Р Е Ш Е Н И Е
№74
гр. Хасково, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №746/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „А. - Х.“ ЕООД, ЕИК …, гр.Д..,
ул.“Д. Б.“ №.., вх… ап… представлявано от В.Д.В., подадена чрез адв. С.Ж.,
срещу Решение към MRN 19ВG002002001266R0/25.01.2019г., с Рег.
№32-220268/29.07.2020г., на За Директор на Териториална дирекция Северна морска
към Агенция „Митници“.
В жалбата
се твърди, че обжалваното Решение, с което на дружеството е увеличена
митническата стойност, съответно дължимите държавни вземания за стоки по MRN 19ВG002002001266R0/25.01.2019г.
на основание чл.74, параграф 2, б.“б“ от Регламент 952/2013г. вр. чл.140 от
Регламент 2015/2447, както и промяна на тарифни номера за част от декларираните
стоки, било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено изцяло. Излагат се
съображения, че за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
митническите органи трябвало да обосноват наличието на съмнения относно
достоверността на митническата стойност и после да докажат, че са спазили
процедурата по нейното увеличаване. Твърди се, че в Решението пространно място
било заето за описание на т.нар. „справедливи цени“, дефиниция, вкарана в
закона на 01.01.2020г. с параграф 1, т.40 от ДР на ЗМ, но въпреки всичко т.нар.
„справедливи цени“ били статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС
за период от 4 години, но същите не можели да бъдат вменени на отделния
вносител, тъй като не попадали в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в
чл.70 и 74 от МК. Това, което е от особено значение, било, че тези „справедливи
цени“ били на килограм, което било абсолютно неприложимо в настоящия случай,
където стоките били индивидуално определени и имали стойност на единица бройка.
Това било видно от приложената фактура към митническата декларация, но
митническите органи направили опит да приравнят декларираната стойност от
жалбоподателя на килограм, като изчислявали теглото на стоките към тяхната цена.
Веднага трябвало да се отбележи, че подобно договаряне не съществувало между
страните, нито във фактурата имало подобно остойностяване. Стоките не били
продавани на килограм, а на единица бройка, поради което не можело продадените
бройки да се обръщат в килограми. Описаното означавало, че при покупка на
стоки, на които цената е определена на единица бройка, същата не може да се
съпоставя с някакви „справедливи цени“ на килограм, тъй като това било в пълно
противоречие на чл.70 и 74 от МК, респективно, не можело да бъде основание за
съмнение във верността на декларираната митническа стойност. В Решението на
стр.3 административният орган се позовал на Решение по дело №291/15 на СЕС, но
в същото се говорело за „договорна стойност, която е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки“ и в тази връзка в решението нямало изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.нар.
„справедливи цени“ касаят „сходни стоки“, тъй като един и същ тарифен номер и
държава на произход не означавало, че стоките са сходни по смисъла на МК.
Според текста на стр.2 в Решението, основателни съмнения можели да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената рискова
прагова стойност. Единственият извод, който можел да се направи от този текст
бил, че определената рискова прагова стойност, изчислена на базата на тези
„справедливи цени“, всъщност представлявала минимална митническа стойност, а
съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено
митническата стойност да се основава на минимални митнически стойности. Във
връзка с описаното, възниквал и въпросът как е определена като стойност тази „справедлива
цена“, тъй като не било достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да
бъдат посочени конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен
акт били записани тези стойности. По повод цитираната система „THESEUS“
следвало да се има предвид, че нямало достъп до тази информация на официалния
сайт, нито имало заповед, която да определя тези стойности и съдът не можел да
провери как е формирана цената за стоките по тарифните номера, обхванати от
решението. Твърди се, че не било ясно защо административният орган е пристъпил
към определяне на митническата стойност по чл.74, параграф 2, б.“б“ от МК, тъй
като жалбоподателят бил представил на митническите органи фактура, платежни
документи за заплащане на цената на стоките, фактура за транспортните разходи,
с което доказал декларираната митническа стойност. Обратното, митническите
органи не били извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената
или подлежаща на плащане цена, а само изложили твърдение, че тя била
недоказана, защото не били отпаднали съмненията им относно декларираната
стойност. Сочи се, че по аргумент от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, C-263/06,
EU:C:2008:128, т.52, съгласно процедурата по чл.140 пар.1
от Регламента за прилагане на МК, за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност следвало да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Лицето следвало и да е надлежно уведомено за обстоятелствата,
на които се основават съмненията, за да се гарантира в пълен обем правото му на
изслушване. Това императивно изискване в случая не било спазено, тъй като
нямало изслушване на дружеството, а процедурата се водела съвсем формално с
крайна цел – издаване на решението. Твърди се, че в Решението не се съдържали
данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от
митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да
бъде приложена, а именно дали са спазени разпоредбите на чл.141, параграф 1 и
на чл.1, параграф 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Сочи се, че когато
такива продажби не могат да се установят, се използвала договорната стойност на
сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества,
като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище
и/или количествата, както и вида на транспорта, при условие, че такава корекция
може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват
основателността и прецизността на корекцията. Нищо от посоченото по-горе като
условие за прилагане на чл.74, параграф 2, б.“б“ от МК, вр. чл.141 от Регламент
2015/2447 не било описано в административния акт. Само бил посочен номерът на
митническата декларация, която е послужила за определяне на по-високата
митническа стойност. Жалбоподателят твърди, че стоките, които митническите
органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, не
отговаряли на изискването за „сходни стоки“. В същото време нямало мостри нито
от процесната стока, нито от тази, която е ползвана за увеличение на
стойността. Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено изцяло. Моли се
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
Директор на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител изразява становище, че издадения индивидуален
административен акт е правилен и законосъобразен. Моли да бъде потвърдено
решението на Директора на ТД „Северна морска“. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2019г.
с митническа декларация MRN 19ВG002002001266R0 от жалбоподателя „А.- Х.” ЕООД,
гр.Д., чрез представител „Микаела“ ООД, гр.В., са декларирани пред митническите
органи и представени документи за поставяне на стоки под митнически режим
„Допускане за свободно обращение и специален режим – употреба за специфични
цели – декларация за специфична употреба“ – общ брой стоки – 19, общо опаковки
– 520, брутна маса (kg) – 11116, идентификационен
номер на контейнера INKU2497500,
с държава на изпращане/износ – К. и държава
на получаване Б., на обща фактурна стойност 24811.44 USD (обменен курс
1.71489), с износител ЙИВУ ЗУОЖУАНГ ИМП&ЕКСП КО.,ЛТД, град ЙИВУ, и вносител „А.- Х.“ гр.Д..
Стока №3 от
МД с MRN 19ВG002002001266R0 е описана като „работни ръкавици 2бр/к-т –
поз.46-25920 комплекта рс=108 4=INKU2497500“. Посочени са и: брутна и нетна маса;
разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за
застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз; вносни мита
или други задължения, платими в Съюза във връзка с вноса или продажбата на
стоките, както и представените документи, сертификати и разрешения,
допълнителни данни.
Стока №4 от
МД с MRN 19ВG002002001266R0 е описана като „светлоотразителна жилетка – поз. 12
5000 броя рс=20 4= INKU2497500“. Посочени са и: брутна и нетна маса; разходи за
транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до
мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз; вносни мита или други
задължения, платими в Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките, както
и представените документи, сертификати и разрешения, допълнителни данни.
До „А.- Х.“
ЕООД, гр. Д. е изпратено писмо изх.№32-48795/13.02.2020 г. на МП Варна запад,
ТД Северна морска, с което дружеството е уведомено, че за нуждите на
допълнителната проверка на горепосочената митническа декларация, съгласно
чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС)
№952/2013) и чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, поради съмнения
относно декларираната стойност на стоката/ите, следва в 10-дневен срок от
връчване на писмото да представи подробно изброени документи и информация, в
подкрепа на декларираната митническа стойност.
С писмо
(отговор) вх. №32-65630 от 28.02.2020 г., от дружеството е изложено становище
по отношение на описаните в писмото точки, като се сочи, че по отношение на
останалите поставени въпроси с писмото, се дават отговори с декларативен ефект.
Началникът
на МП „Варна запад“ при ТД Северна морска е изпратил до Началника на Отдел
„Митническа дейност“ ТД Северна морска, Служебна бележка Рег.индекс 32-70682/04.03.2020
г. (л.46), в която го уведомява, че в определения от митническите органи срок
дружеството е представило част от изисканите документи, които се представят.
Във връзка с това се моли за компетентно становище относно декларираната
митническа стойност.
До
управителя на „А.- Х.“ ЕООД, гр.Д., е изпратено писмо Рег.№32-116382/21.04.2020
г. (л.43-45) от Директора на ТД Северна морска, с което, в съответствие с
нормата на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския Парламент и
на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл.8 от Делегиран
регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои
от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, е уведомен за мотивите, на
които ще се основава решението на митническия орган относно митническа
декларация с №19ВG002002001266R0/25.01.2019г., МП „Варна Запад“ ТД Северна
морска. В писмото се сочи, че са налице обстоятелства, които обосновават
основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
цитираната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013. В писмото е посочено, че за
целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки,
освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“. Същите се предоставят на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre). Посочено е също, че предвид, че декларираната цена на стоките е
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на база
извършения сравнителен анализ, възникват съмнения. Описано е установеното след
разглеждане на представените документи за стоки №3, 4 и 6 по митническа
декларация №19ВG002002001266R0 от 25.01.2019г. Подробно са развити съображения,
че за стока №3 по цитираната митническа декларация следва да се определи нова
митническа стойност в размер на 14256 лв., а за стока №4 по цитираната
митническа декларация следва да се определи нова митническа стойност в размер
на 4950 лв.
С писмото
дружеството се уведомява на основание чл.26 ал.1 от АПК за започване на
административното производство, като му се предоставя възможност за изразяване
на становище по посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на
писмото.
Писмо
Рег.№32-116382/21.04.2020 г. е изпратено на адреса на дружеството и е получено
на 22.04.2020г. от лице, посочено в известие за доставяне с баркод ИД PS 9028 003VYN J.
С
процесното Решение към MRN 19ВG002002001266R0/25.01.2019г., с Рег.
№32-220268/29.07.2020г., подписано от За Директор на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.
чл.74, пар.2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл.77, пар.1, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.1 и ал.7 от
ЗМ, вр. с чл.54 ал.1, чл.56 от ЗДДС, вр.
чл.59 от АПК, е отказано приемане на митническата стойност на декларираните стоки
№№3 и 4 в МД MRN 19ВG002002001266R0/25.01.2019г. и е определена митническа
стойност на тези стоки в размер на 14256 лв. (за стока №3) и съответно на 4950
лв. (за стока №4). Разпоредено е да се коригират данните за стока №3 и стока №4
по митническата декларация в определените части, както подробно е описано, да
се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мито 2545,64
лв. и ДДС – 9412,62 лв., които са заплатени, и са установени дължими суми за
доплащане от длъжника „А.- Х.“ ЕООД, гр.Д.: мито – 956,16 лв. и ДДС – 2238,00
лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.59 ал.2 от ЗДДС. На
основание чл.77, пар.2 от Регламент (ЕС) №952/2013 за дата на възникване на
митническото задължение се определя 25.01.2019 г.
С писмо
Рег.№32-221019/30.07.2020 г. на За Директор на ТД Северна морска (л.13),
Решение №32-220268/29.07.2020 г. е изпратено до „А.- Х.“ ЕООД, гр.Д., и видно
от Известие за доставяне на Български пощи (л.14), писмото е получено на 03.08.2020
г.
Жалбата
срещу Решението е подадена чрез ТД Северна морска, където е регистрирана под
вх.№32-239553 от 17.08.2020 г.
По искане
на оспорващия по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която е изготвено от вещо лице Л.Ц.Й..
В отговор
на въпрос №1 вещото лице сочи, че платената цена от дружеството на процесните
стоки е 38 475 USD, извършено на 08.01.2019 година, като основание за
плащането се сочи „Фактура YWS20190109 – 38 475,00 USD“. Други подлежащи на плащане суми по фактурата,
приложена към митническата декларация, от представените от счетоводството на
жалбоподателя документи, не се установили.
В отговор
на въпрос №2 вещото лице е констатирало, че плащането е извършено от банкова
сметка ***осителя, потвърдено от наличните по делото суифт, както и е
регистрирано в счетоводството на жалбоподателя.
В отговор
на въпрос №3 вещото лице е посочило, че декларираната обща фактурна стойност в
процесната митническа декларация, е 24 811,44 USD, а платената
съгласно представените от счетоводството на жалбоподателя документи, е
38 475 USD. Като основание в документите е посочено „Фактура YWS20190109 –
38 475,00 USD”.Следователно не е
налице съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по
процесното ЕАД. В счетоводните сметки 402 и 404 е отразена сумата 24 811,44
USD и бележка „закрита партида“.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена при спазване на 14-дневния срок за
обжалване от датата, на която решението е получено от дружеството –
жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният
акт е издаден от За Директор на Териториална дирекция Северна морска към
Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата на издаване на обжалваното
Решение – 29.07.2020 г., същият спада към митническата администрация на
Р.България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство,
както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното
законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. В
чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм. ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 07.01.2019г.) изрично
е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се
издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални
дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.
С
оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с
последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател
и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение, то актът е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган.
Решението е
валидно издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е
обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания
за издаването му.
Като
фактическо основание административният орган е посочил установеното от него
обстоятелство, че на 25.01.2019г. с митническа декларация №19ВG002002001266R0/25.01.2019г.
от дружеството вносител „А.- Х.“ ЕООД, гр.Д., са декларирани на режим
„Допускане на свободно обращение“ 19 стоки, 520 колета, 11116 кг. бруто тегло,
държава на износ Китай, деклариран произход К., условие на доставка FOB НИНГБО. Общата фактурна стойност в митническата
декларация за режим допускане за свободно обращение е 24811,44 USD, при курс за
митнически цели – 1,71489 лв. за 1 USD, като за Стока №3 по митническата
декларация, с код по ТАРИК **********, е декларирана митническа стойност за 1
бр. – 0,29 лв. или 3,17 лв/кг., условие на доставка FOB, а
за Стока №4 по митническата декларация, с код по ТАРИК **********, е
декларирана митническа стойност за 1 бр. – 0,30 лв. или 4,02 лв/кг., условие на
доставка FOB.
В решението
е посочено, че след извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи установяват, че за сходни
с процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните. Вписано е, че предвид това, че митническата
стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително
ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни
стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност остава съмнението относно точния размер на митническата
стойност на гореописаните стоки. Посочено е, че за целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“
(съгласно нормата на параграф 1 т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за
митниците). Основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато
декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. За
целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде
определена на база на тези справедливи цени, същите се предоставят на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre).
Предвид
това, че декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива
цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, възникват
съмнения. Развити са съображения, че след извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи
установяват, че за сходни с процесните стоки са декларирани по-високи
стойности, които съществено се различават от декларираните.
Митническите
органи считат, че е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната
по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническа стойност, без да бъде
оспорвана автентичността на предоставените документи, в резултат на което
следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните
методи.
В мотивите
на решението е вписано, че когато митническата стойност на стоките не може да
се определи на основание чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, тя се определя по
реда на чл.74, параграф 2 от Регламента. Посочено е, че при изследване на
метода, регламентиран в чл.74, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност въз
основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите
декларации за допускане за свободно обръщение, регистрирани в приблизително
същия период, е недостатъчно. То не включва качество на изделията, изчерпателно
описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не
позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на
определението, посочено в чл.1, параграф 2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447. При допълнително проучване и анализ не е открита достатъчно
информация за показателите, необходими, за да се приложи методът.
Посочено е,
че при прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност,
регламентиран в чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, въз
основа на сходни стоки, следва да бъде анализирана информация за стоки с приети
договорни стойности, произведени в същата държава, които въпреки, че са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с
декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до
свободно обръщение в приблизително същото време. При изследване на този метод е
направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за
свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или
приблизително същото време“. Намерени са резултати за декларирани и приети
митнически стойности, от други вносители. Посочено е, че същите са декларирани
и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание
чл.74, пар.2, „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 следва да бъдат база за
определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната МД 19BG002002001266R0/25.01.2019г.,
както следва: За стока №3: MRN 18BG003000Н034111-6/12.12.2018г. – работни
ръкавици от трико, топени в нитрол – 2200 дузини – с митническа стойност 0,55
лв/чф; За стока №4: MRN 19BG001007000327R3/16.01.2019 – светлоотразителни
жилетки – 30000 бр., с митническа стойност 0,99 лв/бр.
При така
изложената фактическа обстановка административният орган е счел, че
декларираната от вносителя митническа стойност за стоката не може да бъде
определена по метода на договорната стойност, а същата следва да се определи
съобразно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, като при
определения нов по-висок размер на митническата стойност на стоката за
дружеството възникват допълнителни задължения за мито и ДДС.
В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена
„Стойност на стоките за митнически цели“, с член 69 е предвидено, че
митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа
тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи
специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е
регламентиран Метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74 са
регламентирани Вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно
параграф 1, когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а)
до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките.
Правила
относно стойността на стоките за митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 „Неприемане
на декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
са определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от
Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от
Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В
процесното Решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от
жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена сума,
митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година
по дело C‑291/15 Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó-és
Vámhivatal Nyugat-dunántúli Regionális
Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент
(ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за
прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член
30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е
приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо
да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по
дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland,
правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по член 140, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС)
№952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение.
Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 2008 г. на СЕС по дело C-349/07 Sopropé –
Organizações de Calçado Lda срещу Fazenda Pública.
Доколкото
производството по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е
специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за
да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Въз основа
на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място
„основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни
стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по
реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните
методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно
член 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №952/2013 митническите органи са
длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да
му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него.
Съответно в
процедурата по член 140, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на
СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик.
При
регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване, в член
8, параграф 1, буква „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е
предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от
Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи
възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Такива
документи и информация не са посочени в отправеното до дружеството –
жалбоподател писмо изх.№32-48795/13.02.2020 г., с което от митническите органи
му се изискват документи за нуждите на допълнителна проверка по декларацията. В
цитираното писмо на МП Варна Запад е посочено само, че за нуждите на допълнителната
проверка по конкретна митническа декларация, „поради съмнения относно
декларираната стойност на стоката/ите“, следва да бъдат представени изброени в
шест точки документи, сведения и данни, удостоверяващи стойността на
декларираните стоки, но не са посочени никакви документи и информация, въз
основа на които адресатът може да получи представа за обстоятелствата, на които
се основават съмненията на митническите органи.
Този
процесуален пропуск в случая не може да се счита преодолян с последващо
изпратеното до управителя на „А.- Х.“ ЕООД писмо Рег.№32-116382/21.04.2020г. от
Директора на ТД Северна морска, с което административният орган на основание
член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 е съобщил на дружеството
мотивите, на които ще се основава бъдещото му решение и е предоставил на същото
срок за изразяване на становище. В това писмо е посочено, че „декларираната цена
на стоките е по- ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на
база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения“ и че относно стока №3
„Справедливата цена на ЕС е в размер на 11,97 лв/кг“, а относно стока №4
„Справедливата цена на ЕС е в размер на 22,88 лв/кг“.
Тези
твърдения са възпроизведени от административния орган и в процесното решение,
но в същото за пръв път в административното производство са изложени
съображенията, че съмненията относно декларираната митническа стойност на
стоката произтичат от това, че декларираната цена на стоките е по-ниска от
посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. В решението е посочено, че за
целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки,
освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф
1, т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Посочено е, че
основателните съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на
управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на база
на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите
членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочено е, че за Стока
№3 от МД с MRN 19ВG002002001266R0 е описана в ЕД 6/8 като „работни ръкавици –
25920 к-та“, код по ТАРИК **********, държава на произход К.; бруто тегло –
2484 кг., нето тегло – 2354,4 кг., декларирана митническа стойност за 1
бр. – 0,29 лв. или 3,17 лв/кг., условие
на доставка FOB, справедливата цена на ЕС е в размер на 11,97 лв/кг., а
за Стока №4 от МД с MRN 19ВG002002001266R0 е описана в ЕД 6/8 като
„светлоотразителна жилетка – 5000 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на
произход К.; бруто тегло – 400 кг., нето тегло – 376 кг., декларирана
митническа стойност за 1 бр. – 0,30 лв.
или 4,02 лв/кг., условие на доставка FOB, справедливата цена на
ЕС е в размер на 22,88 лв/кг.
Въз основа
на изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател, което, макар да е
уведомено с писмо Рег.№32-116382/21.04.2020 г. за предстоящото издаване на
решение за определяне на нов размер на данъчни и митнически задължения, не е
било информирано за цитираните по-горе обстоятелства, залегнали в обжалваното
Решение като обосноваващи съмненията на административния орган в
справедливостта на декларираната от него митническа стойност на стоката.
Съответно административният орган не е изискал допълнителна информация от
дружеството по такъв начин, че на последното да стане ясно, че тя е пряко
свързана с тези съмнения. При уведомяването на дружеството вносител му е
посочено, че след направен анализ на митническата стойност на стоките по
процесната ЕАД се установява, че декларираната им договорна стойност е изключително
ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при
вноса на сходни стоки, но не са посочени никакви документи и информация, въз
основа на които адресатът може да получи представа, на какъв
средностатистически размер на митническа стойност се позовава констатацията, по
отношение на кои стоки е този размер, и съответно имат ли те характеристиките
на сходни стоки.
Както вече
беше отбелязано, за пръв път цитираните в Решението данни, са станали известни
на жалбоподателя след издаване на обжалвания административен акт.
Освен това
цифровите стойности са няколко на брой, а освен това е възприета и
„справедливата цена на ЕС е в размер на 11,97 лв./кг“ - относно стока №3,
съответно „справедливата цена на ЕС е в размер на 22,88 лв./кг“ – относно стока
№4.
Така
изложените мотиви не позволяват да бъде преценено по какъв точно начин митническите
органи са обосновали „основателни съмнения“ относно декларираната стойност на
стоките, респективно дали надлежно са сторили това, съобразно разпоредбата на
член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за
неприемане на тази декларирана договорна стойност. Не е ясно с кои стойности са
сравнявани декларираните от жалбоподателя стойности на стоките, и защо например
последната е приета за изключително ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, дори за Р.България. При
така изложените в Решението мотиви, неприемането от страна на митническите
органи на декларираните договорни стойности на стоката, се явява немотивирано и
незаконосъобразно.
В приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено, изрично се посочва в т.3, че декларираната обща фактурна стойност в
процесната митническа декларация, е 24 811,44 USD, а платената
съгласно представените от счетоводството на жалбоподателя документи, е
38 475 USD. Като основание в документите е посочено „Фактура YWS20190109 –
38 475,00 USD”.Следователно не е
налице съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по
процесното ЕАД. В счетоводните сметки 402 и 404 е отразена сумата 24 811,44
USD и бележка „закрита партида“. В съдебно заседание вещото
лице изрично поясни, във връзка с поставения му от съда въпрос на какво се
дължи разликата в заплатените суми, установена в т.3 от заключението, че това
всъщност не следва да се разглежда като разлика. Банковият превод и SWIFT,
който се намирал по делото, бил за сумата от 38 475 USD, доколкото
фактурната стойност по процесната митническа декларация е в размер на 24
811.44 USD. От счетоводството, по счетоводните сметки била отразена сумата
по митническа декларация, а именно: 24 811.44 USD. Съответно там имало
забележка, че партидата е закрита. При направена справка от счетоводството му
обяснили, че всъщност с този SWIFT, с това платежно нареждане е платена и
процесната фактура, както и остатъчни суми по други фактури, но това не било
изрично посочено. Този пропуск вещото лице го отдава на това, че дружеството не
води прецизно счетоводната си отчетност.
С това
заключение се опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи,
че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза.
Като
немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на
базата на договорната им стойност, административният орган е постановил
обжалваното Решение и в нарушение на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори да се приемат за
доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при които стойността на стоките не може да се определи по реда на
член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените по-горе съображения за
немотивираност на административния акт са относими и към тази част от
процесното Решение, с която митническата стойност на стоките е определена
съгласно вторичния метод по член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013. Цитираната буква би намерила последователно приложение, с оглед
посочването в акта, че описанието на стоките в ЕАД не е достатъчно, за да може да
се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки и след
допълнителен анализ не е открита достатъчно информация за показателите,
необходими за да се приложи методът на идентичните стоки.
За да бъде
определена обаче митническата стойност по буква „б“ – като „договорната
стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване“, административният
орган следва да установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки,
които са „сходни стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно
член 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне
на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2,
буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съобразно параграф 2, прави се
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт. В параграф 5 е посочено, че
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
В
обжалваното Решение е посочено, че след направения анализ митническата
информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни
стоки със стоките по цитираната митническа декларация са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители. Същите са
декларирани и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на
основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013 следва да бъдат база за
определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната МД 19ВG002002001266R0/25.01.2019г.,
както следва: За стока №3: MRN 18BG003000Н034111-6/12.12.2018г. – работни
ръкавици от трико, топени в нитрол – 2200 дузини – с митническа стойност 0,55
лв/чф; За стока №4: MRN 19BG001007000327R3/16.01.2019 – светлоотразителни
жилетки – 30000 бр., с митническа стойност 0,99 лв/бр.
Липсват
изложени данни, от които да е възможно да се установи дали тези стоки имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, да се прецени качеството и
репутацията им, включително съществуването на търговска марка. Няма възможност
да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. В случая не е извършен какъвто и да било анализ на условията по
доставката по процесната декларация и тези по взетите предвид други митнически
декларации. При тези установени обстоятелства, Решението се явява недостатъчно
мотивирано, тъй като не съдържа изложени достатъчно факти, от които да се
направи обосновано предположение, че посочените в него стоки са именно сходни
стоки, за да се приложи хипотезата на член 141, параграф 3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В тази връзка съдът приема, че обжалваното
решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е
приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент
№ 952/2013, а липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на
изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност, тъй като, както вече бе посочено, препятства възможността
да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за
определяне на митническата стойност на процесните стоки.
По този повод следва да бъде отбелязано и
това, че при определянето на новата митническа стойност не е спазен принципът
на прозрачност, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК, доколкото в хода на производството
пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за
сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата, като
единствено е бил уведомен за размера на определената митническа стойност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като
не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил
нова такава, директорът на ТД "Северна морска" към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за
производството, платими от ответника. Направени са разноски от 50 лева –
внесена държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза и
432 лева – заплатено по фактура (л.11) възнаграждение за един адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2020 г., което по своевременно
направеното възражение на ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания обем
доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство, както и
съобразно и двете хипотези предвидени в разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 и
ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 19ВG002002001266R0/25.01.2019г.,
с Рег.№32-220268/29.07.2020г., на За Директор на Териториална дирекция Северна
морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „А.- Х.”
ЕООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„Д. Б.” №.., вх.. ап…,
представлявано от В.Д.В., направените по делото разноски в размер на 782 (седемстотин
осемдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: