Решение по дело №4460/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

***60287 / 10.3.2021г.

гр. П., 10.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 4460 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу С.А.З., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 573.53 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ****, от които главница в размер на 509.30 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и изравнителна сметка за м. юли 2019 г., и 64.23 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.   

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка се твърди, че ответникът не ползва услугите на топлопреносното дружество. Уточнява се, че същият се отоплява на ток с електрически конвектор и е поставен бойлер на топла вода. Ответникът поддържа, че е свалил радиаторите в жилището си и ги е предал за скрап, тъй като не желае да ползва парно. На последно място ответникът посочва, че получава само инвалидна пенсия, поради което няма възможност да се отоплява на централно парно. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството е извършена и съдебно техническа експертиза /СТЕ/.  

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Ответникът – редовно призован, не се явява и не изразява становище по исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1326/08.06.2020 г. по ч.гр.д. ******г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, че процесният имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ****, е собственост на ответника С.А.З. през процесния период. Посоченото обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, срещу което ответникът не е възразил.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № ***г. между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и етажната собственост. Налице е и договор /№ 97/ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г., както и договор № 76 от 01.09.2017 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Видно от експертизата отоплителните уреди в имота на ответника са демонтирани. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 509.30 лева и съвпада с исковата претенция. Сумата от 509.30 лева е формирана от потребена битова гореща вода /БГВ/ на стойност 421.40 лева, отопление сградна инсталация – 0 лева, отопление на имот – 20.40 лева, 64.62 лева – изравнителна сметка и 2.88 лева – вноска дялово разпределение /0.36 лева месечно/. Доколкото в имота няма отоплителни уреди процесната сума е формирана основно от разход за БГВ, а остатъкът е формиран от разход за услугата дялово разпределение и наличните в жилищната сграда компоненти на общата инсталация. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1326/08.06.2020 г. по ч.гр.д. ******г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение ***/17.05.2018 г. по тълк.д. ***/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и направените по делото твърдения и оспорвания следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот. В тази връзка между ответника и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу тези твърдения на топлопреносното дружество не бяха въведени възражения. По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и действащи в процесния период. В тази връзка ответникът следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.

Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. Освен това при положение, че между ФДР и СЕС също е налице договор за извършване на услугата дялово разпределение, то сградата е топлофицирана. В тази връзка съдът отбелязва, че ответникът следва да дължи суми за отопление сградна инсталация. В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право. В тази връзка следва да се отбележи и че видно от експертизата в случая основната част от процесната сума е формирана от БГВ.

На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и изравнителна сметка за м. юли 2019 г. е 509.30 лева /формирана за БГВ, дялово разпределение и отопление /. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от страна на ответника. В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер. 

 Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 64.23, считано от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. вкл., за която сума искът следва да бъде уважен.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2020 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за основателни и доказани в пълен размер.  

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. ******г. по описа на РС П. /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

По разноските в производството по гр.д. № 4460/2020 г. по описа на РС П. /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева държавна такса, 200[1] лева – възнаграждение за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 325 лева.

Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила такива.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.З., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 573.53 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ****, от които главница в размер на 509.30 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и изравнителна сметка за м. юли 2019 г., и 64.23 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ******г. по описа на Пернишкия РС.

ОСЪЖДА С.А.З., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. ******г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 325 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. ****** по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                     К. КОСТАДИНОВА