№ 142
гр. Шумен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200122 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Шумен, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш в неговата цялост - в
частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, в частта с която е
определена компенсаторна такса и в частта, с която е определена такса на основание чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 119 лева. Намира, че процесния ЕФ е издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон като излага подробни доводи за това.
Оспорва по същество и вмененото нарушение. Също така счита, че неправилно
административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана посредством
издаване на процесния ЕФ, както и че отговорността на дружеството е ангажирана след
изтичане на давностните срокове визирани в чл.34 от ЗАНН. Намира наложената санкция за
незаконосъобразна, тъй като противоречи на изискването за съразмерност и основни
принципи на правото на ЕС, позовавайки се на постановеното решение на СЕС. В съдебно
заседание се явява процесуален представител – адв. Т.Я. от ШАК, която поддържа жалбата.
Прави искане за присъждане на направени разноски в производството.
За административнонаказващият орган, редовно призован, представител не се явява.
В придружителното писмо е изложено становище по същество. Счита, че ЕФ е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални норми. Намира също така за
безспорно доказаното осъщественото нарушение, както и, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, посредством издадения ЕФ.
Депозирани са и писмени бележки отюрисконсулт Ст. С.. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима в частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. В частта, с която е определена такса на основание чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 119 лева, жалбата е недопустима, тъй като
определената такса не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не
може да бъде предмет на проверка от съда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. В тази част
съдебното производството следва да бъде прекратено.
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2022г. в 09.25 часа в Община Шумен с устройство №10242,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от ЗП, намиращо се на I – 2 км.124+221 е установено нарушение
№DA98250DED557067E053021F160A0BC9 - движение на ППС – влекач „Рено Т“ с рег. №
Н 8448 ВХ, с технически допустима максимална маса 21000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6, с ремарке с общ брой си 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 50 000, с посока намаляващ километър по път I – 2 км.124+221, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се изразява в това, че ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
След установяване, че – влекач „Рено Т“ с рег. № Н 8448 ВХ е собственост на
„МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Шумен, за регистрираното нарушение от
Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш №**********,
посредством който на дружеството - жалбоподател, в качеството му на собственик, на
основание чл.187а ал.2 т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. Процесният ЕФ е съставен на
13.11.2024г., видно от приложената по делото разпечатка касаеща историята на обработка
на ЕФ /л.183/.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Също така
съгласно чл.167а от ЗДвП осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по
чл.10 ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси. ЕФ е издаден и
съгласно утвърдения образец.
За извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.179
ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик
/юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС
от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2
от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на дружеството –
жалбоподател и правилно е била ангажирана отговорността му посредством издадения
електронен фиш.
Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 – 3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
2
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл.189е ал.8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на
пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по републикански път I –
2 км.124+221/с посока намаляващ километър/, в Община Шумен без валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване. В производството по установяване на
нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като
нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки
отделен път или пътен участък. В конкретния случай се касае за изцяло незаплатена тол
такса. В производство не се доказа, че за процесното ППС за посочения пътен участък да е
била пусната маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на
чл.187а ал.2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството -жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в
разпоредбата на чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на допуснато
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е в размер 2500 лева.
От материалите по делото не се установява последната да е била заплатена от
дружеството в предоставения му за това срок, даващ възможност за анулиране на издадения
електронен фиш.
По отношение процедурата по която е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум
по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден
електронен фиш за процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП това трябва да е
предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата към датата на
нарушението редакция, е уреждала възможността при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП ,
установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма, към
датата на нарушението не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение /чл.179 ал.3б от ЗДвП /. След изменението на разпоредбата със
ЗИДЗП /обн.ДВ бр.13/2024г./,в сила от 13.02.2024 год., разпоредбата на чл.189ж ал.1 от
ЗДвП е изменена като законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен
фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от
електронната система нарушение по чл.179 ал.3 - ал.3б от ЗДвП .Т.е. след 13.02.2024 год.
издадените ЕФ за нарушения на чл.179 ал.3а - ал.3б от ЗДвП са законосъобразни.
Процесния Електронен фиш е издаден на 13.11.2024г., след изменение на чл.189ж
ал.1 от ЗДвП, за нарушение извършено на 09.03.2022г., преди разпоредбата да бъде
изменена. Материалноправните норми регламентират правата и задълженията на субектите,
а процесуалноправни норми - реда за осъществяването им. Посочената разпоредба според
настоящият състав има процесуален характер, тъй като урежда процедурата по която следва
да се санкционира извършителя и като такава има незабавно действие. Наказващият орган
3
следва да прецени по кой ред да бъде санкциониран нарушителя като съобрази действащата
нормативна уредба към момента на санкционирането му /момента на издаване на ЕФ,
съставяне на АУАН и издаване на НП/, а не към момента на извършване на нарушението,
поради което съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
посредством ЕФ. Със ЗИДЗП /обн.ДВ бр.13/2024г., в сила от 13.02.2024 год./, не е
предвидено за нарушения, установени до влизането в сила на този закон, да се прилага
стария ред.
По отношение доводът, че електронният извън е издаден извън регламентираните в
чл.34 от ЗАНН срокове, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.34 ал.1 б.”в от
ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на
законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, тъй като в случая не се касае за нарушение на
конкретно посочни нармативни актове, за което е предвиден по – дълъг срок.
Регламентираните два срок по чл.34 от ЗАНН са давностни /ТР №1/27.02.2015г. на ВКС по
т.д. №1/2014г./ и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за
реализиране на административно – наказателна отговорност. Съгласно практиката на
Административен съд гр.Шумен /Решение №62/19.04.2023г. по КАНД №60/ 2023 г./
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН намира приложение по отношение на ЕФ.
От съдържанието на процесния ЕФ се установява, че вмененото в него нарушение
на жалбоподател е извършено на 09.03.2022г., поради което от тази дата тече едногодишния
срок и същият е изтекъл на 09.03.2023г. Тримесечният срок тече от датата, на която е
установен собственикът, съответно ползвателя в АИС на МВР или от датата на подаване на
писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението. Процесният
ЕФ е съставен на 13.11.2024г., видно от приложената по делото разпечатка касаеща
историята на обработка на ЕФ /л.183/, след изтичане на едногодишния срок от извършване
на нарушението. Давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН - една година от извършване на
нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване
на наказателно преследване срещу жалбоподателя. До изтичането на едногодишния срок
на 09.03.2023г. не се установява от страна на наказващия орган да са били извършвани
действия спрямо жалбоподателя, които да са прекъснали давността, поради което към
момента на издаване на процесния ЕФ е била погасена възможността за реализиране на
административно – наказателна отговорност на жалбоподателя, което е основание за
отмяната на прцесния ЕФ.
Също така следва да бъде съобразено решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С –
61/23, по преюдициално запитване от АС гр. Хасково, по тълкуването на чл.9а от директива
1999/62 ЕО, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена
инфраструктура, съгласно което, Съдът е решил, че посоченото изискване в чл.9а от
директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на
правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази
система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с фикисиран размер. Предвид, че
санкционните норми в чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и имуществени санкции с
фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП,
същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визиран в чл.9а от
директива 1999/62 ЕО.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването
правото на Съюза, съдът счита, това също е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и
съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по
идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С – 61/23.
Доколкото съдът счита, че следва да отмени атакувания ЕФ като незаконосъобразен
по изложените по – горе съображенияне, това води и до липса на основание за определяне
на компенсаторна такса, по отношение на която съдът не следва изрично да се произнася,
тъй като също не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не може да
бъде предмет на отделна проверка от съда.
Предвид на това, че съдът намира жалбата за основателна на посочените
основания,не следва да се обсъждат и останалите доводите на страните.
Дружеството-жалбоподател е направило искане за присъждане на разноски в размер
на 618.55 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение, 11.94 лева куриерска услуга
4
за изпращане на жалбата и 6.61 лева копирни услуги.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваният ЕФ е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 550 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. Предвид обема на извършената от процесуалния представител работа,
съдът намира че договореното възнаграждение, което е малко над минималното, не е
прекомерно, поради което направеното от наказващият орган възражение е неоснователно.
По отношение претендираните от дружеството-жалбоподател разноски в размер на
11.94 лева за заплатена куриерска услуга за изпращане на жалбата и 6.61 лева за копирни
услуги, искането е неоснователно. Претендирани суми за платени куриерски и копирни
услуги, извършени от жалбоподателя,не следва да бъдат присъждани от съда, тъй като макар
и реално заплатени, тези суми нямат характер на разноски по смисъла на чл.143 ал.1 от АПК
и чл.78 ал.1 от ГПК. Подлежат на присъждане разноските, които страната реално е заплатила
във връзка с извършването на определени правни действия в процеса, а посочените и
направени от жалбоподателите разходи са за предоставени услуги от трети лица, поради
което те не представляват разноски по смисъла на горните разпоредби и като такива са
недължими за присъждане. В тази насока е практиката на ВАС - Определение № 11961 от
28.09.2020г. по адм.дело № 3626/2020г. на ВАС на РБ, VІ-то отделение, Определение № 6698
от 04.06.2020г. по адм.дело № 4748/2020г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отделение.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Шумен, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „МОТО
ТРАНС 2004“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Шумен сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в размер на 11.94 лева за
заплатена куриерска услуга и 6.61 лева за копирни услуги.
ПРЕКРАТЯВА производство в частта, с която на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Шумен е определена такса на основание чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 119
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5