ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав
съдия Евелина Попова като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело №
906 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава Десета, Раздел
Четвърти АПК вр. чл. 103 ал. 3 АПК.
Образувано е по подписана с валиден електронен подпис
жалба на Н.А.Н. срещу решение 365000-16649/19.04.2021 г. на заместващия
директора на ОД на МВР - Варна съгласно заповед за заместване № 365з-2170/14.04.2021
г., с което по подадено от Н. искане рег. № 819000-14258/01.04.2021 г. е
отказано да се възобнови, на основание чл. 99 т. 2 АПК административното
производство по издаване на заповед № 20-0819-001128/02.07.2020 г., с която на Н.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „а“ ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
отпадане на основанието за това.
Като съобрази, че жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице в преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 вр. чл. 103 ал. 3 АПК срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и пред компетентния
да се произнесе съд, решаващият делото съд намира оспорването за процесуално
допустимо.
По основателността му приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Със заповед № 20-0819-001128/02.07.2020
г. на полицейския
инспектор при ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя Н.А.Н.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „а“ ЗДвП
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на
основанието за това. В мотивите на заповедта като основание за налагане на
мярката е посочено, че в сектор „Пътна полиция“ с писмо рег. №
819000-29595/30.06.2020 г. е получено копие на назначената от Районен съд -
Варна по ЧНД № 1332/2020 г. по Закона за здравето с оглед принудителното
лечение на Н.А.Н. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза вх.
№ 28961/20.05.2020 г., като съгласно получените документи Н. е с поставена
диагноза Параноидно личностно разстройство. Въз основа на това издателят на
ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020 г. е приел в мотивите на акта, че лицето не
отговаря на медицинските и психологическите изисквания за водач на МПС, тъй
като посоченото заболяване фигурира в Приложение № 2 към чл. 5 на Наредба №
3/11.05.2011 г. на МЗ.
С молба УРИ 365000-14258/01.04.2021 г. /посочена в
мотивите на решение 365000-16649/19.04.2021 г. като искане рег. №
819000-14258/01.04.2021 г./ при позоваване на чл. 99 т. 2 АПК /погрешно
посочено в молбата като чл. 99 ал. 2 АПК/ Н. е сезирал директора на ОД на МВР
Варна с искане за възобновяване на производството по издаване на заповед № 20-0819-001128/02.07.2020
г. Позовал се е на липсата на териториална компетентност на издателя на
заповедта, предвид обстоятелството, че към датата на издаването 02.07.2020 г. е
бил настанен за лечение в ДПБ – Кравуна; на факта, че заповедта не му е връчена
по надлежния ред по чл. 165 ал. 2 ЗДвП /?/ и на обстоятелството, че диагнозата
Параноидно личностно разстройство фигурира в Приложение № 1, а не както е
посочено в заповедта – в Приложение № 2 на Наредба № 3/11.05.2011 г. на МЗ,
поради което не било нужно да се преминава през ТОЛЕК.
С обжалваното
решение 365000-16649/19.04.2021 г. заместващият директора на ОД на МВР Варна
комисар А. А. е отказал да възобнови на основание чл. 99 т. 2 АПК
производството по издаване на заповед № 20-0819-001128/02.07.2020 г. Позовал се
е на отсъствието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган да не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство. Посочил е също, че с определение №
2671/14.12.2020 г. по частно адм. дело № 2716/2020 г. е отхвърлена жалбата на Н.
срещу преди това издадено решение № 365000-49097/04.12.2020 г. на директора на
ОД на МВР – Варна, с което е отказано възобновяване на административното
производство по издаването на ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020 г. От служебно
извършената в САС „Съдебно деловодство“ справка се установи, че определение №
2671/14.12.2020 г. на Адм. съд Варна е относимо към обжалван от Н. отказ на
директора на ОД на МВР - Варна да възобнови, но на основание чл. 99 т. 1 АПК, административното
производство по издаване на ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020 г. Определението
е обжалвано и е оставено в сила по реда на касационния съдебен контрол.
Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред – от органа, който го е издал. Материално-правните
основания за възобновяване на административното производство са изчерпателно регламентирани
в общо седем точки на чл. 99 АПК като съгласно чл. 100 АПК само в хипотезите на
чл. 99 т. 2 - 7 вкл. страната в производството е легитимирана да поиска възобновяване.
От служебно извършената проверка в САС „Съдебно
деловодство“ се установи, че с определение № 2654/10.12.2020 г., постановено по
адм. дело № 2651/2020 г., състав на Адм. съд - Варна е оставил без разглеждане
жалбата на Н.А.Н. срещу ЗППАМ №20-0819-001128/02.07.2020 г. и е прекратил производството
по делото.
При съобразяване на това обстоятелство, както и на
факта, че искането до директора на ОД на МВР – Варна за възобновяване на основание чл. 99 т. 2 АПК на административното
производство по издаване на ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020 г. е подадено от
адресата на заповедта, който поради това е процесуално легитимирано лице по
смисъла на чл. 100 АПК, и в тримесечния срок
по чл. 102 ал. 2 АПК като се има предвид, че е предявено на 01.04.2021 г., а в
него е извършено позоваване на писмо-становище от председателя на ТОЛЕК от
06.01.2021 г., съдът намира, че то е било допустимо, поради което правилно е
разгледано по същество от административния орган.
По смисъла на чл. 99 АПК компетентен да се произнесе
по него е директорът на ОД на МВР - Варна като непосредствено по-горестоящ на
издателя на заповедта административен орган.
От допълнително изисканите от съда и представени по
делото от страна на ОД на МВР – Варна доказателства за компетентността на
издателя на решение № 365000-16649/19.04.2021 г. се установява, че със заповед
№ 365з-2170/14.04.2021 г. директорът на ОД на МВР - Варна е наредил във връзка
с ползването на платен годишен отпуск да бъде заместван за времето от 17:30 ч.
на 14.04.2021 г. до завръщането му от заместник-директора на ОД на МВР -Варна
комисар А. А.А.. От представеното в изпълнение на съдебно разпореждане №
6440/19.04.2021 г. удостоверение УРИ 365000-21333/25.05.2021 г. на началника на
сектор „Човешки ресурси“ в ОД на МВР -Варна се установява, че по информацията от
личните кадрови досиета на служителите директорът на ОД на МВР – Варна старши
комисар Д. С. П.е ползвал платен годишен отпуск от четири работни дни за
времето от 15.04.2021 г. до 20.04.2021 г. вкл., разрешен му по заявление рег. №
365р-20930/14.04.2021 г. Съвкупната преценка на тези обстоятелства налага
извод, че към датата 19.04.2021 г., когато е издадено обжалваното по делото
решение № 365000-16649/19.04.2021 г., е изпълнен фактическият състав на
заместването, поради което то е акт на компетентен административен орган.
Относно наличието на материално-правното основание, на
което се е позовал Н., за да поиска възобновяването, съдът намира следното:
Посочени са три обстоятелства, въз основа на които е
поискано възобновяване на основание чл. 99 т. 2 АПК на административното производство
по издаване на ЗППАМ №20-0819-001128/02.07.2020 г.: 1/ липса на
териториална компетентност на издателя на заповедта, поради факта, че към
датата на издаване 02.07.2020 г. Н. се е намирал в ДПБ – Кравуна, където видно
от приложената към молбата Епикриза от ДПБ – Кравуна, Отделение за зависимости,
е бил хоспитализиран в периода 30.06.2020 г. – 30.09.2020 г. на основание
влязло в сила решение № 699/20.05.2020 г. по ЧНД № 1332/2020 г. на ВРС за
провеждане на задължително стационарно лечение; 2/ невръчване на заповедта
по надлежния ред по чл. 165 ал. 2 ЗДвП /?/ и 3/ твърдение, че диагнозата
Параноидно личностно разстройство фигурира в Приложение № 1, а не както е
посочено в заповедта – в Приложение № 2 към чл. 5 на Наредба № 3/11.05.2011 г.
на МЗ, поради което не било нужно да се преминава през ТОЛЕК.
Във връзка с последното обстоятелство е приложил писмо
изх. № 3/06.01.2021 г. от председателя на ТОЛЕК – Бургас, в което изрично е посочено,
че Н. има решение на ТЕЛК № 3038/23.11.2020 г. с диагноза Параноидно разстройство
на личността, което е причина за явяването му на ТОЛЕК. Наред с това в писмото
е посочено, че според констатацията на личния му лекар страда и от придружаващи
заболявания Артериална хипертония и Автоимунен тиреоидит /регистриран/ като основание
за освидетелстването му са точки 27, 58 и 52 от Наредба № 3/2011 г. на МЗ.
Преценяйки обстоятелствата, на които се е позовал Н.,
за да поиска възобновяване на административното производство по ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020
г., издателят на обжалваното по делото решение № 365000-16649/19.04.2021 г.
правилно е приел, че нито едно от тях не може да се подведе под хипотезата на
чл. 99 т. 2 АПК – открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган да не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство.
Начинът на връчване на заповедта поначало е обстоятелство,
напълно ирелевантно от гледна точка на възможността на това основание да се възобнови
административното производство. Връчването на заповедта и дали то е извършено
по надлежния ред има значение единствено за преценката относно началото на
срока за обжалване на акта, но не и за възобновяването на производството по
издаването му.
Обстоятелството, че към момента на издаване на
заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП Н. е бил настанен за лечение в ДПБ – Кравуна,
освен че не е новооткрито за него, но и поначало е без отношение към
възможността за преразглеждане на вече решения със заповедта материално-правен
въпрос за наличието на основание по чл. 171 т. 1 б. „а“ ЗДвП, довело до налагането
на визираната в разпоредбата принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за
това“. Целта на регламентираното от законодателя в чл. 99 т. 2 АПК основание за
възобновяване на административното производство е да се осигури допълнителна процесуална
възможност за ревизирането на влязъл в законна сила индивидуален
административен акт чрез извънреден способ за контрол на законосъобразността му
в случаите, в които от материално-правна гледна точка обхванатият от него въпрос
е решен несъответно на закона като именно новооткритото обстоятелство е от
естество да доведе до различно решение на въпроса. Посоченото от Н. обстоятелство
определено не отговаря на това условие.
Последното посочено от Н. обстоятелство също не може
да се подведе под хипотезата на чл. 99 т. 2 АПК. По естеството си то е свързано
с оспорване на правилността на преценката на административния орган, че
заболяването Параноидно разстройство на
личността фигурира в Приложение № 2 към чл. 5 на Наредба № 3/11.05.2011 г. на
МЗ /има се предвид т. 5 на Приложение № 2 – Разстройства на личността и
поведенчески разстройства, водещи до силно влошаване на поведението, адаптивността
и възможността за преценка/. Правилността на тази преценка може да бъде предмет
на инстанционен контрол в производство по обжалване на заповедта по чл. 172 ал.
1 ЗДвП, но не и на извънреден контрол по чл. 99 АПК, след като не са налице новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са в състояние да я компрометират
до степен, че да обусловят различно крайно решение на въпроса от взетото от
административния орган.
Като ново писмено доказателство по вложения в чл. 99
т. 2 АПК смисъл не може да се разглежда цитираното от Н. писмо от председателя
на ТОЛЕК-Бургас, в което изрично е записано, че посочената в решение на ТЕЛК №
3038/23.11.2020 г. диагноза на Н. Параноидно разстройство на личността е
причина за явяването му на ТОЛЕК /Транспортна областна лекарска експертна комисия/.
Фактът, че в писмото е посочено, че основание за освидетелстването
е т. 27 от Наредба № 3/2011 г. на МЗ не може да доведе до определянето му като
ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99 т. 2 АПК, което да е от
естество съществено да повлияе крайния изход на производството по налагане на ПАМ
по чл. 171 т. 1 б. „а“ ЗДвП. Точка 27, обхващаща психични заболявания под общо
наименование „Разстройства на личността и поведението - от F.60 - F.69 с добра социална адаптация и липса на асоциални и
криминогенни прояви“, е поместена в Приложение № 1 към чл. 4 ал. 2 от Наредба №
3/2011 г. на МЗ, наименовано „Заболявания и състояния, при наличието на които
се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в
зависимост от категорията на МПС“, като срещу нея в относимите за различните категории
МПС графи е посочено „индивидуално“. В т. 5 на Забележки към Приложение № 1 е
посочено, че преценката за управление на МПС от лица с психични заболявания е
индивидуална като включва стадий на заболяването и степен на увреждане,
зависимост от поддържащо лечение, социална и трудова адаптация и болестна промяна
на личността. Необходимостта от извършване на индивидуална преценка за издаването
на СУМПС на водач, страдащ от психично заболяване, по никакъв начин не влиза в противоречие
с наложената със ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020 г. на основание чл. 171 т. 1
б. „а“ ЗДвП – водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания - принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на
основанието за това.
В съвкупността си изложеното сочи на неоснователност
на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието
му по чл. 200 ал. 1 АПК вр. чл. 103 ал. 3 АПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. срещу решение
365000-16649/19.04.2021 г. на заместващия директора на ОД на МВР Варна съгласно
заповед за заместване № 365з-2170/14.4.2021 г., с което по подадено от Н.
искане рег. № 819000-14258/01.04.2021 г. е отказано да се възобнови, на
основание чл. 99 т. 2 АПК, административното производство по издаване на
заповед № 20-0819-001128/02.07.2020 г., с която на Н. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „а“ ЗДвП временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: