Р Е Ш Е
Н И Е
№ /30.11.2018г
гр.Плевен 30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.състав в публичното
заседание на седми ноември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Ивайло Цветков и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №658 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Левченски Районен съд №93/03.05.2018г., постановено по гр.д.№71/2018г.по
описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения иск от “ *** „ООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:гр.С.,ул.„***”№***, представлявано от управителя Г.Н.Н. против В.С.Л. ,ЕГН ********** *** с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 1464.76 лв.,получена без правно
основание ,представляваща сбор от недължимо платени арендни вноски за периода
2011/2012 стопанска година до 2014/2015 стопанска година,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 22.01. 2018г.-датата на завеждане на делото до
окончателното й изплащане. Със същото решение на Левченски РС „***“ ООД,ЕИК *** гр.С. , представлявано от управителя Г.Н. е осъдено да заплати
на В.С.Л. ,ЕГН ********** ***. направените разноски по делото в размер на 535 лв.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът пред ЛРС- „***“ООД
гр.С.,представлявано от управителя Г.Н., който чрез своя пълномощник адвокат Н.Б. *** го обжалва изцяло
пред ПОС неправилно,незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди,че с
влязло в сила решение на С.ски РС по гр.д. №732/2017г. със сила на пресъдено нещо
е прието за установено между страните, че арендното плащане за проц.имоти не е
изменяно от момента на сключване на договорите и към датата на постановяване на
съд.решение по делото през 2017г.е било 16лв./дка,което Св.РС за стопанската
2016/2017г.е изменил от 16лв.на 50лв./дка,че този факт е признат от ответника
няколко пъти в неговата ИМ по гр.д.№732/2017г..Изложени са доводи,че ЛРС
незачитайки силата на пресъдено нещо по влязлото в сила съд.решение и
признанието на ответника,ищец по другото дело в ИМ е допуснал грубо нарушение
на съдопроизводствените правила,като искът е отхвърлен на база собствени
абстрактни хипотези,каквито никоя от страните не е твърдяла по делото.Твърди
се,че между страните не е постигнато съгласие за изменение на арендния договор
относно съществените му признаци-срок,арендно плащане /дка и др.,че РКО/б.бордеро
не съставляват анекс към договора,а представлява първичен счетоводен документ
по ЗСч.,удостоверяващ извършено предаване/получаване на парични суми.Изложени
са подробни доводи и съображения в тази насока за неправилност на обжалваното
съдебно решение,като въззивното дружество счита,че разпоредбата на чл.293 ТЗ е
неприложима в конкретната хипотеза, предвид липсата на съглашение,което да бъде
ценено,като се позовава на чл.10 от договора за аренда. В заключение
въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови
друго,с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се и направените
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на
07.11.2018г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество не се яви представител
на въззивното дружество,но от същото ,чрез неговия пълномощник адвокат Б. е
депозирано писмено заявление,с което моли съда да уважи подадената въззивна
жалба,като то има характер и на писмена
защита,в която са изложени подробни съображения по съществото на спора.
Въззиваемият В.С.Л. чрез своя пълномощник адвокат С.Т. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на ЛРС като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Направено е възражение,че
ирелевантно към предмета на спора е приключилото съдебно производство пред С.ски
РС,с което е изменен размера на арендното плащане за стопанската 2016/207г.от
16лв./дка на 50лв./дка,че това производство е инициирано от въззиваемия в
резултат на възникнала „стопанска непоносимост“ на арендното плащане.Твърди
се,че въпреки първоначално договореното
арендно възнаграждение на дка към момента на сключване на арендния договор ,“***“ООД
за всяка стопанска година,съобразно пазарната конюнктура на гр.Б. е изплащал
реалния размер на арендната вноска доброволно,без да е била необходима писмена форма за изменение на договора,че е
налице взаимно съгласие между страните относно
пазарният размер на рентата.Твърди се,че
арендаторът е плащал доброволно пазарните нива на арендните
възнаграждения за всяка стопанска година,а арендодателят е приемал и не е
възразил относно размера на полученото плащане.Изложени са доводи,че в
съд.практика е възприето становището,че сключеният не в предвидената в ЗАЗ
форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се счита за действителен
договор,ако са налице предпоставките за това,че при липса на писмена форма за
валидност на арендния договор,сключеният се конвертира в договор за наем.Оспорва
се тезата на ищеца за допусната грешка при заплащане на арендните вноски,като
се позовава на разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗСч.Изложени са доводи,че правилно
ЛРС при преценка на събраните по делото доказателства е приел,че са налице
предпоставките за задържане на полученото на осн.чл.55 ал.2 ЗЗД,като дадено
доброволно от арендатора в изпълнение на дълг,позовавайки се на ППВС №1/28.05.1979,където
е прието,че „Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за
престиране,поради което даденото не подлежи на връщане“.В заключение
въззиваемият моли Окръжния съд да постанови решение,с което решението на ЛРС да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените
разноски за настоящата инстанция,съгласно списък по чл.80 ГПК.В съдебното
заседание на 07.11.2018г.пред ПОС въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат С.Т.
взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени и в депозираната писмена защита.
Окръжният съд като прецени визираните в жалбата оплаквания , становищата
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено средното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД от „***“ООД гр.С. срещу В.С.Л. *** за
сумата 1464,76лв.,претендирана като получена от ответника без правно
основание и представляваща надвнесени арендни вноски,съответно сумата 229,64лв.за
стопанската 2011/2012; сумата 264,44лв.за стопанската 2012/2013г.;сумата 485,34лв.за
стопанската 2013/2014г. и същата сума 485,34лв.за стопанската 2014/2015г.Върху
главницата се претендира и законна лихва,считано от датата на предявяване на ИМ
до окончателното й изплащане.Искът е предявен като насрещен иск по образувано
гр.д.№732/2017г.по описа на С.ски РС.С разпореждане на Св.РС на осн.чл.211 ал.2 ГПК е отделен за разглеждане в друго производство, образувано е гр.д.№1110/2017г.по
описа на С.ски РС,което впоследствие е прекратено и изпратено по подсъдност на
Левченски РС.
Безспорно между страните е,че на 05.07.2010г. в гр.Б. е сключен договор за аренда ,по силата на който В.Л. като
арендодател е предоставил на въззивното дружество“***“ООД гр.С. като арендатор,
за временно ползване за срок от 7 стопански години от 2010/2011 до 2016/2017 една нива с
площ от 14,354 дка в м.“***“,имот
№***,в землището на гр.Б.. В чл.2 е договорено, че арендното плащане за една
стопанска година е в размер на 16лв.за дка,а за целия период на договора
арендното плащане е в размер на 1607,65лв. Договорът е сключен в изискуемата от
ЗАЗ форма-писмена с нотариална заверка на подписите и е вписан от СВ гр.Л..
Безспорно от
представените към ИМ писмени доказателства,които не са оспорени от ответника е
установено,че арендаторът по договора „***“ООД по банков път е заплатил на
арендодателя В.Л. следните суми: с платежно нареждане от
10.12.2012г.-459,30лв.за стопанската 2011-2012г.;с пл.нареждане от
31.10.2014г.-715лв.за стопанската 2013/2014г.;с пл.нареждане от
17.11.2015г.-715лв.за стопанската 2014/2015г.и с платежно нареждане от
27.12.2016г.-229лв.за стопанската 2015/2016г.От представения РКО №607/22. 11.2013г.е
видно,че дружеството е изплатило на въззиваемия Л. в брой сумата 494,10лв.рента
за стопанската 2012/2013г.
Не е спорно
обстоятелството,че процесната сума от 1464,76лв.е изплатена от „***“ООД и
получена от В.Л.,което се признава от последния в депозирания писмен отговор по
чл.131 ГПК.
Безспорно е също така,че
преди предявяване на иска въззивното дружество чрез своя пълномощник адвокат Н.Б.
е отправило до въззиваемия писмена покана за заплащане на сумата 1464,76лв.като
получена без правно основание,надвнесени арендни вноски ,като са посочени
сумите за всяка стопанска година.Поканата е достигнала до адресата В.Л. ,с
оглед изразеното от последния и неговия пълномощник писмено становище ,че
сумите са получени на правно основание.
Няма спор,че с решение на
С.ски РС №231 от 15.12.2017г. постановено по гр.д.№732/2017г.по описа на същия
съд на основание чл.16 ал.5 от ЗАЗ е изменен сключения между страните аренден
договор от 05.07.2010г.в частта относно размера на уговореното арендно
плащане,като е увеличено дължимото арендно плащане от арендатора за стопанската
2016/2017г.от 16лв./дка на 50лв./дка
предоставена площ.Решението на С.ски РС е влязло в сила на 19.01.2018г.
От заключението на ВЛ В.Ч.-К.,което
съдът кредитира като обективно се установява,че средната пазарна цена за 1 дка
отдадена под аренда земя за гр.Б. е 30лв.за стопанските 2011/2012г.;32
лв.за 2012/2013г.;35лв. за
2014/2015г.;37 лв.за 2014/2015г.и 40лв.за 2015/2016г.Съгласно експертизата за
4-те стопански години ищецът е изплатил в повече на ответника общо сумата 1464.76лв., съответно за
2011-2012г.-229,64лв.;за 2012-2013г.-264,44лв.;за 2013/2014г.-485,34лв.и за
2014/2015г.-485,34лв.
Спорни в настоящото производство,а и пред ЛРС
са били въпросите получил ли е ответникът без правно основание сумата 1464,76лв.за
четири стопански години от 2011/2012 до 2014/2015,изменен ли е арендният
договор в частта относно дължимото от арендатора плащане.
За да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД, Левченски РС е приел,че за всяка от стопанските
години арендаторът е изплащал по-висок размер на арендното
възнаграждение,съобразно пазарната конюнктура,че се е съгласил на това,без да е
била необходима писмена форма за изменение на арендния договор,като е налице
взаимно съгласие между страните относно пазарния размер на рентата.На това
основание съдът е счел,че извършените плащания в по-висок размер от уговорения
в договора са в резултат на постигнато между страните съгласие ,че са получени
на правно основание.Тези правни доводи не кореспондират с представените по
делото доказателства и не се възприемат от въззивната инстанция.
По
отношение на процесния договор за аренда намират приложение разпоредбите на
ЗАЗ.Съгласно чл.16 ал.1 от ЗАЗ при трайно изменение на обстоятелствата ,водещо
до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора.Изрично е предвидено,че изменението не може да засяга
уговорения срок.Съгласно чл.16 ал.4 от ЗАЗ насрещната страна е длъжна да
отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение
на договора, освен ако с него не е определен друг срок.Разпоредбата на чл.16
ал.5 от ЗАЗ дава възможност изменението на договора да се извърши по съдебен
ред,с решение на районния съд,в хипотезата,когато страните не са постигнали споразумение,като правото на иск е
предоставено на страната, която е направила предложението.В конкретната хипотеза
както вече бе посочено ответникът в настоящото производство е предявил такъв иск
по чл.16 ал.5 ЗАЗ за изменение на арендния договор относно дължимото от
арендатора плащане за стопанската 2016/2017г.,този иск е уважен с влязлото в
сила решение на С.ски РС по гр.д.№732/2017г.и арендното плащане за тази
стопанска година е увеличено от 16лв./дка на 50лв./дка.
Разпоредбата на чл.16 ЗАЗ
регламентира изменението на арендния договор да се извърши в писмена форма. В
този смисъл е и чл.10 от процесния аренден договор,в който е уговорено,че договорът може да бъде изменен или допълнен само по
взаимно съгласие между страните,изразено в писмена форма, представляващо
неразделна част от договора.В конкретния случай за процесните четири стопански години 2011/2012г.;2012/2013г.;2013/2014г.и
2014/2015г. между страните по арендния договор не е сключен анекс в писмена
форма или двустранно подписано
споразумение за изменение,респ.за
увеличение цената на дка за ползваната
от арендатора земеделска земя.След като арендният договор не е изменен по
надлежния ред ,съгласно чл.16 от ЗАЗ и чл.10 от договора,дължимата от
арендатора арендна вноска остава в
размера, в който е уговорена,съгласно чл.2 от договора,а именно по 16 лв.за дка
или общо за всяка стопанска година в размер на 229,64лв. Извършеното от
дружеството арендатор плащане на суми в по-висок размер от договореното и
получаването им от въззиваемия като арендодател, не може да се квалифицира като
постигнато от страните съгласие за изменение на арендния договор в частта
относно размера на арендната вноска,доколкото това не е направено в изискуемата
писмена форма.Допълнителен аргумент в тази насока е факта,че арендодателят В.Л.
е предявил иск по чл.16 ал.5 ЗАЗ за изменение –увеличение размера на дължимото
от арендатора плащане за последната стопанска година от договора и това
изменение е допуснато от съда с влязлото в сила съдебно решение на С.ски РС,което
обуславя извода,че между страните не е имало спор,че арендният договор не е бил
надлежно изменен.Категорично по делото е установено,че за четирите процесни стопански години въззивникът като арендатор е заплатил,а въззиваемият е получил сумата 1464,76лв.,представляваща
надвнесени арендни вноски.Тази сума е получена от ответника без правно
основание и подлежи на връщане, съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД.
В писмения отговор на въззиваемия са
наведени доводи,че ЛРС правилно и приложил закона,съобразно т.3 от ТР на ОСГТК на
ВКС №2/20.07. 2017г. по тълк.д. №2/2015г. Съгласно т.3 от ТР сключеният не в
предвидената в ЗАЗ
форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в
действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията.На
първо място в обжалваното решение на ЛРС въобще не е обсъждано цитираното ТР,
нито са излагани доводи за настъпила конверсия.От др.страна съдът счита,че след
като процесният договор за аренда
от 05.07.2010г.е сключен в предвидената
в ЗАЗ форма-писмена с нотариална заверка на подписите, вписан е в СВ ,същият е
действителен и по отношение на него не намира приложение цитираното ТР на ОСГТК на
ВКС.В случая въобще не може да се говори за конверсия,т.е за трансформация на
договора за аренда на зем.земи в договор за наем по ЗЗД.
Неоснователно въззиваемият се
позовава на разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗЗД.Тази норма е неприложима в отношенията
между страните във вр.със сключения по реда на ЗАЗ аренден договор.Изпълнението
на нравствен дълг предполага близки емоционални отношения между лица ,основани
на родство, брак, фактическо съжителство и т.н.,но не може да се прилага в отношенията , възникнали от сключен аренден
договор между арендатор,който е ЮЛ, търговско
дружество и арендодателя ФЛ.
С оглед изложеното искът с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД е основателен ,доказан и следва да бъде уважен,като В.Л.
бъде осъден да заплати на „***“ООД сумата 1464,76лв.,получена без правно
основание.Върху сумата се дължи законна лихва от датата на завеждане на ИМ-27.09.2017г.до
окончателното й изплащане.Неправилно ЛРС е приел,че искът е заведен на
22.01.2018г.,когато делото е образувано пред ЛРС.Искът е предявен на
27.09.2017г.като насрещен иск по
гр.д.№732/2017г.по описа на Св.РС и последващото прекратяване на образуваното
дело и изпращането му по подсъдност на друг съд не променя датата на
предявяване на иска.
След като е стигнал до др.правни
изводи,ЛРС е постановил едно неправилно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК
следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния
смисъл.
При този изход на процеса и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 928лв.
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280,ал.3т.1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА на
осн.271 ал.1 ГПК решението
на Левченски Районен съд №93 от 03.05.2018г.,постановено
по гр.д.№71/2018 г. по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 ЗЗД В.С.Л. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на “ *** „ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.„***”№***,
представлявано от управителя Г.Н.Н. сумата
1464,76лв.,получена без правно основание, като надвнесени арендни вноски за
стопанските 2011/2012г.; 2012/2013г.; 2013/2014г.,2014/2015г.по договор за
аренда,сключен на 05.07. 2010г. в гр.Б.,ведно
със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-27.09.2017г.до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК В.С.Л. , ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на “ *** „ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,ул.„***”№***, представлявано от управителя Г.Н.Н. деловодни
разноски двете съдебни инстанции в размер на 928лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: