Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 20763 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
Й.С.М., ЕГН: ********** е предявила
против З. „Б.И.” АД, *** иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от непозволено увреждане настъпило при ПТП в размер на 35 000 лв. и имуществени
такива в размер на 311 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.11.2014
год. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди,
че е пострадала като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек
автомобил „Форд", модел „Транзит 100" с рег.№ ******Р.Т.Г.. За
автомобила е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Твърди,
че в следствие на ПТП-то е получила контузия на главата, фрактура в областта на
хирургичната шийка на раменната кост, счупване на носните костици,
кръвонасядане по лявата длан, множество охлузвания по лицето в областта на
носа, лява ябълчна област. Изпитвала е дълго време болки и страдания, около два
месеца е била практически обеЗ.вижена.
Й.С.М.
е починала на 24.02.2017 год. и на нейно
място съдът е конституирал наследниците й Н.Ч.К. и И.Ч.Г.-дъщери.
Новоконституираните ищци чрез своя общ пълномощник адв.В. поддържат предявения
иск и претендират присъждане на разноски.
ответникът ЗД
„Б.И.” АД *** ЕИК ******** оспорва иска като неоснователен с аргумента,че произшествието
не е настъпило по вина на Р.Т.Г.,като оспорва
изобщо наличието на твърдения деликт. Евентуално прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради движение
по пътното платно на необозначено място. моли
съда да постанови справедливо решение и претендира разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
Протокол за ПТП N 1334347/2014 г., протокол за оглед от 18.11.2014 год. с фотоалбум,
АУАН 648349/18.11.2014 г. , Постановление за прекратяване на наказателно
производство ДП/3641/2014 по описа на РП гр.Бургас от 07.05.2015 год. се
установява, че на 18.11.2014 г. около
15.15 часа в гр. Бургас, кв. Ветрен на кръстовището на ул."Вежен" и
ул."Ропотамо" е настъпило ПТП,при което управлявания на заден ход от Р.Т.Г.
лек автомобил „Форд", модел „Транзит 100" с д.к.№ ********блъснал
пешеходката Й.С.М..
От
представената от ищцата и неоспорена от ответника справка от ГФ/л.85 и 86 от
делото/се установява,че за процесния автомобил е имало валидна застрахователна
полица № 02114001439878, валидна от 23.05.2014 г. до 23.05.2015 г. ,т.е. към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
В
хода на настоящото дело са изслушани и приети първоначална и повторна съдебно -
медицИ.ка експертизи. Според двете заключения от удара пострадалата е получила контузия на главата, счупване на хирургичната шийка на лявата раменна
кост, счупване на носните кости, оток, кръвонасядания и охлузвания на носа. Спешна медицИ.ка
помощ на пострадалата е била оказана в Спешния център на МБАЛ „ Дева Мария“
гр.Бургас. От проведено рентгеново изследване на Й.С.М. на 18.11.2014г.. е било
установено: Счупване на хирургичната шийка на
лявата раменна кост. И двамата експерти са категорични,че става въпрос не за
„пукване“ на костта, а за фрактура,която според вещото лице д-р К. е
„неразместена“,т.е. по-лесно е зараснало счупването. Обездвижена е с ортопедична
ортеза за около 2 месеца.
Според
експертите охлузванията и кръвонасяданията на лицето са отзвучали за
срок до 10 дни. Счупените носни кости са зараснали окончателно за срок до 25
дни. Счупената раменна кост в областта на шийката окончателно е зараснала за срок
до 45 дни. Последвало е
раздвижване на лявата раменна става. Общо лечебният и възстановителен период при
ищцата е приключил за срок до 3 месеца.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата , пътната обстановка и конкретно, че процесният товарен автомобил „Форд” се е движел по ул.
„Вежен” в лявата част на платното с посока към кръстовището с ул. Ропотамо на
заден ход със скорост на движение 15 км/ч. ,а пострадалата пешеходка се е
движела върху платното за движение в дясната му част за посоката на движение на
автомобила, успоредно на тротоара и попътно на автомобила. Автомобилът със
задната си лява част челно, е ударил пешеходката в гърба й. Следствие на удара,
пострадалата пешеходка е била отхвърлена напред, като е паднала на платното за
движение.
От
показанията на св. И.Г. /дъщеря на пострадалата/ се установява, че непосредствено
след катастрофата ,в болницата майка й била в тежко състояние.Била е докарана
от шофьора,който е управлявал автомобила участвал в ПТП-то.Изпитвала силни
болки,била уплашена и стресирана.На другия ден се установило ,че ръката е
счупена.Счупения нос зараснал,но останал голям белег на лицето и изкривяване.След
изписването от болницата б.се нуждаела от постоянни грижи и обслужване.Страх я
е да излиза сама извън къщи,за да не я блъсне пак кола.
Представени
са Фактури № ********** от дата
21.11.2014 г. и № ********** от дата 24.11.2014 г.
По
делото са представени доказателства /препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници/, че ищецът Й.С.М. е починала на 24.02.2017 год. и
е оставил като свой наследници Н.Ч.К. и И.Ч.Г..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗ..
Според
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
По
съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установен
е механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило основно
по вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 40,ал.1 от ЗДвП –бил е длъжен преди маневра заден ход да
се убеди ,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
В
резултат на ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на Й.С.М.. В
тази връзка съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат
е пряка
и непосредствена последица
на извършеното от
причинителя на вредите Р.Т.Г. /при управлението на лекотоварен автомобил
„Форд", модел „Транзит 100" с д.к.№ ******/ противоправно деяние.
Установено
е и не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника З. „Б.И.” АД валидна към датата на
ПТП-то.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗ., което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗ., ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия Й.С.М. поради това, че същата се е движела по пътното платно,при
наличие на тротоар-нарушение на чл.108,ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че възражението
е основателно, тъй като е установено,че на мястото на произшествието е имало
тротоар,но въпреки това пострадалата се е движела на самото пътно платно. Ето
защо съдът приема,че е налице нарушение на правила за движението на пешеходците
от страна на пострадалия и приема съпричиняване в размер на 30 %.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки и страдания продължили около 1 месец след
злополуката, както и фактът, че лечебният
и възстановителен период е приключил за срок около 5 месеца. Съдът взема пред
вид и факта, че с оглед възрастта на пострадалата,за нея възстановителния
процес е бил по-дълъг и болезнен, свързан с постоянни неудобства и невъзможност
за самообслужване в първите 2 месеца след катастрофата.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за
търпените от ищеца неимуществени вреди по справедливост е в размер от 25 000
лв., като след приспадане на приетия процент на съпричиняване искът за
неимуществените вреди е основателен и следва да се уважи за сумата от 17500
лв., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалия,
търпените от него болки и страдания, преживени след операцията и болничния
престой,както и в периода на
възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над
уважения размер до претендирания такъв от 35 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията
за имуществени вреди следва да се уважи изцяло в размер на 311 лв., тъй като
тези разходи са доказани по делото.
По
разноските в производството:
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на адв.Ц.В. възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА в размер на 1055 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направени от него разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 1470 за адвокатско възнаграждение и 135 лв. за експертизи.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 700 лв. и разноски от
бюджета за експертизи в размер на 90 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, с адрес: *** да заплати общо
на Н.Ч.К. ЕГН:********** и И.Ч.Г. ЕГН: **********,като наследници на Й.С.М.
починала на 24.02.2017 год., на основание
чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ сумата от 21 000 лв., обезщетение за претърпените
от Й.С.М. неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 18.11.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от горната дата до
окончателното й изплащане и сумата от 311 лв.-имуществени вреди ведно със
законната лихва върху тази сума от 24.11.2015 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неимуществените вреди над уважения размер до предявения такъв от 35 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД ***
ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС държавна такса от 700 лв. и разноски
от бюджета за експертизи в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА Н.Ч.К. ЕГН:**********
и И.Ч.Г. ЕГН: ********** да заплатят на ЗД
„Б.ИНС” АД *** ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1470 за
адвокатско възнаграждение и 135 лв. за
експертизи – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: