№ 10863
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110161009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. В., В. В. К., В. В. Й., К. Й. С., Д.
С. С., И. С. П., С. С. С., Р. И. В., Н. Т. Л., Л. Т. З., Н. Г. Н., П. Г. С., Н. Р. П., М. Р. Д.
срещу СО, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че са
собственици на недвижим имот, находящ се в землището на ..........“, представляващ
поземлен имот с идентификатор ........., одобрен със Заповед № .......... г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от ........... и трайно предназначение на
територията – незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: ............ ,
при съседи: ............... Навеждат доводи, че са придобили правото на собственост върху
процесния имот по давност, тъй като са установили фактическа власт върху същия от
1992 г., като в рамките на трайно установените му граници упражнявали владението
непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент. Твърдят, че са
присъединили към своето владение и това на техните наследодатели – Б.С.С..,
починала на ............ г. и В.С.В., починала на ......... г., като имотът се използвал за
засаждане на различни земеделски култури. Твърдят, че през 2020 г. са инициирали
производство по извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност. След подаването на молба – декларация, при извършена
проверка, установили че СО, район „........“, е съставила Акт № ....... г. за частна
общинска собственост за реална част от процесния имот с площ от ......... г. за публична
общинска собственост за реална част от 23 кв.м., като посочените актовете били
вписани в Служба по вписванията. Считат, че същите удостоверяват несъществуващо
право на общината, тъй като ответникът не е придобил права върху процесния
недвижим имот на валидно основание. В тази връзка, молят съда да признае за
1
установено по отношение на всеки от тях, че СО не е собственик на процесния
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ........., с площ от
........... Претендират разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.
Твърди, че през 2020 г. в СО, район „........“ е депозирано заявление от В. Й. за заверка
на молба – декларация за признаване на право на собственост чрез извършване на
обстоятелствена проверка за множество недвижими имоти, сред които и процесният,
като посоченото основание било следното: „оставени ни от нашите баби, които
владеем повече от 20 години“. В изпратено писмо от Кмета на район „........“ до В. Й.
било посочено, че следва да бъдат уточнени имената и по възможност ЕГН на
наследодателите им, като липсвал отговор на отправеното искане. Твърди се, че за
процесния недвижим имот са съставени надлежно актове за публична и частна
общинска собственост. Поддържа се, че имотите, представляващи публична общинска
собственост, не могат да бъдат придобивани по давност. Излага доводи, че общинската
администрация не е провеждала процедури по отдаване под наем на имотите, поради
което същите били използвани от ищците за селско – стопански нужди без правно
основание. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приложена е молба-декларация от ищците В. Й. и Н. Н. /л. 11/, депозирана чрез
СО, район „........“ на 03.07.2020 г., в която се заявяват собственически права върху
процесния имот въз основа на давностно владение, която декларация е подадена въз
връзка с инициирано нотариално производство по издаване на констативен нотариален
акт.
За процесната реална част с площ от 144 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № ......., с обща площ от ......... за частна общинска собственост /л. 5/,
съставен на 08.11.2018 г., в който е посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 3, ал. 3 ЗОС.
Съставен е и Акт № 3208 за публична общинска собственост от 08.11.2018 г. /л.
7/, с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС,
съответно за реална част с площ от 23 кв. м. от процесния поземлен имот с
идентификатор № ........
Представени са скици на поземления имот от 03.02.2020 г. /л. 9/ и от 13.02.2023
г. /л. 47/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед .......... г. на Изпълнителния директор на АГКК, от които не се установява част
от имота с обща площ ........... да попада или съвпада с изградена улица. От посочените
скици съдът приема за установено, че граничи с такава.
По делото е представена и комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на процесния поземлен имот /88/, от който се установява, че имота
граничи с улица.
От представено по делото Удостоверение с изх. № АР-03-6860-1/19.06.2020 г. /л.
10/, издадено от Областна дирекция „.............. /л. 10/, се установява, че процесният
поземлен имот не попада на територията на стопански двор и за същия няма съставен
акт за държавна собственост.
Видно от приложени от ищците удостоверения за наследници, поради твърдяно от
2
същите продължаване на владението, съответно с изх. № РКР22-УГ51-101/13.01.2022 г.
и изх. № 46/25.01.2021 г., се установява, че ищците Д. С. С., И. С. П., С. С. С., Р. И. В.,
Н. Т. Л., Л. Т. З., Н. Г. Н., П. Г. С., Н. Р. П., М. Р. Д. са наследници на Б.С.С.., а ищците
Р. Х. В., В. В. К., В. В. Й., К. Й. С. са наследници на Велика С.а В..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Валентин
Павлов /л. 158 и сл./, които съдът кредитира, като логични и вътрешно
непротиворечиви. От тях приема за установено, че от част от ищците е косена трева в
имота, както и че същият граничи с улица.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде допустим отрицателен установителен иск за собственост, съгласно
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС, ищецът трябва да има правен интерес, който може да се изрази в
твърдяно фактическо състояние, което при отричане на претендираните от ответника
права, може да доведе до придобиването на имота на оригинерно основание. С оглед
изложеното и предвид фактическите твърдения на ищците - позоваване на фактическо
състояние, изразяващо се в упражняване на давностно владение, продължило повече от
10 години, което би било годно да ги направи собственици, ако не са препятствани от
издадените актове за общинска собственост в полза на ответната страна, съдът намира,
че процесните искови претенции са процесуално допустими.
При предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
правопораждащия правото му на собственост върху процесния имот факт.
В случая за правото си на собственост върху процесния имот, ответникът се
легитимира с представените по делото актове за частна общинска собственост за една
част от имота и публична общинска собственост за друга част от имота.
Актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността
на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като
общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за
общинска собственост. Горното обаче е приложимо само в случаите, когато в акта за
общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание,
по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината.
Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината /в този смисъл:
решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 81
от 24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г., II г.о. решение № 67 от 16.07.2017 г. по гр. д.
№ 3533/2016 г., II г.о и др./.
В конкретния случай, като основание за актуване на част от имота с площ от
144 кв.м. в Акт № ....... г. за частна общинска собственост са посочени разпоредбите на
чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 3 ЗОС, съгласно които общинска собственост са имотите и
вещите, определени със закон, както и частна общинска собственост са всички други
общински имоти и вещи, които не са публична общинска собственост, както и
плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост.
Следователно, липсва посочване на конкретно законово фактическо основание, въз
основа на което да е възникнало правото на собственост на СО, поради което този акт
3
за частна държавна собственост не се ползва с легитимиращо действие, досежно
правото на собственост, поради което в тежест на ответната община е да установи
придобивното основание по отношение на процесната част от имота. В случая СО нито
излага твърдения, нито ангажира доказателства за придобивното основание, от което
произтича правото му на собственост, поради което следва да се приеме, че не е
собственик на процесната част от имота с площ от 144 кв.м.
Като основание за актуване на другата част от имота с площ от 23 кв.м. в Акт №
3208/08.11.2018 г. за публична общинска собственост /л. 7/ са посочени разпоредбите
на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, съгласно които публична общинска
собственост са имотите, изрично посочени със закон. Следователно, отново не е
посочено конкретен фактически състав, въз основа на който ответникът е станал
собственик на процесната част от имота. Съобразно изложено по-горе, актът за
общинска собственост няма легитимиращо действие, когато в същия не е посочено
конкретно придобивно основание. Дори са се приеме, че когато се касае за публична
общинска собственост, общото посочване на правното основание за издаването на
акта, не изключва легитимиращото действие на акта за общинска собственост, то
следва да се има предвид, че от представените по делото доказателства не се
установява, при условията на пълно и главно доказване, върху обсъжданата реална
част от имота с площ от 23 кв.м. да е изградена улица. В тази връзка съдът съобразни
данните от представените скици на процесния поземлен имот от 03.02.2020 г. /л. 9/ и от
13.02.2023 г. /л. 47/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед .......... г. на Изпълнителния директор на АГКК, от които не се установява
част от имота с обща площ ........... да попада или съвпада с изградена улица. От
посочените скици съдът приема за установено, че имота граничи с такава, но от него не
е отдадена реална част, т.е. по делото не се установяват твърденията на ответника, че
оспоренният акт за публична държавна собственост касае реална част от имота, която
попада в улична регулация. Представената комбинирана скица за пълна или частична
идентичност /л. 147/ не установя, при условията на пълно и главно доказване, извод в
обратна насока, тъй като има несъответствие между данните в нея и обсъдените скици
относно площта на процесния поземлен имот към момента и въпроса приложена ли е
улична регулация върху част от него. В тази връзка съдът съобрази и показанията на
свидетеля Валентин Павлов, от които не се установява върху част от имота да е
реализирана улица, като от ответника не е проведено пълно и главно доказване на това
обстоятелство, съобразно разпределената му доказателствена тежест.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, като претендира такива за платена държавна такса в размер на
50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., по отношение на което
ответникът е релевирал възражение за прекомерност на размера му. Съдът като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото и минималните размери на
адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално съдействие по
дела с предмет на процесното, намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно.
С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищците Р. Х. В., ЕГН
**********, В. В. К., ЕГН **********, В. В. Й., ЕГН **********, К. Й. С.,
ЕГН**********, Д. С. С., ЕГН **********, И. С. П., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН
**********, Р. И. В., ЕГН **********, Н. Т. Л., ЕГН **********, Л. Т. З., ЕГН
**********, Н. Г. Н., ЕГН **********, П. Г. С., ЕГН **********, Н. Р. П., ЕГН
**********, М. Р. Д., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че СО, БУЛСТАТ ............., с адрес: град ..........., не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ........., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .......... г. на изпълнителния директор
на АГКК, с площ от ..........., с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, номер по предходен план: 293, кв. 63, парцел VIII, при съседи: имоти с номера:
...............
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ............., с адрес: гр. ..........., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х.
В., ЕГН **********, В. В. К., ЕГН **********, В. В. Й., ЕГН **********, К. Й. С.,
ЕГН**********, Д. С. С., ЕГН **********, И. С. П., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН
**********, Р. И. В., ЕГН **********, Н. Т. Л., ЕГН **********, Л. Т. З., ЕГН
**********, Н. Г. Н., ЕГН **********, П. Г. С., ЕГН **********, Н. Р. П., ЕГН
**********, М. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5