Р Е Ш Е Н И Е № 226
гр. Видин, 08.05.2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска
колегия, трети състав в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2136 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано
по искова молба на «ВиК Видин» ЕООД –
Видин против С.А.Н. ***, с която е
предявен установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че
отношенията между „ ВиК Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от
дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от „ ВиК Видин” ЕООД,
издадени въз основа на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Посочва се, че
титуляр на партида с уникален абонатен № 00630 и адрес на потребление:
гр. Видин, ж.к. Васил Левски бл.4, ап. 21 е С.А.Н.. Поддържа се, че дружеството
е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода и да отведе
отпадните води, но същата не е изпълнила задължението си да заплати извършените
от дружеството услуги.
С покана за доброволно плащане
от 26.01.2018г., ищцовото дружество е
поканило ответника да изпълни задължението си, като заплати дължимата сума.
Поканата е връчена на ответницата на 06.02.2018г.
Поради не плащане,
ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради
връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за дружеството възниква правен интерес да предяви настоящия установителен
иск.
Посочено е в исковата молба, че потребеното количество вода и отведени
канални води е на базата на брой
обитатели – за един обитател поради неизправен водомер на абоната още от 2009г.
В месеците, в които е установена разлика между количеството питейна вода,
отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата,
определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ОУ, в месечната фактура
е включено освен начисленото количество за един обитател на адреса и дължимата
сума от разпределение, изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК - Видин” ЕООД сумата от 529.64 лева,
представляваща стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Васил Левски бл.4, ап. 21 за периода от 13.04.2017г. до 14.12.2017г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 18.04.2018г.
до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ответницата чрез назначен особен представител адв. Л. Филиповаа в отговора на исковата молба е оспорила иска като неоснователен. Посочила
е, че ответницата не е подписала представените фактури, както и липсва подпис
на документа, удостоверяващ връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Липсват доказателства дали и кога е
констатирана повреда на измервателния уред, оспорено е потребеното количество
вода като невъзможно да бъде изразходено от един обитател. Възразено е, че не е
ясно как са начислявани тези суми, както и че не е ясно как са начислявани суми
от „разпределение“ при положение, че ответницата няма водомер или този водомер
бил повреден преди повече от 10 години. Оспорени са като нищожни Общите
условия.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно —
счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото доказателства, приема от фактическа страна следното :
Видно от приложеното гр.д. № 917/2018г. ВРС е издал Заповед № 647- РЗ от 20.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът С.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
следва да заплати на кредитора – „Водоснабдяване и канализация –
Видин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18, със
законен представител инж. Георги Владимиров Владов - управител, пълномощник :
Габриела Малинова Лилкова – юрисконсулт, сумата от 529,64лева - главница,
както и законната лихва върху главницата, считана от 18.04.2018г. до изплащане на вземането, както и
25,00лв./двадесет и пет/ лева – разноски по делото за държавна такса, 65,00лв. /шестдесет и пет/ лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от НЗПП.
Посочено е , че вземането произтича от неплатена доставена питейна вода и
отведени канални води на адрес : гр. Видин, ж.к.“Васил Левски“ бл. 4, ап. 21,
за периода от 13.04.2017г. до 14.12.2017г. за адрес на потребление: гр. Видин,
ж.к.“Васил Левски“ бл. 4, ап. 21, уникален абонатен № 050630.
От представените по делото
доказателства, се установява, че ответницата е абонат на ищцовото дружество с
абонатен № 050630. Безспорно е, че между страните са налице облигационни отношения, по
силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. Видин.
От представените по делото 9
броя – копия на издадени фактури, се установява, че по фактури, издадени на 13.04.2017г., 15.05.2017г.,
15.06.2017г., 15.07.2017г., 15.08.2017г., 15.09.2017г., 15.10.2017г., 15.11.2017г.
и 14.12.2017г. за периода от 22.02.2017г. до 20.11.2017г., на ответницата
ежемесечно служебно е начислявано количество
вода.
Разпитаната по делото св. Елка Цанкова – инкасатор при ищеца към момента на
съставяне на фактурите, посочва, че на посочения адрес в ж.к. Васил Левски бл. 4
отчита потребената вода
от 2014г. Свидетелкатаежемесечно посещава и отчита водомерите. За
процесния имот, когато е започнала
работа, са й предали информация, че този апартамент е на служебна такса и се
води без водомер, но свидетелката не може да установи защо е без такса. Не е виждала никакви документи за констатирани
проблеми, тъй като така е приела тази партида. В началото й било отворено един
единствен път, когато й се у показало листче, че ответницата си е платила
сметките, но повече никой не й отворил. Свидетелката посочва, че това е било през 2014
г. Питала е съседи и те са казвали, че има живущи. Всеки месец е звъняла и
никой не й е отварял. Оставяла съобщения
за задължени суми, но нищо не се е случвало.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите
по делото и след посещение в счетоводството на ищеца, е дало заключение, че
процесните фактури са отразени в счетоводството при ищеца, както и че от
ответницата не е извършено плащане по фактурите. Вещото лице не е установило
двойно начисляване на кубици вода по партидата на ответницата като изразходвана
и като разпределение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ответницата е абонат на ищцовото дружество и е потребител
на предоставяната от дружеството услуга.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВиК- Видин“ – ЕООД, В и
К операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения за своя сметка. В ал. 3 е посочено, че при сгради-етажна
собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител,
всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната
водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.
В и К операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба за сметка на потребителите. Според ал. 4, доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се
извършва от и за сметка на потребителите.
В чл. 20, ал. 1
е посочено, че при
установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на В и К оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на
холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и
осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и
пломбиране на холендъра. В ал. 3 е
посочено, че през периода на повредата на
индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието по ал. 1,
количествата изразходвана вода, с изключение на случаите когато е поставен
оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26, ал. 2. При неизпълнение на
предписанието и след изтичане на срока на предписанието, количеството
изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10.
От събраните по делото доказателства не се установи
твърдението на ищеца, че водомерът на ответника е повреден, нито се представиха
доказателства за това и в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. и чл.
20 от ОУ, а именно на посочената дата да
е констатирана неизправност на водомера и да са дадени предписания от представител
на В и К оператора за отстраняване на повредата на водомера, както и да е даден
срок за отстраняването й, както и пломбата на холендъра да е демонтирана. Поради
това, съдът приема, че ищецът неправилно е начислил служебно потребено
количество вода на основание чл. 25, ал. 10 от ОУ.
В тежест на ищеца е да докаже по безспорен и
категоричен начин твърденията си относно констатираната неизправност на
водомера на ответницата със съответните писмени доказателства. Съдът не може да
приеме за доказан този факт, без ангажирането на никакви доказателства за това
и в противовес на разписаните разпоредби в Общите условия, които уреждат
отношенията между доставчика на услугата и потребителя и имат задължителен
характер за тях. Твърдението, че такова било фактическото състояние от 2009г.,
е голословно и не е подкрепено с никакви писмени доказателства. От друга
страна, твърдението, че ищецът започнал едва от месец март 2014г. да начислява завишаване на определеното
количество вода всяко тримесечие с 1 куб.м., без това обстоятелство да е
удостоверено предварително в писмен документ
и абоната да е уведомен, пък е индикация,
че на волята на доставчика на услугата
като по – силната страна в отношенията с потребителя, стои възможността да преценява кога и какви
количества вода да начислява служебно, без да е ясна обосновката за това.
Липсата на писмени доказателства, води до невъзможност да се извърши преценка
за правилността и основателността на извършените начисления. Неоснователни са
доводите, че поради това, че към 2009г. липсвало изискване констатираната
неизправност на водомера да се удостоверява по някакъв начин, дружеството е
започнало директно да извършва служебно начисляване. В ОУ от 2014г. именно
когато доставчикът на услугата е започнал да начислява завишаване на
количеството вода, вече е било въведено такова изискване, което не е спазено от
ищцовото дружество. Така потребителят е поставен в неравностойно положение от
икономически по-силната страна съгласно ЗЗП.
Обстоятелството, че писмени доказателства за
констатирана неизправност на водомера не са представени от ищеца, е само в негов ущърб, тъй като той като инициатор на
настоящото производство носи тежестта на главно и пълно доказване на изложеното
в исковата молба. Показанията на разпитаната свидетелка- инкасатор също не са
достатъчни, за да се приеме, че водомерът е неизправен, защото свидетелката не е извършила тази констатация
по реда на чл. 20 от ОУ, а пресъздава казано й от други лица. Отделен е въпросът до колко е допустимо установяване със свидетелски
показания на факти, за които се изисква писмен акт, както е посочено в чл. 164,
ал. 1 от ГПК.
Свидетелката – инкасатор в показанията си установява,
че никой не й е отварял, когато е посещавала адреса, което следва да се
тълкува, че не е допускана до жилището на ответницата, за да отчете потребеното
количество вода. Ищецът не е навел доводи в такава насока в исковата молба и не се е позовал на това обстоятелство.
Независимо от това и за пълнота, съдът намира че следва да посочи следното: В
чл. 24, ал. 4 от ОУ е записано, че при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп
повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на
свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Едва след
съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна
собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно
отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо
потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
В чл. 49 е посочен начинът на изчисляване на
изразходеното количество вода - по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
По делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установява, че ищцовото дружество е изпълнило разпоредбите на ОУ, а именно да е съставен протокол за
неосигурен достъп до жилището на ответницата, подписан от поне един свидетел.
Не са ангажирани и доказателства за начина на
изчисление на служебно написаните куб.м. вода. Издадените
фактури са частни свидетелстващи документи и доколкото изхождат от
едната страна по делото- ищецът и удостоверяват изгодни за него обстоятелства,
не се ползват с обвързваща доказателствена сила, и отразените в него
обстоятелства не могат да се противопоставят на другата страна -ответника. От
тях не става ясно как ищецът е извършил изчисление на посочените куб.м. вода,
но ако това е станало по реда на чл. 25, ал. 10 от ОУ, както се твърди, ищецът не е имал основание да прави
начисляване по този ред, тъй като не са ангажирани доказателства за неизправност на водомера.
В заключението на съдебно- счетоводната експертиза вещото
лице е посочило, че начисляването е на основание чл. 25, ал. 10 от ОУ за един
обитател, като е дало само изчисления по представеното му извлечение и фактури от ищеца. Въпреки дадените в
проекта на доклад указания, ищецът не
представи доказателства каква е методиката на определяне на количествата вода и дали количествата, които са
записани във фактурите отговарят на действителното положение/ ответникът чрез
назначения му особен представител е възразил точно срещу този изложен в исковата молба факт/.
Гореизложеното налага извода за неоснователност и недоказаност
на претенцията, поради което предявеният иск по чл. 422, ал.1
от ГПК ще следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от «В и К
Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов против С.А.Н. с
ЕГН ********** *** иск за установяване дължимостта на сумата от 529.64 лева,
представляваща стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Васил Левски бл.4, ап. 21 за периода от 13.04.2017г. до 14.12.2017г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 18.04.2018г.
до окончателното плащане по издадена Заповед № 647- РЗ от 20.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 917/2018г. по описа на РС – Видин, като неоснователен и
недоказан.
Решението може да
се обжалва пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: