ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260753,
22.03.2021г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив VІ
граждански състав,
На двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
ч.
гражданско дело № 570 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай тръст”
ЕООД против разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение№ 260052 от 14.01.2021г.,
пост. по ч.гр.д.№ 16147/2020, ПРС, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя
заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 42,40лв. – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство. 31,23лв.-администативни разноски.
Жалбоподателят „Ай тръст” ЕООД поддържа,
че обжалваната част от заповедта за изпълнение е незаконосъобразна. Развити са
подробни доводи за дължимостта на разноските за събиране на кредита, характера
на същите и за това, че не попадат в приложното поле на чл.33, ал.1 от ЗПК. По
отношение на втората сума сочи, че кредитополучателят е имал възможност да
избере да сключи необезпечен договор. Счита за неправилен изводът на съда, че
отпускането на кредита е обвързано със сключването на договор за предоставяне
на поръчителство. Развива доводи и за
неправилност на извода, че възнаграждението по договора за поръчителство е
установено в полза на кредитора поради наличието на свързаност между поръчителя
и кредитора, както и че възнаграждението по този договор е в противоречие на
добрите нрави. Моли за отмяна на разпореждането. Претендира разноски.
Съдът , като разгледа постъпилата частна
жалба, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената
частна жалба, се явява неоснователна.
Обжалва се разпореждане, с което е оставено
без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по отношение на претендирани суми, съставляващи дължими, но неизплатени суми от
длъжник по договор за кредит, а именно : административни разноски по силата на
суброгационно право, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство. За да постанови
обжалваното разпореждане съдът е посочил, че клаузата за дължимост на суми за
извънсъдебно събиране на вземането е нищожна и не поражда действие като
противоречаща на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Тази клауза е счел за неравноправна на осн. чл.143,т.5 от ЗПК, т.к.
задължава потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати
необосновано високо обезщетение. По отношение на претендираното възнаграждение
по договор за поръчителство приема, че
договорът за кредит не би могъл да бъде сключен без предоставяне на гаранция от
трето, одобрено от кредитора лице, а на следващо място приема, че кредитора и
поръчителя са свързани лица, т.к. кредиторът е едноличен собственик на капитала
на поръчителя. Приема че по този начин
кредиторът получава допълнително възнаграждение. Направил е извод, че тази
търговска практика противоречи на добросъвестността и е отхвърлил заявлението в
посочените части.
Настоящата инстанция намира мотивите на
обжалвания акт за правилни. В заповедното заповедно производство съдът е
ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по
делото. В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да прецени
единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени са ясно
страните, размера и основанието на вземането. Не се изискват доказателства за
съществуването му, както и дали реално кредиторът е придобил това качество. С
оглед последните изменения на ГПК се прави и преценка за неравноправни клаузи в
потребителските договори. Всички
останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие
на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на
заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия
случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за
потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният
съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а действията по извънсъдебно събиране на
задължението са именно такива. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не
може да надвишава размера на законната лихва, поради което при забава длъжникът
не дължи каквито и да са плащания на кредитора, различни от обезщетението за
забава в размер на законната лихва. Определянето на административна такса за
опитите за извънсъдебно събиране на вземането се приравнява на определяне на
допълнително възнаграждение за ползване на кредита за период, който към момента
на уговаряне на възнаграждението не е известен, а може и да не се осъществи. По
този начин се заобикаля нормативния ред за определяне на обезщетението при
забава. По изложените съображения съдът намира, че искането в частта, с която
заявителят претендира сторени разходи за административна такса е в противоречие
със закона, поради което правилно е отхвърлено.
По отношение претендираното вземане за възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство
се установява от договорора за поръчителствоа, че
„Ай тръст“ ЕООД е
поело задължението да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“
ЕАД, а длъжникът да му
заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се
заплаща по сметка на „Кредисимо“
ЕАД, който е овластен
да го приеме, заедно с погасителните вноски по договора, като
размерът на същото не е бил
взет предвид при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Независимо че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице,
различно от кредитора, същите
са пряко свързани с договора
за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1
от ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК следва
да бъдат включени при изчисляване на
ГПР. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения, а
съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
е създадена за защита на
икономическите интереси на
потребителя като по- слабата
страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да
заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение. В случая,
че при сключването на договора
за потребителски кредит е
предвидено обезпечение под формата
на поръчителство, което
е свързано с допълнителни разходи
за потребителя за заплащането му, като по този начин е налице заобикаляне
на императивната разпоредба
на чл.19, ал.4 от
ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите
по кредита. Уговореното в
договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение за
поръчителя в действителност съставлява
допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на
сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/,
уговорено в противоречие с
принципите на
справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй
като кредиторът „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала
на поръчителя „Ай
тръст“ ЕООД. Предвид
горното претендираните вземания
за възнаграждение по договор за поръчителство и
обезщетение за забава върху него
също са в противоречие със
закона и следва
да се отхвърлят.
До същите фактически и правни изводи е
достъгнал и заповедния съд, поради което обжалваното разпореждане като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на
жалбоподателя не се следват разноски.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано
в Заповед за изпълнение № 260052 от 14.01.2021г., пост. по ч.гр.д.№ 16147/2020,
ПРС, с което е отхвърлено подадено от
„Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И.Й.И., ЕГН **********,
за следните суми: 42,40лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство. 31,23лв.-администативни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :