№ 23
гр. Пещера, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20235240200188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Х. Б., ЕГН: **********, от гр. Батак, ул.
„*****“ ***, против Наказателно постановление № 435/21.11.2023 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с
което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 3 във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1
във връзка с чл. 104. ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108. ал. 1, т. 1 от Закона за
горите (ЗГ) на жалбоподателя Д. Х. Б. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, оспорват се фактическите твърдения, изложени в него.
Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени
изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело
до невъзможност на санкционираното лице да разбере параметрите на
повдигнатото му обвинение.
Твърди се също, че АНО е издал незаконосъобразен акт, тъй като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и не е квалифицирал деянието като
маловажен случай. На следващо място се твърди, че наложеното на
1
жалбоподателя наказание е прекомерно без да е съобразено наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Ангажират се доказателства,
направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
с адв. П., надлежно упълномощен да го представлява. В съдебните прения
пълномощникът развива подробни съображения за отмяна на НП, поради
недоказаност на вмененото административно нарушение, в това число и
недоказаност на датата на извършване на нарушението. Претендират се
разноски в размер на 750,00 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
Борисова, която оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Моли за
потвърждаване на оспорения акт и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на насрещно
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.09.2023 г. свидетелите Б. Т. и М. А. – служители на РДГ – Пловдив,
извършили проверка по разпореждане на Изпълнителна агенция по горите на
територията на ТП ДГС – Батак в отдел 84, подотдел „щ“, подотдел „я“ и
подотдел „т1“, за които подотдели нямало издадени позволителни за сеч за
2023 г. По време на проверката свидетелите констатирали сеч на следните
дървета, немаркирани с КГМ: 22 броя дървета от дървесен вид бял бор, с
диаметър на пъновете: 18 см. - 1 бр.; 38 см. - 1 бр.; 40 см. - 3 бр.; 42 см. - 4 бр.;
44 см. - 3 бр.: 46 см. - 1 бр.; 48 см. - 1 бр.; 50 см. - 3 бр.; 52 см. - 1 бр.; 54 см. -
3 бр.; 66 см. - 1 бр. в отдел 84, подотдел „щ“ в местността „Мирчовица; 2 броя
дървета от дървесен вид бук, с диаметър на пъновете: 38 см. - 1 бр. и 72 см, -
1 бр. в отдел 84, подотдел „я“ в местността „Мирчовица“; 5 броя дървета от
дървесен вид бял бор, с диаметър на пъновете: 44 см. - 2 бр.; 46 см. - 2 бр.; 56
см. - 1 бр. в отдел 84, подотдел „т1“ в местността „Мирчовица".
Проверяващите маркирали намерените пънове с червена боя, обозначавайки,
че е извършено нарушение и съставили 4 бр. констативни протоколи с
констатациите от извършената проверка. Подали сигнал на телефон 112, като
2
на място пристигнали служители на ДГС – Батак, сред които бил и
жалбоподателят Б.. След изготвяне на констативните протоколи от
извършената проверка същите били изпратени на РДГ – Пазарджик по
компетентност.
Въз основа на протоколите, изготвени от свид. Б. Т. и М. А., в РДГ –
Пазарджик била назначена втора проверка в отдел 84, подотдели „щ“, „я“ и
„т1“, намиращи се на територията на ТП ДГС - Батак, която била възложена
на свид. Г., заемаща длъжността „главен горски инспектор“ в РДГ –
Пазарджик. На 18.10.2023 г. свид. Г. съвместно със свид. Б. А., заемащ
длъжността „главен специалист“ в РДГ – Пазарджик, извършили проверка в
отдел 84, подотдели „щ“, „я“ и „т1“. При проверката на терен установили: в
подотдел „щ“ пъновете на 22 бр. дървета от вида бял бор, немаркирани с
КГМ; в подотдел „я“ – пъновете на 2 бр. дървета от вида бук, немаркирани с
КГМ и в подотдел „т1“ пъновете на 5 бр. дървета от вида бял бор,
немаркирани с КГМ. По време на част от проверката на място присъствал и
жалбоподателят Б., който указвал на проверяващите къде се намират
съответните подотдели. За извършената проверка свид. Г. съставила
констативен протокол № 002440 от 18.10.2023 г.
На 20.10.2023 г. и след като се запознала с дължностната характеристика
на Д. Б., заемащ длъжността „горски стражар“ в ТП ДГС – Батак, свид. Г.
преценила, че в периода 11.09.2023 г. до 21.09.2023 г. същият е извършил
нарушение на разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 3 във връзка с чл. 190,
ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 104. ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108. ал. 1, т. 1 от ЗГ,
тъй като в качеството си на длъжностно лице – горски стражар, отговарящо за
опазване на поверените му горски територии от незаконни ползвания и
увреждания, не е изпълнил вменените му функции по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ,
като не е предприел мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му
горска територия със Заповед № 3-06-267/02.08.2023 г. на и.д. директор на ТП
ДГС Батак, като не е предотвратил сечта на дървета в отдел 84, подотдели
„щ“, „я“ и „т1“, за което му съставила АУАН сериен № 001252 от 20.10.2023
г. В акта подробно били описани дървата, предмет на незаконна сеч. Актът
бил предявен на Д. Б. за запознаване, като в графата „Обяснения или
възражения на нарушителя“ същият посочил, че не е съгласен със съставения
му акт, че не е извършил административното нарушение и че същият е
съставен в негово отсъствие. Б. отказал да подпише съставения му АУАН,
3
като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел с посочени три
имена, заемана длъжност и месторабота. АУАН бил връчен на жалбоподателя
на 20.10.2023 г., за получаването на екземпляр от който Б. се подписал в
инкорпорираната в акта разписка.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 3
във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 104. ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
108. ал. 1, т. 1 от ЗГ, била наложена „глоба“ в размер на 500,00 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – актосъставителят С. Г., свидетелят по акта
Б. А., служителите от РДГ – Пловдив – Б. Т. и М. А., служителят на ТП ДГС
Батак – И. М., както и от обясненията на жалб. Д. Б.. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и от тези, изискани и представени в
съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г., Б. А., Б. Т. и М. А.,
тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически
свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. От показанията на свид. Г. и А. се установява, че същите са
извършили повторна проверка за наличието на нарушение по ЗГ,
констатирано първоначално от техните колеги от РДГ – Пловдив –
свидетелите Т. и А.. Свид. Г. и А. извършили обход в отдел 84, подотдели
„щ“, „я“ и „т1“ на територията на ТП ДГС – Батак, като част от проверката
преминала в присъствието на жалбоподателя Б.. Проверката продължила
почти през целия ден на 18.10.2023 г., поради това, че при първоначалния
обход на подотдел „щ“ проверяващите не успели да открият немаркираните
22 бр. пънове от вида бял бор. Впоследствие свид. Г. и А. открили 22 бр.
пънове от вид бял бор, но същите били залети с машинно масло и не си
личало дали са маркирани с червена боя, указваща че е извършено
нарушение, поставена при предходната проверка, извършена на 21.09.20223 г.
от служители на РДГ – Пловдив. В подотдели „я“ и „т1“ свидетелите
констатирали съответно пъновете на 2 бр. дървета от вида бук и 5 др. дървета
4
от вида бял бор. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. и А. единствено
в частта, в която посочиха по какъв начин са определили датата на
нарушението. И двамата свидетели посочиха, че са определили датата на
нарушението, като са изчислили 10 дни преди датата на проверката,
извършена от служители на РДГ – Пловдив, т.е. 11.09.2023 г., като преценката
са направили въз основа на състоянието на листата и игличките, които остават
по клоните. Същевременно и двамата свидетели не са присъствали на
проверката, извършена на 21.09.2023 г., поради което няма как обективно да
са могли да възприемат как изглеждат листата и игличките към тази дата, за
да могат да направят преценка, че 10 дни преди тази дата е извършена сечта
на процесните дърва. Свидетелите биха могли да направят евентуално
някаква преценка единствено към датата, на която те лично са възприели
нарушението. Друг е въпросът, че свидетелите Б. Т., М. А. и И. М. заявиха, че
няма как да се определи период на сечта, като свид. М. беше категоричен, че
по игличките на дърветата е невъзможно да се определи кога е отсечено
дадено дърво. Поради това съдът счете, че показанията на свидетелите Г. и А.
в тази част са нелогични и необосновани, поради което прие да не ги
кредитира.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т. и А. – и двамата
свидетелстваха за обстоятелства, които са възприели лично, а именно
наличието отсечени през 2023 г. немаркирани с КГМ дървета в подотдели
„щ“, „я“ и „т1“ на територията на ТП ДГС – Батак. Съдът кредитира частично
показанията на свид. М., като отчете че същият се намира в служебно
отношение с жалбоподателя Б.. Свидетелят заема длъжността „старши
лесничей“ в ТП ДГС Батак, като Д. Б. се намира под негово пряко
ръководство, видно от приложените по делото длъжностна характеристика /л.
18-20/ и Заповед № 3-06-267 от 02.08.2023 г. /л. 22/, поради което съдът счете,
че свидетелят е заинтересован. В тази връзка съдът не даде изцяло вяра на
показанията на свид. М., според когото не е налице сеч на немаркирани
дървета в проверените подотдели, където регулярно били извършвани
различни мероприятия и селскостопанска дейност. Възприетата по-горе
фактическа обстановка съдът основа и на показанията на свид. Б., като отчете
двойствената природа на същите, а именно като средство за защита и като
устно доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
5
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
Настоящата инстанция счита, че в случая има допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното
производство и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на акта на
административно наказващия орган в частта чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, относно визиране на датата и мястото на извършване на нарушението.
Нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна дата на извършване на
нарушението, а е посочен период – от 11.09.2023 г. до 21.09.2023 г. Освен
това от разпита на свидетелите Г. и А. се установи, че така посоченият период
е некоректно определен, доколкото за определянето му свидетелите се
позоваха на състояние на листата и игличките на отсечените дървета към
датата на първата извършена проверка – 21.09.2023 г., на която свидетелите не
са присъствали и обективно не са имали възможност да възприемат какво е
било състоянието на листата и игличките към тази дата. Наред с това се
установи от разпитите на свидетелите Б. Т. и М. А., че към момента на
извършената от тях проверка същите не са могли да установят период на
отсичане на дърветата и съответно не са посочили такъв в издадените от тях
констативни протоколи /л. 56-59/. Това нарушение се пренася и в
наказателното постановление, където също липсва посочване на конкретна
дата на нарушението и неправилно определяне на периода на извършването
му. В този смисъл напълно необоснован и недоказан остана изводът на
административно-наказващия орган, че в периода 11.09.2023 г. до 21.09.2023
г. жалбоподателят Б. е извършил вмененото му административно нарушение.
Освен това съдът констатира, че нито в съставения АУАН, нито в издаденото
НП е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочено е в тях, че
жалбоподателят не е предотвратил незаконна сеч в отдел 84, подотдели „щ“,
„я“ и „т1“ в местността „Мирчовица“ в землището на гр. Батак, но никъде не е
посочено кое е конкретното място на което жалбоподателят е извършил
нарушението.
6
Следва да се отбележи, че датата на извършване е съставомерен признак
на административното нарушение, относно който следва да има ясни
твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и
за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения
контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи
безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от
наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на
извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН,
съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което
неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по
административно-правен ред. От друга страна, точното посочване на датата
на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката
относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата
или неточното посочване препятства извършването на тази проверка. Освен
това няма как да се приеме, че след като жалбоподателят осъществява
възложените му задължения по опазване на горските територии перманентно
в периода, в който изпълнява функциите на съответната длъжност, то не е
необходимо АНО да посочи конкретна дата, на която не е осъществил
функциите си. Напротив, за да се ангажира законосъобразно отговорността на
лицето, е необходимо при всички случаи да се посочи конкретна дата,
доколкото е възможно точно в този ден или период от време жалбоподателят
да е бил обективно възпрепятстван да осъществява функциите си, било
поради болест, отпуск, командироване в друго населено място или поради
наличието на друга обективна причина. Изискването за посочване на
конкретна дата на извършване на нарушението е гаранция за правото на
защита на санкционираното лице - за да може да осъществи в пълен обем
правото си на защита същото следва да е запознато с всички елементи на
вмененото му нарушение. Следва да се посочи още, че предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити
не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още
по-малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други
документи по преписката.
7
Същото се отнася и за мястото на извършване на административното
нарушение. Датата и мястото на извършване на административното
нарушение са съществени елементи, обуславящи индивидуализацията на
деянието и липсата на конкретика по отношение на тях води до
незаконосъобразност на реализираната административно-наказателна
отговорност.
Освен, че не се доказа периодът на извършване на нарушението, съдът
намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин и самото
нарушение. От разпита на свидетелите Г. и А. се установи, че при
извършената от тях проверка на 18.10.2023 г. в подотдел „щ“ на отдел 84 са
открили 22 бр. пънове на дървета от вида бял бор, но същите са били залети с
машинно масло и била заличена червената КГМ, която се поставя при
немаркирани дърва. В този смисъл, доколкото не си е личала червената боя, с
която дърветата са били маркирани при проверката, извършена на 21.09.2023
г., не може да се приеме за категорично установено, че намерените 22 бр.
пънове от свид. Г. и А. са същите, които са констатирани при предходната
проверка от служителите на РДГ – Пловдив. И понеже не може да се установи
със сигурност, че става въпрос за същите отрязани дървета и доколкото към
датата на втората проверка – 18.10.2023 г. за подотдел „щ“ вече е имало
издадено позволително за сеч № 0741393 за сеч на 29 куб.м. бял бор
/намиращо се на л. 246 от делото/, то съдът намира, че не се доказва по
категоричен начин, че в този подотдел е имало незаконна сеч.
Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените
такива, тъй като нарушават императивните правила на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН и всякога водят до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, поради
което и обуславят незаконосъобразността на НП, което пък води до
необходимостта от неговата отмяна, поради това и съдът не намира за
необходимо да обсъжда и други доводи по същество.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който
своевременно – в жалбата чрез процесуалния си представител, е направило
искане за присъждането им. От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 14.12.2023 г. се установява, че
8
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (петстотин лева)
жалбоподателят е заплатил изцяло в брой, а от приложената разписка към
посочения Договор за правна защита и съдействие се установява, че
жалбоподателят е заплатил и допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), поради това, че разглеждането на
делото е продължило в повече от две съдебни заседания. Съдът намира, че
следва да бъде уважено направеното от АНО възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, предвид на това, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което същият следва да бъде
определен в минималния размер от 400,00 лв. /четиристотин лева/, предвиден
в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към така
определения размер от 400,00 лв. следва на основание чл. 14, ал. 2 от
посочената наредба да бъдат прибавено и допълнително заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв.
Предвид изложеното РДГ - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати
от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд – Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 435/21.11.2023 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 3 във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 104. ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108. ал. 1, т. 1 от Закона за горите
(ЗГ) на жалбоподателя Д. Х. Б., ЕГН: **********, от гр. Батак, ул. „*****“
***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик да заплати на Д.
Х. Б., ЕГН: **********, от гр. Батак, ул. „*****“ ***, сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв. /шестстотин и
петдесет лева/.
9
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10