Определение по дело №641/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия по НОХД № 1053/12г. по описа на РС- Г.П.- И. Д. И. от С. против постановената на 03.10.2012г. присъда по същото дело.

Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е несправедлива, тъй като наказанието на подсъдимия е „завишено” и се иска от окръжния съд да установи „обективната истина” по делото. Не се правят доказателствени искания.

В с.з. подсъдимият се явява лично, поддържа жалбата си, моли съда да намали наложеното му от ПРС наказание. Служебно назначеният му от досъдебната фаза защитник моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена, като бъде намалено наложеното с нея наказание на подзащитния му с оглед многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.

В с.з. представителят на О. П. –Б. изразява мнение, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда - правилна и законосъобразна, а наказанието, наложено на подсъдимия- справедливо, поради което пледира атакувания акт на ПРС да бъде потвърден.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда въззивникът И. И. е признат за виновен, затова че в това, че на 10/11.05.2012г. от къща, находяща се в С., община- Г.П., ул.”Г.Б. №8, противозаконно отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой моторна резачка за дърва марка “STIHL”, модел „250” на стойност 400,00 /четиристотин/лева, 1/един/ брой моторна пръскачка марка “STIHL”, модел „ SR 420”, на стойност 650,00 /шестстотин и петдесет/лева, всичко на стойност около 1050 лв./хиляда и петдесет лева/, от владението на К. Х. Т. от С., О., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влезли в сила присъди по НОХД №302/2007г. влязла в сила на 16.06.2009г. и по НОХД 962/2009г. влязла в сила на 24.02.2010г. всички по описа на РС П. за друго такова престъпление, за което престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.28, ал.1 НК, състав на РС-П. му е наложил наказание при условията на чл.58а,ал.1 НК, във връзка с чл54,НК наказание от 2 години лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и –на основание чл.59,ал.1 НК е приспаднал от наказанието времето, през което деецът е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, за 72 часа от РП-П. и като мярка за неотклонение „Задържане под стража”, т.е. от 09,50ч. на 16.05.2012г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е осъдил дееца да заплати и сторените по делото разноски в размер на 70 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е направил признания в с.з. относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства. Съобразно императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК във връзка с чл.58а,ал.1 НК е определено и наказанието на дееца. Както във въззивната жалба, така и пред настоящата инстанция не се навеждат съждения за несъответствие между признанието на дееца и доказателствения материал, нито се прави оттегляне от подсъдимия на самопризнанието му. Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че признанието на въззивника се подкрепя от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите А., А., П., Г., заключението по съдебно-оценителната експертиза; извършеното разпознаване на лице и предмети /инкриминираните вещи/ и писмените доказателства, приложени по дознанието и приети от съда в хода на съдебното следствие) съобразно постановеното от ПРС определение по чл.372,ал.4 НПК, приема за безспорна следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е млад 22-годишен мъж, неженен, безработен, с основно образование. Същият е осъждан двадесет пъти за престъпления от общ характер, деветнадесет от които за кражби, извършени в периода 2006-2009г. С влязла в сила на 16.06.2009г. присъда по НОХД №302/2007г. на ПРС за извършено през м.юли 2006г. по чл.94,ал.1, във връзка с чл.63,ал.1,т.3 НК въззивникът е осъден на една година лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване в затвор, като със същата присъда е кумулирано наложеното му наказание по цитираната присъда и тези, наложени му по НОХДела № 2774/06г., № 3247/06г., № 3264/06г., №3286/06г., № 3244/06г., № 3232/06, № 3333/06г., № 43/06г., № 3012/06г., № 2845/06г., № 2474/06г., № 3231/06г., № 882/07г., № 516/07г., № 922/07г., всички по описа на ПРС, като му е определено едно общо такова в размер на 1,6 година, изтърпяно на /до/ 15.08.2010г. С влязла в сила на 24.02.2010г. по НОХД № 962/10г. на ПРС за извършено на 19/20.01.2009г. престъпление по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 и т.7 НК подсъдимият И. е осъден на 10 месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор, което наказание е изтърпял за времето от 15.08.2010г. до 12.06.2011г.

След освобождаването си от З. на посочената дата /12.06.2011г./ жалбодателят се прибрал в родното си село Б., където не работел нищо. В същото село живее и свидетелят К. Т., който е собственик на моторна резачка за дърва марка “STIHL”, модел „250” и на моторна пръскачка марка “STIHL”, модел „SR 420”. На 10.05.2012г. свидетелят и пострадал К. Т. се занимавал със земеделска работа, за която използвал и косачка, която държал заедно с друг земеделски инвентар, включително и посочените моторни резачка за дърва и пръскачка в сервизно помещение в къщата си. Вечерта на същата дата около 20,00 часа той оставил посочените вещи в помещението без да заключва вратата. В полунощ подсъдимият И. влязъл в имота на Т. и като установил, че сервизното помещение е отключено, решил и взел описаните по-горе моторна резачка за дърва и моторна пръскачка.

Веднага след като излязъл от имота на Т. с отнетите машините, въззивникът решил да продаде същите максимално бързо. Независимо, че било доста късно, отишъл с лек автомобил марка „Голф”, червен на цвят, до съседното село К. при негов познат - свидетеля Щ.А., на когото предложил да закупи вещите. Свидетелят А. видял същите в багажника на колата и харесал моторната пръскачка, която И. му предложил за 200 /двеста/лв. Свидетелят попитал дали предлаганата вещ е собственост на И. и след като последният му потвърдил, заплатил сумата от 50 лв., а на следващия ден и останалите 150 лв. На 13.05.2012г. подсъдимият отново отишъл в с.К., този път при свидетеля Д. П., на когото предложил моторната резачка за дърва и той я закупил за сумата от 170 лв.

Установявайки, че са му отнети моторна резачка за дърва марка “STIHL”, модел „250” и моторна пръскачка марка “STIHL”, модел „ SR 420” К. Х. Т. депозирал жалба до Н. на РУП –Г.П..

В тази връзка свидетелят С. А. извършил проверка и след проведени оперативно-издирвателни мероприятия се установило, че извършител на престъплението е подсъдимия И.. Незабавно полицейските органи установили същия, който пред свидетеля А. признал за извършеното деяние и че е продал отнетите вещи, като посочил и лицата.

С протоколи за доброволно предаване от 15.05.2012г. и от 16.05.2012г. свидетелите А. и П. предали вещите на РУП П., като с разписка от 16.05.2012г., предадените от същите вещи били върнати на пострадалия Т., след като било извършено разпознаване на предметите, обективирано в протоколи за това от 16.05.2012г.

По делото е извършено разпознаване на лице, а именно И. И. сред други 3 лица, в присъствието на две поемни лица.

От изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи към датата на деянието е както следва: моторна резачка за дърва марка “STIHL”, модел „250” на стойност 400 лева, а моторна пръскачка марка “STIHL”, модел „ SR 420”, на стойност 650 лева или всичко на стойност 1050 лева.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка е правилен изводът на районния съд, че деянието на подсъдимия представлява престъпление по чл.195,ал.1,т.7, във връзка с чл.194,ал.1 НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, гарантиращи и охраняващи правото на собственост, а предмет- в случая- моторни резачка и пръскачка. Правилно районният съд е приел, че подсъдимият е осъществил действия, с които е прекъснал владението на собственика- К. Т. върху процесните вещи и е осъществил своя фактическа власт върху тях, като е отчетено и отсъствие на съгласие у (от) пострадалия за отнемане на вещите. Налице са и останалите квалифициращи обстоятелства по чл.195,ал.1,т.7 НК, обсъдени от ПРС- липсата на маловажен случай /като тук са съобразени стойността на отнетите вещи, завишената обществена опасност на дееца, предвид и криминалното му минало/, както и наличието на повторност по смисъла на чл.28,ал.1 НК, предвид посочените по-горе осъждания на И. за престъпления по чл.195 НК, за които не са изтекли сроковете по чл.30,ал.1 НК.

Не подлежи на корекция и съдебния извод относно умисъла на подсъдимия –пълнолетен и вменяем към датата на извършване на деянието, той ясно е разбирал свойството и значението на извършваното от него и е могъл да контролира действията си и ръководи постъпките си. Същият добре е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, че ги отнема без съгласието на собственика и че същите вещи отиват в негова полза и владение. Т.е. действал е при условията на пряк умисъл- единствената възможна форма на вина за този вид престъпни посегателства. Налице е и другият субективен признак от фактическия състав на престъплението “кражба”- намерението, целта противозаконно да се присвоят моторните резачка и пръскачка на пострадалия свидетел, т.е. въззивникът да ги счита като че ли са негова собственост, с която може да се разпореди в своя полза, без обективно да е така. В горния смисъл подсъдимият ясно е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и е искал и целял настъпването на вредоносните (общественоопасни) последици от него.

При определяне размера на наказанието правилно е приложена разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК за задължително редуциране на санкцията с приложение на чл.58а,ал.1 НК, като въззивната инстанция споделя мотивите /и не намира за нужно да ги преповтаря тук/ на районния съд за липсата на многобройни или изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, налагащо определяне на наказанието по чл.195,ал.1 НК по реда на чл.55,ал.1 НК /аргумент от ал.4 на чл.58а НК/. При индивидуализиране на наказанието са отчетени като смекчаващи отговорността на под.И. обстоятелства – тежкото семейно, имотно и материално състояние на подсъдимия, наличието на съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина по делото и изразеното от него съжаление за стореното, младата му възраст, а като отегчаващи- негативните му характеристични данни и осъжданията му, извън тези включени в квалификацията “специален рецидив”. Съобразно нормата на чл.56 НК признанието на подсъдимия в случая (развилото се по реда на глава 27 от НПК производство) не е отчетено като смекчаващо вината му обстоятелство. В този смисъл правилно районният съд е взел предвид категоричния превес на смекчаващи над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобразно това му е определил наказание от 3 години /т.е. по-близо до минимума, предвиден в чл.195,ал.1,т.7 НК, отколкото до максимума от 10 години ЛОС/, което съобразно чл.58а,ал.1 НК е намалил с 1/3 и му е наложил такова в размер от две години лишаване от свобода, като в тази насока въведените с жалбата оплаквания са голословни и неоснователни. Наложеното на дееца наказание въззивният съд намира за справедливо и адекватно на обществената му опасност и тази на деянието. По отношение на този деец е неприложим института на условното осъждане поради липса на предпоставките за това, като съобразно чл.61,т.2, във връзка с 60,ал.1 ЗИНЗС са определени мястото и режима на изтърпяване на наказанието –първоначален строг такъв в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Тъй като с определението си по чл.309 НПК районният съд е потвърдил взетата на ДП мярка за неотклонение на подсъдимия „Задържане под стража” и предвид задължението си по чл.59,ал.1 и ал.2 НК, то законосъобразно е постановил от така наложеното на дееца наказание да бъде приспаднато предварителното му задържане за 24 часа по ЗМВР /за времето от 09,50ч. на 16.05. до 09,50ч. на 17.05.2012г./, с постановление на прокурор от ПРП /от 10,30ч до 15ч. на 17.05.2012г./ и по МН, считано от 17.05.2012г. до влизането на присъдата в сила, като е зачел един задържане за един ден лишаване от свобода.

Предвид горния извод на районния съд и съобразно с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК сторените деловодни разноски са възложени върху осъдения подсъдим.

При служебната проверка въззивната инстанция не намери основания за отменяване или изменяване на атакуваната присъда.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК, във връзка с чл.334,т.6 НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 774 от 03.10.2012г., постановена по НОХД № 1053 по описа на Районен съд- Г.П. за 2012 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: