№ 40
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203138 по описа за 2021
година
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Т. В. Ж., ЕГН ********** против НП № 533910-
F554693/25.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП
Бургас при ТД на НАП – гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на
чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция”, в
размер на 800 лв.
В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не се явява
представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП -
Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас,
проверяващите установили, че фирмата – жалбоподател не е подала в
установения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, във връзка с чл.
96, ал. 10 от същия закон заявление за регистрация в ТД на НАП Бургас.
За периода 01.02.19 г.- 06.01.20 г. от собствена дейност и от оборот на
заместено лице, „***” НД, реализирало облагаем оборот от извършване на
еднородна дейност - производство и продажба на хляб и тестени изделия в
един и същи търговски обект - фурна „***“, находящ се в Бургас, ул. *** от
свързани лица, в размер на 136 754.56 лв. и е следвало като всяко данъчно
задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече, достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, да даде заявлението в 7-
дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
На 18.06.2020 г., бил съставен акт за установяване на административно
нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта като
нарушена била посочена разпоредбата чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Сезиран с
преписката по акта, административнонаказващият орган е приел
фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180,
ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател
е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 800 лв.
В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
2
АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради следните съображения:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.
1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът,
в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът,
в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически
трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от
свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще
реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от
подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече
години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има
практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ
3
крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който
нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали
административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на
дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на
лицето за подаване на заявление е било в срок 7 дни след дата на достигане на
облагаемия оборот – 14.01.2020г, то от 15.01.2020г., жалбоподателят е
изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата,
следваща последния срок, а именно 14.01.2020г. Видно от представените по
делото доказателства, АУАН е бил съставен на 18.06.2020 г, т.е. след
предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен
срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок
от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта
за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено
съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния
срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от
извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на
нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от
извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на
сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен,
без да се разглежда спора по същество.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да
се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което, същите остават, както са направени
от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 533910-F554693/25.08.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас при ТД на НАП – гр. Бургас,
упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП против ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Т. В. Ж., ЕГН **********, с което за
нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от
ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5