Определение по дело №535/2014 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 939
Дата: 14 септември 2015 г.
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20145320100535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2014 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………..

гр. К., 14.09.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                             трети граждански състав

на четиринадесети септември                            две хиляди и тринадесета година

в закрито заседание състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 535 описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ц.Т.К. с ЕГН ********** ***, П.В.Г. с ЕГН ********** *** и А.В.К., ЕГН **********,*** против Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. с ЕГН **********,*** с която молят съда

1) Да признае за установено по отношение на ответниците, че Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. не са собственици на идеални части от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498. 503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 по действащата кадастрална карта на гр. К., с административен адрес гр. К., ул. „В. Л.” №65, съответстващ на парцел ХІ-2007 в кв.88 (неурегулиран) по н.а. №51/59 г., както следва:

по отношение на жилище, застроено с площ от 60 кв.м. на един етаж в западната част дворното място и на сградата, състояща се от 2 жилища по 60 кв.м и свързващо тяло от 26 кв.м, с режим на етажна собственост двамата ответници Е. и К. Г. собственост;

- не притежават собствеността върху 6/60 ид.ч от жилището, застроено с площ от 60 кв.м в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж;

- не притежават 41.6/416 ид.ч от дворното място, цялото от 416 кв.м по скица, съставляващо поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276 ,при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277,36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 по действащата кадастрална карта на гр.К., с административен адрес гр. К.,ул. „В. Л.“ № 65, съответстващ на парцел ХІ-2007 в кв.88 (неурегулиран) по н.а. №51/59 г.

2) Да ОТМЕНИ нотариален акт № 81,т.І, рег. № 1724, н.д. №72 от 06.04.2012 г. на Нотариус С. Р., Нотариус с рег.№ 099 на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд-К., вписан в Сл.Вписвания гр. К. с № 57, т.ІІІ дело №397/2012 г., както следва:

- в частта му за жилище, застроено с площ от 60 кв.м, в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж за размера от 3/60 ид.ч. общо за двамата ответници;

- в частта му за жилище, застроено с площ от 60 кв.м в западната част на сградата на един етаж за размера от ½ ид. част общо за двамата ответници;

- в частта му за дворно място от 416 кв.м,съставляващ поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 по действащата кадастрална карта на гр. К., с административен адрес гр.К., ул. „В. Л.“ № 65, съответстващ на парцел ХІ-2007 в кв.88 (неурегулиран) по н.а. № 51/59 г., общо за двамата до 20.8 /416 ид.ч.

Претендират за разноските по делото.

Препис от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния срок, по смисъла на член 131 от ГПК, от същият е постъпил писмен отговор. Ответниците считат иска за недопустим, като навеждат три различни основания – за липса на индивидуализация на процесната жилищна сграда, за която се твърди да представлява две самостоятелни жилища, за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск при наличие на правна възможност да се предяви осъдителен и за наличие на сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата и реализирането й по гр. дело № 283/1980г. по описа на Районен съд К..

Първите две възраженията за недопустимост на иска съдът намира за неоснователни по следните съображения:

В първоначалния отговор на исковата молба е заявена недопустимост на иска поради владение на процесните части от имота от страна на ответниците. този довод се явява неоснователен, с оглед постановеното ТР 8/2012г на ВКС, т.2, съгласно която правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

 Второто възражение за недопустимост се свежда до липса на индивидуализация на самостоятелните жилище, предмет на иска. В производството по чл. 129, ал.2 от ГПК съдът е давал възможност на ищците да уточняват исковата молба с оглед редовността й, а ответната страна е възразила за недопустимост с аргумент, че статутът на процесната сграда остава неизяснен и представените доказателства не установяват твърдението на ищците, че се касае за две самостоятелни жилище. Съдът намира че при проверка редовността на исковата молба не може да се основа на представените по делото доказателства, това би било проверка по същество на спора. Ищците твърдят, че процесната жилищна сграда (установена с един идентификатор) има две самостоятелни жилища и всяко от тях представлява самостоятелен обект на собственост. Това биха били и подлежащите на доказване факти в процеса, т.е. съдът приема възражението като такова по основателността на иска, а иска за допустим.

Съдът намира третото от възраженията за недопустимост на иска за основателно по следните съображения:

Направено е от ответниците възражение за наличие на сила на пресъдено нещо в производството по делба, извършено по гражданско дело 283/1980г. В тази връзка, ищецът е навел основание, че поради незаплащане на уравненията на дяловете, страните притежават права съобразно квотите по закона за наследството.

След запознаване с материалите по гр. дело № 283/1980 г. по описа на КРС, съдът установи следното:

С решение № 180А от 26.05.1080г. (л.13) по гражданско дело гр. дело № 283/1980 г. по описа на КРС е допусната съдебна делба между Н. А.К., А. П. К., Н. А. Д., П. А.К., В. А.К. и Г.А.К. на процесния недвижим имот, представляващ дворно място с къща и други подобрения, цялото застроено и незастроено с площ от 420 кв. метра, находящо се в град К., съставляващо имот пл. № 2007 в кв. 88 и за него е отреден парцел ХІ.

Във втората фаза на делбеното производство е изяснен въпроса, че в процесния имот има едно жилище (л.139), така както е посочено и в решението по допускане на делбата.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 16.09.2981г. съдът е одобрил съдебна спогодба, съгласно която съделителите Н. А.К. и А.В.К. са получили в дял по ½ ид. част от допуснатия до делба недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, като са се задължили да заплатят на останалите съделители уравнение на дяловете. 

Одобрената съдебна спогодба се ползва със сила на пресъдено нещо както по отношение на страните, така и по отношение обектите на собственост и задължава съда.

Ищците считат, че същата не е породила правно действие поради неплащане на уравненията на дяловете.

Съдът намира следното:

Към момента на допускане на делбата и одобряване на спогодбата е действала нормата на чл. 288, ал.6 (ред ДВ. бр.  90 от 1961 г.), съгасно която сумите за уравнение на дяловете по ал.2 (при възлагане на неподеляем жилищен имот) следва да се изплащат по следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този член, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие.  При неплащане на две вноски решението по ал. 2 се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.

В конкретния случай не е постановяване решение за възлагане, съответно – липсва искане за обезсилването му.

Съгласно Тълкувателно решение № 113 от 02.12.1968 г. по гр. д. № 102/68 г., ОСГК на Върховния съд,

Когато неподеляемото жилище е представено на един от съделителите по силата на одобрена от съда спогодба и този съделител не изплати на останалите съделители сумите за уравнение на дяловете, не могат да намерят приложение разпоредбите на  чл. 288, ал. 6 ГПК и не може да се иска обезсилване на спогодбата.

Това произлиза от обстоятелството, че със спогодбата страните могат да се спогодят за определянето на цената на неподеляемото жилище, размера на сумите за управление на дяловете и сроковете за изплащането или по друг начин, а не по този, предвиден в  чл. 288, ал. 6 ГПК.

Страните могат да се съгласят сумите за управление на дяловете да се изплатят наведнъж или на по-малки или по-големи части в различие от частите, посочени в  чл. 288, ал. 6 ГПК. В този случай, ако получилият неподеляемото жилище не изплати сумите по начина, посочен в спогодбата, не би могло да се иска спогодбата да бъде обезсилена съгласно  чл. 288, ал. 6 ГПК от съда, одобрил такава спогодба.

Ако този от съделителите, който е получил неподеляемото жилище по силата на одобрената от съда спогодба, не изпълни задължението си за заплащането на сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители така, както е посочено в спогодбата, би могло да се иска развалянето на спогодбата поради неизпълнението й по исков ред, но не може да се иска обезсилване на спогодбата по реда на  чл. 288, ал. 6 ГПК.

Подобно разрешение е дадено и в т.8 от ППВС 7/1973г., съгласно която съдебната спогодба има характер на двустранен договор и може да се оспорва само по съдебен ред.

При това положение искът се явява недопустим по следните съображения:

В настоящия процес ищците претендират да са собственици на права извън определените с със сключената в производството по делба съдебна спогодба, за която не се сочи да е поискано разваляне по съдебен ред поради неизпълнение на задълженията по нея. По отношение правата на страните по спогодбата, респективно – техните правоприемници, както и по отношение обектите на собственост е налице сила на пресъдено нещо, която не може да бъде преодоляна. Не са изложени факти, основаващи изменение в правата на страните – правоприемници след влизане в сила на посочените актове, нито факти които сочат в промяна на статута на процесната сграда след 1981г., обратно – всички твърдения на страните се основават на статут на сградата още при придобиването й през 1959г.

Горният факт се установява от прездставеното по делото Решение по гр. дело №321/1998г. по описа на КРС (л.90).

По изложените съображения, Карловският районен съд намира, че са налице основанията по чл. 299, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК и следва да прекрати производството по делото като недопустимо поради забраната спор, разрешен с влязло в законна сила решение да бъде пререшаван.

ответниците претендират разноски и при прекратяване на производството и такива следва да им бъдат присъдени в размер на 800 лева за реализирано адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 299, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК производството по гр. дело № 535/2014 г. по описа на Районен съд К., ІІІ гр. състав по иска, предявен от Ц.Т.К. с ЕГН ********** ***, П.В.Г. с ЕГН ********** *** и А.В.К., ЕГН **********,*** против Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. с ЕГН **********,*** с която молят съда

1) Да признае за установено по отношение на ответниците, че Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. не са собственици на идеални части от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498. 503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 по действащата кадастрална карта на гр. К., с административен адрес гр. К., ул. „В. Л.” №65, съответстващ на парцел ХІ-2007 в кв.88 (неурегулиран) по н.а. №51/59 г., както следва:

по отношение на жилище, застроено с площ от 60 кв.м. на един етаж в западната част дворното място и на сградата, състояща се от 2 жилища по 60 кв.м и свързващо тяло от 26 кв.м, с режим на етажна собственост двамата ответници Е. и К. Г. собственост;

- не притежават собствеността върху 6/60 ид.ч от жилището, застроено с площ от 60 кв.м в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж;

- не притежават 41.6/416 ид.ч от дворното място, цялото от 416 кв.м по скица, съставляващо поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276 ,при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277,36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 по действащата кадастрална карта на гр.К., с административен адрес гр. К.,ул. „В. Л.“ № 65, съответстващ на парцел ХІ-2007 в кв.88 (неурегулиран) по н.а. №51/59 г.

2) Да ОТМЕНИ нотариален акт № 81,т.І, рег. № 1724, н.д. №72 от 06.04.2012 г. на Нотариус С. Р., Нотариус с рег.№ 099 на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд-К., вписан в Сл.Вписвания гр. К. с № 57, т.ІІІ дело №397/2012 г., както следва:

- в частта му за жилище, застроено с площ от 60 кв.м, в източната част на сградата, съставляващо сутерен и един етаж за размера от 3/60 ид.ч. общо за двамата ответници;

- в частта му за жилище, застроено с площ от 60 кв.м в западната част на сградата на един етаж за размера от ½ ид. част общо за двамата ответници;

- в частта му за дворно място от 416 кв.м,съставляващ поземлен имот с идентификатор 36498.503.2276, при граници по скица: 36498.503.9525, 36498.503.2277, 36498.503.2800, 36498.503.2006, 36498.503.2274 по действащата кадастрална карта на гр. К., с административен адрес гр.К., ул. „В. Л.“ № 65, съответстващ на парцел ХІ-2007 в кв.88 (неурегулиран) по н.а. № 51/59 г., общо за двамата до 20.8 /416 ид.ч.

ОСЪЖДА Ц.Т.К. с ЕГН ********** ***, П.В.Г. с ЕГН ********** *** и А.В.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Е.Н.Г. с ЕГН ********** и К.Г.Г. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 800.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

АГ.