№ 1950
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110210364 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р. З. П., чрез упълномощения процесуален представител - адв. С.
Г. от САК, против заповед за задържане на лице рег. №230зз-852 от 05.07.2023г., издадена
от П. Б. Д. – старши полицай при 06 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т. 1 от
ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
От съда се иска да отмени атакуваната заповед, по съображения за нейната
незаконосъобразност и издаването и в противоречие с изискванията за форма и съдържание.
Твърди се, че същата не съдържала относими фактически основания за постановяването ѝ и
липсвало описание на съставомерните факти и обстоятелства. Въпреки данните за
извършено престъпление, в заповедта не било уточнено от кой нормативен акт е цитираната
правна норма, което ограничавало възможността за преценка дали са налице законовите
основания за издаването на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски
съобразно представен по делото списък.
Ответникът – П. Б. Д. - полицай при 06 РУ-СДВР, редовно призован, се явява лично. Счита,
че задържането е било законосъобразно, при което пледира за потвърждаване на атакуваната
заповед. Присъстващият в съдебната зала юрисконсулт от МВР беше освободен от
участието си в производството, предвид липсата на активна легитимация за целите на
1
процесуалното представителство на ответника.
По делото са постъпили писмени бележки от редовно упълномощен представител на
полицейския орган, издал процесната заповед, в които е изразено становище за
законосъобразност на оспорения акт, като е заявено и искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
На 05.07.2023г. в 21:50 часа , жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа със заповед за
задържане рег. №230зз-852/05.07.2023г., издадена от П. Д. – старши полицай при 06 РУ-
СДВР. На 06.07.2023г. в 20:20 часа жалбоподателят бил освободен. Заповедта е издадена на
основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като в мотивите ѝ е посочено „чл.131, ал.1, т.5а –
телесна повреда в условията на домашно насилие“.
В представената пред съда административна преписка се съдържат заповед за задържане с
рег.№ 230зз-852/05.07.2023г., протокол за обиск на лице с рег. № 230р-27072/05.07.2023г.,
декларация – Приложение № 1, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице и книга
за задържани лица. В допълнение към това, от Министерството на вътрешните работи е
представено доказателство за компетентност на ответника, както и информация във връзка с
оспорвания административен акт.
Съдът служебно е изискал материалите по воденото ДП № 1237/2023г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр.пр. №31809/2023г. по описа на СРП.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповедта - предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално
компетентен орган – старши полицай П. Б. Д. от група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ-СДВР, съобразно правомощията му по чл.72, ал.1
от ЗМВР, при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК,
доколкото липсват специални правила относно последното.
В заповедта се съдържа словесно обозначение на длъжността на нейния издател, което съдът
намира за неправилно, но същевременно и негодно да обоснове незаконосъобразността на
самия акт. Видно от представеното по делото удостоверение от отдел „ЧР“ на СДВР, със
заповед на директора на СДВР от 2015 г., П. Д. е бил преназначен от длъжност „младши
инспектор“ на длъжност „старши полицай“, което е обусловило и допуснатата техническа
неточност при посочването на заеманата от лицето позиция в структурата на МВР.
От представения доказателствен материал, изискан служебно от съда, се установява, че
досъдебното производство № 1237/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР е било образувано с
2
постановление на прокурор от СРП от 06.07.2023 г. за извършено престъпление с правна
квалификация чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК. По делото са били налице достатъчно
данни за съпричастността на задържаното лице към разследваното престъпление, които са
обусловили възможността да се направи основателно предположение, че именно той е бил
неговият извършител. По повод на събраните оперативни данни, в това число първичните
сведения за осъществено престъпление от общ характер, са предприети издирвателни
мероприятия, посредством които е идентифицирано лицето Р. З. П., като спрямо същия е
издадена процесната заповед за задържане на лице с рег. №230зз-852/05.07.2023г., по силата
на която П. Д. – старши полицай при 06 РУ-СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е
наложил на задържания принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ в помещение за временно задържане на СДВР.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане съдържа реквизитите,
посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и
часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането, правото му на адвокатска
защита от момента на задържането правото му на медицинска помощ, правото му на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, правото му да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и
правото му да ползва преводач, в случай че не разбира български език. С декларация,
съставена на 05.07.2023 г., задържаният е удостоверил запознанството си с гореизброените
права.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за
задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява,
че към момента на задържането на Р. П. е имало данни, от които може да се направи
обосновано подозрение за вероятната съпричастност на лицето към извършено
престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо
данните за извършеното престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24
часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило
престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са
налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. В
настоящия случай е била налице обективна необходимост от задържането на лицето, тъй
като спрямо него са събрани последователни предварителни данни за съпричастността му
към нанесената на неговата съпруга телесна повреда. Опасността от укриването му е била
обусловена от факта, че непосредствено след подаването на сигнала до Центъра за спешни
повиквания, П. е напуснал адреса на обичайното си местожителство, като е бил открит едва
3
вечерта на следващия ден – след проведени от органите на СДВР издирвателни дейности.
Описаните в заповедта фактическо и правно основание на акта, освен съответстващи си и
вътрешно непротиворечиви, са достатъчно конкретни и индивидуални. Даденото словесно
описание позволява еднозначно да се идентифицират обстоятелствата, мотивирали
полицейския орган да приложи съответната мярка. Неоспоримо е наличието на сведения,
изходящи от различни източници – в това число и близък роднина на задържаното лице,
които са обосновали подозрението за съпричастност на последния към престъплението, за
което е образувано досъдебното производство. Що се касае до цифровото обозначение,
формулиращо дадената правна квалификация, съдът намира следното: Пропускът да се
изпише наименованието на нормативния акт, чиято разпоредба е приета за нарушена, не
поражда така съществена неяснота, която да ограничи възможността на лицето да разбере за
какво по вид престъпление се събират данни, че е извършил. Това е така, доколкото
основанието е прецизирано посредством изчерпателното му фактическо описание,
изразяващо се в посоченото „телесна повреда в условията на домашно насилие“. С
последното е гарантирана възможността на лицето да добие ясна представа относно
основанието за своето задържане – коренящо се в наличието на данни за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК. При това положение съдът намира оспорената
заповед за задържане за процесуално законосъобразна, тъй като дадените в нея фактическо
и правно основание са ясно, точно и недвусмислено формулирани.
Предвид изхода на спора и с оглед изрично обективираното искане за присъждане на
разноски на основание чл.143, ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП, в полза на СДВР следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените по него действия
от процесуалния представител на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. З. П., подадена чрез упълномощения му процесуален
представител – адв. С. Г., против заповед за задържане на лице с рег. №230зз-
852/05.07.2023г., издадена от П. Б. Д. – старши полицай при 06 РУ-СДВР, с която на
основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА Р. З. П. с ЕГН: ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5