Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,13.08.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно
заседание на осми август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря:
ДОБРИНКА ТАШЕВА
и в присъствието
на прокурора:.БЕЗ
като разгледа
докладваното от Председателя АНХД №218 по описа за 2018 год.на БРС, за да се произнесе взе
предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от”ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД,със седалище и адрес на
управление в гр.Варна ул.Воден№25 ет.2 ап.1,ЕИК *********,с управляващ и
представляващ Д.К.Д.,срещу наказателно постановление №08-000648/206 от 08.05.2018г.,на
Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с
правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена ,чрез административно наказващия орган като административната
преписка в Районен съд-Балчик,с Рег.№2975 на 02.08.2018год.В последствие е
изпратена и самата жалба,която е получена с Рег.№4038 на 02.11.2018год.
Дружеството-жалбоподател,твърди
в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Твърди,че
са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и
наказателното постановление.Твърди,че не е допуснато,визираното в АУАН и
наказателното постановление административно нарушение.
Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.
Редовно
призовано,дружеството-жалбоподател,се представлява в съдебно заседание от своя
управител Д.К.Д. и редовно упълномощени
процесуални представители-адвокат Т.Т. и адвокат Х.Д.
***.
От името на своето подзащитно
дружество,процесуалните представители поддържа жалбата.
Пледират,че не е налице административно нарушение.Твърдят,че
са налице процесуални нарушения при съставяне на АУАН и наказателното
постановление.Представят писмени бележки.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Г. Н.
Процесуалният представител на възиваемата
страна твърди,че жалбата на жалбоподателя е неоснователна.Твърди,че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди изцяло.
По делото,като свидетел е разпитана К.С.Г.-актосъставител.В последствие,след представяне на
жалбата,отново е призованакато свидетел,но с оглед
здравословното й състояние не е проведен разпит и е заличена като свидетел.
Като
свидетели са разпитани Т. Н. и А.И..
По
искане на защита на жалбоподателя,като свидетели са допуснати и разпитани Т.Ж.
Д. и Н.И.Н..След представяне на жалбата,като свидетел е разпитан единствено Т.Ж.
Д.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Първоначално
в обекта била извършена проверка на 09.03.2018год.а след това втора проверка на
04.04.2018год.
При извършена проверка на 04.04.2018год.в
16,00часа от инспекторите при Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,К.Г.С. и Е.
И.,С.П.и А.И. в обект-„строителство на жилищна сграда”,находящ
се в с.Кранево ул.Чайка№18,Балчишка община,изпълняван от”ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП”
ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Варна ул.Воден№25 ет.2 ап.1,ЕИК
*********,с управляващ и представляващ Д.К.Д.,според проверяващите,е заварено
да работи лицето Ф.Н.У. ЕГН**********.Проверяващите преценили,че лицето работи
като общ работник
От работника
била взета писмена декларация от проверяващите,относно условията за наемането
му на работа.Проверяващите дали призовка за представляващия дружеството с
указания да представи искани от тях документи,във връзка с проверката в офиса
на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.Първоначално определената дата за
представяне на документи,след първата проверка от 09.03.2018год.,в призовката
била 20.03.2018год.,в последствие свидетелката Г. уточнила,с представляващия
дружеството друга дата,а именно 23.03.2018год.
На
04.04.2018година,проверяващите от Дирекция”Инспекция по труда” отново посещават
обекта и вземат от работниците в него писмени анкети.
На
10.04.2018год.едва е изготвен протокол за извършена проверка,в който се
посочват две дати-09.03.2018 г.и 04.04.2018год.
На
11.04.2018год.е изготвена писмена покана за връчване на протокол за проверка и
съставяне на АУАН.На 12.04.2018год.тази покана е връчена на представител на
дружеството-жалбоподател.
На
23.04.2018год.е съставен Акт за установяване на административно нарушение от
свидетелката К.Г. срещу дружеството-жалбоподател,за това,че в
качеството си на работодател е приело на
работа на 04.04.2018год Ф.Н.У ЕГН**********,като общ
работник,с установено работно място,установено работно време,с установени
почивни дни,с уговорено месечно трудово възнаграждение,като не е изпълнил
задължението си да сключи с лицето писмен трудов договор,преди постъпването му
на работа.Свидетелката приема,че дружеството-жалбоподател е допуснало
административно нарушение на чл.61 ал.1 във вр.чл.62
ал.1 от КТ.
Въз
основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия
орган издава наказателното постановление№08-000648/206 на 08.05.2018г. срещу дружеството-жалбоподател,с
което за административно нарушение на разпоредбата на чл.61ал.1във вр.чл.62 ал.1 от КТ,му налага административно наказание Имуществена
санкция в размер на 1500лв.(хиляда и
петстотин лева).
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление е връчено на 19.07.2018г.видно
от завереното копие от обратна пощенска разписка.Жалбата е получена в
деловодството на възиваемата страна с Вх.№18095980 на
24.07.2018г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Добрич
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство се
установява,че между дружеството жалбоподател и конкретния работник има сключен
писмен граждански договор,по смисъла на ЗЗД.
В
основата на настоящия правен казус е дали е налице граждански договор между
фирмата-жалбоподател и лицето или е налице прикрито трудово правоотношение и е
следвало да бъде сключен писмен трудов договор между страните.
Видно от
доказателствата,дружеството-жалбоподател е представило на писмени доказателства
в Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.Дружеството е представило граждански
договор,по смисъла на Закона за задълженията и договорите,уреждащо облигационно
отношение между двама равно правни субекта-„Делта Инвестмънт Груп”ЕООД и Ф.Н.У.
В
договора са индивидуализирани страните по правоотношението,определен е предмета
на договора-възложена ,респективно приета за изпълнение работа,която
представлява дължим резултат,а не предоставяне на работна сила.Фиксиран е краен
срок за изпълнение на възложената работа и възнаграждение,което се дължи след
приемане на извършеното от възложителя.
Представени
са писмени доказателства,че уговорената сума за изпълнение на договора е
платена и писмен констативен протокол,че възложената и изпълнена работа е
приета.Според свидетелите на жалбоподателя-Димов и Николаев,работниците са си
носили инструментите,с които са работили на обекта.Тези инструменти не са
предоставяни от възложителя на работата.
Съдът
кредитира гласните доказателства на защитата,като пълни и взаимно обосновани и
свързани с останалия доказателствен материал,събран
по делото.
От показанията на горепосочените
свидетели,съдът достига до извода,че при попълване на писмените анкети,които са
били раздадени на работниците от служителите на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,повечето от тези работници не са били наясно какво точно
трябва да попълват и какво е значението на тези писмени анкети.
Според представителя на възивемата страна е налице прикрито трудово правоотношение.
Видно
от събраните доказателства,в писмените сведения,работника е попълнил сведения че
започва работа на обекта в 08,00ч.,което,според АНО е работно време. Попълнено
е че има възнаграждение и че има почивни
дни.Според представителят на възиваемата страна, ,което
според възиваемата страна,също са признаци за
прикрито трудово правоотношение.
Анализирайки
всички събрани писмени и гласни доказателства,съдът съобрази следното:
Безспорно
е установено,че между дружеството-жалбоподател и Орхан Рамадан има сключен
граждански договор по реда на ЗЗД.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява,че попълващите работници са
подходили формално към раздадените писмени анкети , вписвайки,определените
обстоятелства.
Видно
от представения екземпляр от граждански договор и разписката към него,лицето е
получило възнаграждение по този договор след приключване на работата по него,а
от констативния протокол,че възложената и изпълнена работа е приета от
възложителя.
Тежестта за доказване на твърдяното
административно нарушение е на Административно-наказващия орган.
Съдът достига до извода,че не е
доказано по категоричен начин наличието на прикрито трудово правоотношение и в
този смисъл задължение на дружеството-жалбоподател да сключи писмен трудов
договор с лицето.
К.Г.С.-***,дава показания,че е приела,че е
налице трудово правоотношение въз основа на попълнената саморъчно анкета.От нейните
показания,обаче става ясно,че те са подходили формално към задължението си да
разяснят на работниците,защо попълват тези анкети и какъв е техния смисъл.
С оглед изложеното,съдът достига до категоричния
извод,че в деня на проверката от ДИТ-Добрич,изпълнителят е извършвал
възложеното по гражданско правоотношение.Доказва се според съда,че са налице
всички съществени елементи на гражданското правоотношение и в частност на
гражданския договор,който го отличава от трудовия договор.
Законодателят
е предвидил възможност определена работа да бъде свършена и при наличието на
граждански договор,а не на трудов договор.Строителството ,като специфичен вид
дейност позволява това да направи.Именно в конкретния
случай,дружеството-жалбоподател е избрало варианта да сключи граждански договор
с конкретното лице,а не трудов договор.
Според съда,АНО необосновано и
неправилно е приел, че се касае
за прикрито трудово правоотношение.
Съдът
приема,че не е налице доказано по категоричен начин,административно нарушение
на чл.61 ал.1във вр.чл.62 ал.1 от КТ.
При
наличието на писмени доказателства и твърдения от страна на
дружеството-жалбоподател,че е налице граждански договор по смисъла на ЗЗД,за
проверяващите и административно наказващия орган следва задължението да
изследват основателността,достоверността и законосъобразността на тези
твърдения и да достигнат до обоснован извод,дали е налице нарушение на чл.61
ал.1 във вр.чл.62 ал.1 от КТ-т.е. не е сключен дължим
трудов договор или са налице условията и хипотезата на чл.62 ал.1във вр.чл.1 ал.2 от КТ-т.е. се твърди,че е налице прикрито
трудово правоотношение.
Според съда на първо място неправилно е
приложен материалния закон,с оглед факта,че не е налице трудово правоотношение.
Според
съда не може да бъде доказана и
обсъжданата в съдебната фаза на процеса,теза ,че е налице прикрито трудово
правоотношение.
Разпоредбата
на чл.405А ал.1 от КТ гласи:”
Когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение
се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по
труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се
установява с всички доказателствени средства. В
постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото
правоотношение”.
Съгласно
разпоредбата на чл.16 от Конституцията законът защитава и гарантира труда,а
държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това
право.Разпоредбата на чл.405А от КТ е пример на това.Според тази
разпоредба,когато се установи,че работната сила се предоставя в нарушение на
чл.1 ал.2 от КТ,съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление.В това постановление се определя първоначалната дата на
възникване на трудовото правоотношение.
С
тази разпоредба се конкретизират,както правомощията на контролните органи,така
и последиците от нарушението.
Систематическото
място на разпоредбата на чл.405А от КТ е в Раздел I,озаглавен”
Контрол
за спазване на трудовото законодателство” от Глава 19 от КТ,а не е в Раздел II „Административно-наказателна отговорност за нарушения
на трудовото законодателство”от същата глава.
След
като в чл.1 ал.2 от КТ е въведен основен принцип на трудовото
законодателство,то законодателят щеше да предвиди изрична санкционна разпоредба
за неговото нарушаване.Самото обявяване на правоотношението за трудово се
явява”санкция”за работодателя,поради което е предвидена възможността на
работодателя да обжалва по съответния ред това постановление.
Налагането
на имуществена санкция само по себе си няма да преуреди
правоотношението в трудово,която е единствената хипотеза,при която правата на
работника ще бъдат гарантирани.
С
оглед на това съдът достига до извода,че административно-наказателна
отговорност за работодателя по чл.1 ал.2 от КТ не се предвижда,защото до
завършване на процедурата по чл.405А от КТ липсва правно основание това
отношение да се третира като трудово.
След
като са приели,че със гражданския договор се прикрива съществуващо трудово
правоотношение,проверяващите е следвало да го обявят по реда на чл.405А от КТ с
постановление.
Видно
от събраните доказателства,постановление по чл.405А от КТ,в конкретния казус не
е издавано,поради което и не е определена първоначална дата на възникване на
трудовото правоотношение.С оглед на това няма как да се приеме,че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало работника без сключен писмен трудов
договор.
Постановлението по чл.405А от КТ е
предпоставка за издаване на предписание по чл.405А ал.4 от КТ,което подлежи на
обжалване,както и самото постановление по реда на АПК пред Административния
съд.
Чрез
постановлението по чл.405А от КТ,според съда е налице коректната,предвидена в
КТ процедура за установяване,обявяване и контрол на едно трудово правоотношение.
По делото са представени
доказателства,от които е видно,че работникът е изпълнявал дейност по повод
сключен граждански договор между него и
дружеството-жалбоподател.Строителството,като специфичен вид дейност позволява
това,като законодателят не е забранил определен вид строителни дейности да се
осъществяват и въз основа на граждански договори.Въз основа на този граждански
договор е възложена и приета,като предмет на договора определен вид
работа,която представлява дължим резултат,а не предоставяне на работна сила.
Проверяващите в конкретния казус са
изискали единствено писмена анкета,в която предварително за описани
въпросите,към работниците.Единствено въз основа на тази анкета,проверяващите са
достигнали до извода,че работника е в трудовото правоотношение с дружеството и
,че е налице прикрито трудово правоотношение.
Според
съда този извод на проверяващите е неправилен и незаконосъобразен.
Според
съда не е установено по категоричен начин на коя точно дата е констатирано твърдяното административно нарушение,дали
това е 09.03.2018год,04.04.2018год.,или датата на съставяне на самия АУАН, а
именно 23.04.2018год.Не е спазена процедурата по надлежно уведомяване на
представителя на дружеството –жалбоподател относно възможността му да се яви
при съставяне на АУАН.
Според съда,при анализа на
издадените АУАН и наказателно постановление е налице съществено процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Административно наказващия
орган е следвало да прецени в цялост събраните доказателства и да проведе
цялостно разследване,като отдели спорното от безспорното установено и
предприеме действия по разследване на спорните обстоятелства.Като не е сторил
това,административно –наказващия орган е допуснал съществено процесуално
нарушение,водещо до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател
и опорочаващо процесното обжалвано наказателно
постановление,до степен на незаконосъобразност.
Според
съда,наказателното постановление,с оглед гореизложеното е незаконосъобразно и
,като такова следва изцяло да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №08-000648/206 от 08.05.2018г.на Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Добрич,с което за констатирано на 04.04.2017г.в обект-„строителство
на жилищна сграда”,находящ се в с.Кранево
ул.”Чайка”№18 Балчишка община,административно нарушение на чл.61 ал.1във вр.чл.62 ал.1 от КТ,на”ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД,със
седалище и адрес на управление в гр.Варна ул.Воден№25 ет.2 ап.1,ЕИК *********,с
управляващ и представляващ Д.К.Д. е наложено на основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.414ал.3 от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин
лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :