Р Е Ш Е Н И Е    №260015/28.1.2021г.

 

                               28.01.2021 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   19   януари   2021  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                     ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №596  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В.В.Д., чрез пълномощник адв. А. Д. ***, против Решение №260052/23.09.2020г. по гр.д. №2525/2018г. по описа на ЯРС, в частта, в която се възлага на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в дял и изключителна собственост на съделителката Д.В.В., следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.551.135.1.1, със застроена площ 74кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 87474.551.135.1, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № 87374.551.135, при граници на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - № 87374.551.135.1.2, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № 87374.551.135.3- едноетажна, в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес - гр. Я. ул. „*******" **, ет. *; в частта, в която се осъжда Д.В.В. да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за уравнение на дела на съделителя В.В.Д. сумата от 25500 лв., в едно със законната лихва от влизане на решението в сила; и в частта, в която се отхвърля претенцията по сметките на В.В.Д. /заявена по делото в размер на 2600лв., видно от мотивите на съдебното решение/.

Сочи се, че неправилно, в противоречие със закона, и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че имота в гр. Я. ул. „******" **, ет. *, е неподеляем и е извършил делбата чрез възлагане на имота на съделителката Д.В.. Неправилно съдът приел, че предвидените в инвестиционния проект за разделяне на жилището преустройства са значителни , тъй като за разделянето му съделителите следва да вложат средства надхвърлящи 10-15% от стойността на преустройваният обект, а именно над 20%. Твърди се, че в настоящият случай били налице предпоставките на закона съдебната делба да бъде извършена чрез способ, който да даде възможност всеки от съделителите-наследници да получи равностоен дял в натура, без заплащане на суми за уравнение извън тези за необходимото преустройство, поради което и в съответствие със задължителната съдебна практика извършването на делбата следвало да стане, чрез способа, на чл. 353 ГПК, като се възложи в дял на В.В.Д. новообособеният апартамент №2 в източната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение в жилището с достъп през южната стая, а на Д.В.В. се възложи новообособеният апартамент №1 в западната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение извън жилището, в югоизточната част на полруподземния етаж , със светла площ 11.90 кв.м. с вход фасада юг, описани съгласно одобреният инвестиционен проект. Следвало имотите бъдат разпределени, без теглена на жребий, т.к. тегленето на жребий в случая би било много неудобно и дори невъзможно по причини изложени в жалбата.

Твърди се, че неправилно и в противоречие със закона имота бил възложен на Д.В.В., тъй като тя не е пребивавала в имота трайно с оглед задоволяване на своя жилищна нужда, нито преди, нито по време на откриване на наследството, тъй като живеела и работела в Гърция повече от 20 години, и по време на делото продължавала да работи в чужбина. Тази съделителка нямала трайно (т.е. непрекъснато и постоянно) пребиваване в процесния имот и с цел полагане на грижи за наследодателката, тъй като последната шест години, преди смъртта си през 2017г., е била настанена в старчески дом.

Сочи се, че  неправилно е отхвърлена и претенцията на В.В.Д. по сметките за извършени подобрения в наследствения имот, приживе на наследодателите и с тяхното изрично съгласие, спомогнали да се увеличи наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли възлагателната претенция на насрещната страна и делбата да се извърши по описания по-горе в мотивите начин, както и да се присъди в полза на въззивника сумата от 1785лв., представляваща увеличената стойност на дела и следствие извършените подобрения.

В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи се, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото  съдът е приел, че жилищният имот е неподеляем. В този смисъл било и заключението на изслушаната по делото експертиза изготвена от в.л. Ф.Д.. Вещото лице професионално и компетентно обосновало неподеляемостта на имота и в този смисъл правилен бил изводът на първоинстанционният съд, че във вида в който е допуснат до делба жилищния имот, същият е реално неподеляем. В отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Сочи се, че решението в частта, с която е уважена възлагателната претенция на В., е правилно и законосъобразно. В жалбата неоснователно се твърдяло изведени от контекста на свидетелските показания обстоятелства, които правилно съдът не приел за спорни между страните. Делбеният имот бил жилищен и съсобствеността възникнала на основание наследствено правоприемство. В. не притежавала друго жилище и към момента на откриване на наследството е живяла в този имот, и живее в същия и към настоящия момент заедно със сина си. Обстоятелството, че работела в чужбина, не променяло този факт, защото когато се връщала в България живеела в този имот.  Сочи се също, че правилно съдът приел за изцяло неоснователни и недоказани исканията по сметки на съделителя Д.. Родителите на страните сами, със собствени средства и труд били извършили посочените подобрения в имота, като изливане на бетонна плоча, подновяване на електрическа инсталация, изграждане на канализация на първия етаж и външна мазилка на първия етаж. Нещо повече от 1986 г. /датата на извършването им/ до настоящия момент били изминали повече от тридесет и три години, в които посочените „подобрения" отдавна били амортизирани и нямали стойност. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне. Направено е изявление, че не се претендират разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

С решение №819/19.12.2018г. по гр.д. №2525/2018 г. на ЯРС е била допусната делба между В.В. и Д.В.В., на следните  недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.551.135.1.1.,със застроена площ 74кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 87474.551.135.1, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № 87374.551.135 , при граници на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - № 87374.551.135.1.2, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № 87374.551.135.3- едноетажна,  в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес – гр. Я., ул.“*******“ №**; и 2. Поземлен имот с идентификатор № 87374.561.146, находящ се в м.“Плачи могила“ в землището на гр. Я., с площ 539 кв.м, с трайно предназначение – земеделска земя, при граници имоти № 87374.561.143; 87374.561.193;87374.561.254 и 87374.561.147, при квоти: 1/2 ид.ч. за В.В.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.В.В.. 

 Пред ЯРС, в първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата и двамата съделители са заявили възлагателни претенции по чл. 349, ал.2 от ГПК, по отношение на допуснатия до делба жилищен имот. В същото с.з., съделители те са предявили и претенции по сметките, както следва: претенция от В.Д. против Д.В. за сумата от 2600 лв. – подобрения в имота, извършени през 1986 г., приживе на общите наследодатели и претенция от Д.В. против В.Д. за сумата от 750 лв. – необходими разноски, сторени в периода август – септември 2017 г.

По отношение на начина на извършване на делбата на земеделската земя и по отношение на отхвърлената претенция по сметките на Д.В., решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Относно поделяемостта на жилищния имот, допуснат до делба пред ЯРС е била изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението СТЕ на ВЛ-це Ф.Д., изслушано пред ЯРС, се установява, че пазарната стойност на делбения имот – жилище е 51 000 лв., като стойността на дела на всеки един от съделителите е 25 500 лв. В тази стойност са включени и допуснатата до делба лятна кухня, право на строеж върху дворното място и северното избено помещение, като без последното пазарната стойност на имота е 50 300 лв. Според вещото лице във вида, в който е допуснат до делба имотът е реално неподеляем. Възможността за обособяване на самостоятелни обекти от процесното жилище било в компетентността на архитект. За новобособеното жилище било необходимо осигуряване на самостоятелен вход за достъп, изграждане на санитарен възел, обособяване на кухненска част, самостоятелно ЕЛ и ВиК захранване. За обособяването на две жилища било необходимо извършване на цялостно проектиране, а определянето на необходимите суми, можело да се извърши, след изготвяне на КСС за всички части. Според заключението стойността на сочените от В.Д. СМР е 7308 лв., като така делът на Д.В. се е увеличава с 1785 лв.

С оглед заключението на ВЛ-це по делото пред ЯРС е бил представен Инвестиционен проект за преустройство на жилище, находящо се в гр. Я. ул. „********" №**, ет. *, с цел обособяване на два самостоятелни обекта. Проектът е бил  изпратен за одобрение на Главния архитект на Община Ямбол, който е уведомил ЯРС, че същият е одобрен. ЯРС е назначил нова СТЕ, като в заключение от 16.03.20202г. ВЛ-це Ф. Д. е посочило, че стойността на необходимите СМР предвидени в инвестиционния проект е 12 633 лв. Разходите за обособяване на двата обекта за на обща стойност 12 624 лв., за Жилище № 1- 788 лв., а за Жилище № 2 - 11 836 лв. Процентното съотношение между стойността на необходимите СМР и пазарната стойност на имота  е 20,64 % без ДДС или 24,75 % с ДДС. Определена е пазарната стойност на всяко от двете жилища. Посочено е, че с предвиденото в проекта  е изпълнен чл. 40,ал.1 от ЗУТ. В с.з. пред ЯРС, вещото лице е посочило, че предвиденото преустройство щяло да включва събарянето на стени в жилището, изпълнение на преградни стени с гипс – картон, изливане на бетонна плоча на мястото на санитарния възел, т.к. нямало такава между мазето и първия етаж. В посочената цена не била взета стойността на самия инвестиционен проект.

Второто заключение на ВЛ-це Д. е било оспорено от ищеца, като в тази връзка ЯРС е назначил по делото повторна СТЕ. В заключение от 14.08.2020г. ВЛ-це Н. М. е посочило, че е допустимо СМР да бъдат извършени от лице или лица, които не са фирма, но качеството на материалите и работите следвало да се гарантира от лице, което разполага с конкретна строителна квалификация. Посочило е каква е ролята на техническия ръководител. Според заключението обобщените разходи за преустройство на жилището са в размер на 11090, 32 лв., което е около 22 % от пазарната му стойност. Определена е и прогнозната пазарна стойност на двете новообразувани жилища. При изслушване в с.з. ВЛ-це е посочило, че отбелязаните в експертизата административни разходи са абсолютно необходими за въвеждане на строежа в експлоатация. Посочило е и предвид сегашното разпределение на етажите, кой от апартаментите ще бъде по-удобно да се ползва от всяка от страните. заключението не е било оспорено от страните.

От справка от Служба по вписванията за периода 01.01.1992 – 05.06.2018 г. е видно, че съделителката Д.В. се е разпоредила с притежаван от нея недвижим имот през 2003г. В т.вр. пред ЯРС са представени и нот. акт №79/19.03.2003 г. и Декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние на съделителката от 03.06.2019г., че не притежава самостоятелен жилищен имот.

Пред ЯРС са били разпитани и двама свидетели:

Св. Д. Ц.- сестра на съпругата на В.Д., е посочила, че постоянно посещава имота на ул.“*********“**. Била свидетелка на построяването на втори етаж от жилищната сграда. Преди строежа, къщата била на един етаж, имала покрив, но той бил изгнил, износен. В. разкрил покрива, била излята плоча между първи и втори етаж, както и укрепителни колони, за да се построи втория етаж. Според свидетелката, покривът на къщата бил направен от В., с негови средства и труд, без помощ от родителите му. В. свързал къщата с мръсния канал /това било през 1986 г./, сменил ВиК инсталацията, боядисал вътре, и направил външна мазилка. Той и съпругата му теглили кредит. Знаела от ищеца и съпругата му, че родителите на ищеца не са помагали в строителството, били пенсионери по болест и всичко станало с кредити, теглени от ищеца и съпругата му. Свидетелката е посочила, че след смъртта на родителите на съделителите, последните се били разбрали да си поделят къщата, но по искане на сестрата това се отложило. Идвало лице със специални познания и предложило начин за подялба на първия етаж. След като се завърнала от чужбина Д. се отказала. Свидетелката знаела от  сестра си, че през лятото на 2018 г. били стоварени строителни материали от Д., но В. и семейството му не били уведомени за подобни действия. Майката на В. починала на ********* г. Тогава Д. се била върнала в отпуск. тъй като живеела в чужбина, сигурно от 20 години, и се завръщала в България в отпуск. Според свидетелката Д. и майка й не били в добри отношения. Свидетелката сочи, че към 07.07.2017 г. на първия етаж от къщата живеел внука на П.и син на Д.. Виждала го там и знаела от сестра си.

Св. М. М. – дъщеря на ответницата е посочила, че приживе на баба й, майка й и брат й живеели в процесния имот от 2010 г. И майка й и вуйчо й работели в чужбина, и когато се прибирали, вуйчо й си отивал на втория етаж на къщата, а майка й на първия. До първия етаж имал достъп всеки, който искал да влезе, ключа бил оставен там. Свидетелката е заявила, че майка й се прибрала от Гърция две години преди да почине баба й. Последната била в старчески дом, но се наложило ответницата да се върне да се грижи за нея. Когато строили втория етаж свидетелката посочила, че била на 15 години. Имало покрив, ел.инсталация, чиста вода. Волята на дядо й била първия етаж да остане за майка й. Сега брат й живеел там. Когато се връщала и майка й живеела там. Майка й работела в Гърция от 2003 г., връща се за различни периоди, но когато станало така с баба й, си дошла и я гледала до последно. Баба й била настанена в старчески дом 6 години преди смъртта си. Майка й не притежавала друго жилище освен ½ от делбеното. Към момента на с.з. майка й не била в България.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Неоснователни са твърденията в жалбата, че неправилно и в противоречие със закона, с целта на делбеното производство, със събраните по делото доказателства и задължителната съдебна практика първоинстанционният ЯРС е счел, че имота в гр. Я.ул. „******" **, ет. *, е неподеляем, и че делбата е следвало да се извърши, чрез способ, който да даде възможност всеки от съделителите-наследници да получи равностоен дял в натура, без заплащане на суми за уравнение извън тези за необходимото преустройство, поради което и в съответствие със задължителната съдебна практика извършването на делбата следвало да стане чрез способа, на чл. 353 ГПК, като се възложи в дял на В.В.Д. новообособеният апартамент №* в източната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение в жилището с достъп през южната стая, а на Д.В.В. се възложи новообособеният апартамент №* в западната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение извън жилището, в югоизточната част на полруподземния етаж , със светла площ 11.90 кв.м. с вход фасада юг, описани съгласно одобреният инвестиционен проект.

Съгласно константната практика на ВКС, когато съществуващ обект се разделя на повече самостоятелни обекти, чрез предвидени бъдещи преустройства, реалната му поделяемост в делбения процес се преценява не само с оглед съответствието на действащите технически, санитарно-хигиенни и други норми и правила, удостоверено от одобрен инвестиционен проект, но и с оглед изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗС преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. Съдебната практика в различни решения е приемала, че значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на сградата, респ. жилището, свързани са с промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, с премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталация, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение. Под неудобства, по-големи от обикновените се имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за даденото време, напр. ако във връзка с преустройството се налага отделни помещения да не ползват за дълъг период от време, да се сваля покривната конструкция, да се прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага премахване на определено помещение или преместването му на неподходящо място /напр. до санитарен възел/. Във всички случаи в преценката се включва и отчитане състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство /Реш. №233 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о..; Реш. №102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о/. В решение  № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС, I г. о., е прието също, че макар и в закона да не е посочен обективен критерий относно това, кога преустройството би било значително и би създало неудобства, по-големи от обикновените, такива неудобства, по-големи от обикновените, биха били налице, ако отделните дялове са обособени по такъв начин, че се създава пречка за някои от съсобствениците да ползват общите части на сградата или да ползват имота по предназначението му, или когато за извършване на преустройство съделителите следва да вложат значителни средства /например повече от 10-15 % от стойността на самия преустройван обект/.

В случая въз основа на представения по делото одобрени инвестиционен проект и заключенията на двете СТЕ по делото е видно, че преустройствата по проекта са такива, при които е предвидено премахване на стени, изграждане на нови такива, изливане на бетонна плоча на мястото на санитарния възел, прекъсване и промяна на ел. и ВиК инсталации, участието на лице, разполагащо със специални знания и др., т.е. дейности, които ще създадат неудобства, по-големи от обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за даденото време. Освен това стойността на тези преустройства надхвърля 20 % от стойността на обекта /според ВЛ-це Д. е 20,64 % без ДДС или 24,75 %  с ДДС  от пазарната му стойност; а според ВЛ-це М. е около 22 %/.  С оглед изложеното правилно първоинстанционния съд е приел, че жилищния имот е неподеляем.

Правилно ЯРС е извършил делбата по отношение на този имот по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, чрез възлагането му на съделителката Д.В.. В случая, тъй като неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище , може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Имота следва да е служил за жилище на наследодателя и по предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо от целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Законът не поставя никакви допълнителни ограничения спрямо това изискване, и не може да бъде отричана тази предпоставка, чрез стеснително тълкуване, обосновано с причините за пребиваване в жилището / в т. см. Реш. №166 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., I I г. о./.

В случая, тъй като имотът е неподеляем и квотите произтичат от наследяване, претенции за възлагане са заявили и двамата съделители. Съделителят В.Д., не едоказал, че не притежава друго жилище, както и че към датата на откриване на наследството е живял в имота, поради което възлагателната му претенция  правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд. Съделителката Д.В. е декларирала, че не притежава друг жилищен имот и е представила писмени доказателства, че още през 2003г. се е разпоредила с притежаван от нея имот.

С оглед изслушаните по делото гласни доказателства, ЯОС счита за правилен извода па първоинстанционния съд,че към момента на откриване на наследството, което е предмет на делба на наследодателката, тази съделителка е живяла в делбения имот. Не е спорно, че след 2003 г. В. е работила в чужбина, като в различни периоди от време се е връщала в България. Установено е също, че към датата на смъртта на общата на страните наследодателка – 07.07.2017 г. В. е живяла в имота, като  св. на ищеца твърди, че се е върнала в отпуск, а свидетеля на ответната страна, че се е върнала две години преди това, за да помага с грижите за болната наследодателка, която се е намирала в старчески дом.При това положение, тъй като делбения имот е жилище и  единствен за ответницата в България, и поради факта,  че когато е пребивавала в страната, тя го е ползвала за жилищни нужди, както и с оглед липсата на конкуренция за възлагане, възлагателната претенция правилото е била уважена. Без значение в случая, че в имота е живял и пълнолетния син на съделителката. При това положение за уравняване дела на другия съделител на основание чл. 349 ал.5 ГПК е присъдена равностойността на дела му, съобразно приетата СТЕ, заедно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.

Жалбата се преценя, като неоснователна и в частта й, касаеща отхвърлената претенция по сметките на съделителя В.Д., за извършени подобрения в наследствения имот, находящ се в гр. Я. ул. „******" **, ет.*, приживе на наследодателите и с тяхното изрично съгласие, спомогнали да се увеличи наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН. От заключение на СТЕ пред ЯРС, е установено, че сочените от ищеца дейности, предмет на претенцията му са били осъществени в имота. По делото обаче, както правилно е посочил първоинстанционния съд липсват писмени доказателства, от които да се установи, че тези подобрения са били заплатени само и единствено със средства на съделителят В. и съпругата му /при наличие на твърдения от насрещната страна, че подобренията са били извършван и със средства и труд от родителите на страните/. В тази връзка правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св. Ц., че родителите на страните не са участвали със средства и труд в ремонта, тъй като същата е пресъздала чутото от сестра си и ищеца. Наред с това следва да се посочи, че голяма част от извършените дейности, са били необходими във връзка с даденото от общия наследодател съгласие, съделителят Д. да надстрои втори етаж на имота за себе си.

Ето защо решението на ЯРС, в атакуваната му част следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник е направила изявление в с.з., че не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива в нейна полза.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260052/23.09.2020г. по гр.д. №2525/2018г. по описа на ЯРС, в частта, в която се възлага на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в дял и изключителна собственост на съделителката Д.В.В., следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.551.135.1.1, със застроена площ 74 кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 87474.551.135.1, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № 87374.551.135, при граници на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - № 87374.551.135.1.2, в едно с прилежащия към обекта полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня с площ 12 кв.м., с идентификатор № 87374.551.135.3- едноетажна, в едно със съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен адрес - гр. Я. ул. „********" **, ет. *; в частта, в която се осъжда Д.В.В. да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за уравнение на дела на съделителя В.В.Д. сумата от 25500 лв., в едно със законната лихва от влизане на решението в сила; и в частта, в която се отхвърля претенцията по сметките на В.В.Д..

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.