Мотиви
към Присъда № 23/ 07.VІІІ.2019г. постановена по НОХД № 255 по
описа на Харманлийски районен съд за 2019г.
Обвинението против подсъдимия К.Г.Я. ЕГН ****** ***, е за
престъпление по чл. 151 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс.
Представителят на Районна
прокуратура-Харманли поддържа в съдебно
за-седание обвинението като доказано по
несъмнен начин и предвид характера на прове-деното производство пледира за налагане
на наказание „Пробация” , определено при превес на смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимия – редовно призован се
явява със служебния си защитник адв. Д. С. ***. Признава се за виновен по повдигнатото
обвинение. Дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК –
„Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. С оглед на това с
Определение на основание чл.372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК, състава на съда прие,
че направените в хода на сък-ратеното съдебно следствие самопризнания на
подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото,поради което и обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказа-телства,относно
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимия Я. и защитата му пледират
за признаването му за виновен по повдигнатото обвинение, освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за уста-новено от фактическа страна следното.
От лятото на 2017г. непълнолетния
подсъдим Я. и малолетната по това време свидетелка С. се познавали и поддържали
близки отношения , които не криели. Това било видяно от техните съселяни , сред
които и св. К . Родителите и на двамата знаели за връзката им, но не били
съгласни поддържат отношения, защото при-надлежали към различни родове и традициите
им не позволявали да се женят помежду си.
На 29.V.2018г. около 14:00 часа в
с. Иваново, област Хасково в къща в края селото, след училище подс. Я., се
срещнал с малолетната С. и двамата осъ-ществили полов акт. За случилото се разбрали
родителите на подсъдимия :св. Г.Я. и Р.Г.. По това време те отишли до къщата и
заварили там двамата , след което възникнал скандал. Св. С. напуснала къщата разстроена,
което е било забелязано от св. Ан , който по това време пасял овце в близост до
къщата и съпругата му - св.Н . Малолетната С. се прибрала в дома си и изпрала дрехите си с които била по време на
половия акт, като не казала на родителети си за случилото се.
На следващия ден - 30.V.2018г. С.
споделила случилото се със св. Не-дялко С. (неин братовчед). По-късно в
училището, което учила С., дошла св.Гъл ( сестра на подсъдимия), при което двете се скарали и последвало
дърпане и скубене на коси.
Същия ден, след като св.М.С. се
прибрала в къщи, казала на майка си - св.Г.П., че е изнасилена от подсъдимия Я..
Двете заедно отишли при родителите на подсъдимия, при което възникнал спор помежду
им. Св. Г. К. отрекъл, че имало насилствено полово сношение между св.С. и сина
му – подсъдимия Я..
По-късно св.Д.П.- баща на
малолетната С., уведомил за случилото се между дъщеря му и подсъдимия , кмета
на с. Иваново общ.Харманли, който пък от своя страна се обадил в РУ - Харманли
при ОД на МВР- Хасково.
На 31.V.2018г. в 19.10ч., в гр.Хасково в присъствието на медицинска
сестра Г.Т - служител в МБАЛ АД -
Хасково , св. С.( по това време на 13 години) била освидетелствана от д-р
Христо Еленски, специалист по Съдебна медицина и вещо лице към ОС- Хасково.
Самият преглед бил извършен по искане на Началника на РУ-МВР-Харманли , като
целта била да се установи извършвано ли е полово сношение на 30.V.2018г., между
св. С. с познат младеж. При прегледа съдебния лекар устано-вил че : „Девствена ципа е с пръстеновидна форма и
стара дефлорационна щърбина. Състоянието на девствената ципа и външния полов
орган показвали, че свидетелката е имала първо полово сношение преди повече от
15 дни, считано от настоящия преглед. В издаденото за освидетелстването съдебно
медицинско удостоверение №230/2018г., било отразено, че е възможно С. да е
имала полово сношение и на 30.V.2018г.
На 02.VІІ.2018г. в гр. Пловдив –
в амбулаторията на Катедрата по съдебна медицина при МУ - Пловдив, по желание
на св. Г. П. (майка на св. С.), малолетната била освидетелствана и от д-р Ма -
Началник Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.”- ЕАД Пловдив. При
прегледа не били ус-тановени травматични
увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайни-ците. Проведения гинекологичен
преглед установил стара дефлорационна щърбина, достигаща до основата на
девствената ципа, с добре епителизирали ръбове и с давност на причиняването им
повече от 14дни (към момента на прегледа), поради което точния ден на
настъпването на дефлорацията не можело да се установи. В издаденото за
прег-леда съдебно- медицинско удостоверение № 700/2018г. д-р Балтов констатирал
че, раз-късването на девствената ципа е причинено от действието на твърд тъп
предмет, какъв-то е мъжкия полов член във възбудено състояние.
От изготвената и приобщена като
доказателство по делото съдебномеди-цинска експертиза по писмени данни изготвена
от д-р Емил Николов Бъчваров- специа-лист съдебен лекар и вещо лице в списъка
на Пловдивския окръжен съд, се установява , че при освидетелстването на М.Д.С.
на 31.05.2018г. не са били регистрирани видими травматични увреждания по главата,
тялото и крайниците. Сочи се , че не при всяко физическо въздействие е
задължително да останат следи във вид на кръвонасядания и охлузвания. Позовавайки
се на опита си вещото лице сочи, че при извършване на насилствен полов акт и
сломяване на съпротивата на пострадалата чрез прилагане на физическа сила във
вид на стискане за ръцете и краката, насилствено сва-ляне на дрехите, дърпане,
блъскане, събаряне и други подобни действия обичайно се намират макар и оскъдни
някакви травматични увреждания. Ненамирането на такива изменения според
експерта е признак, че или не е имало съпротива, или не е имало фи-зическо
насилие. Констатирано е, че разкъсването на девствената ципа не е увреждане на
половия орган на жената, разглеждано в медицинския смисъл на това понятие. В
анализирания случай се касаело за дефлорационно разкъсване, което има признаци,
че не е получено на 29.V.2018г., а 14 и повече дни преди това.
От заключението на приобщената по
делото Комплексна психиатрично-пси-хологична експертиза се установява , че св.М.С.
е с равнището на разви-тие на интелекта, което отговаря на възрастовите норми и
е съответно на получените възпитание, образование и социалния опит. Липсвали данни
за алогично структурирана личност. Вещите лица констатирали, че към момента на
деянието, вземайки предвид възрастта, св. С. е била в състояние да възприема
правилно и адекватно извър-шеното спрямо нея, да формира лична позиция и да я
изразява по съответния начин. По отношение на случилото се на 29.V.2018г., свидетелката
описвала симптоми съпоста-вими с кратка адаптационна реакция, съответна на
ситуацията, която описвала и без патологично значение или трайни последствия за
здравословното й състояние. Тя из-питвала болка и гняв срещу подс.Я., защото
той не е изпълнил обещанието си, което й бил дал.
От Заключението на назначената Комплексна
психиатрично-психологична експертиза на подсъдимия
се установява, че равнището му на
развитие на отговаря на възрастовите норми и е съответно на получените възпитание,
образование и социален опит. Липсвали данни за патологично структурирана
личност. Според вещите лица към момента на деянието и към датата на прегледа
подсъдимия е бил в състояние да въз-приема правилно и адекватно извършеното от
него по отношение на малолетната Ст .
Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи пос-тъпките.
Способен бил да формира лична позиция и съответно да я изразява. Можел да
възприема правилно фактите и събитията и да дава достоверни показания за тях.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категори-чен начин от събраните доказателства, приложени по Досъдебно
производство № 99/ 2018г. по описа на ОСО при ОП Хасково - писмени
доказателствени средства – прото-коли за
разпит на свидетели, справка за съдимост, протокол за разпит на
обвиняем, заключения на вещите лица по изготвените съдебномедицински и психологични екс-пертизи, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно
заседание, одобрено от съда по реда на
чл. 372 ал.4 вр. чл.371 ал.2 от НПК. По категоричен начин се устано-вяват
по делото времето, мястото и начина на извършване на деянието.
При така установеното от
фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373 ал.3 НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъди-мия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението визи-рано в чл.151 ал.1
вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс, а именно: на 29.V.2018г. в с.Иваново
общ.Харманли, обл.Хасково, се съвкупил с М.Д.С., род. на 28.ІІІ.2005г. от
с.Иваново общ.Харманли обл.Хасково- ненавършила 14-годиш-на възраст, като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръко-води постъпките си. Съвкуплението е било осъществено със съдействието и
съгласие-то на пострадалата. Това съгласие обаче, поради особеното качество на
последната с ог-лед нейната възраст има ограничено правно значение и не
изключва престъпния харак-тер на деянията.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с ясно из-разен и обективиран в
действията му пряк умисъл, който макар и непълнолетен съзна-ва, че извършва
съвкупление, желае неговото осъществяване, както и знае, че възрастта на
пострадалата е под 14г. Подсъдимият Я. е знаел възрастта на пострадалата, съзнавал
е, че е малолетна, че извършва съвкупления с нея, както и че това е наказуемо
от закона, но въпреки това е желаел е да осъществи съвкупление с пострадалата и
го е сторил , уповавайки се на обичаите, останали и практикувани от неговата общност. То-ва се установява по
несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия, подкрепящо се от съвкупния
доказателствен материал по делото. За това престъпление подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност.
Подсъдимия К.Г.Я. е българин, български гражданин, грамотен с основно
образование, неженен, ученик в XI клас на ПГЕТ „Захари С.” гр. Харманли,
неосъждан, род. на 01.ХІІ.2001г. в гр.Харманли, живущ ***; ЕГН **********.
При индивидуализацията на
наказанието и спазване на императивните изиск-вания на чл. 373 ал.2 от НПК,
съда съобрази следното: за
престъплението по чл.151 ал. 1 от НК, извършено от непълнолетно лице, както е в
настоящия случай, наказанието „Лишаване от свобода” от две до шест години,
съгласно чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК се заме-ня с „Лишаване от свобода” до три
години, т.е. не е предвиден минимум на това нака-зание. Според съдебния състав в конкретния случай са
налице многобройни смекчава-щи отговорността обстоятелства, а именно пълните
самопризнания на подсъдимия, критичното отношение към деянието, чистото съдебно
минало, младата му възраст, из-разеното желание от страна на пострадалата за
осъществяване на половите контакти, които обуславят приложението на разпоредбата
на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК, съглас-но която следва да се замени наказанието
„Лишаването от свобода” с наказание „Про-бация”.
На основание чл.42А ал.2 т.1 и 2
и ал.2 от Наказателния кодекс на подсъди-мия Я. следва де се наложат следните пробационни мерки: - „Задължителна
регист-рация по настоящ адрес”*** за срок от 9 месеца, като на осно-вание чл.
42 Б от НК се определи периодичност на явяване и подписване пред проба-ционен
служител или оправомощено от него лице на два пъти седмично и „Задължи-телни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 9 месеца.
Съдът намира, че така наложените
пробационни мерки, със съответното по вид наказание биха въздействали
предупредително и възпитателно на подсъдимия и би-ха се постигнали целите на
чл. 36 от НК, без да е необходимо да се прилага и мярката по т.6 на чл. 42а ал.
2 от НК, като взе предвид и ниската степен на обществена опас-ност на деянието
и на дееца.
Причините за извършване на
деянията се съзират в ниската правна култура на подсъдимия.
С оглед постановената осъдителна
присъда, съда следва да осъди подсъди-мия, солидарно с родителите си Р.М.Г. ЕГН
********** и Г.К.Я. ЕГН **********, да заплати направените по делото разноски в
размер на 1 125.00лв. – за възнаграждение на вещи лица , платими по сметка на ОП Хасково , съобразно разпоредбата на чл.
189 ал.3 от НПК .
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В. Коларов /