РЕШЕНИЕ  

 

     № 260034             8.07.2022г.            град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесет и първи юни  две хиляди двадесет и втора  година

В   публично  заседание в следния състав:

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

Секретар:К К

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №275 по описа за   2019  година

 

        Производството е по реда на чл.240а от ТЗ.

         В депозирана искова молба от „ЕМ ДЖИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Бояна, ул. „Акация“ № 1, със съдебен адрес *** адв. К. ***, срещу Н.Г.П.,с ЕГН **********,***, с правно основание чл.240а от ТЗ, за заплащане на сумата от 55 860 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на „ФИДА“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК *********, изразяващи се в претърпяна загуба - начисляване и получаване на ежемесечно възнаграждение от 2 000 лева без взето решение за това на Общото събрание на акционерите или на Съвета на директорите, за периода месец април 2014г. – м. декември 2018г. или общо 57 месеца, ведно със законната лихва от подаване на иска – 17.12.2019г.  до окончателното плащане.

        Твърди се, че ищецът е акционер във „ФИДА“ АД с дялово участие от  51% от капитала на дружеството. Твърди се, че ответникът Н.П., в качеството си на изпълнителен директор на „ФИДА“ АД, с ЕИК112077920, е причинил имуществени вреди на „ФИДА“ АД, изразяващи се в претърпяна загуба - начисляване и получаване на ежемесечно възнаграждение от 2 000 лева без взето решение затова на Общото събрание на акционерите или на Съвета на директорите, в несъответствие с изискването на чл.244, ал.7 от ТЗ, за периода от април 2014 г. до декември 2018 г. или общо 57 месеца, в общ размер на 114 000 лева. Моли за уважаването му с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Излага, че ответникът е изпълнявал длъжността изпълнителн директор на „ФИДА“ АД за период от повече от 21 години (22.10.1997 г. - 04.01.2019 г.), като през цялото време е получавал ежемесечно възнаграждение за управлението на дружеството. Сочи, че това е видно от ежегодните протоколи от ОСА на „ФИДА“ АД (без да индивидуализира протоколите с номер и дата). На това основание прави извод, че „ФИДА“ АД, не само не е било против, но и е потвърдило решението си за получаване от ответника на  възнаграждението. Твърди, че липсва противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът „ЕМ ДЖИ“ АД е подал допълнителна искова молба. Уточнява, че вредите на „ФИДА“ АД произтичат от това, че от финансовите ресурси на дружеството са се отделяли средства за възнаграждението на ответника, което обаче не е било определено по съответния законов ред – без съответното решение на ОСА или на Съвета на директорите.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор. Излагат се съображения, че от факта, че ответникът е получавал ежемесечно възнаграждение за управлението на „ФИДА“ АД за период ХІІ.1997 г. – ХІІ.2018г. следва извода, че е налице непрекъсваемост и липса на неправомерност при получаване на сумите.

Няма постъпило становище от синдика на „ФИДА“ АД до този момент.

С определение №21/6.01.2020 г. съдът е конституирал като съищец „ФИДА“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, чрез постоянния синдик Д.К.С., на основание чл. 26, ал.4 от ГПК вр. чл. 240а от ТЗ.

Производството по настоящето дело е предявено като частичен иск и било спряно с опрделение №302/4.06.2020 година, до приключване на т.д.61/19г. на ПОС /предявен като частичен иск за 58140 лева част от целият размер на главницата -110 000 лева/.

След приключване на производството по делото т.д.69/19г. по описа на ПОС, съдът се е произнесъл с определение №260070/6.04.2022г. по реда на чл.230 от ГПК, като е възобновил производството и е дал възможност на страните, да заявят кои свои док.искания поддържат.

            Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

      Искът по чл.240, ал. 2 от ТЗ представлява една разновидност на иска за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. За да бъде уважен един такъв иск е необходимо е да бъдат доказани пет задължителни елемента от фактическия състав на деликта: извършено деяние (действие или бездействие); противоправност на деянието; настъпване на вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и вредата и вина на деликвента.

        Съдът е приел за безспорно установено по делото и ненуждаещи се от доказване с определение №260096/17.05.2022г., следните обстоятелства, че „ЕМ ДЖИ“ АД е акционер с 51 % дялово участие от капитала на „ФИДА“ АД, както и че изпълнителен директор на същото за процесния период април 2014г. - декември 2018г. вкл. е бил ответникът Н.П., който е получавал суми /без посочване на точният размер/ за възнаграждение като изпълнителен директор.

         С влязло в сила решение №152/5.11.2019 година по т.д.61/19г. по описа на ПОС, е прието, че ответникът П. по предявеният частичен иск дължи сумата от 58 140 лева.

Според т.2 от ТР №3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС - При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането/настоящото производство/, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

          В настоящото производство се установява от  решение № 2421/22.10.1997 г. на ОС – Пазарджик в търговския регистър, тогава воден при окръжните съдилища, че  е вписано преобразуването на „ФИДА“ ООД във „ФИДА“ АД с едностепенна система на управление, като ответникът Н.П. е избран за председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството с мандат от 3 години. Акционери в дружеството са първоначално Г Т П. (49 % от капитала) и „Ем Джи“ АД (51 % от капитала), а впоследствие след смъртта на Георги П., съответният брой акции се разпределят на неговия наследник по закон Н.П..

Видно от Протокол на ОСА на „ФИДА“ АД от 04.05.1999 г. е одобрен годишния счетоводен отчет и баланса на дружеството за 1998 г. Представени са и последващи протоколи от ОСА за одобряване на годишен счетоводен отчет и баланс на дружеството за годините от 1999 г. до 2015 г., заедно с доклади на експерти-счетоводители, както и за взети решения за освобождаване от отговорност на членовете на СД. С протокол от 30.04.2016 г. на заседание на СД е преизбран за председател на СД и изпълнителен директор ответника Н.П..

От изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, прието от съда за компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че за процесния период м. април 2014 г. – м. декември 2018г. вкл. ответникът Н.П. е получил за изпълняваната от него длъжност изпълнителен директор на „ФИДА“ АД брутни месечни възнаграждения в размер на общо 74 888.15 лева./Налице е известна разлика със сумата по т.д.61/19г., като вещото лице в проведеното о.с.з. на 21.06.2022 година е пояснило, че ответникът е бил в отпуск по болест през м.февруари 2017 година и била заплатена за осигуровки сумата от 18.40 лева.

С Решение № 646 от 28.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 431/2009 г., I т. о. е прието, че договорите за управление като такива, съдържащи елементите на договор за поръчка по принцип са възмездни, като органът, който е избрал лицето за член или му е възложил управлението определя неговото възнаграждение, но няма пречка договорът да бъде и безвъзмезден. Що се отнася до съдържанието на договора, то на страните е предоставена пълната свобода при определянето му, като единственото ограничение е свързано с императивните разпоредби на закона.

С Решение № 222 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2017 г., І т. о. е прието, че с договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /например това за определяне на размера на възнаграждението/; че липсата на прието решение на общото събрание на дружеството относно размера на възнаграждението на управителя не подлежи на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и чл. 301 от ТЗ. Размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде променен чрез сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ орган.

Както съдът по т.д.61/19г., така и в настоящото производство се установи, че няма данни ОСА да е определило възнаграждението на членовете на СД, в това число на ответника в качеството му на изпълнителен директор, респ. липсва и сключен договор за управление (макар, че сключването на договор за управление е правна възможност, от която страните могат да се възползват по свое желание - Решение № 150 от 29.05.2015 г. на ВКС гр. д. № 5272/2014 г., IV г. о.). Няма данни да е налице и решение на СД за определяне на възнаграждението на ответника като изпълнителния член на СД съгласно чл. 244, ал. 4 от ТЗ, след изменението на закона с ДВ, бр. 58/2003 г.

Следователно не може да се приеме, че и без взето решение на компетентния затова орган /ОСА, респ. след 2003г. СД/, надлежно е възникнало правото на възнаграждение на ответника като изпълнителен член. Нареждането от страна на ответника, респ. изплащането в негова полза на суми за възнаграждения като изпълнителен директор при това положение се явява увреждащо за „ФИДА“ АД, тъй като се намалява имущественото състояние на дружеството. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда.

        Всичко това води до извода за настъпила щета - имуществена вреда в патримониума на „ФИДА“ АД, представляваща претърпяна загуба от  изплащането в полза на ответника на ежемесечно възнаграждение за периода от април 2014 г. до декември 2018 госина. По делото се прие за безспорно, че ответникът е получавал възнаграждение като изпълнителен директор на „ФИДА“ АД още от вписването му в ТР през октомври 1997 г., т. е. за период от около 21 години. От приетите писмени доказателства се установи, че на проведени ОСА са били (1) одобрявани годишните счетоводни отчети и баланси на дружеството за периода от 1999 г. – 2015 г. вкл., ведно с (2) докладите на експерти-счетоводители, като са (3) взети решения и за освобождаване от отговорност на членовете на СД.

           Въпросът за основателността на претенцията е разрешен и подробно разгледан в мотивите на т.д.№61/19г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

         В настоящото производство е приета СИЕ и след приспадане на уважената част от вземането в производството по т.д.61/19г., а именно-58 140 лева,/74 888.15 – 58140/,  искът следва да се уважи до размера на 16 748.15 лева.

         От ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД е формулирано искане за присъждане на разноски, но не е представен и списък по чл.80 от ГПК.

          От ответника с писменият отговор е поискани присъждане на разноски, но не е представен списък по чл.80 от ГПК, поради което същите не се полагат и съдът не дължи произнасяне.

          Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

           По иска на „ЕМ ДЖИ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Бояна, ул. „Акация“ №1, със съдебен адрес *** адв. Р.К. и „ФИДА“ АД /н/, с ЕИК *********, ОСЪЖДА Н.Г.П.,с ЕГН **********,***, да заплати на „ФИДА“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77,  на основание чл.240а от ТЗ,  сумата от 16 748.15 лева, представляваща част от обезщетение за причинени имуществени вреди на „ФИДА“ АД (н), ЕИК *********, изразяващи се в претърпяна загуба /начисляване и получаване на ежемесечно възнаграждение като изпълнителен директор от П. за периода 01.01.2016г.– 31.12.2018 г./, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното изплащане,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 16 748.15 лева, до претендираният размер от 55 860 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

       Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: