Р Е
Ш Е Н
И Е № 438
гр. Стара Загора,
25.11.2019г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд
в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА
административно дело № 667 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЕТ „П.Д.-2004”
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Целина, общ.Чирпан, подадена
чрез пълномощника му адв.Л.Н., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-522-0029785/ 21.08.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
него за срок от 30 дни за нарушение на реда и начина за установяване на
дистанционна връзка и подаване на данни към
НАП, установено на 05.08.2019г. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна поради постановяването й при несъобразяване с материалния
закон и неговата цел, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са доводи, че липсват убедителни
мотиви за необходимостта и основателността на наложената мярка. Според жалбоподателя
не е взет предвид фактът, че още в момента на установяване на нарушението органът по приходите е
установил факта на подмяна на устройството, което не е предавало данни по
установения ред, с друго такова, чиято
регистрация в приходната администрация е потвърдена на 08.08.2019г. Оспорва
осъществяването на твърдяното в заповедта закононарушение и твърди, че мярката
е несъответна на целта на закона, а именно да предотврати извършване на други
противоправни действия. Счита заповедта за немотивирана и необоснована и в
частта относно продължителността на срока. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на
оплакването за грешка при изписване на фискалното устройство. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
05.08.2019г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – бенезино-газстанция,
находящ се в с.Целина, общ.Чирпан, стопанисван от ЕТ „П.Д.-2004”. В хода на
проверката, в 10:50ч., е констатирано, че
едноличният търговец в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ/, е допуснало работа с фискално устройство
без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП и непредаване данни за дневните
отчети в НАП за периода от 21.06.2019г. до 05.08.2019г. При извършената
проверка е генериран Z-отчет с №0002966 от
регистрираната в обекта ЕСФП „Ойл Сис 2.0-Д-КЛ“ с индивидуален номер на ФУ OS005133 и ИН на фискалната памет 58005133, изпратена е била задача в
10.57ч с СМС, с която са изискани данни за получаване на Z-отчети
в НАП. В рамките на един час от отпечатването на отчета не е постъпила
информация в ИС на НАП за генерирания Z-отчет. В хода на проверката
е направена и справка в ИС на НАП, при която се установява, че наличната в
обекта електронна система с фискална памет за периода от 21.06.2019г. до
05.08.2019г. не е изпращала данни в НАП за генерирани общо 46 броя Z-отчети,
а последният е от 20.06.2019г. Констатациите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0029785
от 105.08.2019г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ ФК-522-0029785/ 21.08.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП поради установеното нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл.118, ал.2, ал.4, т.3 и чл.6 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "г" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект –бензино-газстанция, находящ
се в с.Целина, общ.Чирпан, стопанисван от ЕТ „П.Д.-2004”гр.Стара Загора и забрана
за достъп до него за срок от 30 дни. Със заповедта също така е указано на
дружеството да отстрани наличните в обекта стоки, материали и инструменти в
срок до определената дата на запечатване.
Заповедта
е връчена на ЕТ „П.Д.-2004” на 02.09.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на
09.09.2019г в съда.
В
процесния търговски обект на 08.08.2019г е демонтирана фискалната памет на ФУ OS005133 с ИН на фискалната
памет 58005133 и в приходната администрация е
регистрирано фискално устройство модел ЕСФП ОЙЛ СИС 2.0-Д-KL, видно от
представените протокол и свидетелство /л.13 и 14/.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 75 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта обаче не съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. С нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС
законодателят е предвидил принудителна административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, да се прилага на лице, което
като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално
устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Съгласно чл. 7, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без
изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се
на неспазване на реда или начина за предаването на такива,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
В настоящия случай извършването на нарушението, за което е приложена
обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. От събраните
доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че в
периода 21.06.2019г.-05.08.2019г. в НАП не са постъпили данни по установената
дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, даващи
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и за извършените продажби, като посоченото обстоятелство е
установено при извършената на 05.08.2019г. проверка. Същевременно обаче не се
установява, че това обстоятелство е било известно на оспорващото дружество,
доколкото ФУ, с което е бил оборудван обектът, е функционирало без да дава
индикации, че не предава данни на НАП. В издадените от това устройство фискални
бонове на 20.06.2019г /когато са предадени данни за дневния отчет в НАП/ и издадените
след тази дата се съдържа изрична отметка, че съобщението за предаване на
документи е предадено /”Съобщение:ОК”/ и липсват данни за обективна
възможност търговецът да проследява дали изпращаната от него
информация достига до НАП. Това е видно от извършената метрологична проверка на
фискалното устройство, обективирана в писмо изх. №530/ 16.09.2019г от
управителя на оторизираното за такава проверка „ЕНСИС” ООД /л.93/. В подкрепа
на този извод е и отразеното в протокола от проверката на 05.08.2019г, че
непредаването на данни в НАП е установено едва след нарочна справка в ИС на
НАП. От друга страна, от събраните по делото доказателства става ясно, че през
целия посочен в оспорваната заповед период дружеството е издавало дневни
отчети, което представлява индиция, че от страна на дружеството стриктно са
изпълнявани задълженията, произтичащи от данъчното законодателство и без да има
индикации, че дистанционната връзка с НАП е прекъсната. При това положение не
може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или
начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в
чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване
на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината,
поради която не е била осъществявана дистанционна връзка с НАП, както и дали
тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския
обект, на пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от
човешкия фактор технически проблем, т.е. дали неподаването на данни се е
дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. В обобщение на
изложеното съдът приема, че събраните по делото гласни доказателства
опровергават отразеното в протокола на извършена проверка неизпълнение на
задължението по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. Административният орган,
чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната
административна мярка, не е направил това, поради което издадената от
него ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б."г" от ЗДДС се явява
постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място,
за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и
обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал.1,
т.1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с
нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение
не е доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства
на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата
на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на
действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Освен това процесното нарушение е констатирано за първи път и не е
установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния
бюджет чрез укриване на приходи. Изводът за
несъразмерност на ПАМ се потвърждава и от обстоятелството, че от страна
на търговското дружество незабавно са предприети действия по възстановяване на
дистанционната връзка с НАП и тя действително е възстановена още на 08.08.2019г.
Това обстоятелство е било известно на административния орган към момента на
произнасянето му с оспорената заповед на 21.08.2019г., предвид извършената
регистрация на ново фискално устройство, за което не се твърди да не е
предавало дължимите данни в НАП. Всичко това изключва необходимостта от
осъществената административна принуда, целяща преустановяване и предотвратяване
на констатираното нарушение. След
като легитимно признатите цели на принудителната административна мярка вече са
изпълнени към датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането й
придобива характер на наказание за извършеното нарушение, каквото несъмнено не
е предназначението й.
По изложените
съображения съдът намира, че с оспорената заповед в нарушение на закона и при
несъблюдаване на неговата цел е
приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на ЕТ „П.Д.-2004”гр.Стара
Загора и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни.
С
оглед изхода на делото своевременно направеното искане на оспорващото дружество
за присъждане на разноски следва да бъде уважено като Националната
агенция за приходите- юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
ответникът като орган, бъде осъдена да
му заплати сумата 250лв, от които внесена държавна такса
в размер на 50 лева и договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 200лв по договор за правна защита и съдействие № 0226673/ 09.09.2019г
/л.7/.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба от ЕТ „П.Д.-2004” с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Целина, общ.Чирпан, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-522-0029785/ 21.08.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52 да заплати на ЕТ „П.Д.-2004” с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с.Целина, общ.Чирпан, сумата от 250 /двеста и петдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: