съда е служебно известно също да е
завел няколко дело с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни
на оплакванията на ищеца, поради което свидетелите имат и личен интерес да твърдят
конкретни обстоятелства и се предполага известна тяхна заинтересованост.
Оплакването
относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на М. е основателна, доколкото става ясно от приложените
справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет, както и
броя настанени лица, че е била налице
действителна пренаселеност за част от времето на престоя му в Затвора Пловдив, а
именно за периодите от 29.03.2019г. до 17.11.2019г., от 22.11.2019г. до
18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г. и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/. За посочените периоди, ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.,
В периодите от 22.03.2019г.
до 28.03.2019г., от 18.11.2019г. до 21.11.2019г., от 19.07.2020г. до 23.07.2020г.
и от 11.09.2020г. до 24.09.2020г. в Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
18.През исковия период не
се установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал М. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода. По отношение наличието на
топла течаща вода, в приложеното от ответника становище и докладна записка, се
сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
19.Неоснователни са и
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за
извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени. В справка се сочи, че
Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като по делото са представени и
протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
20. Съдът счита за неоснователни
и твърденията на ищеца, че не му е давана работа. Видно от приложените по
делото доказателства, по конкретно становище към рег.№5950/19.07.2021г. от
20.07.2021г. /л.91/ към което са приложени молба за назначаване на работа от М.М.
и заповеди за назначаването му на работа /л.92-103/, време на престоя му в
Затвора-Пловдив, ищецът е бил устройван на работа.
21. Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото, които водят до извода, че битовите условия
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на
страдание за М., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 1 100 /хиляда и сто/ лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част
за разликата над 1 100 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен.
IV. За разноските.
22. С оглед изхода от
спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че
разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна
такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, в момента в
Затвора-Пловдив, обезщетение в размер на 1 100 лв. за периодите от 29.03.2019г. до 17.11.2019г., от
22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г. и от 25.09.2020г.
до 28.10.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, включително, в
резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно
жилищна площ в условията на Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.10.2020г. датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за периодите от 28.10.2020г. до 04.11.2020г., от 13.03.2012 г. до 27.11.2012 г.,
от 27.11.2012г. до 22.03.2019г., от 22.03.2019г. до 28.03.2019г., от
18.11.2019г. до 21.11.2019г., от 19.07.2020г. до 23.07.2020г. и от 11.09.2020г.
до 24.09.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на М.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, сумата от 10,00
лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от
АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски
административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: