№ 76
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. К. К. чрез адв. А.Е. против решение №
260158 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 807/2020 г. на Русенския районен съд,
с което са отхвърлени предявените от него искове против П. В. К. за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от 11 000 лв., равностойно на следващата му се
сума по сключената между тях спогодба по гр.дело № 8514/2018 г. по описа на РРС,
неправомерно предадена на ЧСИ *** на КЧСИ по изп.дело № ********, ведно със
законната лихва от 23.12.2019 г., обезщетение за забава от 131,39 лв ., с падежна дата -
28.12.2019 г., като неоснователни. Твърди, че решението е незаконосъобразно и
неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Заявява, че съдът
се е произнесъл по непредявен иск. Ищецът бил заявил, че исковата му молба касае
претенция за изплатено негово задължение без правомощие, а не както съдът се е
произнесъл по иск за имуществени вреди. Развива доводи, че по силата на сключено
между страните споразумение по водено между тях дело за делба ответницата е
следвало да заплати на ищеца К. сумата от 11 000 лева. Вместо да изпълни това
задължение към него, ответницата е заплатила задължение на ищеца към ЧСИ В.М..
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да
бъде уважен изцяло.
Ответникът по жалбата П. В. К. чрез адв. М.С. АК Русе оспорва основателността
1
й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Заявява, че съдът се е
произнесъл в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Правилно
е приел, че липсва законова уредба, която да изисква от третото задължено лице по изп.
дело да получава съгласие или упълномощаване от длъжника, за да изпълни
разпореждането на ЧСИ. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. К. К., с която
същият заявил, че претендира от ответницата П. В. К. заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. Изложени са твърдения, че тази сума ответницата е следвало да му
заплати по сключената между него и нея спогодба по гр. д. № 8514/2018 г. по описа на
РРС, одобрена от съда с Определение № 3745/27.06.2019 г. Вместо това обаче, без да е
давал съгласие, нито да я е упълномощавал, тя предала парите на ЧСИ рег. № 833 на
КЧСИ по изп.дело № ********. Претендира и заплащане на обезщетение за забава в
размер 131,39 лв., считано от датата на падежа по споразумението до завеждане на
настоящото дело. Изложени са още твърдения, че след като отв. К. престирала на трето
лице, за него вече не съществувала възможност и право да се снабди с изп. лист въз
основа на спогодбата между тях. Ищецът намира, че сумата е преведена от ответницата
без правно основание и следва да му се възстанови.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорила изцяло предявените срещу нея искове. Изложила е твърдения,
че още в хода на делбеното дело ищецът е знаел, че срещу него е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ рег. № 833 на КЧСИ за събиране на негови
задължения, по което били предприети изпълнителни действия – опис на
съсобственото им лозе. Заявила, че спорната сума е превела надлежно, след връчено й
запорно съобщение.
Между страните и пред първата, и пред настоящата инстанция липсва спор по
фактите.
Безспорно е установено, че по гр.дело № 8514/2018 г. по описа на РРС, с
предмет съдебна дела, с влязло в сила Определение № 3745/27.06.2019 г. съдът
2
одобрил сключената между К. К. К. и П. В. К. спогодба, според която ответницата
получила в дял три недвижими имота и налични средства по банкова сметка, като се
задължила да заплати на ищеца за уравнение на дела сумата от 11 000 лв. по банкова
сметка на упълномощения му адвокат И.М. в срок от шест месеца. С уведомление от
8.08.2019 г. отв. К. уведомила делбения съд за полученото от нея в качеството й на
трето задължено лице запорно съобщение по изп.дело № 454/2018 г. по описа на ЧСИ
*** на КЧСИ, касаещо сумата по спогодбата като го представила на 09.10.2019 г. От
него се установява, че изпълнителното дело срещу К.К. било образувано въз основа на
издаден срещу него изпълнителен лист по НОХД № 507/2017 г. по описа на РОС. По
настоящото производство е приложено и връченото на отв. К. Уведомление от ЧСИ от
08.08.2018 г. по изп.дело № 454/2018 г. за извършен опис на съсобствен между нея и
ищеца имот, представляващ лозе.
На 19.09.2019 г. отв. П.К. представила по гр. д. № 8514/2018 г. бордеро,
удостоверяващо, че е превела сумата от 11 000 лв. на ЧСИ във връзка с изп.дело №
********.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд
отхвърлил изцяло предявяните искове като приел, че от момента на получаване на
запорното съобщение на третото лице се забранява да плаща на длъжника и то
придобива качеството на пазач за дължимите суми. Приел също така, че липсва
нормативна уредба, която да изисква третото лице, каквото правно положение е имала
ответницата по изп. дело срещу ищеца, да следва да получи съгласие от него или да
бъде упълномощена за това, за да изпълни разпорежданията на ЧСИ.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 260158 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 807/2020 г. на Русенския
районен съд е валидно, допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка
по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Изводите за допустимост и основателност на
предявения иск кореспондират с доказателствата по делото и правилно е приложен
материалния закон.
Наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилна правна
квалификация, дадена от съда са изцяло несъстоятелни, некореспондиращи с
уточнената от самия процесуален представител на ищеца в о. с. з. на 20.01.2021 г. в
процедурата по чл. 143 ГПК претенция: „не търсим отново присъдената сума по
споразумението….претендира се обезщетение за имуществени вреди“. Настоящият
3
състав намира за необходимо да отбележи, че подадената от ищеца искова молба е
многократно уточнявана като и на него, и на назначения му процесуален представител
са давани неколкократни подробни и изчерпателни указания. Едва след като счел
исковата молба за редовна, а предявените искове за допустими, съдът е насрочил
делото като го е разгледал и се е произнесъл именно въз основа на заявените от ищеца
фактически твърдения и съобразно отправеното до съда искане /петитум/. На практика
във всички молби ищцовите твърдения гравитират около тезата, че сумата в размер на
11 000 лв., за която по делбено дело с ответницата се споразумели да му заплати за
уравнение на дела му, неправилно е предадена от нея на съдебния изпълнител без
предварително да поиска неговото /на ищеца/ съгласие, както и без да е нарочно да е
упълномощена от него /ищеца/ за това. Поради това иска от ответницата да му заплати
тази сума, но не на основание сключената между тях спогодба, а заради това, че
неправилно според него я е превела на ЧСИ, от което ищецът е претърпял
имуществени вреди. При така изложеното, се налага категоричен извод, че
първоинстанционния съд се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба
твърдения, в рамките на заявеното основание и петитум. Правилна е и дадената от него
правна квалификация на спора – чл. 45 ЗЗД. Въведените във въззивната жалба
оплаквания в този смисъл са изцяло неоснователни.
За да възникне отговорност за ответницата за заплащане на причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане, в обективната действителност трябва
да са осъществени следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум
(претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на
сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на деликвента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Както бе изяснено, противоправността като обективен елемент от фактическия
състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето
правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната
преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства се установява по
категоричен, несъмнен начин, че ответницата е действала правомерно, като е
изпълнила вменените й от закона задължения, вследствие на което не са причинени
4
твърдените от ищеца имуществени вреди.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно и законосъобразно ответницата
е превела сумата от 11 000 по образуваното срещу ищеца изп. дело пред ЧСИ В.М.. До
нея е било изпратено запорно съобщение, а с последното на осн. чл. 507, ал. 2 и ал. 3
ГПК се забранява на третото задължено лице да предава запорираните суми или вещи
на длъжника, както правилно е отбелязъл и районния съд. Съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК
третото лице - в случая ответницата, има задължението, ако не оспорва своето
задължение към длъжника /в настоящия случай ищеца/, да внесе дължимата към него
сума по сметката на съдебния изпълнител. Действията на ответницата по превеждане
на процесната сума по сметка на ЧСИ *** на КЧСИ са правилни и законосъобразни.
Както правилно е отбелязъл и районния съд, липсва нормативна уредба, която
да изисква ответницата като трето задължено лице, да следва да получи съгласие от
К.К. или да бъде упълномощена от него, за да изпълни разпорежданията на ЧСИ,
целящи да удовлетворят кредиторите на ищеца.
За пълнота на изложението и правна прецизност следва да се отбележи, че не е
налице и другата изискуема от закона предпоставка за уважаване на иска – настъпили
за ищеца вреди. Действително, сумата в размер на 11 000 лв., която по сключената
съдебна спогодба е следвало да получи, не е постъпила в неговия патримониум, но
доколкото с извършеното от ответницата плащане на ЧСИ в изпълнение на наложения
запор се е погасило негово задължение към негов кредитор в същия размер, е налице
имуществено равенство, т. е. липсват и вреди.
При така изложеното и поради липсата на изискуемите от нормата на чл. 45 ЗЗД
материални предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата, правилно
районният съд е отхвърлил главният и акцесорният иск. /исковете/. Законосъобразен е
и изводът на районния съд, че претенцията за заплащане на обезщетение за забава е
неоснователна, тъй като към датата на депозиране на исковата молба по настоящото
дело падежът на задължението не е настъпил.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените на доказателства,
сторените пред настоящата инстанция разноски от въззиваемата за платено адв.
възнаграждение в размер на 830 лв. следва да се възложат в тежест на въззивника.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 260158 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. №
5
807/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Белене, да
заплати на П. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Пирот“ № 5, ет.
3 чрез адв. М.С. АК Русе сумата от 830 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6