Присъда по дело №5658/2020 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.10.2020г. ПО НЧХД № 5658/2020
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, 1 СЪСТАВ
С. Т. П. е внесъл частна тъжба срещу И.И.И. за това, че на 20.05.2020
г. в гр. Пловдив, в отговор на искова молба по гр. д. № 5265/2020 г., по описа
на Пловдивски районен съд е:
- разгласил позорно обстоятелство за другиго - за частния тъжител С. Т.
П. , а именно, че му доставя удоволствие да се гаври и издевателства над
възрастна жена и дъщеря й, която е инвалид по рождение с ТЕЛК I-ва група и
100 % инвалидност и че се забавлява с безпомощни и беззащитни хора по
грозен, недопустим, срамен и отвратителен начин;
- преписал престъпление на другиго - частния тъжител С. Т. П. , а
именно, че разграбва оскъдното имущество на различни хора, че е в
„комбина" с ЧСИ Р. Р., с когото съвместно ограбват възрастни беззащитни и
безпомощни хора, както и че е извършил злонамерена, брутална и
противозаконна кражба на лични данни на клиентката му
- престъпление по чл. 147, ал.1 НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като
са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели и
писмени доказателства.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на деянието предмет на тъжбата.
В хода на съдебните прения частният тъжител и неговият повереник
поддържат повдигнатото обвинение, като намират, че същото е доказано от
обективна и субективна страна. Молят за налагане на наказание, съобразно
предвиденото в законовата норма и уважаване на гражданския иск.
В обясненията си и в личната си защита подсъдимият не се признава за
виновен. Излага подробни съображения защо е изрекъл инкриминираните
изрази. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТНОСНО ФАКТИТЕ
Подсъдимият И.И.И. е роден на **************, живущ на адрес
*************, *******, б.г., с висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН
*********.
Подсъдимият е адвокат на свободна практика, като осъществява защита
и представителство пред съда, включително и като особен представител по
граждански дела.
Частният тъжител е юрисконсулт в групата на „ЕВН България“.
Подсъдимият имал майка А. И. И. и сестра М. И. И.. Сестрата на
подсъдимия страдала от олигофрения, тежка дебилност с изразена забавеност
1

и трайни негативистични прояви, довели до значителна социална
дезадаптация. Същата нямала запазени възможности за професионална
реализация, предвид влошеното здравословно състояние. С решение на ТЕЛК
от 31.01.2001г й била определена 100 % загубена работоспособност с
потребност от чужда помощ. С решение от 13.07.2000г. на Пловдивски
окръжен съд е поставена под пълно запрещение, като за неин настойник е
определена нейната майка- А. И..
Майката на подсъдимия А. И. и баща му И. З. И. били собственици на
апартамент, находящ се на *********************. Докато бил жив,
партидата в ЕВН се водела на името на И. З. И., а след смъртта му била
служебно пререгистрирана на името на майката на подсъдимия- А. И. , в
качеството й на негова съпруга и наследник.
А. И. била уведомена за промяната на партидата с писмо от
29.01.2019г., в чийто текст се посочвало, че ЕВН пристъпва към служебна
промяна на клиентските данни, единствено въз основа на наличната при
тях документация и няма да носят отговорност за тяхната пълнота и
коректност, както и за евентуални бъдещи неудобства и/или усложнения,
произтичащи от договорните отношения между клиента и дружествата от
групата на EVN Bulgaria.
Със същата покана А. И. е уведомена, че в случай на възражения във
връзка с промяната на клиентските данни, следва в 30-дневен срок да ги заяви
в офис на ЕВН.
Междувременно за жилището с ИТН № ******** имало просрочени
задължения към ЕВН. За част от просрочените задължения на 01.06.2018г.
бил издаден изпълнителен лист № 5006 във връзка с влязла в сила Заповед за
изпълнение № 1918/01.03.2018г. по частно гражданско дело 3000/2018 по
описа на ПРС. Във връзка с издадения изпълнителен лист №
5006/01.06.2018г. до А. И. било изпратено съобщение за доброволно
плащане от ЧСИ Р. Р. , с което била уведомена, че са запорирани
банковите й сметки.
За друга част от просрочените задължения към ЕВН в размер на общо
1037, 04 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2018г.- 30.04.2019г., ведно със съответните санкционни
последици, доколкото партидата на имота вече била прехвърлена на името на
А. И., от кредитора ЕВН било инициирано гражданско дело № 5265/2020г.
Делото било образувано по искова молба вх.№ 25148/ 20.05.2020г., като
от името на ЕВН Топлофикация ЕАД, тя била подписана от тъжителя С. П..
По посоченото дело ответника А. И. била защитавана от сина си-
подсъдимия адвокат И.И.И..
Същият след като се запознал с материалите по делото останал с
погрешното субективно убеждение, че воденият срещу майка му иск
представлява лично отмъщение за оказана от него служебна защита по
гражданско дело № 7422 /2018г. по описа на ПРС, 22 граждански състав по
иск воден от ЕВН Топлофикация ЕАД срещу Н. В. А..
2

Това погрешно субективно убеждение било създадено у подсъдимия въз
основа на следните обстоятелства:
Партидата на имот с ИТН № ******** била прехвърлена на името
на майка му във времево отношение скоро след оказаната от адв. И.
служебна защита по гражданско дело 7422/2018 по описа на ПРС в полза
на лицето Н. А. по иск воден срещу нея от ЕВН;
Приблизително в същия времеви период започнали делата на ЕВН
Топлофикация ЕАД срещу А. И.;
И. З. И. имал и други наследници, а именно подсъдимия И.И.И. и
сестра му М. И., но въпреки това партидата на имота била служебно
пререгистрирана на името само на майката на подсъдимия- А. И..
Подсъдимият смятал, че претендираните от майка му суми са
недължими, като е служебно известно, че по този въпрос има
постановявано ТР 2/2017 от 17.05.2018 по т. д. 2/2017 на ОСГК, както и е
отправено преюдициално запитване по С-725/17.
Подсъдимият реагирал подчертано емоционално на воденото срещу
майка му дело, по което той й бил защитник. Това се дължало на
непоколебимото му убеждение, че воденият срещу нея иск е не само
неоснователен (поради липса на материалните предпоставки за уважаването
му), но и несправедлив, предвид влошеното й материално положение и
необходимостта да се грижи за сестра му, която била със 100 % инвалидност
и поставена под пълно запрещение.
Воден от горните убеждения подсъдимият подал емоционално наситен
отговор на искова молба вх.№ 37839/ 03.07.2020г. В същия оспорвал
основателността на предявения срещу майка му иск с доводи за липса на
пасивна легитимация на ответника (доколкото липсвали доказателства
именно тя да е потребител на ЕВН и за влизане в сила на общите условия на
ЕВН спрямо нея). Оспорил истинността на представените справка за
доставена топлинна енергия по количество стойност и препис-извлечение от
сметка.
В отговора на искова молба вх.№ 37839/ 03.07.2020г. подсъдимият
обективирал и инкриминираните фрази по отношение на тъжителя, а именно,
че:
- му доставя удоволствие да се гаври и издевателства над възрастна
жена и дъщеря й, която е инвалид по рождение с ТЕЛК I-ва група и 100 %
инвалидност и че се забавлява с безпомощни и беззащитни хора по грозен,
недопустим, срамен и отвратителен начин;
- разграбва оскъдното имущество на различни хора, че е в „комбина" с
ЧСИ Р. Р., с когото съвместно ограбват възрастни беззащитни и безпомощни
хора, както и че е извършил злонамерена, брутална и противозаконна кражба
на лични данни на клиентката му.
В отговора на исковата молба, подсъдимият в качеството на защитник
на А. И., е изразил и категоричното си становище, че тъжителят, в качеството
3

му на подател на исковата молба, която е инициирала гр. дело 5265/2020г.
следва да понесе административно-наказателна отговорност по закона за
личните данни, гражданско-регресна и дисциплинарна отговорност.
В отговора на исковата молба, подсъдимият е обосновал пред
гражданския съд и защо счита, че предявеният иск срещу майка му
представлява умишлено нанесен върху нея психически тормоз.
Воден от горните си убеждения подсъдимият подал към отговора на
исковата молба и насрещен иск вх.№ 37840/ 03.07.2020г. (частичен) за
сумата от 1250 лева (от общо претендиран размер 24 999,99 лева)
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от А. И. в
резултат от проведен срещу нея „…цялостен терор и психически тормоз,
гавра и издевателства, включително и използване на съдебната машина – за
разграбване на оскъдното й имущество.“ Неимуществените вреди се
изразявали в силен и продължителен страх как А. И. ще продължи да живее с
пенсия от 293 лева и да изхранва освен себе си, но и болната си по рождение
дъщеря- инвалид.
Отговора на исковата молба и насрещния иск били входирани в
Районен съд Пловдив по гр.д. 5265/2020 на 03.07.2020г.
Преписи от тях били връчени на ищеца „ЕВН България топлофикация“
ЕАД, чрез тъжителя -юрисконсулт С. П. в края на юли 2020г. Тъжителят се
притеснил от изложеното в отговора и насрещния иск, почервенял, вдигнал
кръвно. Написаното станало достояние и на колегите на тъжителя, които
започнали да се отнасят подозрително към него. След този случай тъжителят
започнал да се отнася с много по-голямо внимание към призовките и делата,
по които работел. Дълъг период от време тъжителят се притеснявал
написаното в отговора и насрещния иск да не стане причина срещу него да
започне проверка и това да доведе до уронване на авторитета му. Загубил
съня си.

ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
До очертаната фактическа обстановка съдът достигна при съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
както следва:
-обяснения на подсъдимия, дадени на етап съдебно следствие;
-показания на разпитаните по инициатива на тъжителя свидетели К. Г.
А. и М. Д. П.;
- изисканите служебно от съда и постъпили в заверен препис от 18
граждански състав на ПРС писмени доказателства по гражданско дело
5265/2020 по описа на ПРС: искова молба вх. № 25148/ 20.05.2020г., с
приложения към нея, отговор на искова молба вх. № 37839/ 03.07.2020г.,
насрещен иск вх. № 37840/03.07. 2020, справка за внесена държавна такса,
договор за правна защита и съдействие № 100555, ведно с пълномощно към
него, молба от адв. И. И. по гр. д. № 5265/2020 г. с вх. № 41075, които изцяло
съответстват и на писмените доказателства, представени с тъжбата;
4

-представените от подсъдимия писмени доказателства: експертно
решение на ТЕЛК № 2351/31.10.2001г., социална оценка на М. И. И., решение
на ПОС от 13.07.2000г. по гр.д. 1287/2000, Удостоверение от 17.09.2012г.,
нотариален акт, № 62 по нот. дело 7136/1972, писмо от ЕВН до А. И. И. –
изх.№ 8102837_1, фактура № 470 122 0155, съобщение от камара на ЧСИ №
001957/ 20.02.2019г., изпълнителен лист № 5006; определения на XXII гр. с.
на ПРС от 09.10.2018 г. и от 18.09.2018 г. по гр. д. 7422/2018г., искова молба
против Н. В. А. с цена на иска 457,34 лв., съобщение до Н. В. А. от
11.10.2018г., уведомително писмо по ГПК № 3096/2018, искане за
определяне на адвокат за особен представител за страна № 629/2018, както и
молба от ЕВН топлофикация за внасяне на сума за особен представител;
-справка за съдимост;
Досежно обясненията на подсъдимия съдът съобрази трайно
установеното в съдебната практика положение, че те имат двойствена
правна природа- като са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС,
Решение №110/18.07.2019 по н.д. №472/2019 на ВКС, Решение № 218 от
16.01.2018 г. по н. д. № 1060 / 2017 г. на ВКС, Решение № 69 от 28.04.2014 г.
по н. д. № 1392 / 2013 г. на ВКС, Решение №173/18.12.2019 по дело
№735/2019 на ВКС, Решение № 15 от 8.03.2012 г. на ВКС по н. д. №
2983/2011 г., I н. о на ВКС, Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. №
622/2008 г., I н. о, Решение № 453 от 14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на
ВКС и много други.
В конкретния случай съдът намира, че обясненията на подсъдимия
изцяло кореспондират на приложените по делото писмени доказателства. От
друга страна, не са налице доказателствени материали, които да опровергават
изявленията на И., поради което й съдът изцяло ги кредитира и базира върху
тях фактическите си изводи.
Относно събраните по делото писмени доказателства и свидетелски
показания съдът намира, че същите не се съдържат съществени противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена по-горе, поради което и по аргумент за обратното от
чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не
кредитира и не използва при оформяне на фактическите си изводи,
представената от подсъдимия съдебно-техническа експертиза по дело на Н.
А.. На първо място, като назначена по друго дело, тази експертиза е негоден
доказателствен материал по настоящия процес, а от друга страна е напълно
неотносима към предмета на доказване.
5

Така изрично Решение №180/04.10.2019 по дело №903/2019 на ВКС,
Решение №88/07.08.2019 по дело №351/2019 на ВКС.

ОТНОСНО ПРАВОТО
При приетото за установено от фактическа страна следва да се приеме,
че по делото е доказано по несъмнен, че подсъдимият обективно в отговор
на искова молба по гр. д. № 5265/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд
е произнесъл инкриминираните фрази по отношение на тъжителя С. Т.
П. , а именно, че:
- именно че му доставя удоволствие да се гаври и издевателства над
възрастна жена и дъщеря й, която е инвалид по рождение с ТЕЛК I-ва група и
100 % инвалидност и че се забавлява с безпомощни и беззащитни хора по
грозен, недопустим, срамен и отвратителен начин;
- че разграбва оскъдното имущество на различни хора, че е в „комбина"
с ЧСИ Р. Р., с когото съвместно ограбват възрастни беззащитни и
безпомощни хора, както и че е извършил злонамерена, брутална и
противозаконна кражба на лични данни на клиентката му Посоченото обаче
не е достатъчно за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение,
по няколко самостоятелни съображения.
Преди да се пристъпи към разглеждане на съображенията, обаче следва
да се направи едно уточнение. По делото, в законоустановения 15-дневен
срок и преди изготвянето на мотивите към настоящата присъда, е подадена
въззивна жалба от тъжителя чрез неговия повереник.
При запознаване с текста на жалбата се установява, че части от нея
представляват буквален и пълен copy-paste на мотивите на настоящия
състав, излагани по други дела за клевета и по-конкретно мотиви към
присъда от 29.05.2019г. по НЧХД № 898/2019 г. и мотиви към присъда от
31.01.2019г. по НЧХД № 6236/2018 г. и двете по описа на първи наказателен
състав на ПРС.
Буквалното прекопирване на цели абзаци е в такава степен, че е
запазен не само смисълът и цитираната съдебна практика, но и точната
словоупотреба, пунктуация, графично оформления и дори използване на
функциите „bold” и „underline” (зачерняне и подчертаване ) на определени
думи и изрази.
Доколкото изложените в мотивите към присъдите по НЧХД № 898/2019
г и НЧХД № 6236/2018 г. принципни положения за съставомерността на
клеветата от обективна и субективна страна, отразяват трайните разбирания
за приложението на материалния закон не само на настоящия състав, но и
на доктрината и трайната съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ, то съдът не
намира причина да отстъпи от тях, поради самия факт на
възпроизвеждането им във въззивната жалба. Още повече, че
възпроизвеждането, макар и по метода на пълния copy-paste е само
фрагментарно, като са прекопирвани извън контекста им само абзаците,
които обслужват обвинителната теза.
След тази бележка може да се пристъпи към излагане на съображенията
6

за постановяване на оправдателна присъда.
На първо място не се установява изпълнителното деяние да е
извършено на датата, която се твърди в тъжбата. Видно от текста на
самата тъжба и на уточняващата молба вх. № 53199/ 05.10.2020г. частният
тъжител е повдигнал обвинение, че инкриминираните изрази са
разпространени чрез отговор на искова молба на дата 20.05.2020г.
В същото време върху приложения като доказателство по делото
отговор на искова молба е положен датен печат, от който е видно, че същия е
входиран в РС- Пловдив на дата 3.07.2020г.
Съгласно трайната съдебна практика изпълнителното деяние при
клеветата се състои в „разгласяване“ на позорно обстоятелство или
„преписване“ на престъпление, разбирани като довеждане до знанието на
поне още едно трето лице на неистинските обстоятелства.
Така изрично Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о. на
ВС, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на ВКС.
С входирането на отговора на исковата молба в деловодството на
осемнадесети граждански състав по гр.д 5265/2020 по описа на ПРС
изпълнителното деяние се явява довършено , доколкото съдържанието на
отговора е станало достояние на поне едно трето лице, а именно служителят,
който е поставил номер и дата на отговора. Това се е случило на дата
3.7.2020г.
Освен това върху оригиналния вариант на отговора, приложен по гр.д.
5265/2020г., изискан служебно от настоящия състав и постъпил в заверен
препис, е поставена ръкописна резолюция „КД/ 06.07.2020г.“, която показва,
че отговорът е станал достояние на още едно трето лице (съдията по делото)
на дата 06.07.2020г.
Датата на входиране на отговора в Районен съд Пловдив- 03.07.2020г.
се разминава чувствително с инкриминираната с тъжбата дата на
извършване на престъплението- 20.05.2020г. Нещо повече от доказателствата
по делото се установява, че на дата 20.05.2020г. е входиран не отговора на
исковата молба, а самата искова молба вх. № 25148/ 20.05.2020г., подписана
от самия тъжител.
Очевидно е че се касае за объркване от страна на частния тъжител и
грешка при формулиране на обвинението, която обаче в случая е
съществена и не може да позволи осъждането на подсъдимия.
Съгласно трайната съдебна практика, прекопирана и от тъжителя във
въззивната жалба, деянието под формата на действие /чрез каквото винаги се
извършва изпълнителното деяние на клеветата/ представлява съвкупност от
телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на
дадено място и при относителна неизменност на условията и обстановката.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на
ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о. на ВС,
Решение № 202/ 04 юни 2015 год., по н.д № 290/2015 год. на ВКС Решение
№ 64/ 31 март 2017 год., по н.д. № 167/2017 на ВКС.
7

От цитираното определение следва, че мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент
от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите
деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид
и последователност, ако мястото и времето на извършването им е
различно, то би се касаело за различно деяние.
В същото време не подлежи на съмнение нито в теорията, нито в
практиката, че даден подсъдим може да бъде осъден по дело от частен
характер, не ако някое негово деяние въобще представлява престъпление, а
само ако се докаже, че е извършено деянието, с фактическите параметри,
очертани в тъжбата и именно то съставлява престъпление.
Че времето на извършване на деянието е съществен елемент от неговата
индивидуализация и че деецът не може без надлежно изменение на
обвинението да бъде осъден за друга дата на извършване на
престъплението, поради наличие на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението е и трайната практика на ВКС.
Така Решение № 329 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1105 / 2015 г. на ВКС,
Решение №217/27.11.2018 н.д. №1042/2018 на ВКС.
Действително, както е прекопирано във въззивната жалба, в практиката
на ВКС са налице произнасяния, че и без изменение на обвинението деецът
може да бъде осъден за друг час на извършване на деянието, но в рамките
на същата инкриминирана дата.
Така Решение № 178/21.08.2017 г., н.д № 486/2017 г. по описа на ВКС,
Решение № 207 от 18.07.2011 г. по нак. д. № 1004/2011 г. на ВКС, Решение №
339/17 февруари 2015 по н.д № 1058 / 2014 на ВКС, Решение № 84 от
15.08.2013 г. по нак. д. № 2054/2012 г. на ВКС, Решение № 123/30 май 2016г.
по н. д. №449/2016 на ВКС, Решение № 231/27.02. 2019 г. по н.д № 710 по
описа за 2018 г. на ВКС.
Посочената практика не може да намери приложение в конкретния
казус на две самостоятелни основание. На първо място в нея промяната във
времевите предели на деянието е в рамките на минути или няколко часа,
докато в процесния случай става въпрос за период от около месец и
половина.
На следващо място, но не по-малко важно, естеството на деянията в
разгледаните от ВКС казуси, характеризиращи се с еднократността и
невъзвратимост на извършеното /убийство, провеждане на агитация по
време на изборния ден, превеждане на бежанец през границата на страната/ е
такова, че въпреки промяната във времето не е съществувало съмнение
за идентичност и тъждество на деянието, за което е повдигнато обвинение
и деянието, за което подсъдимият е бил осъден, въпреки промяната на
времевите параметри с няколко часа, в рамките на същата дата. Това е
така, доколкото убийството на дадено лице например, може да се извърши
само веднъж, като след довършване на изпълнителното деяние, настъпва
окончателно и безвъзвратно противоправния резултат (смъртта) и в този
8

смисъл преценката за идентичност на деянието, за което на дееца е
повдигнато обвинение и за което реално е осъден не се затруднява от няколко
часа или дори няколко дни разлика.
В настоящия случай естеството на инкриминираното деяние-
разгласяване на позорни обстоятелства е такова, че не позволява несъмнен
извод за идентичност на деянието при разминаване от месец и половина в
датата, за която е повдигнато обвинение и датата, която се установява на
съдебно следствие.
В ТР 57/1984 по н.д 43/1984 на ОСНК на ВС е разяснено, че когато на
съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за
определяне фактическия съставна престъплението, но не са посочени в
обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му
били предявени по надлежния процесуален ред, е налице изменение на
обвинението. Дали то е съществено или несъществено, се решава във всеки
конкретен случай. Изменението е съществено, когато установените на
съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на
описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил
предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото,
еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е
защитавал.
Прави впечатление, че ОСНК на ВС намира, че изменението на
обвинението е съществено, когато на съдебно следствие се установят нови
факти, имащи значение за „определяне на фактическия състав на
престъплението“, които не са „предявени по надлежния процесуален
ред“ на дееца. Под „надлежния процесуален ред“ се разбира със сезиращия
съда документ, тоест обвинителния акт или тъжбата в зависимост от това
дали делото е НОХД или НЧХД, но не и „писмените доказателства“,
приложени към обвинителния акт или тъжбата. Това е така, доколкото
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице
изисква то да е изрично запознато с фактическите и правни рамки на
подигнатото му обвинение, а не те да се извличат по дедуктивен път от
доказателствата по делото.
Кои са данните, които имат значение за „определяне на фактическия
състав на престъплението“ е разяснено в т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2
от 07.10.2002 по н.д. № 2/2002, ОСНК на ВКС, като сред тях са:
-фактите, които обуславят съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна;
-данни за самоличността на дееца;
-времето за извършване на деянието;
-мястото на извършване на престъплението.
Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, а установяването на
различни факти от тази категория, от описаните в обвинителния акт или
тъжбата, съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на
9

повдигнатото обвинение.
От всичко гореизложено се налага извод, че установяване на дата на
извършване на деянието, различаваща се с месец и половина от тази,
инкриминирана с тъжбата, на практика води на извод за липса на
идентичност между деянието, за което е повдигнато обвинението и това,
което се установява от доказателствата по делото, което се явява пречка за
осъждане на дееца, без надлежно предприето изменение на обвинението от
частния тъжител.
Аргумент, че подсъдимият по дело от частен характер не може да се
осъди за съвсем различна дата на извършване на деянието от
инкриминираната с тъжбата (при това различаваща се с месец и половина),
може да се почерпи и от чл. 287, ал.6 НПК, предвиждаща, че когато
наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на
съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение,
ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 НПК.
В конкретния случай частният тъжител не се е възползвал от
възможността по реда на чл. 287, ал.6 НПК да поиска изменение на
обвинението с посочване на друга дата на извършване на престъплението.
Налице са и други самостоятелни основания за оправдаване на
подсъдимия, несвързани с датата на извършване на деянието, доколкото
според настоящия състав разпространеното от него е несъставомерно и от
обективна и от субективна страна като клевета.
Действително, както вече се спомена, в настоящия случай се
установява, че подсъдимият, макар и на съвсем различна дата, е довел до
знанието на поне едно трето лице инкриминираните фрази. Те обаче не
съставляват годен предмет на престъплението клевета.
Съгласно изричната норма на чл. 147, ал. 1 НК клеветата може да се
осъществи в две алтернативни форми:
Разгласяване на „позорно обстоятелство“
Приписване на престъпление.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното
обстоятелство по смисъла на чл.147, ал.1 от НК представлява конкретен
факт от действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия:
- отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот
или неговата професионална реализация, укорими от гледна точка на
общопризнатите морални норми;
-или отразяващ отрицателни качества на пострадалия,
който факт е от естество да накърни доброто име в обществото, да
компрометира честта и достойнството на оклеветеното лице.
Този факт следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по
времеви и пространствени параметри, така че да може да се извърши
проверка за неговата истинност, която да не е „непреодолима“ или
10

„прекомерно затруднена“, поради неясните му фактически граници и
параметри.
Така изрично Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на
ВКС, Решение № 60/27.05.2016 г., н.д. № 106/2016 г. по описа на ВКС,
Решение № 69/ 24.03.2017 по н.д. № 83/17 год. на ВКС, Решение № 79 от
10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на ВКС,
От изискването за конкретност на разпространените позорящи
обстоятелства следва, че:
-предположенията,
-създаването на различни версии и аналогии,
-изводите, интерпретациите и други проявления на субективна
психическа и интелектуална дейност,
-както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и
внушения, не консумират престъпния състав на клеветата, доколкото не
представляват конкретен факт от действителността.
Така изрично Решение № 167/26 септември 2016г. по н. д. № 742/ 2016
година на ВКС, Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на
ВКС, Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на ВКС,
Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на ВКС, Решение №
272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на ВКС, Решение №68/19 април
2013 година, н.д № 1790/2012 на ВКС, Решение № 429/25 февруари 2016 г.,
по н.д № 1452/2015 г на ВКС, Решение №29/13 февруари 2017 г., по н.д №
1325/2016 г. на ВКС.
Във връзка с изискванията за конкретност в случаите, когато се
инкриминира втората от двете алтернативни форми на клеветата
„приписване на престъпление“ е необходимо да се сочи връзка на адресата
с конкретно обществено опасно и престъпно деяние, достатъчно
индивидуализирано по време, място, начин и обща характеристика на
извършване. Тоест изискванията за конкретност са доста по-високи при
втората от двете алтернативни форми на осъществяване на престъплението
клевета.
Така Решение № 17 от 17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010 г. на ВКС,
Решение № 85 от 10.02.2014 г. по н.д. № 2383/2013 г. на ВКС, Решение № 305
от 16.07.2009 г. по н.д. № 293/2009 г. на ВКС.
Във връзка с цитираните принципни положения практиката на ВКС е
приемала в цитираните вече решения, че е налице достатъчно
конкретизирано позорно обстоятелство по смисъла на първата от
алтернативните форми на изпълнителното деяние, но не и „приписано
престъпление по смисъла на втората алтернативна форма при следните
изрази:
- „хванаха пернишкия прокурор да краде ток”- Решение №
354/20.10.2014 г. по н.д № 1178/2014 г. на ВКС,
-ако в АУАН в графа бележки е вписано „полицаите ме изнудваха за
пари“- Решение № 384/10 февруари 2012 г. по н.д № 1842/2011 г. на ВКС.
11

В същата цитирана по-горе практика на ВКС е приемано, че не се касае
за позорно обстоятелство, доколкото не са спазени изискванията за
конкретност и проверимост за обективна истинност в следните случаи:
-когато инкриминирания израз се състои в бъдеще събитие- „…на
26.04. от [населено място] в 05:00 часа ще потегли автобус…”, „…
граничният полицай Д. А. … ще осигури преминаването му …”- Решение
№ 60/27.05.2016 г., по н.д. № 106/2016 г. по описа на ВКС
- при вписано в производствена характеристика от директора на
училище по отношение на учител, че „конфликтните ситуации между
учениците и техния преподавател, които той не може да овладее, водят до
изпадането му в нервно-психически разстройства, предпоставящи
влошаване на здравословното му състояние“- е прието, че не е налице
позорно обстоятелство, доколкото се касае за обобщени констатации с
оценъчен характер на директора на училището, които са мисловно
отражение на нейната лична позиция- Решение № 167/26 септември
2016г., по н. д. № 742/ 2016 на ВКС.
- при инкриминиран израз „сестра ми има параноични психически
отклонения“ е прието, че не се касае за позорно обстоятелство, а за оценка,
съждение, доколкото не се касае за конкретна медицинска диагноза. ВКС
приема, че би било различно, ако подсъдимата беше съобщила, че сестра й
страда от конкретно определено психично заболяване, което би било
проверима конкретна информация. Така Решение № 69/ 24.03.2017 по н.д №
83/2017 на ВКС
-в Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на Върховен
касационен съд е прието, че изразът ... „дълбоко в себе си обаче съм
сигурен,че това е далаверата на К. " няма характер на позорно
обстоятелство, доколкото се касае за предположения и умозаключения на
познаващия субект.
-в същото решение Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. №
572/2013 г. на Върховен касационен съд е прието, че изразът „Да не говорим
и за охранителната му фирма, която тотално завзема всички държавни и
общински обекти..." не представлява конкретно позорно обстоятелство,
доколкото е прекалено общо и неконкретизирано и представлява едно
мнение, оценка на познаващия субект.
- в Решение № 429/25 февруари 2016 г. по н.д № 1452/2015 г. на ВКС е
прието, че изразът „...не да се сблъскваме със служители с неуравновесено
положение, комплекс за малоценност и видими психологически
проблеми“ е несъставомерен като клевета, доколкото се касае не за
конкретно обстоятелство, а оценка, мнение на изразилия го субект
- в Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на ВКС е
прието, че изразът „с действията си постоянно влошава имиджа и реномето
на Техническия университет“ – представлява оценка, мнение, а не
конкретно обстоятелство
- в Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на ВКС е
12

прието, че изразът „или сте протежета на бизнесмени с връзки или
корумпиран политик” не представлява конкретно позорно обстоятелство, а
е резултат от собствени изводи, оценки и емоционални съждения на
подсъдимия.
- В Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на ВКС е
прието, че изразът „...Тежкото му здравословно и емоционално състояние е
причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от
частния тъжител.” представлява лично мнение и умозаключение , а не
конкретен факт.
- в Решение № 104 от 07.03.2013 г. по нак. д. № 178/2013 г. на ВКС е
прието, че изразът "полицаите и въпросните побойници останаха в
полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви
интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода…" представлява
лично мнение и умозаключение, а не конкретен факт.
- в Решение № 347 от 25.09.2009 г. по к.н.о.х.д. № 372/ 2009 г. на
Върховен касационен съд е прието, че изразът "той е душевно болен човек"
представлява оценка, а не факт
- в Решение № 299 от 08.08.2012 г. по нак. д. № 679/2012 г. на Върховен
касационен съд е прието, че изразът "адвокат В. желае да разговаря
единствено с М. като разчита единствено на нейното психично състояние,
за да я манипулира", ...“, представлява оценка, умозаключение, а не факт.

Според настоящия състав, като се вземат гореизложените принципни
насоки дадени от ВКС нито една от инкриминираните фрази по
настоящото дело не покрива стандарта, за да се приеме, че е достатъчно
конкретизиран по съдържание позорен факт от обективната действителност,
който е различен от субективна преценка, оценка, съждение или мнение
на подсъдимия за личността и дейността на тъжителя, в качеството му на
юрисконсулт на ЕВН.
С особен интензитет изложеното важи за инкриминираните фрази: „че
му доставя удоволствие да се гаври и издевателства над възрастна жена и
дъщеря й, която е инвалид по рождение с ТЕЛК I-ва група и 100 %
инвалидност и че се забавлява с безпомощни и беззащитни хора по грозен,
недопустим, срамен и отвратителен начин“. Видно е, че в тях липсва какъвто
и да било конкретизиран по съдържание факт от действителността, а те
представляват една субективна оценка на подсъдимия за качествата на
тъжителя, които според подсъдимия той проявявал, чрез делата, които
водел от името на ЕВН срещу различни потребители.
Същото се отнася и за фразите, чрез които се твърди да е прописано
престъпление, а именно, че тъжителят разграбва оскъдното имущество на
различни хора, че е в „комбина" с ЧСИ Р. Р., с когото съвместно ограбват
възрастни беззащитни и безпомощни хора, както и че е извършил
злонамерена, брутална и противозаконна кражба на лични данни на
клиентката му“. Видно е, че липсва достатъчно конкретизирано по време,
13

място на извършване и изпълнително деяние престъпно посегателство. Нещо
повече глаголите от инкриминираните фрази „разграбва“, „ограбва“ „се
намира в комбина“ са употребени в житейския им смисъл, за да предадат
оценката на подсъдимия за действията на тъжителя, като от целия контекст
на подадения отговор на искова молба категорично става ясно, че
подсъдимият няма предвид, че тъжителят е извършил грабеж по смисъла
на чл. 198 НК, а че чрез действията си по водене на дела от името на ЕВН е
съдействал за намаляване патримониума на потребителите. Действително в
инкриминираните фрази фигурира и думата „кражба“, от което тъжителят се
домогва да докаже приписване на престъпление по чл. 194 НК. Ако се
съобрази целия текст на отговора на исковата молба и подадения заедно с
него насрещен иск, става ясно обаче, че с термина „кражба“ подсъдимия
дава само една „оценка“ на неправомерното според него променяне на
партидата в ЕВН на името на майка му.
На следващо място извършеното от подсъдимия е несъставомерно и от
субективна страна.
Както е прекопирано и във въззивната жалба в трайната практика на
ВКС се приема, че умисъл за клевета ще липсва в случаите, когато деецът
съобщава определени факти, воден от субективната увереност за
истинността им. В практиката се поставя също така изискването тази
субективна увереност да е добросъвестна, тоест да се базира на конкретни
обстоятелства от действителността, които я обуславят. За субективното
отношение на дееца към разгласяваната от него информация следва да се
съди по обективните факти по делото, относими към неговото
предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение,
отношенията между страните, тяхното обществено положение,
особености на личността и др.
Така изрично Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на
ВКС; Решение № 21/ 04 февруари 2016 г. по н.д № 1635 /2015г. на ВКС,
Решение № 227/ 12 юни 2015г. по н.д № 554 / 2015 г. на ВКС, Решение № 182
от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на ВКС, Решение № 113 от 23.06.2015
г. по н. д. № 93 / 2015 г. на ВКС, Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. №
1982/2011 г. на ВКС, Решение № 179/ 02 октомври 2017 г. по н.д № 661 по
описа за 2017 на ВКС, Решение № 23 от 27 февруари 2014 г, по н.д №
2070/2013 на ВКС, Решение № 194/ 28 ноември 2017 г. по н.д № 1061 по
описа за 2017 г на ВКС.
От цитираните решения с базисен характер е Решение № 194/ 28
ноември 2017 г. по н.д № 1061 по описа за 2017 г. на ВКС, в което е прието
следното: „…Изяснено е, че подсъдимият е спрян за проверка от екип на
„Пътна полиция” на 20.03.2016 г и по повод на съставения му акт за
административно нарушение от същата дата е вписал в графа „Възражения”,
че е изнудван от полицаите за пари. Въззивният съд неправилно е счел, че
жалбоподателят следва да носи наказателна отговорност за клевета, както и
гражданска отговорност за непозволено увреждане. Съображенията за това са
14

следните: ...когато деецът субективно смята, че „са му поискани пари”,
макар и обективно това да не е вярно, липсва умисъл за засягане на
достойнството на оклеветения, тоест, липсва и субективната страна на
престъплението „клевета”.
Същите принципни положения са прокарани и в останалите цитирани
решения.
Така в Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на ВКС е
разгледан следният случай: подсъдимият на общо събрание на етажната
собственост е заявил, че тъжителят се облагодетелства от етажните
собственици, като те му плащат сметките за ток. Субективната увереност
в истинността на разгласеното обстоятелство подсъдимият черпел, от
разговор със съседка, която твърдяла, че е хванала тъжителя „по бели гащи“
да върши нарушенията в които бил обвинен. Върховната съдебна инстанция
приема, че казаното от подсъдимия, не може да се квалифицира като
престъпление „клевета“, тъй като то не се основава на съзнанието на
подсъдимия, че изнася клеветнически твърдения, а на пресъздаването на
чужди възприятия и съмнения за недобросъвестното поведение на тъжителя
като ползвател на топлоенергия.
В Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на Върховен
касационен съд пък е прието следното: Подсъдимият подал сигнал срещу
полицейски служител , че е извършил незаконни полицейски действия
спрямо него. ВКС приема субективна несъставомерност на деянието, като
се базира на хронологията на поведението на подсъдимия, която
показвала непоколебима увереност във верността на разгласеното:
-подал сигнал по телефона до дежурната част на МВР още по време на
влизането на тъжителя в жилището му, с искане на помощ и съдействие;
-незабавно уведомил на тъжителя и колегата му за предстоящото
пристигане на полицейския патрул, с настояване да останат на мястото;
- извършил устно оплакване пред отзовалите се на повикването
полицейски служители, възпроизведено впоследствие, по техен съвет, в
писмен вид- в инкриминираната жалба.
Особено внимание заслужава и Решение № 179/ 02 октомври 2017 г., по
н.д № 661 по описа за 2017 г., в което ВКС е оправдал подсъдимата, която
била подала сигнал, че тъжителката като длъжностно лице се била намесила в
обективността на разследване за престъпление, извършено срещу сина на
подсъдимата. ВКС приел, че субективната увереност на подсъдимата
произтичала от обективните данни по делото.
В Решение № 23/ 27 февруари 2014 г, І НО, касационно дело № 2070
по описа за 2013 на ВКС е разгледан случай, в който политик, лидер на
партия обвинил тъжителя, че е поръчков и платен журналист. ВКС
оправдава подсъдимия,, като приема, че той е придобил субективната
увереност, обоснована на възприетото от него телевизионно предаване „....”,
че срещу партия ..... се действа злонамерено. В това решение съставът на
ВКС изрично отбелязва, че е съвсем друг е въпросът дали тази
15

субективна увереност е била вярно отражение на обективната
действителност, но е категоричен, че независимо от отговора на този
въпрос при извод за субективна увереност в истинността на заявеното,
деецът следва да бъде оправдан.
Не на последно място следва да се вземе под внимание и Решение №7/
24 януари 2017 г. по н.д № 1299 по описа за 2016г на ВКС. В същото
подсъдимия за клевета казал по отношение на тъжителя, който бил съдия по
друго дело от общ характер за престъпление по чл. 316 НК, по което
подсъдимия отново бил подсъдим: „ Новия съдия е мой ученик и търси
отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава
с власт и връзки, а не със закони..." ВКС оправдава подсъдимия по
обвинението за клевета, като приема, че той е придобил субективна
увереност за верността на заявеното въз основа на поведението на
тъжителя по време на процеса по чл. 316 НК- наложил необосновано
завишено наказание и взел най-тежката мярка за неотклонение, които актове
били отменени от въззивния съд.
Следва да се вземе под внимание, че по това решение е цитирана и
съобразена от ВКС многобройна практика на ЕСПЧ относно субективната
съставомерност на престъплението клевета.
В настоящия случай при излагането на фактическата обстановка и в
доказателствения анализ вече бе обосновано, че подсъдимият е бил
субективно уверен в истинността на оценките и мненията, които е
изложил в отговора на исковата молба, като тази му пълна субективна
увереност е видна не само от текста на отговора, но и от обясненията на
подсъдимия, за които вече се изложиха съображения, че не са налице
основания, поради които да бъдат дискредитирани. Особено ясно
свидетелство за субективната увереност на дееца е и обстоятелството, че въз
основа на оценките за дейността на тъжителя, същият е подал срещу ЕВН,
чрез тъжителя С. П. насрещен иск за обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 24 999, 99 лева.
При описанието на фактическата обстановка се посочиха и конкретните
факти, които са създали субективната увереност на подсъдимия, поради което
и същият се явява добросъвестен по смисъла на цитираната практика на ВКС
и Европейския съд.
Действително от доказателствата по делото се установява, че тази
субективна увереност на подсъдимия е била изцяло неоснователна, като е
било налице злощастно стечение на обстоятелствата, в смисъл че партидата
на имот с ИТН № ******** е била прехвърлена на името на майката на
подсъдимия, точно след като подсъдимият е оказал служебна защита на
лицето Н. А., единствено поради факта, че точно тогава е починал баща му.
Посоченото не отменя обаче обстоятелството, че подсъдимият е
действал не с престъпен умисъл да накърни доброто име на тъжителя и
на положителната обществена оценка за него, а с цел в максимална степен
да защити правата и законните интереси на неговата клиентка ( и по
16

съвместителство негова майка) във воденото срещу нея в качеството на
ответник гр. дело 5265/2020 по описа на ПРС, дори и на цената на
използването на по експресивни изразни средства.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на ВКС,
базирана на дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно
както като обида, така и като клевета, когато е израз на правото на
свободно изразяване на мнение по смисъла на чл. 39, 40, 41 от
Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС.
С фундаментално значение при тълкуване на понятието свобода на
изразяване на мнение е Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на
Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на чл. 39, 40, 41
от КРБ се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се
прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като
социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при
многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като
присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за
реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен
участник в обществената дискусия. Свободата на мнението важи не само за
"информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се
считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези,
които обиждат, шокират или смущават.
В този изричен смисъл са и дадените тълкувания по делата разгледани
пред ЕСПЧ- Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, RINGIER AXEL SPRINGER
срещу SLOVAKIA, A.S. срещу СЛОВАКИЯ, КЪРЖЕВ срещу БЪЛГАРИЯ,
"РАЙЧИНОВ срещу БЪЛГАРИЯ","ЧОЛАКОВ срещу БЪЛГАРИЯ",
ШАХЪНОВ И ПОЛФРИЙМАН срещу БЪЛГАРИЯ, „ЯНКОВ срещу
БЪЛГАРИЯ”, МАРИНОВА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ, Лингенс срещу
Австрия, SAARISTO и други срещу Финландия, Тома срещу Люксембург
В тях са застъпени и редица други принципни съображения и по
конкретно, че:
- свободата на словото включва също така възможност за прибягване до
определена степен на преувеличение или дори провокация;
- свободата на словото важи в еднаква степен, както за политически
въпроси, така и за всички други въпроси от обществен интерес;
-що се отнася до границите на приемливата критика, те са по-
широки по отношение на държавни, общински служители и длъжностни
лица, отколкото по отношение на частно лице.
- доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат
от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други
средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните
противници
-при всеки конкретен случай следва да се прави преценка на
интензитета на негативното въздействие, ако въобще е имало такова, от
думите на дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед широтата на
17

аудиторията, пред която са произнесени инкриминираните фрази
-при оценъчни съждения, свободата на словото заслужава защита, ако
са налице достатъчни “фактически основания” за такива оценки. Трябва да
се прави разлика между твърденията относно факти и оценъчните съждения,
тъй като съществуването на определени факти може да се установи или
опровергае, докато истинността на оценъчните съждения не подлежи на
доказване. Изискването да се доказва истинността на оценъчните съждения е
невъзможно за изпълнение и само по себе си нарушава свободата на
мнението. Но дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно
съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да го
подкрепят, иначе то би надхвърляло допустимото
-когато изразите употребени от граждани са насочени към борба с
обществено неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от
значителен обществен интерес е допустимо и употребата на „твърд“,
„агресивен“, „неприятен език“. Примери за такъв по твърд език може да се
почерпи от практиката на ЕСПЧ:
в случая с делото КЪРЖЕВ срещу БЪЛГАРИЯ думите „мафия“,
„боклуци“, „най-нездравите елементи, които и досега ме мачкат“,
„прокурор Рушветчийски“- са употребени по отношение на действащи
прокурори в изказване, посветено на корупция в системата на
прокуратурата
в случая с делото "РАЙЧИНОВ срещу БЪЛГАРИЯ" думите „за
мен той не е чист човек” са употребени по отношение на заместник
главния прокурор
в случая с делото "ЧОЛАКОВ срещу БЪЛГАРИЯ" думите
„Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е
мафиот”, „Политически проститутки” и „Политическа проститутска
маса” са употребени по отношение управляващия елит в гр. Враца
в случая с делото „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ” жалбоподателят е
направил коментари като “охранени безделници” и “селяндури” (за
надзирателите в затвора), “провинциално парвеню” (за полицай, чието
име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за прокурорите и
следователите по принцип)
във всички тези случаи е счетено, че инкриминираните изрази са
проявна форма на свободата на словото и не надхвърлят пределите на
необходимата и допустима критика
Стъпвайки на принципните съображения на Конституционния и
Европейския съд, практиката на ВКС е извела правилото, че един от
критериите дали се касае за упражняване на правото за свободно изразяване
на мнение или противоправно засягане честта и достойнството на другиго е
преценката доколко конкретното изразяване на факти и мнение е
обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия
обществен дебат по конкретен значим за обществото въпрос. В тази връзка се
18

разширяват границите на приемливата критика по отношение на
политиците, на държавните и общински служители, магистратите и други
лица към които обществото има обоснован легитимен интерес, относно
твърдения, които могат да се счетат, че се отнасят до тяхната служебна сфера
или обществен облик и поведение, при спазване на справедлив баланс
между интересите на общността и интересите на индивида. В този смисъл
критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за
авторитета на дадена публична личност, не бива да бъдат априори
изключвани. Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в
случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и
недостатъци в нейната служебна дейност или касае аспекти от
обществената дейност на съответното лице.
Защита по смисъла на чл. 9 и 10 от Конвенцията категорично следва да
бъде отказвана обаче на изрази и информация, които засягат личната,
интимна сфера на адресата по един язвителен и унизителен начин.
Във всеки конкретен случай следва да се прави преценка на степента и
интензитета на язвителност и оскърбителност на използваните думи и
изрази и дали те се оправдават от баланса между обществения и личния
интерес, с оглед важността на въпроса, който се поставя на обсъждане.
На повдигането на значим въпрос от обществен интерес, както
според практиката на ВКС, така и според практиката на ЕСПЧ се приравнява
оказването от адвокат на защита по граждански и наказателни дела,
като адвокатът следва да разполага с пълен набор от изразни средства, за
да проведе линията на защита.
В този изричен смисъл Решение № 85 от 10.02.2014 г. по н. д. №
2383/2013 г. на ВКС, Решение № 354/20.10.2014 г. по н.д № 1178/2014 г. на
ВКС, Решение № 167/26 септември 2016г. по н. д. № 742/ 2016 на ВКС,
Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на ВКС, Решение №
17 от 17.02.2011 г. по н. д. № 641/2010 г. на ВКС, Решение № 272 от
28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на ВКС, Решение № 159 от 19.06.2015 г.
по н. д. № 300 / 2015 г. на ВКС.
Съдът като съобрази горните принципни съображения и установените
по делото обстоятелства и по-конкретно:
качеството на тъжителя - юрисконсулт в ЕВН, представляващ
дружество монополист за южна България при доставката на
електрическа и топлинна енергия;
поводът, по който са разгласени инкриминираните фрази- във
връзка с водено срещу А. И. гражданско дело 5265/2020 по описа на ПРС
с предмет незаплатена топлинна енергия;
качествата на А. И.- пенсионер, с ниска пенсия, грижещ се за
дъщеря инвалид;
особеното качество на подсъдимия - защитник по гражданското
дело на А. И. и по съвместителство неин син, който е силно
емоционално инвестиран в житейските проблема на своите майка и
19

сестра;
видът и естеството на инкриминираните изрази и интензитета на
позорност на дадените оценки;
начинът на тяхното разгласяване, а именно в отговор на искова
молба по гражданското дело срещу А. И., който е станал достояние и
на колегите на подсъдимия;
субективната увереност на подсъдимия във верността на дадените
чрез инкриминираните фрази оценки за дейността на тъжителя, в
качеството му на юрисконсулт на ЕВН и за служебната му дейност
по водене на дела за просрочени суми срещу потребители н а ЕВН;
наличието на фактически основания, въз основа на които
подсъдимият макар и погрешно, е оформил субективното си убеждение
за верността на дадените оценки;
въпросите от обществено значение, които подсъдимият повдига с
подадения отговор на исковата молба- за основателността и
справедливостта на водените от дружеството монополист искове срещу
потребители, без оглед на имущественото им положение. В тази връзка е
служебно известно, че във връзка с исковете за топлинна енергия за
сградна инсталация е постановявано ТР 2/2017 от 17.05.2018 по т.д
2/2017 на ОСГК, както и е отправено преюдициално запитване по С-
725/17;
обстоятелството, че обективирайки инкриминираните фрази, макар
и по подчертано емоционален начин, подсъдимият всъщност за
упражнявал задълженията си на защитник по гражданското дело на
своята клиентка и майка А. И.
намира, че заявеното от подсъдимия чрез инкриминираните фрази
следва да се ползва от закрилата на чл. 9 и 10 от ЕКЗПЧОС и деецът не би
могъл да носи отговорност за тях. Тези изрази, по начина по който са
отправени безспорно спомагат за обществения дебат по въпроса за
монополното положение на доставчиците на електрическа и топлинна
енергия, като от друга страна представляват израз на начина, по който
адвокат счита, че следва да бъде осъществено правото на защита на
негов клиент (и майка) в гражданския процес. От друга страна позорящия
характер на изразената чрез тях оценка не е прекомерна по интензитет,
съпоставена с всички останали отчетени обстоятелства, поради което и при
преценка на баланса на интересите в конкретния случай следва да се отдаде
приоритет на публичния интерес, а деецът да се ползва от свободата на
преувеличение, провокация, художествена експресивност и твърдост на
тона, която ЕСПЧ позволява.
От всичко гореизложено следва, че инкриминираното деяние не само,
че е несъставомерно като клевета от обективна и субективна страна, но
представлява едно правомерно поведение, доколкото се ползва от
защитата на право на словото и мнението по смисъла на чл. 9 и 10 пот
ЕКЗПЧОС.
20

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и че в случая
коректната правна квалификация действително е за единно престъпление по
чл. 147, ал.1 НК, а не за продължавано престъпление или съвкупност от
престъпления, въпреки че са инкриминирани и двете алтернативни форми
на изпълнителното деяние. Това е така, доколкото съгласно трайната
съдебна практика при престъпления, при които са предвидени повече от една
алтернативни форми на изпълнителното деяние, ако деецът с едно и също
действие осъществи повече от една от тях, той върши едно единно
престъпление при усложнение в резултата, а не множествена престъпна
дейност.
Така изрично Решение № 443 от 21.02.2014 г. по нак. д. № 1450/2013 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 390 от 02.12.2015 г. по н. д. № 1120 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 262 от 08.12.2017 г. по н. д.
№ 873 / 2017 г. на Върховен касационен съд, Решение №241/21.01.2020 по
дело №1058/2019 на ВКС, Решение №134/08.10.2019 по дело №643/2019 на
ВКС, Решение № 3 от 17.03.2011 г. по нак. д. № 708 / 2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 202/ 04 юни 2015 год., по н.д № 290/2015 на
ВКС.
Точно такъв е и настоящия случай, в който с едно деяние, с
написването на един и същи отговор на искова молба, е инкриминирано
деецът да е реализирал и двете алтернативни форми на клевета, тоест да е
извършил единно престъпление.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Съгласно трайната съдебна практика е напълно възможно гражданския
иск да бъде уважен и при постановяване на оправдателна присъда. Това е
така, доколкото са налице случаи, в които деянието макар да не е престъпно,
съставлява граждански деликт.
Пак съгласно трайната съдебна практика основание за гражданския иск
в наказателния процес е деянието предмет на обвинението. Така ППВС 9/61,
ППВС 1/1955, като за да бъде уважен следва да се установят следните
елементи на фактическия състав: 1.) деяние; 2)противоправност; 3)вреда);
4)причинна връзка 5)вина, като безусловно следва да е налице пълна
идентичност между деянието предмет на обвинението и на гражданския иск.
В процесния случай вече се обоснова, че от доказателствата по делото
остана въобще неустановено извършването на деянието с фактическите
параметри, очертани в тъжбата, доколкото се доказа, че отговор на искова
молба на 20.05 2020г. не е подаван.
Освен това при анализа от правна страна вече се обоснова, че деянието
извършено от подсъдимия всъщност е правомерно, доколкото се ползва от
закрилата на чл. 9 и 10 пот ЕКЗПЧОС и в този смисъл не е противоправно.
При липса на двата основни елемента от фактическия състав- деяние с
фактическите параметри, така както са очертани с тъжбата и
противоправност- гражданския иск следва да се отхвърли в целия му
предявен размер от 1000 лева.
21

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

22

Номер на акта:	203
Дата:	26 октомври 2020 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20205330205658
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2020 г.

Присъда по дело №5658/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите