Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 56/27.03.2018година
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На двадесет и шести
март две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: : РОСИЦА
ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар Г.Н.
Прокурор Милена Гамозова
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
НДВ номер 53 по описа за 2018
година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД №253/2017 г. по описа на Районен съд-Попово и отмяна на
постановената присъда №177 от 04.10.2017г.в частта, в която е определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложените на Н.Н.М. наказания
„лишаване от свобода“ и определен тип
затворническо общежитие,като се предлага да се определи първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на наложеното и приведено в изпълнение наказание „лишаване
от свобода“ и отмяна на определения тип затворническо общежитие.
В искането за възобновяване на наказателно дело се
навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва
законосъобразността на постановената присъда № 177/04.10.2017г. по НОХД №253/2017г.,
като сочи за допуснато нарушение на материалния закон.
С цитираната присъда № 177/04.10.2017г. по НОХД №253/2017г. на Районен съд Попово,
съдът е признал подсъдимия Н.Н.М. за виновен в това, че за периода от
11.01.-31.03.2014г., след предварителен сговор с подс.Е.М.С. извършил
престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1,т.5 и т.7 във вр. с чл.194,ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложил наказание три месеца
„лишаване от свобода“.
На осн. Чл.68,ал.1 от НК, съдът е постановил да се приведе в изпълнение
наложеното на подс.Н.Н.М. наказание по НОХД №272/2012г. на Районен съд –Попово,
в размер на три месеца „лишаване от свобода“ , при първоначален „строг“ режим.
На осн. Чл.57,ал.1, във вр. с чл.61,т.2 от ЗИЗС съдът е постановил
определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор.
Присъдата на Районен съд Попово не е обжалвана и протестирана, не е
проверявана по касационен ред и е влязла в законна сила на 19.10.2017г.
Главният прокурор изтъква, че съдебният акт е постановен при съществено
нарушение на закона по смисъла на
чл.348,ал.1,т.1 от НПК, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като
определил първоначално строг режим на изтърпяване на определеното
наказание, в размер на три месеца „лишаване от свобода“ и на преведеното в
изпълнение наказание, в размер на три месеца“лишаване от свобода“ на подс.М..
Определеният първоначален режим е в противоречие с нормата на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./
Приемайки, че допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.1,
т.1, Главният прокурор предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1,
т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и чл. 425,
ал.1, т.3 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 253/2017г.,
да отмени присъда №177 от 04.10.2017 в частта, в която е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наложеното и на приведеното в изпълнение наказание
„лишаване от свобода“ и на вида на затворническо общежитие- затвор и да
определи ОБЩ режим.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло
искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото
уважаване.
Осъденото лице Н.М. редовно уведомен за датата на
съдебно заседание и неговия предмет се явява и се представлява от назначеният в
съдебното заседание служебен защитник – адв. С.-***. Изразява се становище по
основателността на искането, като моли същото да бъде уважено.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния
прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна
прокуратура и осъдения, провери материалите по делото, направи следните
констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е
допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р
България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на присъда №177/04.10.2017г. по НОХД №253/2017г. на Районен съд
гр.Попово, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има
за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1
и чл. 422,
ал.1, т.5 от НПК- присъда, която не подлежи на проверка по
касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на
наказателното дело е основателно.
С присъда № 177/04.10.2017г. по НОХД №253/2017г. на
Районен съд Попово, съдът е признал подсъдимия Н.Н.М. за виновен в това, че за
периода от 11.01.-31.03.2014г., след предварителен сговор с подс.Е.М.С.
извършил престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1,т.5 и т.7 във вр. с чл.194,ал.1
от НК, за което при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложил наказание
три месеца „лишаване от свобода“.
На осн. Чл.68,ал.1 от НК, съдът е постановил да се приведе в изпълнение
наложеното на подс.Н.Н.М. наказание по НОХД №272/2012г. на Районен съд –Попово,
в размер на три месеца „лишаване от свобода“ , при първоначален „строг“ режим.
На осн. Чл.57,ал.1, във вр. с чл.61,т.2 от ЗИЗС съдът е постановил
определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор.
При постановяване на своя съдебен акт, съдът е
пропуснал да констатира, че актуалната редакция на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС/изм.
ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./, изисква съдът да определи
първоначално „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
при наличието на една от предвидените в съответната норма хипотези:
1.когато наложеното наказание е за повече от 5 години за умишлено
престъпление;
2.за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл. 66 НК, независимо от реабилитацията и
3.за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условното
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно,
ако сборът от двете наказания надвишава две години.
Видно от справката за съдимост/л.12 от ДП523/14г., подс. Н.М. е осъждан веднъж
за умишлено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.2 във вр. с чл.194,ал.1, за
което с влязъл в сила акт /споразумение/ на 30.08.2012 по НОХД №272/12г. на
Районен съд Попово му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три
години.
Престъплението по НОХД№253/17г. на ПРС, за което е наложено наказание, в
размер на три месеца „лишаване от свобода“ е извършено в периода от
11.01.-31.03.2014г., или в изпитателния срок на осъждането по НОХД №272/12г.,
като СБОРА на двете наказания е ШЕСТ месеца, т.е. по-малък от визираните в
закона ДВЕ години. Не са налице доказателства, установяващи обстоятелството,
визирано в нормата на чл.57,ал.2 от ЗИНЗС.
Настоящия състав намира, че първоначалния режим на определените наказания
за извършено престъпление и приведеното в изпълнение наказание“лишаване от
свобода“, следва да бъде ОБЩ, на
осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
Съобразявайки изложеното,съдът намира, че при
постановяването на своята присъда, съдът е допуснал нарушение на материалния
закон, тъй като е постановил двете наказания „лишаване от свобода“ да бъдат
изтърпени при първоначален строг режим, което е в разрез с нормата на чл.57,
ал.1, т.2 и т.3 ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд не е съобразил и последната
редакция на чл.41 ал.6 НК / ДВ бр. 13/ 2017г., в сила от 07.02.2017г./,
съгласно която в постановения съдебен акт следва да се определи само
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а не и
типа на затворническото заведение, в което осъденият следва да бъде настанен.
Ето защо, настоящия състав приема, че съдът постановил атакуваната присъда е
допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, което дава основание приключеното наказателно производство да
бъде възобновено. Допуснатото неправилно приложение на закона може да бъде
отстранено чрез изменение на режима за изтърпяване на наложеното наказание и
отмяна на определения вид на затворническото общежитие. Тези изменения са в интерес на осъденото лице, поради което могат
да бъдат извършени от настоящата съдебна
инстанция на основание чл.425,ал.1,т.3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 425,
ал.1, т.4 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно
производство по НОХД № 253/2017 г. на Районен съд - гр.Попово.
ИЗМЕНЯ присъда № 177/04.10.2017г. по НОХД № 253/2017г.на
Районен съд-Попово в частта, в която на подс. Н.Н.М. е бил определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.1,т.5
и т.7 във вр. с чл.194,ал.1-три месеца „лишаване от свобода“, както и
определения „строг“ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание
по НОХД №272/12г. от три месеца „лишаване от свобода“, като ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на
изтърпяване,на осн. Чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
ОТМЕНЯ присъда №177/04.10.2017г. по НОХД №253/2017г. на
Районен съд Попово в частта, с която е определено мястото на изтърпяване на
наказанието "Лишаване от свобода".
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.