№ 1041
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500802 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 594/8.11.2023г, постановено по гр.д.№ 968/2021г по описа на ОС-
Благоевград, са отхвърлени предявените от Н. И. Т., ЕГН ********** против Прокуратурата
на РБългария, искове за заплащане на сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 645/2012 г. по описа на РП
Разлог, следствено дело № 21/2012 г. по описа на ОСлО — ОП Благоевград, претендираната
като дължима мораторната лихва от датата на прекратяване на производството с
Наказателното постановление от 23.10.2013 г. до 23.10.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано от Н. И. Т., чрез адв.Кр.М. от АК-Стара Загора, с доводи, че е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу приетото, че
задължението е погасено по давност. Позовава се на свидетелските показания на съпругата
на ищеца Т.а, че не е получила пратката, че няма подпис на същата на пощенското клеймо,
че няма отбелязване, че се е задължила да предаде пратката на адресата. Сочи още, че не
следва да се приема, че е уведомен с депозирането на молба на 3.04.2014г за издаване на
препис и връщането му на работа в системата на МВР.
Поддържа доводи, че постановлението за прекратяване му е връчено на 15.09.2021г.
Обстоятелството, че не е обжалвал същото, като връчено му 8 години след издаването му, е
поради липса на правен интерес.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответникът-Прокуратурата на Република България е оспорила въззивната жалба като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна,
1
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът по делото Н. И. Т. е посочил в исковата молба, че до 15.09.2021 г. не е бил
надлежно уведомен за изготвеното Постановление за прекратяване на НП вх. № 645/2012 г.
от 23.10.2013 г., от РП гр. Разлог, с което е отменено Постановление от 30.01.2013 г. на
водещия разследващ следовател при ОСлО при ОП Благоевград, с което е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142а, ал.1 във вр. с ал.2 от НК и е прекратено
НП по ДП № 21/2012 г. по описа на същия следствен отдел, поради липса на доказателства
за извършено престъпление, съгласно указанията на горестоящите прокурори. Посочил е, че
ДП е било образувано срещу него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т.1 б.а от НК и чл. 371 б.в от НК, за това, че бил злоупотребил със служебното си положение
и превишил властта си, бил извършил неправомерно задържане и други принудителни
действия по отношение на три лица и от това били произлезли вредни последици, изразили
се в злепоставяне и уронване авторитета на МВР. На 30.01.2013 г. му било повдигнато
обвинение за извършени няколко отделни престъпления: по чл. 142а ал.2, предл.2, във вр. с
ал.1 от НК и чл. 142 ал.2 т.6 от същия кодекс. Наложило се е по тази преписка да се
произнасят Специализирана прокуратура, ОП Благоевград, Апелативна прокуратура София
и ВКП, РП Разлог.
С две молби от 16.09.2021 г. и от 30.09.2021 г., от името на ищеца, чрез процесуалния
му представител, е поискано изрично да им бъде връчено Постановлението за прекратяване,
като в крайна сметка на 15.09.2021 г. го е получил на ръка от деловодител, отразено изрично
на молбата от 08.09.2021 г. На 08.10.2021 г. му е била предадена на ръка и деловодна
справка, поискана по т. 3 от втората им молба и незаверени копия от материали от ДП. В
справката, написана от съдебен деловодител, изрично е било посочено, че управителите на
двете фирми „Кети Комерс“ гр. Севлиево и „Секюрити 96 груп“ ООД гр. София - не са
уведомени за постановлението за прекратяване, защото не били адресати на същото.
Посочил е, че до датата на подаване на исковата молба, процедурата по чл. 243, ал. 4
НПК не е била осъществена, като на обвиняемия препис от Постановлението за
прекратяване на наказателното производство му е бил връчен на 15.09.2021 г., т.е., след
почти 8 г., след произнасянето на наблюдаващия прокурор.
Заявил е, че е претърпял вреди от воденото срещу него наказателно производство-
тревоги и притеснения, проблеми в семейството, опозорено било доброто му име, чест и
достойнство, здравословни проблеми, от незаконосъобразните действия и бездействия на
ищеца, дисциплинарно уволнение.
Претендирал е да му се присъдят сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие незаконно обвинение по ДП
№ 645/2012 г. по описа на РП Разлог, следствено дело № 21/2012 г. по описа на ОСлО — ОП
Благоевград, ведно с мораторната лихва от датата на прекратяване на Наказателното
постановление от 23.10.2013 г. до максимално допустимия период, а именно 23.10.2016 г.,
както и със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно
изплащане на главниците, както и да бъде осъден да заплати и всички разноски, сторени в
съдебния процес, като искът е изменен по размер за сумата от 300 000 лв.
Ответната страна Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция като
недопустима поради изтекла погасителна давност, съгл. чл.110 от ЗЗД, считано от
прекратяване на наказателното производство, за което ищецът бил уведомен с връчване на
прокурорския акт на 23.10.2013г, удостоверено с обратна разписка на съпругата му Б.Т.а на
29.10.2013г.
На 08.04.2014 г., по молба на ищеца Т. от 03.04.2014 г., на същия отново е бил
изпратен препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна
прокуратура - гр. Разлог от 23.10.2013 г., поради което двукратно е получил преписи от
постановлението за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура - гр.
2
Разлог от 23.10.2013 г., преди посочената в исковата молба дата - 15.09.2021 г., респективно е
бил наясно за прекратяването на воденото срещу него наказателно производство по ДП №
21/2012г. по описа на ОСлО при ОП - Благоевград. Изложил е доводи, че погасителната
давност е настъпила и по отношение на претендираните от ищеца лихви за периода от 2013
г. до 2016 г. Оспорил е исковите претенции и по основание с доводи, че ищецът не е
претърпял болки и страдания.
С решението съдът е отхвърлил исковите претенции като е приел, че е изтекла
погасителна давност за част от исковата претенция по чл.2, ал.1 ,пр.3 ЗОДОВ за сумата от
30 000лв. и, че същата е неоснователна до сумата от 300 000лв.
Между страните по делото не се спори, че наказателното производство е започнало с
образуването му на 28.05.2012г. от РП-Разлог (тяхна пр. пр. № 645/2012 г.) по реда на чл.
212, ал.1 НПК, срещу Н. В. Т. от гр. Якоруда - инспектор, разузнавач V степен в „КП“ на
ПУ-Якоруда при РУП-Разлог, ОДМВР-Разлог - за престъпление по чл. 387, ал. 1 НК.
С постановление на следовател при ОСлО при ОП-Благоевград на 30.01.2013г.
инспектор Н. И. Т. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършени в реална
съвкупност на 15.03.2012 г. престъпления по чл. 142а, ал. 2 вр. ал. 1 НК спрямо лицата С. Г.
С., С. И. С. и М. М. А..
С прекратително постановление от 23.10.2013г. на РП-Разлог е отменено
постановлението от 30.01.2013г на ОслО при ОП-Благоевград, с което Н. И. Т. е бил
привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл.142а, ал.2, вр. сал.1 НК като
незаконосъобразно, отменена е наложената мярка за неотклонение „подписка“, прекратено е
наказателното производство по ДП № 21/2012г по описа на ОСлО при Оп-Благоевград
поради липса на доказателства за извършено престъпление. Посочено е, че постановлението,
в частта относно неговото прекратяване, подлежи на обжалване пред Районен съд Разлог в
7-дневен срок от връчването му.
В бланката е отразено, че пратка под № 645/12 е изпратена на 25.10.2013 г. Получена
е срещу подпис от лицето Б. Т. на 29.10.2013 г. в 11.15 ч.
С молба от 03.04.2014 г., подадена лично от ищеца Т., РП Разлог е сезирана с искане,
да му бъде издадено копие от постановлението за прекратяване на воденото срещу него
досъдебно производство / л. 53/.
Установява се от събраните доказателства, че със заповед от 5.09.2012г. на Т. е
наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му
правоотношение на държавен служител от МВР / приложено кадрово досие към делото/.
Заповедта е отменена по съдебен ред, с влязъл в сила съдебен акт, постановен от ВАС на
12.11.2014 г. /л.35/.
Видно от документите към приложеното кадрово досие, със заявление от 18 ноември
2014 г, Т. е уведомил директора на Областна дирекция на МВР Благоевград, че с решение №
13502 от 12 ноември 2014 година на ВАС, е отменена заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и му е прекратено служебното правоотношение. На
основание чл. 232 от ЗМВР, е поискал да бъде възстановен на предишната или на друга
равностойна длъжност. Заявил е, че е съгласен да бъде преназначен на длъжност разузнавач
пета степен в участък полиция - Белица на Районно управление Полиция - Разлог при
Областна дирекция на МВР - Благоевград. На 21.11.2014 г. е издадена заповед за
преназначаването му като държавен служител в участък полиция - Белица на Районно
управление Полиция - Разлог при Областна дирекция на МВР - Благоевград. На 25.11.2014 г.
Т. е встъпил в длъжност, видно от приложения към кадровото досие акт за встъпване. На
20.04.2015 г. е преназначен на длъжност инспектор, а през 2016г. е напуснал.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
3
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Ответникът е направил
възражения за изтекла предвидена в чл.110 от ЗЗД 5-годишна давност за предявяване на
иска, доколкото наказателното производство по ДП № 21/2012 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при ОП -Благоевград е прекратено с Постановление на РП - Разлог от
23.10.2013 г. с твърдения, че препис е изпратен на ищеца Н. Т. на адреса, на който живее, и е
удостоверено връчването на прокурорския акт на съпругата му Б. Т. на 29.10.2013 г.
Позовала се на погасителна давност, настъпила и по отношение на претендираните от ищеца
лихви за периода от 2013 г. до 2016 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, давностният срок тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. При искове за вреди от деликт с известен
деец давността тече от датата на изискуемост (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), т. е. от момента на
осъществяване на всички елементи на фактическия състав.
Началният момент на погасителната давност при издадено постановление за
прекратяване е влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство. /т.4
от ТР №3/22.04.2004г по т.д.№ 3/2004г на ВКС, ОСГК/.
По делото се установява, че пратка под № 645/12 е била изпратена на 25.10.2013г. и
получена срещу подпис от лицето Б. Т. на 29.10.2013 г. в 11.15 ч. От ангажираните по делото
гласни доказателства се установява, че посоченото лице е съпруга на ищеца, като е заявила,
че не е получавала такава пратка. Дадените в тази насока показания от свидетелката не
следва да се кредитират, тъй като съгл. чл.172 ГПК е налице евентуална заинтересованост на
същата от изхода на делото.
Допълнителен довод, че ищецът е узнал за постановлението е и обстоятелството, че е
отправил и нарочна молба за снабдяване с копие от същото на 03.04.2014 г. и това действие е
входирано в дневниците на РП. Именно поради прекратяване на наказателното
производство същият е встъпил на длъжност в системата на МВР, обстоятелство, което
същият е следвал да установи, като едно от изискванията за длъжността, съгл. чл.155, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗМВР, което също предполага, че е бил уведомен за съдържанието на
прекратителното постановление към този момент.
При съобразяване на изложените мотиви за връчване на постановлението за
прекратяване на ищеца, най-късно през 2014г, то до датата на подаване на исковата молба-
8.11.2021г е изтекла 5-годишната погасителна давност съгл. чл.110 ЗЗД за вземането на
ищеца за обезщетение за така причинените му неимуществени вреди.
Исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се отхвърли като погасена по
давност за претендираната сума от 300 000лв, както и исковата претенция за лихва за забава.
Първоинстанционният съд е изложил различни мотиви за неоснователност на
исковата претенция за разликата от 30 000лв. до 300 000лв., като е приел, че е
неоснователна в тази й част, които въззивният съд приема за неправилни, тъй като искът е
погасен по давност за целия му претендиран размер, но тъй като в диспозитива на
решението първоинстанционният съд е отхвърлил същия без да уточнява на какво
основание, то решението му като краен резултат е правилно и следва да се потвърди на
основание чл.271 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 594/8.11.2023г, постановено по гр.д.№ 968/2021г по
описа на ОС-Благоевград, с което са отхвърлени предявените от Н. И. Т., ЕГН **********,
против Прокуратурата на РБългария, искове за заплащане на сумата от 300 000 лева,
4
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №
645/2012 г. по описа на РП Разлог, следствено дело № 21/2012 г. по описа на ОСлО — ОП
Благоевград, претендираната като дължима мораторната лихва от датата на прекратяване на
Наказателното постановление от 23.10.2013 г. до 23.10.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5