Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-17 Година 2019, 18 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 68/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „С.И.Г“ ООД със
седалище и адрес на управление в гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ № 16,
представлявано от управителя Стайко Иванов Стайков против решение №
206/13.11.2018г., постановено от Районен съд – Несебър, с което са отхвърлени
исковете на дружеството против В.М.Г. *** с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.2, ал.1 от ЗАЗ. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове.
В жалбата „С.И.Г“ ООД твърди, че районният съд е
формирал неправилни изводи относно спорното правоотношение. Заявява, че предаването
на земеделските имоти е фактически установено, а изменението на арендния
договор не подлежи на вписване. Развива доводи, че са били налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Представя съдебни
решения и справка за дължима рента.
В съдебно заседание „С.И.Г“ ООД се представлява от
юрисконсулт Орманова, която поддържа оспорването и представя документ за
платена арендна вноска за 2012г. Пледира за уважаване на жалбата и за
присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – В.М.Г. не представя писмен
отговор. Г. се явява лично в открито съдебно заседание и пледира за отхвърляне
на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено
от фактическа страна следното:
На 17.07.2012г. е сключен договор за
аренда на земеделска земя с обща площ от 89,294 дка, находящи се в землището на
с.Деница, ЕКАТЕ 20657, община Болярово между Димитър Николов Мангъров в
качеството му на арендодател и В.М.Г. в качеството й на арендатор. Договорът е
сключен за срок от 5 години, считано от 01.10.2012г. до 30.09.2017г. и може да
бъде продължен с подписването на допълнително споразумение между страните с
нотариална заверка на подписите, което се вписва в Службата по вписванията при
РС – Елхово и се регистрира в ОС „Земеделие“ – гр.Болярово. Съгласно чл.3, ал.1
от договора аренднот оплащане се дължи в натура – 50 килограма зърно на декар
обработваема земя. Дължимата рента за срока на договора се заплаща след
приключване на всяка стопанска година.
На 10.12.2013г. „С.И.Г“ ООД купува земите,
предмет на договора за аренда от арендодателите Николай Мангъров, Ангелина
Мангърова, Димитър Мангъров и Иван Мангъров (нотариален акт за продажба на
земеделски недвижими имоти № 120, том V, рег.№ 3660, дело № 495/10.12.2013г.
На 25.07.2017г. е постигнато споразумение
между „С.И.Г“ ООД и ЗП В.М.Г. наемното плащане за стопанската 2016/2017г. да
бъде в размер на 20 лева на декар. Подписите под споразумението не са
удостоверени пред нотариус.
На 03.05.2018г. „С.И.Г“ ООД изпраща на Г.
напомнително съобщение за задължението й по допълнителното споразумение.
На 26.07.2018г. „С.И.Г“ ООД подава
искова молба против В.М.Г. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8,
ал.1, вр. чл. 2, ал.1 от ЗАЗ за сумата от 1474,32 лева, представляваща арендна
цена по споразумение от 25.07.2017г. към договор за аренда на земеделска земя
за стопанската 2016/2017г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 119,18 лева, представляваща законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Ответната страна В.Г. не
представя отговор по чл.131 от ГПК.
С решение № 206/13.11.2018г. Районен съд
– Несебър отхвърля исковете на „С.И.Г“ ООД като приема, че ищецът не е доказал
предаването на земеделските имоти и не е спозил формата за изменение на
договора за аренда.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от приложените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 206/13.11.2018г. е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Закона за аренда в земеделието в редакцията, обн. в ДВ, бр.13/2007г. договорът
за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните. Той се вписва нотариалните книги и се регистрира в съответната
общинска служба по земеделие. В конкретния случай от представения по делото
екземпляр на договор за аренда е видно, че страните са спазили изискваната от
закона форма за действителност на договора. В чл.9 от същите страните са се
уговорили, че измененията на условията в договора могат да се извършват само с
допълнително писмено споразумение между тях с нотариална заверка на подписите,
което се вписва в Службата по вписванията при Районен съд – гр.Елхово и се
регистрират в ОЗ „Земеделие“ – гр.Болярово и са неразделна част от договора. В
процесния казус споразумението, с което страните са променили начина на
плащане, не е извършено във формата, предвидена в чл.9 от договора. Освен това,
в споразумението са договорили наемни, а не арендни вноски, което също свидетелства
за ненадлежно извършена промяна в договора. По тези причини, споразумението, на
което се основава претенцията на ищеца не може да породи валидно правоотношение
с ответната страна. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд
е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията
за отмяна, развити във въззивната жалба. Мотивите на районния съд са правилни,
задълбочени и обосновани. Поради това, настоящият съдебен състав ги споделя
напълно и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да ги допълва и доразвива.
Възражението на „С.И.Г“ ООД относно
предаването на имота, е основателно, но не води до промяна в крайния изход на
спора. Така е, защото искът е отхвърлен на по-силно правно основание от
оспореното, а именно – неспазена форма за изменение на договора за аренда.
Възражението на въззивната страна, че
съдът не е постановил неприсъствено решение, също е неоснователно. От
отбелязването върху молба вх.№ 9252/06.11.2018г., в която е направено искането
по чл.238, ал.1 от ГПК е видно, че същата е заведена в деловодството на съда в
11,38 часа. От съдържанието на съдебния протокол се установява, че първото по
делото заседание е приключило в 10,50 часа. При това положение, изводът на
районния съд за несвоевременно сезиране, е правилен и обоснован.
По изложените съображения, въззивната
жалба на „С.И.Г“ ООД е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от
това потвърждаване на първоинстанционното решение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/13.11.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 789/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: