Решение по дело №1616/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1934

 

01.10.2018г., гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря М.Г. като разгледа докладваното АД № 1616 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

           Образувано е по жалба на ЕТ „Н.М.”, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Н. Г.М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ЗО-0300766 от 10.04.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с която на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.13 от ЗДДС е наложена на ЕТ „Н.М.”, с ЕИК ***, принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: почивна станция, находящ се в с. Старосел, местност „Бяло Камъне“ и стопанисван от ЕТ „Н.М.”  и забрана за достъп до него за срок от два дни.

          Жалбоподателят твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, немотивиран, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Изтъква, че са неверни констатациите, че почивната станция се намира във вилната зона на с. Старосел и е изключително посещаван от туристи. Търговският обект, находящ се в с. Старосел, местността „Бяло Камъне“ всъщност се намира на около 13-14 км от с. Старосел, извън каквито и да било зони на селищни образувания.  Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и присъждане на разноските по делото.

           Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, не се излаган излага подробни  съображения.

           Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, видно от датата на връчването на атакуваната заповед – 30.04.2018г. /л. 11-гръб по делото/ на жалбоподателя и датата на изпращане на жалбата до приходния орган-14.05.2018г.

           Жалбата е подадена от имаща право и интерес от обжалването страна.

            От фактическа страна Съдът установи следното:

            На 29.03.2018г. в 13:00 часа е извършена проверка на  търговски обект- почивна станция, находящ се в с. Старосел, местност „Бяло Камъне“, стопанисван от „Н.М.“ ЕТ. Констатациите са обективирани в Протокол за извършена проверка със сер. № АА0300766 от 29.03.2018г., съставен на основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50, ал.1 от ДОПК.

            В хода на проверката е установено е, че „Н.М.“ ЕТ, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурил съхраняването на книгата за дневни финансови отчети за календарната 2018 г. на регистрираното за конкретния обект фискално устройство марка Датекс DР 35 с ИН DТ 435507 и ФП 02435507, на територията на обекта.

          Прието е, че са нарушени изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.    

          Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, намира следното: волеизявлението за прилагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност по ЗАНН.

          Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетата упълномощителна заповед: Заповед № ЗЦУ-1657 от 29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП.  

           Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

              В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, е посочен Протокол за извършена проверка № сер. № АА0300766 от 29.03.2018г, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

             По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби: съгласно чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година.

             Съгласно §1 т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

             В конкретния случай на оспорващия е вменено нарушение на чл.42 ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г.във вр. с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС, съгласно която министърът на финансите издава наредба, с която се определят:1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

             За този род нарушения, разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 ал.1 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.

             Субект на нарушението по чл.42, ал.1, т.4 3 от Наредба Н-18/2006г., респективно адресат на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейност в търговски обект. В случая безспорно, от доказателствата по делото, се установи, че е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, който в момента на проверката осъществява търговска дейност и е стопанисван от „Н.М.“ ЕТ.

              При извършване на проверката проверяващите са установили, че   жалбоподателят не е осигурил съхраняването на книгата за дневни финансови отчети за календарната 2018 г. на регистрираното за конкретния обект фискално устройство марка Датекс DР 35 с ИН DТ 435507 и ФП 02435507, на територията на обекта.

               Налага се изводът, че жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/2006г. във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

                Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

                В случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл.6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.

             Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл.186, ал.1 от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй  като в търговския обект представлява почивна станция с 30 броя стаи / видно от Удостоверение № 0236 от 18.12.2017г. /л. 63 по делото/, и 60 легла / пак установено от цитираното удостоверение/, а от Регистъра за настанените туристи за 2018г, приет по делото, се установява, че обектът е посещаван регулярно от туристи  и посещаемостта е голяма, както е приел и приходният орган. Несъхраняването в проверявания обект на книгата за дневните финансови отчети за текущата година засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълната отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки може да се наруши сериозно фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения интерес, като съдът намира, че административният орган е изложил обстоятелствени мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна мярка. В конкретния случай самият жалбоподател не отрича установеното нарушение, а изтъква, във връзка с местонахождението на обекта, че едва ли книгата за дневните финансови отчети може да се съхранява непрекъснато в търговския обект.

            Съгласно чл.186 ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект  се налата за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 2 дни / изключително  кратък срок, но достатъчен, за да се подобри организацията в търговския обект и да се осигури спазването на чл. 42 ал.1, т.4 от Наредба Н-18/2006г като се съхранява там книгата за дневните финансови отчети за текущата година /, като Съдът намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а именно  неспазване на данъчното законодателство, изразяващо се в липсата на съхранение в търговския обект на книгата на дневните финансови отчети за текущата година.

           Колкото до това къде се намира проверяваният обект следва да се посочи, че от представените писмени доказателства от Община Хисаря с писмо с вх. № 13428/04.07.2018г. /л. 57 / и конкретно от Удостоверение № 0236 от 18.12.2017г. за утвърдена категория /л. 63/ се установи, че почивна станция „Бяло Камъне“ е с адрес на обекта: землище на с. Старосел, местност „Бяло Камъне“, с капацитет 30 стаи и 60 легла, точно както е посочил органът, когато е описвал проверявания обект в мотивната част на акта и както го е описал в диспозитива на същия. Няма съмнение къде се намира търговският обект, който е проверен от приходните органи.

              С оглед на гореизложеното Съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани.

            От процесуалния представител на ответника не е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдът не дължи произнасяне в тази посока.

            Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  от АПК, Пловдивският административен съд, петнадесети състав

Р Е Ш И :

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Н.М.”, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Н. Г.М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ЗО-0300766 от 10.04.2018г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив.

            Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

Административен съдия: