ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2533
гр. Пловдив, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 2601 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от Община Родопи, против Определение № 7228/01.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 1723 по описа на Пловдивския районен съд за 2017г., III гр.с., с
което е била върната искова молба вх. № 7218/ 07.02.2017 г., подадена от Община
Родопи, Булстат: *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански” № 1А
против „Холсим Кариерни материали Пловдив” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон” № 134, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на следните недвижими имоти, а именно: 1) поземлен имот № ………. находящ се в
землището на село ……, с площ от ……..дка, с начин на трайно ползване: кариера –
чакъл; 2) поземлен имот № ……., находящ се в землището на село ……….., с площ от ………..
дка, с начин на трайно ползване: кариера – чакъл, и двата образувани от
поземлен имот № 000103 и е било прекратено
производството по гр.д. № 1723 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив,
III граждански състав, като недопустимо.
В частната
жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се,
че в исковата молба са изложени фактите, които мотивират правния интерес на
Община Родопи от водене на иска, които са били установени от събраните по
делото доказателства. Посочва се, че с оглед доказателствата, процесните имоти
са станали общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА
(ред. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г.). Сочи се, че констатацията на съда, че
регистрираният добив през годините след 1991г.
е надхвърлял 10 000 куб.м, е ирелевантна, тъй като правопораждащият
юридически факт е настъпил през 1991г. с влизане в сила на ЗМСМА и само към
този момент е от значение какъв е бил добивът от кариерата. За пълнота се
посочва, че от събраните по делото доказателства не се е установило ответникът
да е собственик на процесните имоти. Моли се да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за разглеждане и
постановяване на решение по същество на спора. Претендират се разноски.
В срок е
постъпило становище от ответното дружество, в което се твърди, че обжалваното
определение е законосъобразно и правилно, постановено е при съблюдаване на
задължителната съдебна практика и е подробно мотивирано. Счита се, че не е бил
налице правен интерес от предявяване на иска. Моли се да бъде отхвърлена
въззивната частна жалба и да бъде потвърдено обжалваното определение като
законосъобразно и правилно.
Окръжен
съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от
легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с искова молба с предявен отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът не е
собственик на посочените в исковата молба имоти. Ответникът възразил, че ищецът
няма правен интерес за водене на делото. Съдът указал в доклада си по делото,
че съгласно разясненията, дадени с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по отрицателния установителен иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правото му, като при липса на правен интерес производството се
прекратява. Така указаното от първоинстанционния съд е в синхрон с постановките
на ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно мотивите на което „всяка страна,
независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което 8 изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.“
В случая,
доколкото ищецът е твърдял в исковата молба, че е станал собственик на
процесните имоти на основание § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, а впоследствие,
в допълнението на исковата молба (л. 96 от първоинстанционното дело) – че е
станал собственик на имотите на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 25, ал.
1 от ЗСПЗЗ, неговото защитимо право е било правото му на собственост, и е
следвало в хода на производството да докаже някое от твърдените от него
придобивни основания, за да може да се извлече правният му интерес.
На първо
място, изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е станал собственик на
процесните имоти на основание § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА настоящият
състав намира за правилен, като той е и подробно мотивиран. Основният въпрос, на който е
трябвало да отговори съда, е дали процесната кариера е от местно значение,
следователно дали ищецът я е придобил. Действително към влизането в сила на
ЗМСМА в законодателството не е била уредена дефиницията на посоченото в
цитираната разпоредба понятие „кариера от местно значение“. В тази връзка
първоинстанционният съд е изследвал измененията в законодателството, като е
приел, че след отмяната на Закона за мините и кариерите, в Закона за подземните
богатства в чл.3, ал.2 (отм. – ДВ, бр.70 от 2008 г.) е било прието, че са
общинска собственост природните богатства по чл.2, т.5 (строителни материали),
когато се използват за задоволяване на строителните нужди на населението и се
добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 10000 куб. метра годишно.
Посочената разпоредба е действала от приемането на закона през 1999 г. до
нейната отмяна през 2008 г. С оглед липсата на друга законодателна уредба на
понятието, правилно първоинстанционният съд е счел, че за да е една кариера от
местно значение, то тя следва да има добив не по-голям от 10 000 куб. м.
годишно.
В хода на
производството, по искане на ищеца, е била назначена СТЕ, като ответникът
направил искане с отговора на исковата молба вещото лице да отговори и на
въпроса „Процесните ПИ 000135 в землището на с. Белащица с площ от 34,588 дка,
начин на трайно ползване: „Кариера-чакъл“ и ПИ 00136 в землището на с. ………. с
площ от ……….дка, начин на трайно ползване „Кариера-чакъл“ – кариера за инертни
материали от местно значение ли са или не?“. Вещото лице посочило, че съгласно
§ 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА една кариера се определя като кариера с местно
значение, когато добивът е до 10 000 куб.м. на година, като в справката
към протокол КЗ – 5/23.04.1974г. за кариера „…………“ е посочен добив над
100 000 куб./год. в колонка № 9.
Заключението
по този въпрос било оспорено от ищеца, който поискал да бъде допусната
допълнителна СТЕ, при която друго вещо лице да даде заключение. Съдът назначил
допълнителна СТЕ с друго вещо лице, която да отговори на въпроса дали кариерата
е от местно или национално значение. Вещото лице изследвало законовата уредба и
посочило, че за икономиката на страната кариерите могат да имат местно или
национално значение, като критерият за разделянето им следва да е обемът на
добива, а именно – под и над 10 000 куб.м. годишно. В тази връзка вещото
лице посочило, че добивът по процесната кариера значително надхвърля този обем,
като отчетеният добив за 2015, 2016 и 2017 година е бил съответно в размер на
292 300, 218 200 и 263 700 куб. м. Изводът на вещото лице бил,
че кариерата е от национално значение за икономиката на страната.
По искане
на ищеца, формулирано в молбата-становище от 25.09.2018г., съдът допуснал
допълнителна СТЕ, която да отговори на въпроса дали процесните кариери са от
местно или национално значение към датата на възникване на заявеното от ищеца
придобивно основание – датата на влизане в сила на нормата на § 7, ал. 1, т. 2
от ПЗР на ЗМСМА. В заключението си вещото лице е посочило, че според
Националния баланс на запасите и ресурсите на подземните богатства на Република
България за 1991 г., изработен от Държавната комисия по запасите към Комитета
по геология и минерални ресурси и сега съхраняван в Националния геоложки фонд
към Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол” на Министерството на
енергетиката, в кариера ………..за мрамори и трошен камък (чакъл) през 1991 г. не
е отчетен никакъв добив, видноот официално писмо на същата дирекция, приложено
към експертизата. Поради отсъствието на добив на строителни материали през 1991
г. тя не е действала като такава през посочената година и по този показател не
може да се определи дали кариерата е от национално или местно значение. Вещото
лице обаче е посочило, че с оглед липсата на данни за наличен добив през 1991г.
не може да пренебрегне обстоятелството, че разрешения начален добив е от
100 000 куб.м., при въвеждането на кариерата в експлоатация през 1974г.,
което се установява от материалите по делото, както и че осъществения добив в
годините след 1991г., са съответно – през 1992г. – 81 000 куб.м., през
1993г. – от порядъка на 138 000 куб.м. и т.н., поради което и изводът на
вещото лице бил, че кариерата не е от местно значение.
С оглед
на гореизложеното първоинстанционният съд преценил, че процесната кариера не е
от местно значение, като изводът се споделя и от настоящия състав. Действително
при конкретната липса на дефиниция към момента на влизане в сила на ЗМСМА за
понятието „кариера от местно значение“ е следвало да се вземе предвид икономическия
аспект на въпроса. Тълкувайки последващо приетите разпоредби на чл. 69, т. 3 от ЗОС (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1999 г., изм. и доп., бр. 96 от 1999 г., изм., бр.
101 от 2004 г., отм., бр. 36 от 2006 г.) и на чл. 3, ал. 2 от Закона за
подземните богатства (Обн., ДВ, бр. 23 от 12.03.1999 г, отм. – ДВ, бр. 79 от
2008г.) може да се направи извод, че законодателят счита, че една кариера е от
местно значение, ако добивът ѝ е в размер до 10 000 куб.м. Макар и
приети в по-късен момент от ЗМСМА, доколкото е имало законодателна празнина, а
обществените отношения не са се променили драстично през периода от влизане в
сила на ЗМСМА -1991г., и приемането на посочените разпоредби – 1999г., следва
да се направи изводът, че именно това е критерият за определяне дали една
кариера е от местно значение.
Следва да
се посочи също, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че правопораждащият юридически факт е
настъпил през 1991г. с влизане в сила на ЗМСМА, и само към този момент е от
значение какъв е бил добивът от кариерата. Правилно първоинстанционният съд е
посочил, че единствено с оглед факта, че в тази година не е отчетен добив по
една или друга причина, не би се отразило на цялостното отражение на
релевантните обстоятелства, а именно – безспорно установен добив над 10000
куб.м. годишно, доколкото с оглед доказателствата по делото, както за годините,
предхождащи 1991г., така и следващите я, добивът е бил значително по-висок от
10000 куб.м. Този извод се споделя и от настоящия състав. Неустановяването на
отчетен добив за 1991г. не променя характера на кариерата като такава от
национално значение.
По отношение
на придобивното основание по чл. 19, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
правилно първоинстанционния съд е посочил, че процесните имоти не са земеделски
земи. Съгласно заключението на вещото лице Г. (т. 7), процесните имоти попадат
върху горска територия, отдел 148, вид територия – за нуждите на горското
стопанство, НТП – кариера за пясък, чакъл и глини за стр. керамира, съответно
те не отговарят на дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗСПЗЗ за земеделски земи,
поради което е и изключено придобиването им на основание посочените от ищеца
разпоредби.
По отношение
на аргументите в жалбата, че от събраните по делото доказателства не се е
установило ответникът да е собственик на процесните имоти, те са ирелевантни в
настоящия процес, доколкото това касае произнасянето по съществото на спора, а
не наличието или липсата на правен интерес от предявяване на иска.
Въз
основа на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е счел, че не е бил
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, поради
недоказването на фактите, от които произтича правото на ищеца. С оглед на това
обстоятелство, обжалваното определение се явява правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7228/01.07.2019г., постановено по гр. д. № 1723 по описа на Пловдивския
районен съд за 2017г., III гр.с.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.