№ 433
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20211100902799 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П.НА Р..Б., чрез СГП, конститутивен
иск с правна квалификация чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството „М.“
ЕООД, с ЕИК *******, поради фактическа липса на вписан управител, считано от 30.10.2020
година, когато се твърди да е починал едноличният собственик и управител на дружеството
– В.Н.П..
В исковата молба се сочи, че дружеството е без управител повече от три месеца,
което обстоятелство се установява от препис-извлечение от акт за смърт. Към молбата са
приложени писмени доказателства.
Моли да бъде постановено решение за прекратяване на дружеството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв.И.Е., изразява становище, че искът е основателен и доказан.
Съдът, след като съобрази изложеното в молбата, както и след преценката на
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Във връзка с реда за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност
при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие
на наследниците му е образувано тълкувателно дело № 1/2020 година, което е висящо към
настоящия момент. Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива
практика по този въпрос, като с решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на ВКС,
ТК, I т.о., решаващият състав е приел, че липсва правен интерес от предявяване на
конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ при законово прекратяване на дружеството със смъртта
на едноличния собственик на капитала, на основание чл.157, ал.1 ТЗ и доколкото е
неустановимо осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба условия –
предвидено друго /в учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на
едноличния собственик на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия
1
желание за продължаване на дейността на дружеството, като постановеното по този иск
решение се явява недопустимо. В горецитираното решение се извежда допустимостта на
прилагането по аналогия на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ към случаите на прекратяване
на дружество по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ. В § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е предвидено,
че заявление за вписване на ликвидация на търговец може да подаде и държавен орган.
С определение № 302/28.06.2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
постановено по чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да
подаде заявление за вписване на горните обстоятелства, принадлежи единствено на
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ЕООД, на основание
чл.15, т.3 ЗТРРЮЛСЦ вр. чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт
на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД и за липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване
на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на
дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно
легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ.
С оглед констатираната противоречива практика и доколкото настоящото
производство не може да бъде спряно, съдът намира че следва да разглежда по същество
горепосочените искове, до произнасяне на ВКС с тълкувателно решение, с оглед
обезпечаване на обществения интерес и установилата се преобладаваща практика за
развитие на исково производство, както и постановени откази от АВ за вписване на
прекратяване на търговско дружество в тази хипотеза.
Законът не регламентира изрично процедура за вписване на прекратяване по силата
на чл. 157 ал. 1 ТЗ, липсва и изрична разпоредба относно възможността прокурорът да бъде
заявител в регистърното производство, от една страна и от друга – такава регламентираща,
че това производство е подведомствено на регистърната администрация.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че искът е допустим. Същият е и
основателен.
От извършена служебна справка в електронното досие на ответното еднолично
дружество с ограничена отговорност в търговския регистър при АВ се установява, че
същото е вписано в регистъра на 14.12.2011 година. От 29.12.2016 година като управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството е вписан В.Н.П..
Установява се от ангажираните по делото доказателства – заверен препис-извлечение
от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1110 от 31.10.2020 година на
длъжностно лице по гражданското състояние от Община Пещера, че едноличният
собственик и управител на дружеството В.П. е починал на 30.10.2020 година.
При извършена служебна проверка в търговския регистър към датата, на която е
даден ход на устните състезания по делото, е установено че не е вписан друг управител на
ответното дружество. Не е вписано и продължаване на дейността на дружеството от
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Единственият наследник на починалия управител и едноличен собственик на
капитала, съгласно удостоверение за наследници изх.№ АОР-501 от 14.07.2021 година –
Н.В.П., е направил отказ от наследство, вписан под № 22 от 25.11.2020 година в особената
книга при РС-Пещера, видно от удостоверение от 25.11.2020 година, издадено по ч.гр.дело
№ 1305/2020 година по описа на РС-Пещера.
В дадените обяснения на 10.11.2021 година пред разследващите органи, наследникът
е заявил че не желае да продължи дейността на дружеството.
Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците
не поискат да продължат дейността. Смъртта като юридическо събитие прекратява
2
окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството.
Дружеството остава без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения,
както и да приема волеизявления и актове от третите лица.
Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане
единствено по силата на изрично едностранно волеизявление от наследниците за
продължаване на дейността на дружеството. Наследникът следва да бъде приет на
„собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в
резултат на наследствено правоприемство. В този смисъл изявлението му би следвало да се
състои от две съставни части: че приема условията на учредителния акт на дружеството (чл.
122 ТЗ) и че желае да продължи дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 in
fine ТЗ.
Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено
искането по чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ.
Според чл. 155, т. 3 ТЗ, в случай че в продължение на три месеца дружеството няма
вписан управител, то може да бъде прекратено по иск на прокурора. Смисълът на
разглежданата разпоредба налага извода, че фактическият състав, произтичащ от
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ, следва да се реализира в период от три месеца.
Преценката на наследниците относно продължаване на дейността на дружеството, след
приемане на наследството, е строго личен акт, който следва да бъде изрично заявен пред
съда, респ. това право следва да бъде упражнено по предвидения в закона ред по изцяло
лична преценка на наследника, и не съществува задължение на съда да дава указания дали и
как да бъдат упражнени тези права.
При неосъществяване на този фактически състав, дружеството следва да бъде
прекратено и да преустанови дейността си.
Поради изложеното, в конкретния случай са налице предпоставките на чл.155, ал.1,
т.3 ТЗ - налице е невъзможност да бъдат извършвани действия по управление и
представляване на дружеството. Дружеството е без управител повече от година и половина.
В приложение на горепосочената разпоредба дружеството следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното
дружество са заплащането на държавната такса за разглеждане на предявения иск
(определена от съда по правилата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50,00 лв.), както и възстановяването на
разноските от бюджета на съда в размер на 300,00 лв. - за участието на особен представител
в производството по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, по предявения конститутивен иск
от П.НА Р..Б., чрез СГП, дружеството „М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район р-н Слатина, бул. „*******
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район р-н Слатина, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 50,00 лв. – държавна такса за съдебното производство, както
и сумата 300,00 лв. – разноски за съдебното производство.
3
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на прекратяването на „М.“ ЕООД, с ЕИК *******, откриване на
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на дружеството.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4