№ 4
гр. Бургас, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000158 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на К. И. И. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Марица“ № 81, ет.2 – адв. С. Е. против
Решение № 210 от 25.07.2024 г. по търговско дело № 20232100900339 по
описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на
жалбоподателя против „Родопи Инвест Къмпани“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 61, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. за
заплащане на сумата от 68849,88 лева, получена в заем, ведно със законната
лихва от завеждането на делото на 11.08.2023г. до окончателното изплащане.
Тъй като ищецът е управител на ответното дружество, то е
представлявано от особени представители – адв. С. С. и адв. Х. Н..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението
поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Липсвал спор, че през периода от началото на 2008 г. до края на 2021
г. ищецът И. предал на ответника „Родопи Инвест Къмпани“ ООД суми на
обща стойност 68849,88 лева. В тази връзка били издадени множество
платежни нареждания и приходни касови ордери. Имало и счетоводни
потвърждения. Изслушана била и съдебносчетоводна експертиза.
1
Вярно било, че страните не сключили писмен договор, но липсвали
доказателства сумите да са предадени на основание, различно от заем. Затова
били необосновани изводите на първоинстанционния съд, че не било
установено възникването на заемно правоотношение.
Ето защо се настоява за отмяна на първоинстанционния акт и
уважаване на иска.
Ответникът „Родопи Инвест Къмпани“ ООД е оспорил жалбата с
нарочен писмен отговор, подаден чрез особените представители. Според него
атакуваното решение било постановено в съответствие с материалния закон.
Изводите на окръжния съд се основавали на събрания доказателствен
материал. Нямало как само от издадените счетоводни документи и
направените записвания в счетоводството на ответника да се заключи, че
страните са обвързани от заемно правоотношение.
В изпълнение на указания на настоящата инстанция, дадени по реда
на чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищецът е уточнил писмено, че е предоставил в заем
на ответника на обща стойност 68849,88 лева чрез касови вноски и банкови
преводи през периода от началото на 2008 г. до края на 2021 г.
Преписи от постъпилите уточняващи молби са връчени на ответника.
Той е депозирал е становище, че уточнението не променя вече установените
факти по делото.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 05.12.2024 г.
По същество съдът съобразява следното:
Видно от справка в търговския регистър, от 18.01.2011 г. насам
ищецът К. И. И. и лицето Г.А.П. са управители на ответника „Родопи Инвест
Къмпани“ ООД, като го представляват само заедно.
Няма спор, че от началото на 2008 г. до края на 2021 г. ищецът е
предоставял на ответното дружество парични средства на обща стойност
68849,87 лева. Това е ставало чрез касови вноски и банкови преводи,
обобщени по години както следва: от 2008 до 2011 г. вкл. - 25911,88 лева; за
2012 г. - 1963,67 лева; за 2013 г. - 130,79 лева; за 2014 г. - 4063,50 лева; за 2015
г. - 956,24 лева; за 2016 г. - 9101,78 лева; за 2017 г. - 14532,01 лева; за 2018 г. -
7165,03 лева; за 2019 г. - 4466,55 лева; за 2020 г. - 122,78 лева; за 2021 г. -
435,65 лева.
Спори защо са били извършвани посочените плащания, тъй като
страните не са сключили нарочен писмен договор.
В представените като доказателства платежни документи е посочено
едно и също основание – заем. Всички касови вноски и преводни нареждания
2
са описани подробно в заключението по изслушаната пред първата инстанция
експертиза. От нея става ясно, че ответното дружество е осчетоводявало
паричните средства именно като получени в заем и ги е използвало за
погасяване на задължения към трети лица.
Изложеното обосновава недвусмислен извод, че сумите са
предоставени в заем по чл. 240 от ЗЗД без определен падеж и без лихвени
условия. Разсъжденията на първоинстанционния съд за липса на договорно
правоотношение са необосновани.
Възражението на ответника чрез особените му представители за
изтекла погасителна давност е частично основателно.
Давността за главницата е петгодишна и заради липсата на уговорен
падеж тече от възникването на задължението т.е. от предоставянето на
съответната сума – чл. 114, ал. 2 от ЗЗД.
Необходимо е да бъде отчетено спирането на давностния срок по
време на въведеното в страната извънредно положение между 13 март и 13
май 2020 г. (съгл. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП) и възстановяването на
течението му считано от 21 май 2020 г. по силата на § 13 от ПЗР към ЗИД на
Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. При тази уредба давност не
е текла в разС.ие на 69 дни.
Искът е предявен на 11.08.2023 г. Погасени по давност са
задълженията за връщане на всички суми, които са били получени от
ответника до 03.06.2018 г. Касае се за 56659,86 лева, получени до 2017 г. и
2748,12 лева, получени между 01.01.2018 г. и 03.06.2018 г. – общо 59407,98
лева. Не е обхванат от давността остатъкът от 9441,89 лева (4416,91 лева –
предоставени между 15.06.2018 г. и 28.12.2018 г. вкл. и 4466,55 лева, 122,78
лева и 435,65 лева, предоставени съответно през 2019, 2020 и 2021 г. – до
20.09.2021 г.).
Не може да бъде споделена тезата, че давността е прекъсвана на
основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД с изявления на ответника за признание на
дълга, обективирани в писма, приложени към исковата молба (л. 27 – 36). Тези
документи, уж изхождащи от ответното дружество, нямат известен автор –
подписани са от лице, без посочване неговото име и длъжност. Затова те не са
ползват с формална доказателствена сила по чл. 180 от ГПК. Процесуалните
представители на ответника изрично са се позовали на тези нередовности още
с отговора на исковата молба. Ищецът К. И. е въвел твърдения, че писмата
били подписани или от С.Т.И. – счетоводител, или от М.Я. И.а – посочена като
управител (в търговския регистър няма данни за такъв законен представител).
Твърденията са останали недоказани. Ищецът сам се е отказал от разпит на
допуснатата в тази връзка свидетелка. Обстоятелството, че част от
3
документите носят печат на дружеството няма самостоятелно значение. То е
лесно обяснимо предвид ръководното качество на ищеца. Няма данни писмата
да са регистрирани в деловодството на търговското предприятие. Няма дори
индиции за някаква причастност от страна на другия управител - Г.П..
Напротив, повдигането на настоящия спор указва друго.
Ето защо коментираните писма няма как да бъдат ценени като годни
писмени доказателства.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, с което е отхвърлен искът по чл. 240 от ЗЗД за част от главницата на
стойност 9441,89 лева, предоставена в заем през периода от 15.06.2018 г. до
20.09.2021 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждането на делото на
11.08.2023 г. до окончателно изплащане. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца посочената сума заедно с лихвите. В останалата част
атакуваният съдебен акт следва да се потвърди.
По деловодните разноски:
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на
17812 лева (държавна такса от 2754 лева, платен адвокатски хонорар от 8900
лева и депозит за особените представители на ответника от 6158 лева).
Пред въззивната инстанция тази страна е направила разноски в
размер на 7535 лева (държавна такса от 1377 лева и депозит за особените
представители на ответника от 6158 лева).
С оглед постановения резултат в полза на ищеца следва да се
присъдят следните разноски: 2442,69 лева за първата инстанция и 1033,33
лева за въззивната.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 210 от 25.07.2024 г. по търговско дело №
20232100900339 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен искът на К. И. И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Марица“ № 81, ет.2 – адв. С. Е. против „Родопи Инвест
Къмпани“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ № 61, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. за заплащане на сумата от 9441,89 лева,
получена в заем през периода от 15.06.2018 г. до 20.09.2021 г. вкл., ведно със
законната лихва от завеждането на делото на 11.08.2023г. до окончателното
изплащане.
4
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Родопи Инвест Къмпани“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 61, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. да заплати
на К. И. И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Марица“ №
81, ет.2 – адв. С. Е. сумата от 9441,89 лева (девет хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и осемдесет и девет стотинки), получена в заем през
периода от 15.06.2018 г. до 20.09.2021 г. вкл., ведно със законната лихва от
завеждането на делото на 11.08.2023г. до окончателното изплащане, както и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2442,69
лева (две хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки) и разноски пред въззивната инстанция в размер на 1033,33 лева
(хиляда тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210 от 25.07.2024 г. по търговско дело
№ 20232100900339 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5