Решение по дело №363/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1285
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20201100900363
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

       №..................

03.09.2020 година, гр. София

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 363 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявени от Б.7. ЕООД, ЕИК:********срещу И.1 ЕООД, ЕИК: ******** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди трайни търговски отношения между страните по договори за продажба на стоки, като ответникът е закупувал стоки – продукти на биоземеделие от ищеца. Твърди, че е предал стоките по описаните в исковата молба 2 броя фактури стоки на ответника, но последният не е заплатил съответната цена в цялост. Претендира и обезщетение за забавено плащане. Претендира и законните последици от осъждането и разноски.

Ответникът не се ангажира със становище по исковете.

Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по неформални договори за продажба, с изложеното в ИМ съдържание, обективирани в представените към исковата молба писмени и счетоводни документи, предаване на ответника на процесните стоки, уговорената цена; носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.

Ответникът следва, при установяване на горните факти, да докаже плащане.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

         От показанията на свидетелката М., които съдът възприема като логични, вътрешно непротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност, се установяват установени трайни отношения между страните във връзка с доставки от ищеца на ответника на стоки, свързани със земеделието. Установяват се и ивършени от ищеца и получени от ответника доставки през м. 05 и м. 06. 2018 година, като свидетелката има лични впечатления за това стоките по тях да са изпрати и получени в ответното дружество. Конкретните условия по възникналите облигационни правоотношения по представените две фактури се установяват, както от представените писмени документи, така и от заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Същото, доколкото е изготвено в обхвата на специални знания на експерта, както и е пълно, мотивирано и ясно, доказва осчетоводяване на фактурите, както при ищеца, така и при ответника, като последния е ползвал и данъчен кредит по тях. Фактурите са осчетоводени и в съответните данъчни периоди – м. 05.2018 година и м. 06.2018 година, както е начислен и ДДС.

Двустранно, редовно осчетоводените фактури, със съответстващи в двете счетоводства стойности и основание за издаване, за които е ползван и данъчен кредит и е начислен ДДС, в съвкупност с останалите събрани  по делото доказателства и по силата на нормата на чл. 182 ГПК, установяват обстоятелството, че ищецът и ответникът са били обвързани от действителни сделки за продажба на стоки, при условията, обективирани в осчетоводените в двете дружества фактури като основание /предмет на договора/ и стойност /уговорена цена на стоките и срок за плащане /съответно 25.05.2018 година и 11.06.2018 година/. В подкрепа на този извод е и представеното по делото /л. 9/ потвърждение на разчети, което макар и частен свидетелстващ документ, доколкото удостоверява неизгодни за ответника факти, доказва възникването на облигационните отношения по неформалните договори за търговска продажба на стоки, обективирани в представените по делото фактури, с уговорена цена на стоките, съобразно петитума на исковете. Ответникът не е оспорил представеното писмено доказателство.

         Ответникът не доказа плащане, поради което исковете за главници следва да бъдат уважени.

         По исковете по чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД /приложим в случая, доколкото страните са уговорили определен срок за изпълнение/, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

         Според вещото лице, размерът на лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от забавата до датата на предявяване на иска по фактурата от м.май е в размер на 1058,34 лева /за периода 26.05.2018 година – 18.02.2020 година/, а по фактурата от м. 06 е в размер на 4136,07 лева /за периода 11.06.2018 година – 18.02.2020 година/.

Или, и акцесорните претенции са основателни.

Право на разноски при този изход от спора има ищецът, като следва да му се присъдят сторените за ДТ, вещо лице и адвокат, общо в размер на 3299,53 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, И.1 ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на Б.7. ЕООД, ЕИК:********сумата от 24093,60 лева – незаплатена и дължима цена на продадени и доставени стоки /продукти за растителна защита/ по фактура № ********** от 04.06.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2020 година и до окончателното й погасяване, както и сумата от 6000 лева – незаплатена и дължима цена на продадени и доставени стоки /продукти за растителна защита/ по фактура № ********** от 25.05.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2020 година и до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 1058, 34 лева – обезщетение за забавено плащане на цената за доставени стоки по фактура № ********** от 25.05.2018 година, дължимо за периода 26.05.2018 година – 18.02.2020 година и сумата от 4136,07 лева – обезщетение за забавено плащане на цената за доставени стоки по фактура № ********** от 04.06.2018 година, дължимо за периода 12.06.2018 година – 18.02.2020 година.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.1 ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на Б.7. ЕООД, ЕИК:********сумата от 3299,53 лева – сторените в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: